Мотиви към Решение № 575 от 14.8.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 4972/2025 г.

Настоящото производство е по реда на 17 ЗЕЕЗА. Образувано е по искане на прокурор при СГП с правно основание чл. 14, ал. 4, т. 5 ЗЕЕЗА за екстрадиране на руския гражданин И. А. М. по молба на съдебните власти на Руската Федерация с цел провеждане спрямо него на наказателно преследване за две престъпления по по чл. 205, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация, които се твърди, че са извършени в началото н септември 2013 г. е в началото на октомври 2013 г. в гр. Налчик, Руска федерация, и по чл. 205, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация и за престъпление по чл.208, ал. 2 от Наказателния кодекс на Руската федерация, което се твърди, че е извършено в началото на 1.08.2015 г. в гр. Налчик, Руската федерация. В откритото съдебно заседание прокурорът при СГП поддържа искането и излага съображения, че следва да бъде уважено. Поддържа, че молбата за екстрадиция е приложените към нея документи, получени от Руската федерация, са били прегледани от Министерство на правосъдието на Република Българи и са приети за съответни на изискванията на ЗЕЕЗА. Престъпленията, за които М. е обвинен в Руската федерация, са фактологически конкретизирани, като в материалите, предоставени от руските власти е приложено заключение от 17.06.2021 г. относно установено гражданство на И. М. на Руската федерация във връзка с издаването на лични документи. Приема, че за престъпленията, за които е образувано наказателното производство, е налице двойна наказуемост, като по българския НК има аналогични престъпления – по чл. 109, ал. 2 и чл. 108а, ал. 2, за които се предвиждат наказания съответно до 10 години и от 3 до 12 години лишаване от свобода. Според руския НК за тези престъпления се предвиждат наказания до 15 години лишаване от свобода, което удовлетворява изискването за минимална наказуемост. Отбелязва, че Руската федерация е дала гаранции по чл. 14 от Европейската конвенция за екстрадиция за зачитане на принципа на особеността, а именно, че ако бъде предаден М. на руските власти, ще бъде привлечен към наказателна отговорност единствено за тези престъпления, за които се иска екстрадирането му и след приключването на наказателното производство и евентуалното изтърпяване на наказанието ще може да напусне територията на Руската федерация. Приема, че са спазени и останалите изисквания по ЗЕЕЗА за удовлетворяване на молбата. Изтъква, че в конкретния случай приложение намират ал. 1 и 3 на чл. 4, като действащата правна база между Република България и Руската федерация е Европейската конвенция за екстрадиция от 13.12.1957 г., а не се прилага принципът на взаимност между двете държави. Посочва, че макар Руската федерация вече да не е член на Съвета на Европа и с резолюция на Европейския парламент да е отправена препоръка към държавите членки на ЕС да оставят без уважение исканията на Руската федерация за международно правно сътрудничество, то се оставя място и за преценка за всеки отделен случай от страна на отделните държави членки. Поддържа, че преследването не е продиктувано от политически мотиви, не е във връзка с расова принадлежност, вероизповедания, политически възгледи и т.н., като се гарантира, че на исканото лице ще бъдат предоставени всички възможности за защита, няма да бъде подложено на мъчения, на жестоки и унижаващи достойнството видове третиране или наказание съгласно чл. 7 и 14 от Международния пакт за политически права от 1966 г. Излага допълнителни доводи, че не е налице нито едно от основанията, при които не се допуска екстрадиция. Поради това предлага молбата на руските власти за осъществяване на екстрадиция спрямо руския гражданин И. М. да бъде уважена, като предаването да е под отлагателно условия до приключване на производството в Република България, образувано по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2 НК по ДП № 44/2005 г. по описа на ГПУ-София, пр. пр. №23160/2025 г. по описа на СРП. Защитникът на исканото лице моли да бъде оставена без уважение молбата на Руската федерация. Отбелязва, че по делото са събрани доказателства, че наред с отбелязаната от прокурора препоръка на Европейския съвет за некоопериране с Руската федерация по въпроси, свързани с правораздаването, екстрадиция е била отказана по същите на съображения като тези в препоръката от съдебните власти на Кралство Швеция за лице, включено в обвинението на неговия доверител. Същевременно турските власти са отказали екстрадиция на М. и са отказали да го преследват за тероризъм. Наред с това излага съображения, че са налице несъответствия в документите, приложени към молбата за екстрадиция, които показват необективността на наказателното преследване. Посочва, че първоначално в червената бюлетина на Интерпол са били изложени твърдения, че исканото лице е участвало в терористична организация с наименование „Д.А-Н.“. В документите, с които е сезиран съдът, вече се твърди, че той се е поставил в услуга на терористична организация с различно име – „Д.А-М. В.-А.“, и то на територията на Сирия. Отбелязва, че е очевидна разликата в имената на организациите, като в допълнение поставя въпрос за това какви са интересите на Руската федерация на територията на една суверенна държава като Сирия. На следващо място изтъква, че в представените от Руската федерация документи няма никакви индиции, че „Д.А-М. В.-А.“ е терористична организация. Посочва, че според съобщеното му от неговия подзащитен в момента Сирия се управлява от организацията, която е посочена в червения бюлетин „Д.А-Н.“. Излага доводи за несъответствието в документите относно времето на твърдяното присъединяване на М. към въпросната терористична организация, както и относно маршрута, по който той е напуснал Руската федерация. Определя тези несъответствия като индикатор за нагласяване на дати и факти, такива, каквито са удобни за задочните обвинения и задочно взетите най-тежки мерки за неотклонение „задържане под стража“ на неговия подзащитен и то само защото е имал неблагоразумието да влезе в конфликт с подполковник М., за което са представени доказателства по делото. Изтъква, че подзащитният му е бил подложен на огромен натиск поради това, че М. е подполковник от МВР на Руската федерация в Кабардино-Балкарската Република във връзка с пътно произшествие, в което са участвали двамата. Твърди, че е имало натиск върху исканото лице да оттегли жалбите си срещу М., братът на М. бил пребит, а следственият комитет на Кабардино-Балкарската република отказал образуване на дело срещу колегите на М., които прикрили участието на последния в пътното произшествие. Поставя под сериозно съмнение предоставените в молбата за екстрадиция гаранции от руската държава, че М. ще бъде съден само за посочените две престъпления, както и че към него ще се отнесат съответно на международните стандарти за защита на човешките права. Излага доводи, че такива като неговия подзащитен в настоящи момент ги изпращат на фронта в Украйна, което задържаните приемат като по- желаната перспектива, защото пребиваването им в местата за лишаване от свобода е доста по-тежко, отколкото да участват във войната. В тази насока се позовава на доклада на БХК за състоянието на спазването на правата на човека, в частност в Закавказието, откъдето произхожда М.. Затова изразява несъгласие с тезата на прокурора, че на българския съд са дадени достатъчно гаранции, че подзащитният му няма да бъде изложен на унизително и нехуманно отношение. На следващо място изразява резерви по отношение на това дали Градският съд в гр. Налчик е компетентен да разглежда дела по цитираните в обвиненията текстове от руския НК, съдейки от законодателството на страни от ЕС, включително и на българското, като смята, че тези деяния са подсъдни на съд с федерална юрисдикция, а не местен съд. Излага доводи и за значението на факта, че исканото лице от дълги години пребивава на територията на Република Турция. Позовава се и на практиката на българските съдилища да се отхвърлят молби за екстрадиция на съдебните органи на Руската федерация. Исканото лице И. М. поддържа, че молбата за екстрадирането му не следва да бъде уважена. Присъединява се към доводите на защитника си, като във връзка с изтъкнатите от него несъответствия в документите, постъпили от Русия, отбелязва, че руските власти са сменили името на групировката, действала в Сирия, защото първоначално посочената „Д.А-Н.“ в момента е част от правителството в Сирия. Отбелязва, че в червената бюлетина на Интерпол се твърди, че той е бил в Сирия през 2015 г., но пред турския съд е било установено, че тогава не би могъл е там, защото се е намирал в Германия. Това наложило руските власти да изменят времето на деянието, като променили 2015 г. на „не по-късно от 2017 г.“ Моли съдът да отчете като много важно и това, че него искат да го екстрадират в страна, където въобще не може да се говори за каквото и да е спазване на човешките права. Подчертава, че по отношение на това са публикувани общодостъпни материали в средствата за масова информация – за условията в руските затвори, за насилието, което се извършва там. Позовава се на делата на Магнитски, Навални, Политковска. Изтъква, че щом в затворите се убиват известни хора, за такива като него опасността е още по-голяма. Затова моли българският съд да не го предава в ръцете на престъпници, тъй като няма да има никакъв шанс да оцелее, нито да докаже своята невинност, като изразява убедеността си, че по отношение на него ще образуват поредица нови дела и няма да му бъде осигурен независим и безпристрастен съд – няма да го съдят, а ще се справят с него така, както желаят. Моли да бъде взето предвид и това, че има три деца, които ще загубят своя баща, а също така ще загубят този, който им осигурява прехрана, след като така или иначе са загубили своята родина и се намират в страна, в която нямат роднини и близки. В заключение моли да не бъде отнеман животът му, защото предаването му на престъпен режим би означавало точно това. Съдът, след като се запозна с материалите по делото, приложени в искането, както и с допълнителнто събраните писмени доказателства, установи следното: Търсеното лице И. А. М. е руски гражданин, роден на •••• г. в гр. Налчик, Кабардино-Балкарска Република, Руската федерация, неосъждан в страната на гражданството си и на територията на никоя друга, със средно образование. По негова информация започнал форма на висше образование – строително инженерство. Живее на съпружески начала, баща на три непълнолетни деца. С постоянно пребиваване от 9 години в Република Турция, гр. Истанбул, район „•••••••• 1. С молба за екстрадиция от 7.07.2025 г. на заместник на генералния прокурор на Руската федерация, изпратена до министъра на правосъдието на Република България, е поискано предаването на руския гражданин И. А. М., с последно с издаден документ за самоличност от Руската федерация на 14.01.2020 г. Международното издирване е инициирано от съдебните власти на Руската федерация във връзка със започнало наказателно преследване на Следствения комитет на Руската Федерация за Кабардино-Балкарската Република по две наказателни производства. Деянията, за които се иска предаване за наказателно преследване на М., са за това, че: – на 1.08.2015 г., в гр. Налчик, Руската федерация, се е присъединил и участвал в дейността на международна терористична организация „Д.А-М. В.-А.“, действаща на територията на Сирийската република – престъпление по чл. 208, ал. 2 от Наказателния кодекс на Руската федерация (НК на РФ): участие на територията на друга държава във въоръжена групировка, съществуването на която не е предвидено от законите на тази държава, с цел, противоречаща на интересите на Руската федерация. За престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до 15 петнадесет години. Това деяние е предмет на наказателно производство № 12101830001000317; – в началото на месец септември 2013 г. и в началото на месец октомври 2013 г. в гр. Налчик, Руската федерация, извършил две деяния, осъществяващи състав на престъплението „финансиране на тероризма“ по чл. 205, ал. 1 НК на РФ, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за срок до 15 години. Твърденията за първото деяние се изразяват в това, че в началото на септември 2013 г., с цел финансиране на тероризма, осъзнавайки, че действията му са насочени към материалното осигуряване на извършване на престъпления, предвидени по чл. 205, 208 от НК на РФ, в рамките на лична среща с М.Ж.А., в качеството на безвъзмездна финансова услуга, предал на последния парични средства в размер на 100 000 рубли, за да може М.А. да встъпи в състава на международна терористична организация и незаконна въоръжена групировка, действаща на територията на Сирийската Арабска Република и да закупи съответната екипировка и оръжия за участие в бойни действия срещу правителствените войски на посочената република. По отношение на второто се твърди, че в началото на септември 2013 г., с цел финансиране на тероризма, осъзнавайки, че действията му са насочени към материалното осигуряване на извършване на престъпления, предвидени по чл. 205, 208 от НК на РФ, в рамките на лична среща с А.А.А., в качеството на безвъзмездна финансова услуга, предал на последния парични средства в размер на 150 000 рубли, за да може А.А. да встъпи в състава на международна терористична организация и незаконна въоръжена групировка, действаща на територията на Сирийската Арабска Република и да закупи съответната екипировка и оръжия за участие в бойни действия срещу правителствените войски на посочената република. Тези деяния са предмет на наказателно производство № 12202830002000112. Производството по дело № 12101830001000317 на следственото управление на Следствения комитет на Руската федерация за Кабардино- Балкарската република е образувано с постановление от 28.04.2021 г. Исканото лице е привлечено в качеството на обвиняем в негово отсъствие с постановление от 5.07.2021 г. Производството по дело № 12202830002000112 на следственото управление на Следствения комитет на Руската федерация за Кабардино- Балкарската република е образувано с постановление от 20.06.2022 г. Исканото лице е привлечено в качеството на обвиняем в негово отсъствие с постановление от 1.08.2022 г. В молбата за екстрадиция на руските власти се декларират изискуемите в екстрадиционното производство гаранции, че процесното искане за предаване няма за цел преследване на лицето по политически причини, не е мотивирано на расова или религиозна основа, поради националност или политически възгледи. Заявено е, че в Руската федерация на М. ще бъдат представени всички възможности за защита, включително адвокатска помощ, както и че той няма да бъде подлаган на мъчения, жестоко, нечовешко или унизително отношение. Декларира се, че давността за преследване не е изтекла и се гарантира принципът на особеността. Уверяват се българските власти, че след евентуалната екстрадицията М. ще бъде задържан в институция, която осигурява спазването на международните правозащитни стандарти. Молбата за екстрадиция на руските съдебни власти се основава на заповеди за задържане № 3/1-303/21 от 24.08.2021 г. и № 3/1-284/22 от 18.08.2022 г.на Налчикския градски съд, Кабардино-Балкарска република, Руската федерация. Към молбата са приложени процесуалните документи по двете по наказателни дела № 12202830002000112 и № № 12101830001000317 на следственото управление на Следствения комитет на Руската Федерация за Кабардино-Балкарската Република, които засягат процесуалния статус на исканото лице и извлечение от НК на РФ с разпоредбите, относими към твърдяната съставомерност на деянията. М. е бил задържан от българските власти в изпълнение на международното му издирване от МОКП – Интерпол с бюлетин с контролен номер: А – 7973/92021 от 27.09.2021 г., след като се е представил с неистински документ за самоличност – словенска лична карта № ••••••••, издадена на 23.07.2019 г. на името на А.Р., роден на 15.11.1990 г. За това деяние И. М. е привлечен по ДП № 44/2005 г. по описа на ГПУ-София, пр. пр. №23160/2025 г. по описа на СРП. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК, като на 7.06.2025 г. му е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. Самоличността на руския гражданин е установена несъмнено въз основа на експертна справка № 483/04.06.2025 г., изясняваща след лицево- идентификационно изследване, че задържаният от българските власти гражданин е именно И. А. М. (I.M.), роден на •••• г. в Руската федерация. В хода на съдебното производство самоличността на М. се потвърждава и от извършените констатации по представените документи за самоличност от самото лице, изправено пред съда, което не оспорва, че тъкмо неговата екстрадиция се иска от съдебната власт на Руската федерация. Публично известно е, а тези факти са изводими и от представения по делото и приобщен като писмено доказателство доклад на Българския хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на човешките права и върховенството на правото в Руската федерация, че на 15.03.2022 г. Русия е информирала Генералния секретар на Съвета на Европа, че напуска тази организация, като заявява намерението си да денонсира ЕКПЧ. На 16.03.2022 г. Комитетът на Министрите от Съвета на Европа с Резолюция СМ/Res (2022)2 решава от тази дата Руската федерация да преустанови членството си в Съвета на Европа. С нова Резолюция от 23.03.2022 г СМ/Res (2022)3, в която е отчетено и решението на ЕСПЧ от 22.03.2022 г относно последиците от напускането на Съвета на Европа от Русия, е прието, че от 16.09.2022 г се преустановява членството на Руската федерация в ЕСПЧ. През юни същата година в Руската федерация е приет нов закон, който позволява да не се спазват решенията на ЕСПЧ. През април 2022 г. Общото събрание на ООН гласува да се изключи Русия от Съвета по човешките права. От цитирания доклад на БХК се установява, че е възпрепятствана дейността на правозащитните организации на територията на федерацията, част от които са закрИ.и или подлагани на политически репресии. По делото по искане на защитата на руския гражданин М. е приет като писмено доказателство журналистически материал, публикуван в „Южен вестник“ („Южная газета“) на 23.10.2014 г. В него е отразено пътнотранспортно произшествие от април 2014 г. с участието на исканото лице и гражданин, за когото е изяснено, че е подполковник М., който по твърдения на очевидци бил алкохолно повлиян. Участието на М. в произшествието било прикрито от колегите му. Той не докладвал в управлението, каквото задължение имал, че е участвал в пътно произшествие. Събраните по делото писмени доказателства изясняват, че е възникнал конфликт между М., подполковник от МВР на РФ, и исканото лице във връзка с последиците от пътното произшествие и ролята на М. за настъпването му. В хода разследване по пр. 2023/178217 на Главната прокуратура на Република Турция срещу И. М. и още 7 лица за тероризъм и организирана престъпност е прието, че няма основание да се образува наказателно преследване срещу заподозрените, като впоследствие е отменено и административното наблюдение над И. М.. С решение на ВКС на Кралство Швеция е отказана екстрадицията на включения в едно от обвиненията на М. руски гражданин А.А.А. по искане на руските власти. Посочено е в известие на орган на шведската изпълнителна власт, че с решение от 4.03.2025 г. съдът е приел, че съществува пречка Алпаев да бъде предаден – чл. 7 от Закона за екстрадицията, спорес който не се допуска екстрадиция, ако поради произход, принадлежност към определена социална група, религиозни или политически убеждения, или поради други политически обстоятелства, търсеното лице е изложено на риск за преследване в чужда държава – преследване, насочено срещу неговия живот, свобода или по друг начин представляващо сериозна заплаха. Изложената фактическа обстановка се извежда въз основа на приобщените писмени доказателства – документите, приложени към молбата за екстрадиция на съдебните власти на Руската федерация: заповеди за задържане от 24.08.2021 г. и от 18.08.2022 г. на Налчикски градски съд, Кабардино-Балкарска република, постановления за образуване на наказателното производството по дела № 12101830001000317 и № 12202830002000112 на следственото управление на Следствения комитет на Руската федерация за Кабардино-Балкарската република; извлечение от НК на РФ; информация за наказанието по обвиненията и срок за погасяване по давност на изпълнението на наказанието; идентификационни данни за исканото лице; писмени материали по административното производство за пътно произшествие с участие на исканото лице; акт за лекарско освидетелстване за състояние на алкохолно опиянение на лице, управляващо транспортно средство – М. Т.М.; акт за медицинско освидетелстване; доклад за статут на лице – местопребиваване в Истанбул; писмени материали с апостил на Кралство Швеция с изявление на А.А.А. справка от МВР на Кабардино-Балкарската република, че Т. М. е служител на МВР; писмо от началник Оперативно-издирвателно звено (Вътрешна сигурност) на МВР на Кабардино-Балкарската република до М.А. от 24.09.2014 г., с което последният се информира за служебна проверка на лицето Т.М. М. във връзка със случай, обсъден в Комисията по дисциплина на движението по пътищата и неизпълнение на чл. 4 от Договора за служба в органите на вътрешните работи на Руската федерация от 1.01.2012 г., изразяващо се в укрИ.е на участие в пътнотранспортно произшествие, което е довело до опорочаване на изготвения от Отдела за работа със служители на МВР на КБР отчет за дисциплината на движението по пътищата през второто тримесечие на 2014 г.; журналистически публикация от „Южная газета“; доклад на БХК за състоянието на върховенството на правото и защитата на човешките права в Руската федерация, материали от разследване 2023/178217 на Главна прокуратура на Република Турция срещу И. М. и още 7 лица и решение за отмяна на административното наблюдение над И. М.; известие на правителството на Кралство Швеция за решение на ВКС за отказ да се допусне екстрадицията на А.А.А.. Съществените за правилното решаване на делото въпроси са установени несъмнено, като страните оспорват единствено правното им значение. Съдът намери, че първостепенният по важност въпрос в процесния случай е дали съществуват достатъчно гаранции за провеждането на справедлив процес в Руската федерация спрямо исканото лице И. М., в случай че бъде удовлетворена молбата на руските власти. По делото са събрани доказателства за несъответното на базисните международни стандарти състояние на системата за защита на човешките права в Русия и опасностите от нечовешко третиране в затворите. От доклада на БХК, който се основава на събиране на достъпната от различни международни правозащитни източници информация, се изяснява, че много от издевателствата над лишените от свобода не се преследват наказателно; не им се предоставя нужното медицинско лечение; стандартите за справедливо разглеждане на дела са постоянно нарушавани, като се дават примери за присъди, постановени въз основа на самопризнания, изтръгнати с мъчения от обвиняеми, които са били преди това отвлечени. Условията в следствените арести на РФ сами по себе си са окачествени като унизително и нечовешко третиране – помещенията са препълнени, няма достатъчно легла и задържаните спят на смени, липсва медицинско обслужване, налице са трайни физически малтретирания и сексуални злоупотреби, събрани са данни за изнудване на задържаните, които не се разследват. Четири от десетте изявления на Комитета против изтезанията се отнасят до Русия. В периода 2018 г. – 2019 г в следствените арести са починали 282 души, като в 40 % от случаите смъртта е настъпила при съмнителни обстоятелства. Изключително сериозният проблем с изтезанията в затворите се признава от руските власти, но не са взети достатъчно ефективни мерки за преодоляването му. Русия не е ратифицирала Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията към ООН и не е създала независим национален превантивен механизъм; дейността на НПО и на частни лица в тази насока е репресирана, като се посочват конкретни примери за това; не са предвидени ефективни правни средства за защита на оплакалите се от насилие в затвора, вместо което им се налагат наказания и малтретиране (дават се конкретни примери и в тази насока). Посочват се три групи дела пред ЕСПЧ относно условията в затворите – Калашников, Федотов и Бунтов. Изтъкнати са многобройните осъждания на Русия от ЕСПЧ заради липса на справедлив процес при осъждания на критици на режима – Ходорковкси, Навални, Яшин, Каспаров, Аверин, Лебедев, Офицеров, Гункин, Альохина, Корнеева, Белорусов и др. Посочват се многобройни нарушения по чл. 6 ЕКПЧ и по дела, в които няма политически елемент, които са свързани със структурни проблеми – ограничения при изслушване на свидетелите, липса на защита от адвокат, нарушаване на презумпцията за невиновност и др., както и по чл. 5 ЕКПЧ, свързани с произволни задържания и липса на ефективен съдебен контрол. Обосновава се, че в Русия не е постигнато върховенство на правото и липсва независимост на съдебната власт, като се изтъкват особеностите на кадровото обезпечаване на съда със зависими от изпълнителната власт съдии. Констатира се разминаване между официалния правен ред и разпространените неформални практики за поддържане на контрол върху съдебната власт. Посочва се, че Русия не е изпълнила около 90% от водещите осъдителните решения на ЕСПЧ срещу нея през последните десет години, като руските власти не са предприели никакви действия за тяхното изпълнение и не заявяват такова намерение. Изтъкнатите обстоятелства несъмнено налагат да бъдат обсъдени при преценка дали са налице основанията за отказ по чл. 7, т. 3 и т. 5 ЗЕЕЗА да бъде допусната екстрадиция по искане на Руската федерация, защото са относими към въпроса за това съществуват ли сериозни съмнения за начина, по който исканото лице ще бъде третирано в провежданите срещу него наказателни производства, ако бъде предадено на руските власти. Съгласно посочените разпоредби не се допуска екстрадиция, ако търсеното лице ще бъде съдено от извънреден съд или ако има основания да се приеме, че то ще бъде подложено на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на евентуално наложеното наказание. В настоящия случай съдът намира, че особеностите на водените наказателни производства срещу исканото лице М., свързани с привличането му в качеството на обвиняем със значително забавяне от 6 и от 9 години от инкриминираните му деяния, разгледани в контекста на медийно разпространената информация за конфронтирането му при пътен инцидент с офицер от полицията, а впоследствие и с други служители на МВР на РФ, както и на състоянието на защитата на правата на човека и върховенството на правото в Руската федерация, което компрометира независимостта на правораздавателната й функция от изпълнителната власт, са основание съдът да приеме, че действително са налице цитираните предпоставки за постановяване на отказ да се допусне екстрадиция. В тази насока съдът съобрази и обстоятелството, че по делото липсва сериозно обосноваване на легитимността Руската федерация чрез окръжен съд в гр. Налчик да обосновава престъпна съставомерност на действия, които засягат въпроси от държавното управление на трета държава – Република Сирия. Съвсем отделен е въпросът, че когато се обосновава съпричастност на руски гражданин към финансирането на терористична групировка в трета държава, се изисква фактологично това твърдение да бъде защитено, като се наведе конкретна проверяема информация за квалифицирането на групата като терористична. Ето защо съдът намира за основателни възраженията на защитата на исканото лице, че не е възможно с необходимата степен на сигурност да му да бъде гарантирано спазването на основното му човешко право на справедлив процес, нито да му бъде гарантирано, че след евентуалното му осъждане ще бъде защитен от малтретиране. В тази насока е уместно да бъде припомнено решението по дело M.G. срещу България, 59297/12 (59297/12). По делото руската държава е дала уверения за третиране на подсъдимия след предаването му, сходни с дадените и по настоящето дело. Подсъдимият се е ползвал със статут на бежанец в Германия и Полша, като Апелативен съд – Велико Търново е отменил отказа на ОС Русе за екстрадиция и я е допуснал по искане на съдебната власт на Руската федерация. ЕСПЧ отбелязва (т. 78 ЕСПЧ), че е следвало при вземането на окончателното решение да бъдат отчетени докладите на Комитета за предотвратяване на изтезанията, на Комисаря за правата на човека към Съвета на Европа, на докладите на независимите международни сдружения за защита на правата на човека. Съдът отбелязва (т. 83), че вече в няколко десетки дела е констатирал тежки нарушения на правата на човека в Северен Кавказ, който попада в зона на въоръжен конфликт, белязана от насилие и липса на сигурност, с тежки нарушения на основните права (т. 86). В цитираното решение на ЕСПЧ се дават насоки и за начина, по който следва да бъдат обсъждани предоставените от руската държава гаранции за третирането на исканото лице след предаването му в изпълнение на екстрадиционно производство (т. 92-93). Отбелязва се, че след като са събрани множество доказателства за систематични нарушения на чл. 3 ЕКПЧ, предприети именно от официалните руски власти, българските съдебни органи следва да бъдат особено критични към уверенията на руската държава. По същество се приема, че предаване на търсеното лице на руската държава с позоваване на уверения от нейна страна, без българският съд да уточни какви мерки ще предприеме, за да установи дали поетите ангажименти от руските власти за въздържане от малтретиране ще бъдат спазени, само по себе си представлява нарушение на чл. 3 ЕКПЧ. На особена критика се подлага решението на въззивния съд, постановил предаването на търсеното лице, който не е обърнал особено внимание на това дали исканото лице би било изложено на риск от малтретиране. Поради това предаването на исканото лице на руската държава е окачествено като лишаване от гаранциите по чл. 3 ЕКПЧ. Практиката на ЕСПЧ по отношение на предаването на лица на държави, в които съществува сериозен риск от нарушение на правата им по чл. 3, чл. 5 и чл. 6 ЕКПЧ, е ясна и последователна в изтъкнатия смисъл (case of K.I. v. FRANCE, (Application no. 5560/19), case of К. v. ARMENIA, (Application no. 59687/17, AFFAIRE R c. FRANCE, (Requête no 49857/20), case of S. v. SLOVAKIA, (Applications nos. 56751/16 and 33762/17), case of А.Н. v. BOSNIA AND HERZEGOVINA (No. 2), (Application no. 10112/16), дело Г. С. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, (Жалба № 36538/17). Междувременно, както беше изтъкнато, с Федерален закон № 43-ФЗ (О прекращении действия в отношении Российской Федерации международных договоров Совета Европы), приет юни 2022, се преустановява изпълнението на решенията на ЕСПЧ, като се предвижда, че занапред решенията на руските съдилища ще имат върховенство над решенията на ЕСПЧ. В този смисъл е променена и руската Конституция (чл. 79). С конституционните промени съдебната власт е подчинена на изпълнителната. Президентът на федерацията има правомощието да номинира кандидатите за председатели на върховните съдилища, на Конституционния съд, да назначава всички съдии от федералните съдилища и да инициира тяхното уволнение. Тази конституционна уредба е обект на критика от Европейска комисия за демокрация чрез право. Изтъкнатият актуален правно-политически контекст на състоянието на човешките права и средствата за защита от нарушения в Руската федерация, при която съдебната власт вече не е независим коректив на изпълнителната власт, показва допълнителна деградация в тази насока до степен, която не позволява да бъде изграден надежден извод, че допускането на екстрадиция няма да изложи в сериозен риск здравето и живота на исканото лице. След като руските власти официално са се отказали от съблюдаването на стандартите на ЕКПЧ за българския съд не съществува основание да приеме, че са му предоставени действителни гаранции, че на И. А. М. ще бъде осигурен справедлив съдебен процес пред независим и безпристрастен съд. Поради това съдът прие, че са налице основанията за отказ от допускане на екстрадиция по чл. 7, т. 5 ЗЕЕЗА. На тази основа съдът отказа екстрадицията на руския гражданин И. А. М. по искането на съдебните власти на Руската Федерация с цел провеждане спрямо него на наказателно преследване по наказателни дела № 12202830002000112 и № 12101830001000317 на следственото управление на Следствения комитет на Руската Федерация за Кабардино-Балкарската Република за престъпление по чл. 205, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация, което се твърди, че е извършено в началото на септември 2013 г. в гр. Налчик, Руска федерация, и по чл. 205, ал. 1 от Наказателния кодекс на Руската федерация, което се твърди, че е извършено в началото на октомври 2013 г. в гр. Налчик, Руска федерация, и за престъпление по чл.208, ал. 2 от Наказателния кодекс на Руската федерация, което се твърди, че е извършено в началото на 1.08.2015 г. в гр. Налчик, Руска федерация. Така мотивиран, съдът постанови решението си. Председател: Членове: 1.