Решение № 2181 от 3.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 527/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление (РУ) – Петрич при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – [област], против Решение № 35/ 13.03.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 829/ 2023 г. по описа на Районен съд – [община], с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 23-0314-000605 от 11.10.2023 г. на Началника на РУ- Петрич към ОД на МВР - [област]. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че процесното нарушение е безспорно доказано, квалифицирано е правилно, а в производството по установяването и санкционирането му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът по касационната жалба – Н. В. И., се представлява от процесуалния си представител - адв. М. Р., която в съдебно заседание и в приложен по делото отговор на касационна жалба /наим. възражение/, оспорва депозираната касационна жалба като неоснователна. Моли обжалваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на сторените в касационната инстанция разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – [област] изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, предвид липсата на сочените в нея касационни основания, а първоинстанционното решение счита, че следва да бъде оставено в сила. Административен съд – [област], в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: С обжалваното решение, предмет на касационната проверка, Районен съд- Петрич е отменил Наказателно постановление № 23-0314- 000605 от 11.10.2023 г. на Началника на РУ- Петрич към ОД на МВР - [област], с което на Н. В. И., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от с.з. са наложени административни наказания глоба в размер на 200, 00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Тези изводи на съда са мотивирани с липсата на съставен нов акт за установяване на административно нарушение след постановения от прокурор при РП - [област], ТО - Петрич отказ да се образува наказателно производство, в хипотезата на вече прекратено административнонаказателно производство, с мотивирана резолюция на основание чл. 55, ал. 1, т. 9 от ЗАНН. Отделно на изложеното, първоинстанционният съд е възприел и че ангажирането на административнонаказателна отговорност на касационния ответник е незаконосъобразно, поради липса на доказателства за уведомяване на Н. В. И., че управляваният от него лек автомобил, собственост на трето лице (майка му, М. Н. И.), е с прекратена регистрация. В тази насока съдът е посочил, че от приетото по делото Писмо вх. № 609/ 24.01.2024 г. на Началника на РУ- [община], се установява, че собственикът на процесното МПС също не е уведомен за прекратената регистрация, което изключвало субективния елемент на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, задължаващо ползвателите на автомобили да ги управляват по пътищата за обществено ползване, след като са регистрирани. В обобщение съдът е заключил, че вмененото нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не е доказано от субективна страна. Така мотивиран Районен съд – Петрич е отменил наказателното постановление. Решението е правилно, като краен резултат. Изводите на Районен съд-Петрич за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение са неправилни. Видно от процесното наказателно постановление е, че същото се издава на основание Постановление за отказ да се образува наказателно производство на прокурор при Районна прокуратура - [област], ТО - Петрич от 15.09.2023 г., тоест по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, според който без приложен АУАН административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган. Настоящия случай разкрива точно такава специфика, поради което правилно и в съответствие с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващият орган коректно е посочил в наказателното постановление, че същото се издава въз основа на постановлението на прокурора за отказ да образува наказателно производство, а не акт за установяване на административно нарушение, доколкото наличието на такъв, в тази хипотеза не е необходим. Макар да липсват допуснати процесуални нарушения при издаване на оспореното НП, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице не е осъществило състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от субективна страна. Същите почиват на правилен анализ на събраните по делото доказателства. С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45/24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС е за собственика според чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, пък е предвидена възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. първо от ЗДвП, от своя страна, предвижда налагане на административни наказания: „глоба“ в размер от 200 до 500 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно §6, т. 25, предл. 1 от Допълнителните разпоредби на (ДР) на ЗДвП, „водач” е лице, което управлява пътно превозно средство. По делото е безспорно установено, че ответникът по касация - Н. В. И., е управлявал на 15.08.2023 г., в 22.06 часа поверения му лек автомобил марка/ модел „...“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. Н. И., поради което е имал качеството „водач” на МПС. Автомобилът е бил управляван по път, отворен за обществено ползване – [населено място], [улица]по посока [улица], в района на гробищен парк, и към посочената дата, е бил със служебно прекратена регистрация, считано от 08.03.2023 г. Административнонаказващият орган, обаче, не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, които да обосноват субективната страна на деянието, а именно наличието на знание от страна на дееца (водач на МПС) за обстоятелството, че управляваното от него МПС, е с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на процесния автомобил е извършено по реда на цитираната по-горе норма на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, като съгласно същата, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Анализът на установената фактическа обстановка на основата на законовата регламентация относно регистрацията на МПС, респ. прекратяването и възстановяването й, обуславя извод, че водачът на процесния лек автомобил - „...“ с рег. № [рег. номер], доколкото не е собственик на МПС, не е бил длъжен и не е могъл да знае факта, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация, тъй като това е станало служебно чрез отбелязване в автоматизираната информационна система или, ответникът по касация Н. И., който безспорно не е, а и никога не е бил собственик на този лек автомобил, не е имал възможност да разбере за служебната му дерегистрация. В този смисъл, са и дадените от И. обяснения в хода на образуваната пр. преписка № 7050/2023 г. по описа на Районна прокуратура – [област], ТО - [населено място] (на л. 40 от първоинстанционното дело), с които същият е заявил, че не е знаел, нито е бил уведомен от собственикът на управлявания от него лек автомобил, че процесното МПС е с прекратена регистрация. Следователно, за съставомерността на нарушението по чл. 140 от ЗДвП от субективна страна е необходимо водачът да е наясно, че повереният му автомобил е с прекратена регистрация и ако предприеме управление на превозното средство, след узнаване на този факт, обективно би могъл да осъществи състав на такова нарушение, което в случая не се установява от доказателствата по делото. Освен това, в конкретния случай, не е имало никакви обективни признаци, от които той да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си регистрационни табели към датата на проверката, и е разполагал с всички изискуеми се документи, вкл. със СРМПС на същия този автомобил. Предвид изложеното, и изхождайки от нормата на чл. 6 от ЗАНН, определяща за административно нарушение деяние, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налага извода, че Н. И. не е действал виновно, включително и при форма на вината - непредпазливост, поради което и извършеното от него деяние, не съставлява административно нарушение. По аргумент на горепосоченото, обжалваното в настоящото производство решение на Районен съд – Петрич е правилно и законосъобразно, постановено е при правилно приложение на материалния закон, при вярна преценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора, и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН /ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021г./, според която в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на сторените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 (двеста) лева. Искането е направено своевременно и по делото са налице доказателства за действителното заплащане на разноските. Ето защо, искането следва да бъде уважено, като по аргумент на §1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат възложени в тежест на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, в чиято структура е административният орган, издател на процесното наказателно постановление. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – [област]