Решение № 920 от 26.3.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 147/2024 г.

Касационното производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (Д „ИТ“) – [област] срещу Решение № 634 от 23.10.2023 г., постановено по нахд. № 652/2023 г. на Районен съд – [област]. Жалбата е мотивирана със съображения за нарушение на закона от съда по чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), с искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и наказателното постановление потвърдено. Ответникът не е изразил становище по жалбата. Прокурор от Окръжна прокуратура – [област] е поддържал, че решението е неправилно, доколкото между страните съществува трудово правоотношение. В касационното производство не са събрани нови писмени доказателства и въз основа на приетите за установени от районния съд фактически положения и закона (чл. 218 АПК), касационната жалба е допустима, но неоснователна по оплакването по чл. 348, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН. Независимо че касационната инстанция не следи служебно за допуснати при разглеждане на делото нарушения на съдопроизводствените правила (чл. 218, ал. 1 АПК), първото от оплакванията в касационната жалба засяга доказателствената дейност на районния съд и задължението да обсъди всички факти и обстоятелства по чл. 102 НПК. В тази връзка, аргументацията на съда в решението почива на обективен прочит на доказателствата и изхожда от правилото за доказателствената тежест на наказващия орган, в съответствие с чл. 103, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. За да отмени обжалваното наказателно постановление за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 КТ, районният съд се е позовал на сключения между „...“ ООД – [област] и Т. граждански договор за възложена работа, която по характера си изключва съществуването на трудово правоотношение, и тези му изводи съответстват на закона. За налагане на санкцията по чл. 414, ал. 3 КТ е необходимо пълно доказване на съществуването на трудово правоотношение между дружеството като работодател и посочения като работник с всичките му елементи, като характер на престирания труд, като работна сила, работно време, уговорено трудово възнаграждение, почивки, отпуски и пр., които са в предмета на доказване по чл. 102, т. 1 НПК. В тази връзка и по повод част от оплакванията в жалбата следва да бъде напомнено, че тежестта на доказване на всички признаци от състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 вр. чл. 62, ал. 1 КТ е на наказващия орган (чл. 103, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН). Последният следва да е установил в хода на административнонаказателното производство, че Т. е полагала труд като част от организиран работен процес, а не само, че в момента на проверката се е намирала в стопанисван от дружеството обект и е извършвала определена дейност като „танцьор“. Последната впрочем може да бъде упражнявана като свободна професия. Затова оплакването срещу анализа от съда на представения от дружеството граждански договор е опит за прехвърляне на тежестта на доказване от наказващия орган върху дружеството, което не е длъжно да доказва, че не е извършил нарушение на трудовото законодателство (чл. 103, ал. 2 НПК). По второто оплакване и във връзка с доказателствената тежест на наказващия орган следва да бъде подчертано, че единствено данните от декларацията по чл. 402, ал. 1 КТ не свидетелстват за съществувало между Т. и дружеството-ответник трудово правоотношение. Впрочем от тази декларация, както от показанията на извършилия проверката инспектор, съдът правилно е приел като доказан само факта, че на 15.10.2022 г. Т. се е намирала в нощен клуб „...“, стопанисван от „...“ ООД, и за времето от 01.00 ч. до 04.00 ч. е танцувала. В тази връзка е и бележката на гърба на обсъдената от съда декларация, със собственоръчно вписаното пояснение от Т., че е била извикана само за вечерта. Декларацията не установява други факти относно характера на правоотношението между Т. и дружеството. Не съдържа например информация за уговорено трудово възнаграждение. Вписаното възнаграждение е уговореното за възложената на Т. за 15.10.2022 г. работа и е в размера, посочен в сключения с дружеството граждански договор. Последният е с предмет именно изпълнението на танцов спектакъл, с който се изчерпва. Затова и изводите на районния съд, че не е доказано извършваната от Т. дейност на 15.10.2022 г. в стопанисван от дружеството нощен клуб да е предмет на прикрито трудово правоотношение са логични. Съответно отсъства касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН. Детайлно съдът е изследвал различията между гражданския и трудовия договор, съобразно които правилно е заключил, че епизодичното участие на Т. като танцьор в програмата на нощен клуб не е трудова дейност като предмет на трудово правоотношение по КТ. Изпълняваната от Т. танцувална програма за вечерта не е труд, като периодична престация, осъществявана по поставени от работодател условия на труд. В тази връзка правният анализ на съда на елементите на трудовото и гражданското правоотношение, за да определи характера на участието на Т. на 15.10.2022 г. в програмата на нощния клуб, е правилен. Мотивите за недоказано нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ се споделят изцяло и отсъства основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 НПК за отмяна на съдебното решение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът