Решение № 155 от 23.5.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 609/2022 г.

Производството по първия иск е за разваляне на договор за замяна на недвижими имоти на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и на основание за втория иск против ответницата за присъждане на обезщетение като последица от това разваляне по чл.57, ал.2 от ЗЗД. Постъпила е искова молба от ищеца "С.З. ПРОЕКТ" ЕООД, с ЕИК 833091378, с адрес на управление гр. С.З., ул. "Калояновско шосе" № 1, представлявано от управителя А.В.Д. чрез адвокат Е. Н. П., „Стръмска и П. - Адвокатско дружество“, със съдружници адвокатите М. Господинова Стръмска и Е. Н. П., Адвокатска колегия С.З., с адрес в град С.З., ул. „Хаджи Димитър Асенов“ № 119, ет.З, офис 6, тел. 042 62 01 52, тел./факс 042 63 85 81, e-mail: office@stramska- petrova.com със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа: град С.З., ул. „X. Д. Асенов” № 119, ет.З, офис № 6 срещу Д. Л. М., ЕГН •••••••••• с адрес г••• по иск за разваляне на договор за замяна на недвижими имоти с цена 37320, 00 лева, с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, както и иск за присъждане на компенсаторно обезщетение с цена на последния 50000, 00 лева, съответно с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД и със заявено ОСОБЕНО ИСКАНЕ ЗА ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ. По същото съдът се е произнесъл с изрично определение, като е уважил същото искане на ищеца. Ищецът твърди в исковата си молба, че с Решение под № 212 от 25.06.2018 год. по гражданско дело № 104 по описа за 2017 година на Окръжен съд С.З., влязло в законна сила на 18.09.2018 година, вписано в Служба по вписванията С.З. с вх.рег. № 10209, том IV, акт № 249 от 15.10.2018 година, на основание чл. 19, ал.3 от Закона за задълженията и договорите, е обявен за окончателен между ищеца и ответницата, като законен наследник на М.Д.С.Б. починала на ••• г., договора за замяна, с който "С.З. ПРОЕКТ" ЕООД прехвърля на Д. Л. М., като законен наследник на М.Д.С.Б., собствеността върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ ••• (девет), находящ се на IV (четвърти) етаж, в град •••, кота + 9, 12 от жилищна сграда с ОСД и гаражи, със застроена площ 44, 54 кв.м. (четиридесет и четири цяло петдесет и четири стотни квадратни метра), при граници на същия: от север - двор; от изток - улица, от юг -Апартамент № 10; от запад - стълбищна клетка и коридор, ЗАЕДНО с 3, 109 % ид.ч. (три цяло сто и девет хилядни процента идеални части) от общите части на сградата, равняващи се на 9, 75 кв.м, (девет цяло и седемдесет и пет стотни квадратни метра), КАКТО и Склад ••• (девет), със застроена площ 3, 31 кв. метра, ЗАЕДНО с 0, 262 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 1, 47 кв. метра, при граници на същия: от север - Склад № 10; от изток - коридор, от юг - Гараж № 5; от запад - Гараж № 6, ЗАЕДНО със съответното право на строеж върху 59, 04 кв.м. (петдесет и девет цяло и четири стотни квадратни метра), а по кадастрална карта, апартаментът представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.505.450.1.9 /шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, нула, пет, точка, четири, пет, нула, точка, едно, точка, девет/ по кадастралната карта и регистри на •••, одобрени със Заповед 300-5- 51/24.06.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: •••. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.450 /шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, нула, пет, точка, четири, пет, нула/, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1/едно/, и площ от 45, 54 кв.м. /четиридесет и пет цяло и петдесет и четири стотни квадратни метра/, ведно с прилежащите му части: склад 9, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68850.505.450.1.10, под обекта: 68850.505.450.1.5, над обекта: 68850.505.450.1.13, а В ЗАМЯНА на така прехвърления имот Д. Л. М. като законен наследник на М.Д.С.Б., прехвърля на "С.З. ПРОЕКТ" ЕООД собствеността върху следните имоти: 1/ 7/36 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.516.130 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ••• с площ 406 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1810, квартал 17, парцел V, при съседи: 68850.516.116, 68850.516.117, 68850.516.129 68850.516.132, 68850.516.131, който имот съгласно документ за собственост представлява ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 410 кв.м., находящо се в град •••, представляващо УПИ № У-1810 по скица и по нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка - ПИ № 1810 в квартал 17 по ПУП на град С.З., при граници и съседи: север - УПИ N- 1809, изток - улица •••; юг - УПИ У1-1813.814 и запад - УПИ 3 - 1811 и УПИ ЧП-1812; 2/ 7/36 идеални части от всички сгради и/или притежаваните от нея реално обособени сгради, всички находящи се в поземлен имот с идентификатор № 68850.516.130 (с изключение на сгради с идентификатори 68850.516.130.1.1 и 68850.516.130.2., които две сгради са изцяло собственост на "С.З. Проект" ЕООД). 3/ 7/36 идеални части и/или реални подобрения в поземлен имот с идентификатор № 68850.516.130. По иска на "С.З. Проект" ЕООД е образувано на 10.12.2018 година гр.д. под № 6262/2018 по описа на Районен съд С.З. за делба на недвижимите имоти, придобити в резултат от замяната и подробно описани по- горе. Страни в делбеното производство наред с ищеца при образуването му са ответницата Д. Л. М. и В.С.К. като собственици на останалите идеални части в имотите. По възражение на съделителя В.С.К. и на основание чл. 76, ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/, с Решение под № 56 от 01.08.2022 година на Върховния касационен съд по гр.д. с № 2242/2021 година, с което завършва първата фаза от производство по делбата, разпореждането, извършено от ответницата Д. Л. М. в полза на ищеца с идеалните части от имотите по влязлото в законна сила съдебно решение по чл. 19, ал.З от ЗЗД, подробно описани по-горе, е обявено за недействително спрямо съделителя К.. Със същото решение, Върховният касационен съд допуска сградата до делба само между наследниците К. и М., приемайки, че дворното място има статут на обща част и не подлежи на делба, и отхвърляйки иска за делба на същите имотите по отношение на "С.З. Проект" ЕООД, постановява, че поради обявената относителна недействителност на замяната, "С.З. Проект" ЕООД следва да се изключи от делбата. Решението на съда не подлежи на обжалване, поради което и с постановяването му "С.З. Проект" ЕООД е отстранен от собствеността на получените по замяната имоти и предстоящата втора фаза на производството по делба ще продължи и приключи без участието на ищеца, само между К. и М.. Признаването на претендираните от К. права и съответно - отстраняването на ищеца от получените по договора за замяна идеални части от недвижими имоти, постановени с окончателното решение на ВКС, давали основанието на ищеца да развали сключения по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД договор за замяна на недвижими имоти и да получи обратно от ответницата М. недвижимия имот, който й е бил даден. При съответната проверка в имотния регистър се оказало, че даденият на М. при замяната недвижим имот - апартамент с ••• на ул. ••• в град С.З. е бил продаден от нея на трети лица на 20.08.2020 година. С оглед извършеното отчуждаване, преди предявяването на настоящата искова молба, дадената от ищеца индивидуално определена престация не може да бъде върната реално и затова се дължи нейната равностойност /съобразно пазарната цена на имуществото/. Цената, по която ответницата е продала имота, е 50 000 лева, поради което и считат, че пазарната му стойност две години по-късно възлиза най-малкото на тази сума, като действителният размер ще следва да бъде определен със съответна оценителна експертиза. Ищецът предявява следния ПЕТИТУМ на исковата си молба: Предвид случилото се - признаването с Решение № 56 от 01.08.2022 година на Върховния касационен съд по гр.д. № 2242/2021 година на чужди права върху придобитите от замяната имоти и отстраняването на ищеца от делбата им, молят съда да се приеме за разглеждане иска на "С.З. Проект" ЕООД за разваляне на договора за замяна, сключен посредством обявяването за окончателен на предварителен договор, извършено с Решение № 212 от 25.06.2018 год. по гражданско дело № 104 по описа за 2017 година на Окръжен съд С.З., влязло в законна сила на 18.09.2018 година, вписано в Служба по вписванията С.З. с вх.рег. № 10209, том IV, акт № 249 от 15.10.2018 година и съдът да постанови развалянето на този договор. Молят след развалянето на договора да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева - съставляваща пазарна стойност на имота, който е получила от ищеца в изпълнение на разваления договор. Молят да се присъдят в тежест на ответницата съдебните и деловодни разноски. Правят с исковата молба и следното ИСКАНЕ ЗА ДОПУСКАНЕ НА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ, което съдът е уважил със съответното си определение. Искът е процесуално допустим, родово и местно подсъден на настоящия ОС-Ст.Загора, исковата молба е редовна, отговаря на изискванията по чл.127, чл.128 и чл.129, ал.1 от ГПК/2008г./, не са налице пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130 от ГПК. Предявеният иск за обезщетение е за пазарната стойност на този имот и първоначално е предявен в размера на 50 000 лева, но с нова молба по делото, постъпила с вх. № 12495/18.11.2022 г. ищецът е поискал от съда да допусне увеличение на размера на този иск до размера на 100 000 лева, както и да допусне допълнително обезпечение до настоящия размер на този иск, тъй като окончателно равностойността ще стане известна след експертиза по делото. С определение с № 1397/05.12.2022 година съдът е уважил молбата на ищеца като приел заявеното увеличение на иска и допуснал допълнителното му обезпечаване до размера на100 000 лева. След тези процесуални действия им станало известно, че са допуснали съвсем неволна грешка в изписване презимето на ответницата, което на места в исковата молба и в молбата за увеличение на иска е било неправилно посочено „Л.“ вместо вярното „Л.“. За поправянето на тази грешка подали и нарочна молба с вх. № 5082/20.04.2023 година като представили и поправената си искова молба и поправена молба за увеличение на иска с екземплярите за съда и за връчването им на ответницата. С определение под № 658/11.05.2023 година съдът е допуснал поисканата от тях поправка. След изпълнение на процедурата по размяна на книжа по чл.131, ал.1 от ГПК, в рамките на законния 1- месечен срок по чл.131, ал.1 от ГПК/2008г./, ответникът Д. Л. М., ЕГН••••••••••, от ••• - ответник по гр. дело № 609/2022г. по описа на окръжен съд С.З., чрез пълномощника й адвокат М. Г.- с адрес на кантора: гр. С.З., ул. Сава Силов 66, ет.1, ап.1. е подала писмения си отговор по реда на чл.131, ал.2-3 и чл.132 от ГПК, като е била предупредени съответно и за последиците по чл.133 от ГПК. В същия ОТГОВОР на искова молба от „С.З. ПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК 833091378 със седалище и адрес на управление - гр. С.З., ул. Калояновско шосе 1, представлявано от А.В.Д., ответника изразява своето становище по допустимостта и основателността на иска, както следва: Производството по посоченото гражданско дело е образувано по предявени от ищеца против ответницата искове за разваляне на договор за замяна на недвижими имоти, сключен чрез влязло в сила съдебно решение за обявяване на предварителен договор за замяна за окончателен и иск за заплащане на компенсаторно обезщетение в размер на 50000.00 лева. От името на ответницата, заявява че не оспорва изложените факти в обстоятелствената част на исковата молба. С решение на Окръжен съд С.З., постановено по гр. дело с № 104 за 2017г., влязло в сила на 18.09.2018г., сключеният на 26.10.2016г. между „С.З. проект“ ЕООД и наследодатЕ.та на ответницата - М.Д.С.Б., предварителен договор за замяна на недвижими имоти, е обявен за окончателен. По силата на договора ответницата е придобила правото на собственост върху описания в исковата молба самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.505.450.1, 9 по КККР, находящ се в ••• със застроена плащ 44.54 кв.м., заедно със съответните прилежащи идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и заедно с прилежащото към обекта складово помещение. Правото на собственост върху описания самостоятелен обект е прехвърлено на ответницата от „С.З. проект“ ЕООД в замяна на притежаваното от нея и прехвърлено на дружеството право на собственост върху: 7/36 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68850.516.130 по КККР, находящ се в гр. •••, с площ 406 кв.м., който по документ за собственост представлява дворно място, цялото с площ 410 кв.м., урегулирано в УПИ V-1810, квартал 17 по плана на града, при посочени в решението граници; 7/36 идеални части от всички сгради, находящи се в поземления имот /с изключение на две сгради (с идентификатори 68850.516.130.1.1 и 68850.516.130.2); 7/36 идеални части от подобренията в поземления имот. Преди обявяването на предварителния договор за окончателен наследодатЕ.та на ответницата е била собственик на посочените по-горе идеални части от поземления имот и сградите в него /с изключение на две от тях/ на основание наследствено правоприемство от С. В. К. /баща на М.Д.С.Б.. След смъртта на М.Д.С.Б. дяловете от поземления имот и сградите в ••• са, наследени от ответницата й - нейна дъщеря, която добросъвестно е упражнявала правото на собственост до обявяването на предварителния договор за замяна за окончателен с посоченото решение на окръжен съд С.З.. Разпореждането на посочените идеални части от ответницата й в полза на ищеца по настоящото дело, извършено с влизане в сила на съдебното решение за обявявана на Предварителния договор за окончателен, е признато за относително недействително по отношение на „С.З. проект“ ЕООД, на основание чл.76 ЗН с влязло в сила решение под № 56 от 01.08.2022г„ постановено по гр. дело № 2242/2021г. по описа на ВКС. Предметът на делото, по което е постановено посоченото решение на Върховен касационен съд, е съдебна делба на сграда с идентификатор 68850.516.130.1.2, заедно със съответните припадащи се идеални части от дворното място, предявена по иск на „С.З. проект“ЕООД, С решението на ВКС е отхвърлен иска за делба на „С.З. проект“ ЕООД и делбата е допусната между Д. Л. М. и В.С.К. при посочени дялове 1/4 идеална част за Д. Л. М. и 3/4 идеални части за В.С.К.. Преди обявяването на относителната недействителност на разпореждането с притежаваните от ответницата й идеални части от имота на ••• в гр. С.З., полученият от нея при замяната апартамент с •••, находящ се в г. •••, е продаден на трети лица. Продажната цена по сдЕ.та, сключена във формата на нотариален акт № 40, т.22, дело № 3902 от 20.08.2020г., е 6490 лева, получена от ответницата й по банков път. Продажбата е извършена със съзнанието на продавачката, че държи вещта като собственик, на правно основание - обявеният за окончателен договор за замяна. Целта на продажбата е била с част от цената ответницата да заплати на „С.З. проект“ ЕООД сумата 12790.00 лева, дължима и заплатена от нея по сключено между страните споразумение на 24.06.2020г. В тази сума е включена неустойка 10000.00 лева за забава за сключване на окончателния договор за замяна на описаните имоти в уговорения срок и разноски, направени по образувано от „С.З. проект“ ЕООД гражданско дело № 344/2018г. на районен съд С.З., по което е уважена претенцията за посочената неустойка с решение от 07.02.2020г. Тъй като ответницата не е разполагала със средства за заплащане на посочените претенции на дружеството, е продала получения по замяната имот и е изпълнила поетото задължение на две вноски, съгласно споразумението от 24.06.2020г. На същата дата тя е превела по сметката на пълномощника на дружеството сумата 6300.00 лева, а на 20.08.2020г. - сумата от 6490.00 лева. По този начин ответницата й е изпълнила задължението си по споразумението с дружеството за заплащане на сумата от 12790.00 лева, касаеща същото правоотношение по замяната на имотите. Съдебното отстранение на ищеца по настоящото дело от замяната на недвижими имоти с ответницата й е основание за разваляне на обявения за окончателен договор за замяна и връщане на даденото. Поради продажбата на получения от ответницата й при замяната недвижим имот /апартамент/, на връщане подлежи получената за имота цена по покупко-продажбата, в размер на 50000.00 лева. От тази сума тя се е възползвала при отчуждаването на имота, което е извършено преди покана за връщането му и преди вписване на исковата молба за разваляне. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ НА ИЩЕЦА ответницата взема с отговора си следното становище: Не се противопоставя да се приемат като писмени доказателства приложените към исковата молба документи. Не се противопоставя да се изиска и приложи гр. дело с № 104 /2017г. по описа на окръжен съд С.З., по което е постановено решението за обявяване на окончателния договор за замяна. По делото е постъпила от ищеца и нова писмена молба с вх. № 10517 от 30.08.2023 год., с която ищецът твърди следното: По делото ищецът твърди, че предявеният иск за обезщетение е за пазарната стойност на този имот и първоначално е предявен в размера на 50 000 лева, но с молбата по делото, постъпила с вх. № 12495/18.11.2022 г. ищецът е поискал от съда да допусне увеличение на размера на този иск до размера на 100 000 лева, както и да допусне допълнително обезпечение до настоящия размер на този иск, тъй като окончателно равностойността ще стане известна след експертиза по делото. С определение с № 1397/05.12.2022 година съдът е уважил молбата на ищеца като е приел заявеното увеличение на иска и допуснал допълнителното му обезпечаване до размера му на 100 000 лева. В тази връзка съдът се е разпоредил с Определение под № 1189/06.10.2023 год. преписи от поправената искова молба и преписи от поправената молба за увеличението на иска да бъдат връчени на ответницата и на процесуалния й представител, по делото с указания, както следва: с възможността ответницата да подаде ДОПЪЛНИТЕЛЕН писмен отговор ВЪВ ВРЪЗКА С УТОЧНЕНИЯТА направени в същата нова уточняваща и поправена искова молба и в тази за увеличението на иска, в едномесечен срок, считано от връчването им, който отговор също да съдържа всички отговори съобразно изискванията на чл.131-чл.133 от ГПК. В тази връзка по делото е постъпил допълнителен писмен отговор от Д. Л. М., ЕГН••••••••••, от ••• - ответник по гр. дело № 609/2022г. по описа на окръжен съд С.З., чрез адвокат М. Г.- с адрес на кантора: гр. С.З., ул. Сава Силов 66, ет.1, ап.1. на поправена искова молба и поправена молба за допускане на увеличение на размера на иска и на обезпечение на допълнително предявения размер от „С.З. ПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК 833091378 със седалище и адрес на управление - гр. С.З., ул. Калояновско шосе 1, представлявано от А.В.Д.. Подава настоящия отговор от името на ответницата Д. Л. М. на поправената искова молба, в която поправката касае единствено презимето на ответницата. В настоящия отговор заявява, че поддържат всички оспорвания, доводи и твърдения, направени в подадения отговор на исковата молба. По отношение на поправената молба за допускане на увеличение на размера на иска по чл.57, ал.2 ЗЗД, от името на ответницата заявява, че исканото от ищеца увеличение е процесуално допустимо, съобразно разпоредбата на чл.214, ал. 1 изр.последно ГПК, но по същество е неоснователно. Оспорва претенцията за заплащане на обезщетението в размера на пазарната стойност на продадения от доверителната апартамент чрез договор за покупко- продажба, сключен във формата на нотариален акт № 40, т.22, дело № 3902 от 20.08.2020г., в увеличения размер от 100 000 лева. Оспорва претенцията и изложените доводи, че обезщетението - паричната равностойност на продадения апартамент, следва да се определи „към момента на извършване на експертизата и не по-рано от момента на съдебното отстранение“. В тази връзка поддържа изцяло всички твърдения на ответницата си, направени в първоначалния отговор на исковата молба, а именно: Преди обявяването на относителната недействителност на разпореждането с притежаваните от ответницата й идеални части от имота на ••• в гр. С.З., полученият от нея при замяната с ищеца апартамент под •••, находящ се в г. •••, е продаден на трети лица. Продажната цена по сдЕ.та, сключена във формата на нотариален акт № 40, т.22, дело № 3902 от 20, 08.2020г., е 50000.00 лева, получена от ответницата по банков път. Продажбата е извършена със съзнанието на продавачката, че държи вещта като собственик, на правно основание - обявеният за окончателен договор за замяна. Целта на продажбата е била с част от цената ответницата й да заплати на ищеца по настоящото дело - „С.З.“ проект“ ЕООД сумата 12790.00 лева, дължима и заплатена от нея по сключено между страните споразумение на 24.06.2020г. В тази сума е включена и неустойката 10000.00 лева за забава за сключване на окончателния договор за замяна на описаните имоти в уговорения срок и разноски, направени по образувано от „С.З. проект“ ЕООД гражданско дело № 344/2018г. на районен съд С.З., по което е уважена претенцията за посочената неустойка с решение от 07.02.2020г. Тъй като ответницата й не е разполагала със средства за заплащане на посочените претенции на дружеството, е продала получения по замяната имот и е изпълнила поетото задължение на две вноски, съгласно споразумението от 24.06.2020г. На същата дата тя е превела по сметката на пълномощника на дружеството сумата 6300.00 лева, а на 20.08.2020г. - сумата от 6490.00 лева. По този начин ответницата й е изпълнила задължението си по споразумението с дружеството за заплащане на сумата от 12790.00 лева, касаеща същото правоотношение по замяната на имотите. До получаване на исковата молба по настоящото дело ответницата й не е получавала от ищеца покана за връщане на прехвърления й в замяна апартамент. Извършената на 20.08.2020г. продажбата на този имот е пречката за неговото връщане след разваляне на замяната на недвижимите имоти. В настоящата хипотеза, предвид добросъвестността на ответницата й, на връщане подлежи получената за имота цена по покупко-продажбата, в размер на 50000.00 лева. От тази сума продавачката се е възползвала при отчуждаването на имота. Ето защо претенцията за заплащането на увеличената стойност на отчуждения имот в размер на 100000 лева, изчислена към момента на заключението на вещото лице по настоящото дело, е неоснователна. Освен това съдът с изрично протоколно Определение от открито съдебно заседание на 15.04.2024 год. съдът е ДОПУСНАП уточнение и конкретизация на иска, съобразно изявленията на адв. П., като пълномощник на ищеца в днешното съдебно заседание, а именно прибавянето на изтеклите законни лихви върху главницата от 100 000 лв., считано от завеждане на исковата молба на 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите суми. Със същото Определение съдът е ДОПУСНАЛ и уточнение по доклада, като съдът признава факта, че имотът е продаден на минималната сума от 50 000 лв., която ответницата счита за дължима и пазарната стойност по предявения иск, съответно не подлежи на доказване от ищеца, тъй като се признава от ответника и този факт се приема за безспорно установен по делото. като съдът разяснява, че в останалата му част, по отношение на допуснатото увеличение на иска над размера на 50 000 лв. до претендирания размер до 100 000 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска в съда до окончателното му изплащане, в тази му част важи общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, че ищецът следва да установи и докаже всички свои твърдения в тази насока за оспорената вече от ответника цена на иска над сумата от 50 000 лв. Именно в който случай ще бъде разглеждано и заключението на съдебно-техническата експертиза, поискана от ищеца и допусната от съда. След като се запозна с направените в исковата молба на ищеца, като взе предвид направеното признаване на иска от ответниците, като се съобрази с всички събрани по делото писмени доказателства и с приложимите по казуса материално- правни и процесуални норми, съдът счита за изяснено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното: ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА: Видно от събраните по делото многобройни писмени доказателства, с Решение под № 212 от 25.06.2018 год., постановено по гражданско дело с № 104 по описа за 2017 година на Окръжен съд С.З., влязло в законна сила на датата 18.09.2018 година, съответно вписано и в Служба по вписванията С.З. с вх.рег. № 10209, том IV, акт № 249 от 15.10.2018 година, на основание чл. 19, ал.З от Закона за задълженията и договорите, е обявен за окончателен между ищеца и ответницата, като законен наследник на М.Д.С.Б. починала на ••• г., договора за замяна, с който "С.З. ПРОЕКТ" ЕООД прехвърля на Д. Л. М., като законен наследник на М.Д.С.Б., собствеността върху следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ ••• (девет), находящ се на IV (четвърти) етаж, в град •••, кота + 9, 12 от жилищна сграда с ОСД и гаражи, със застроена площ 44, 54 кв.м. (четиридесет и четири цяло петдесет и четири стотни квадратни метра), при граници на същия: от север - двор; от изток - улица, от юг -Апартамент № 10; от запад - стълбищна клетка и коридор, ЗАЕДНО с 3, 109 % ид.ч. (три цяло сто и девет хилядни процента идеални части) от общите части на сградата, равняващи се на 9, 75 кв.м, (девет цяло и седемдесет и пет стотни квадратни метра), КАКТО и Склад ••• (девет), със застроена площ 3, 31 кв. метра, ЗАЕДНО с 0, 262 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 1, 47 кв. метра, при граници на същия: от север - Склад № 10; от изток - коридор, от юг - Гараж № 5; от запад - Гараж № 6, ЗАЕДНО със съответното право на строеж върху 59, 04 кв.м. (петдесет и девет цяло и четири стотни квадратни метра), а по кадастрална карта, апартаментът представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68850.505.450.1.9 /шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, нула, пет, точка, четири, пет, нула, точка, едно, точка, девет/ по кадастралната карта и регистри на •••, одобрени със Заповед 300-5-51/24.06.2004 г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота: •••. Самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.450 /шест, осем, осем, пет, нула, точка, пет, нула, пет, точка, четири, пет, нула/, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1/едно/, и площ от 45, 54 кв.м. /четиридесет и пет цяло и петдесет и четири стотни квадратни метра/, ведно с прилежащите му части: склад •••, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68850.505.450.1.10, под обекта: 68850.505.450.1.5, над обекта: 68850.505.450.1.13, а В ЗАМЯНА на така прехвърления имот Д. Л. М., като законен наследник на М.Д.С.Б., прехвърля на "С.З. ПРОЕКТ" ЕООД собствеността върху следните имоти: 1/ 7/36 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 68850.516.130 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-1/07.01.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: ••• с площ 406 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 1810, квартал 17, парцел V, при съседи: 68850.516.116, 68850.516.117, 68850.516.129 68850.516.132, 68850.516.131, който имот съгласно документ за собственост представлява ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 410 кв.м., находящо се в град •••, представляващо УПИ № У-1810 по скица и по нотариален акт, а по удостоверение за данъчна оценка - ПИ № 1810 в квартал 17 по ПУП на град С.З., при граници и съседи: север - УПИ N- 1809, изток - улица •••; юг - УПИ У1-1813.814 и запад - УПИ LH- 1811 и УПИ ЧП-1812; 2/ 7/36 идеални части от всички сгради и/или притежаваните от нея реално обособени сгради, всички находящи се в поземлен имот с идентификатор № 68850.516.130 (с изключение на сгради с идентификатори 68850.516.130.1.1 и 68850.516.130.2., които две сгради са изцяло собственост на "С.З. Проект" ЕООД). 3/ 7/36 идеални части и/или реални подобрения в поземлен имот с идентификатор № 68850.516.130. По иска на "С.З. Проект" ЕООД е образувано на датата 10.12.2018 година и гр.д. под № 6262/2018 по описа на Районен съд С.З. за делба на недвижимите имоти, придобити в резултата от замяната и подробно описани по- горе. Страни в делбеното производство наред с ищеца при образуването му са ответницата Д. Л. М. и В.С.К. като собственици на останалите идеални части в имотите. По възражението на съделителя В.С.К. и на основание чл. 76, ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/, с Решение под № 56 от 01.08.2022 година на Върховния касационен съд по гр.д. с № 2242/2021 година, с което завършва първата фаза от производство по делбата, разпореждането, извършено от ответницата Д. Л. М. в полза на ищеца с идеалните части от имотите по влязлото в законна сила съдебно решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, подробно описани по-горе, е обявено за недействително спрямо съделителя К.. Със същото решение, Върховният касационен съд допуска сградата до делба само между наследниците К. и М., приемайки, че дворното място има статут на обща част и не подлежи на делба, и отхвърляйки иска за делба на същите имотите по отношение на "С.З. Проект" ЕООД, постановява, че поради обявената относителна недействителност на замяната, "С.З. Проект" ЕООД следва да се изключи от делбата. Решението на съда не подлежи на обжалване, поради което и с постановяването му "С.З. Проект" ЕООД е отстранен от собствеността на получените по замяната имоти и предстоящата втора фаза на производството по делба ще продължи и приключи без участието на ищеца, а само между К. и М.. Признаването на претендираните от В.С.К. права и съответно - отстраняването на ищеца от получените по договора за замяна идеални части от недвижими имоти, постановени с окончателното решение на ВКС, давали основанието на ищеца да развали сключения по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД договор за замяна на недвижими имоти и да получи обратно от ответницата М. недвижимия имот, който й е бил даден. При съответната проверка в имотния регистър се оказало, че даденият на Д. М. при замяната недвижим имот - апартамент с ••• на ••• в град С.З. е бил продаден от нея на трети лица на датата 20.08.2020 година. С оглед извършеното отчуждаване, преди предявяването на настоящата искова молба, дадената от ищеца индивидуално определена престация не може да бъде върната реално и затова се дължи нейната равностойност /съобразно пазарната цена на имуществото/. Цената, по която ответницата е продала имота, е 50 000 лева, поради което и считат, че пазарната му стойност две години по-късно възлиза най-малкото на тази сума, като действителният размер ще следва да бъде определен със съответна оценителна експертиза. Ответницата не е оспорила иска за развалянето на окончателния договор за замяна на недвижими имоти между „С.З. проект“ ЕООД и наследодатЕ.та на ответницата - М.Д.С.Б., сключен чрез решение на окръжен съд С.З., постановено по гр. дело № 104 за 2017г., влязло в законна сила на 18.09.2018г. Не е оспорен размерът на исканото първоначално от ищеца по настоящото дело компенсаторно обезщетение в размер на 50 000 лева, поради невъзможността му за връщане на получения от М.Д.С.Б. недвижим имот. Оспорен е но увеличеният размер на това обезщетение над сумата от 50000 лева до претендираиите 100000 лева, поради неоснователност на претенцията. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от преценката на които и съобразно и изложените от страните доводи, освен горното се установява и следното: Решение на окръжен съд С.З., постановено по гр. дело № 104 за 2017г., съответно влязло в сила на 18.09.2018г., сключеният на 26.10.2016г. между „С.З. проект“ ЕООД и наследодатЕ.та на ответницата - М.Д.С.Б., предварителен договор за замяна на недвижими имоти, е обявен за окончателен. Разпореждането на частите на ответницата от имота на ••• в полза на ищеца по настоящото дело, извършено с влизането в сила на съдебното решение за обявяване на предварителния договор за окончателен, е признато за относително недействително по отношение на „С.З. проект“ ЕООД, на основание чл.76, ал.1 от ЗН с влязло в законна сила последващо решение с № 56 от 01.08.2022г., постановено по гр. дело № 2242/2021г. по описа на ВКС. Предметът на делото, по което е постановено посоченото решение на Върховен касационен съд, е съдебна делба на сграда с идентификатор 68850.516.130.1.2, заедно със съответните припадащи се идеални части от дворното място, предявена по иск на „С.З. проект“ЕООД. С решението на ВКС е отхвърлен иска за делба на „С.З. проект“ ЕООД и делбата е допусната между Д. Л. М. и В.С.К. при посочени дялове % идеална част за Д. Л. М. и % идеални части за В.С.К.. Няма спор по делото, че преди обявяването на относителната недействителност на разпореждането с притежаваните от ответницата идеални части от имота на ••• в гр. С.З., полученият от нея при замяната апартамент с •••, находящ се в г. •••, ••• е продаден на трети лица. Продажната цена по сдЕ.та, сключена във формата на нотариален акт № 40, т.22, дело № 3902 от 20.08.2020г., е 50000.00 лева, получена от ответницата по банков път. Посочените обстоятелства са доказани по делото и не са предмет на спор. Не е оспорено и твърдението на ответницата, че продажбата на получения по замяната апартамент на ул. ••• е извършена с цел с част от цената тя да погаси парично задължение към „С.З. проект“ ЕООД в размер на 12790.00 лева, в която сума е била включена и неустойка в размер на 10000.00 лева за забава за сключване на окончателния договор за замяна на описаните имоти в уговорения срок и разноски, направени по образувано от „С.З. проект“ ЕООД гражданско дело № 344/2018г. на районен съд С.З., по което е уважена претенцията за посочената неустойка с решение от 07.02.2020г. Тъй като ответницата не е разполагала със средства за заплащане на посочените претенции на дружеството, е продала получения по замяната имот и е изпълнила поетото задължение на две вноски, съгласно споразумението от 24.06.2020г. На същата дата тя е превела по сметката на пълномощника на дружеството сумата 6300.00 лева, а на 20.08.2020г. - сумата от 6490.00 лева. По този начин ответницата е изпълнила задължението си по споразумението с дружеството за заплащане на сумата от 12790.00 лева, касаеща същото правоотношение по замяната на имотите. Изложените обстоятелства са доказани от приетите писмени доказателства. Безспорно по делото е обстоятелството, че исковата молба за разваляне на договора за замяна на имотите е вписана през 2022г., а продажбата на получения от наследодатЕ.та на ответницата апартамент на ул. ••• е извършена на 20.08.2020г. - около две годи преди предявяване на исковата молба по настоящото дело. ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ: С писмената си отговор на исковата молба вх.№ 8129/28.06.2023г. ответницата Д. Л. М. от гр.П., прави на практика писмено признание на първия обективно съединен иск по чл.87, ал.3 от ЗЗД по смисъла на ГПК/2008г./, като заявяват изрично, че по принцип не оспорват първия обективно съединен иск. Горепосочената фактическа обстановка се потвърждава изцяло и от останалите по делото доказателства, а именно както писмените, така и главните такива. Следователно искът за разваляне на нотариалния договор за замяна на горепосочените недвижими имоти се явява изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, ведно със законните последици, като съдебното Решение по настоящото дело следва да се постанови с обратно действие развалянето на процесния договор по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД, именно поради виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответницата Л.. Не така стои въпросът с втория обективно съединен иска с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД урежда извъндоговорното задължение на съответното лице, което възниква при установените в нея предпоставки. Разпоредбата на чл. 57, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД предвижда отговорност на задълженото лице в случаите, когато е отчуждил вещта и когато това е извършено след като получателят е узнал, че я държи без основание, т. е. след като договорът вече е бил унищожен или развален. Настоящият случай не е такъв ответницата е продала получения по замяната апартамент две години преди предявяване на иска за разваляне на договора за замяна. Ето защо към момента на продажбата тя не е знаела че държи апартамента без основание. Съдът счита, че относимата към настоящото дело разпоредба е тази на чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД. Обемът на отговорността на задълженото по чл. 57, ал. 2 от ЗЗД лице, в случаите, когато вещта е отчуждена, се определя от закона като в случаите, когато длъжникът е бил недобросъвестен към момента на разпореждането, той дължи действителната стойност на вещта или получената вследствие на разпореждането насрещна престация (или нейната равностойност), в случаите, когато последната е по-висока, а в случаите, когато е бил добросъвестен към посочения момент, той дължи само тази част от насрещната престация, от която се е възползвал. Недобросъвестността не се предполага, а по настоящото дело ищецът, който носи доказателствена тежест за това, не установи факти, от които да се направи извод, че към момента на отчуждаването на апартамента ответницата е била недобросъвестна - т.е. че е знаела, че държи вещта без основание. В посочения смисъл е относимо разрешението в Решение № 20 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 208 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Същото разрешение е прието и в Решение под № 112 от 18.07.2013 г. по гр. д. с № 509/2012 г. на Върховен касационен съд: „Ако имотът е прехвърлен на трето лице, преди да се впише исковата молба за разваляне на договора, правата на третото лице се запазват - чл.88, ал.2 ЗЗД. В този случай прехвърлителят не може да претендира връщане в натура, а може да претендира възстановяване на стойността на имота - чл.57, ал.2 ЗЗД. Ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я е отчуждил или изразходвал /при потребимите вещи/, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато последната е по- висока. Ако обаче е бил добросъвестен /ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата/, той дължи само онова, от което се е възползвал /според трайната съдебна практика - с изключение на плодовете/. Дължи само това, от което се е възползвал, т.е. това, с което реално, действително се е увеличило имуществото му - примерно, това може да бъде деликтно или застрахователно обезщетение при погинала вещ.“. В същия смисъл са и Решение с № 38 от 04.06.2019 г. по гр. д. № 498 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение; Решение под № 136 от 12.04.2013 г. по гр. д. •••47/2012 г. на Върховен касационен съд - Естеството на правна норма на чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД изисква връщане само на онова, от което получателят, който е отчуждил вещта, се е възползвал. Това е стойността на вещта по пазарната цена към момента на отчуждаването. По делото не се установи ответницата да е получила по-голяма сума от цената в размер на 50000 лева, която е получила по банков път от купувача. От тази сума тя се е възползвала при отчуждаване на имота, действайки добросъвестно - преди да узнае за предявения иск за разваляне на замяната. Ето защо в случая, на основание правилното приложение на разпоредбата на чл.57 ал.2, изр.2 от ЗЗД и многобройната еднопосочна практика на ВКС по приложението на закона, съдът приема, че сумата която ответницата следва да плати на ищеца е 50000 лева, като съдът следва да отхвърли предявения иск за компенсаторно обезщетение над този размер до претендиралия от 100000 лева. Следва извода, че настоящият съдебен състав следва да отхвърли иска за присъждане на законната лихва над главницата от 50 000 лева, като неоснователен и да присъди съответно такава върху главницата от 50 000 лева от предявяване на исковата молба в съда, представляваща и поканата за плащане на компенсаторното обезщетение. От този момент може да се претендира обезщетението за забавата. Преди поканата за връщане на вещта, съответно на плащан те на компенсаторното обезщетение, ответницата не е изпаднала в забава. Признанието на иска и признатото с него право на разваляне на нотариалния договор за замяна на собствеността върху горепосочените недвижими имоти не противоречи на закона или на добрите нрави и следва да се уважи, ведно с присъждането на дължимото обезщетение по чл.57, ал.2 от ЗЗД. ОТНОСНО ДЪЛЖИМОСТТА НА РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО: С оглед изричните волеизявления на всяка една от страните, направени в пледоариите им пред настоящата съдебна инстанция, всяка от страните е заявила и своите претенции към другата страна за направените от нея разноски по делото, съобразно представените от страните и пълномощниците им списъци на разноските по чл.80 от ГПК, поради което и съдът следва да коментира тези въпроси и съответно да се произнася и по разноските по тях. На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от последния разноски по делото, съразмерно уважената част на иска, в размера на 4652.10 лева, като общата сума на разноските, направени от ищеца е в размер на 9304.20 лева, от които 4373.20 лева внесената от тях държавна такса /ДТ/ за завеждане на делото, както и сумата от 116.00 допълнителни ДТ, по движение на делото, сумата от 300 лева възнаграждение за вещото лице от съдебно-техническата експертиза, внесени и заплатени от ищеца, както и сумата от 4500 лева, представляваща възнаграждението за един адвокат – адв. Е. П. от Адв.колегия – С.З., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, както и съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от ищеца /лист 193 от делото/. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъдат осъдени да заплати на ответницата направените от последната разноски по делото, съразмерно отхвърлената част на иска, в размер на 4325.00 лева, като общата сума на разноските, направени от ответницата е в размер на сумата от 8650 лева, представляваща възнаграждението за един адвокат – адв. М. Г. от Адв.колегия – С.З., съгласно представения договор за правна защита и съдействие, както и съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от ответницата /лист 199 от делото/. ОТНОСНО ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО: Настоящото първоинстанционно съдебно Решение по позитивния установителен иск, може да бъде обжалвано от всяка от страните- ищец и ответница в законния общ 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК/2008г./, който срок започва да тече от датата на връчването на Решението на страните по делото, с въззивна жалба чрез настоящия първоинстанционен Окръжен съд- гр.С.З. пред въззивния Апелативен съд- гр.Пловдив. ОТНОСНО ДЕЙСТВИЕТО НА РЕШЕНИЕТО: Съгласно императивната обща разпоредба на чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК/2008г./ и чл.87, ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.57, ал.2 настоящото позитивно първоинстанционно съдебно Решение има облигационно и вещно- прехвърлително действие между ответниците и съответно ищеца по делото- страни по делото и съответно страни по разваления договор с нотариален акт. Ето защо предвид всички гореизложени мотиви и на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД във връзка с чл.57, ал.2, изр.2 от ЗЗД и във вр. чл.78 от ГПК/2008г./, първоинстанционният Окръжен съд- С.З.