Решение № 1611 от 20.11.2020 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2116/2020 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Монтекристо ритейл БГ“ ЕООД, ЕИК 131347046, седалище и адрес на управление: гр.София, площад „Позитано“ №2, Перформ Бизнес Център, ет.9, представлявано от управителя С.А.Б., против решение № 1002/24.07.2020г., постановено по АНД № 1016/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 46648/05.02.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на касатора, за нарушение на чл.64, т.3 от ЗЗП, на основание чл.209 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. В касационната жалба се излагат възражения относно приетата за установена фактическа обстановка. Не било установено по несъмнен начин разликата между „намаление“, „промоция“ и „отстъпка“, което довело до недоказаност на нарушението. Сочи се, че в случая не се касае за намаление, а за кратковременна акция с цел представяне на конкретен вид стоки от нова колекция. Анализира се разпоредбата на чл.64 от ЗЗП и се изтъква, че нарушение не е извършено. Сочат се още пороци при съставяне на АУАН и издаване на НП. Иска се отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат доказателства. В съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. О тветникът – КЗП РД Бургас, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по депозираната касационна жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа становище за неоснователност на жалбата. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Районен съд – Бургас епотвърдено наказателно постановление № 46648/05.02.2020г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което на касатора, за нарушение на чл.64, т.3 от ЗЗП, на основание чл.209 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. За да постанови решението съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.С оглед доказателствата по делото съдът преценил, че нарушението е доказано. Приел е за правилно определенасанкционната разпоредба. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. В обстоятелствената част на спорното НП е посочено, че на 26.11.2019 г. била извършена проверка в магазин за дрехи „Lee Cooper“, стопанисван от „Монтекристоритейл БГ“ ЕООД, находящ се в гр. Бургас. Било установено, че в търговския обект била обявена промоция „DenimDays -30% на всичко, за периода 25.11.2019 г. – 28.11.2019 г.“ В хода на проверката на случаен принцип бил артикул – мъжко яке от промоцията, с цена на етикета 229, 99 лв. и посочен производител, вносител и състав. Липсвала обявена нова цена на етикета, като отстъпката от – 30% се прави на касата. Бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено оспореното наказателно постановление. Разпоредбата на ч л. 64, т. 3 от ЗЗП, посочена за нарушена регламентира задължение за търговеца да постави съобщение за намаление на цените се прави чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена, която е зачертана. При неизпълнение на посоченото задължение, приложима е административно-наказателната разпоредба на чл. 209 от ЗЗП и имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. Основното възражение на касационния жалбоподател, което е било изведено и в жалбата пред районния съд е, че нарушението не е извършено, тъй като не е съобразена разликата между „намаление“, „промоция“ и „отстъпка“, което довело до неправилен извод за нарушение на чл.64, т.3 от ЗЗП. Твърди, че в случая не се касае за намаление, а за кратковременна акция с цел представяне на конкретен вид стоки от нова колекция. От представените по делото доказателства се установява, че в обекта е обявена промоция „DenimDays -30% на всичко, за периода 25.11.2019 г. – 28.11.2019 г.“, т. е. за определен период от време всички стоки се предлагат на цена, която е по-ниска от цената, на която същите се предоставят извън посочения период. Намалението на цените се обявява по един от регламентираните в чл.64 от ЗЗП начини, а именно: т.1 - чрез поставяне на новата цена до старата, която е зачертана, или т.2 - чрез думите «нова цена» и «стара цена», последвани от съответните суми, или т.3 чрез посочване на процент на намалението, като новата цена се поставя до старата цена, която е зачертана. От етикета на случайно избран артикул мъжко яке е установено, че е посочена само старата цена. Безспорно в настоящия казус нито едно от посочените изисквания на закона не е спазено. В ЗЗП не се съдържа легално определение за „намаление“, „промоция“ и „отстъпка“, поради което не е необходимо за приложението на посочената норма изрично да се прави разграничение в смисъла на посочените думи. От значение за съставомерността на деянието е обявено ли е намаление на цената на определена стока или услуга или не. След като е налично съобщението за намаление на цените в обекта/независимо как е наречено- „намаление“, „промоция“ и „отстъпка“ /, същото трябва да бъде направено по посочения в закона начин, касаторът е бил длъжен да посочи стара и нова цена на стоките, за които се отнася намалението. Неспазването на това изискването на чл.64, т.3 от ЗЗП, съставлява административно нарушение по смисъла на чл.209 от ЗЗП, за което на виновните лица се налага глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 500 до 3000лв. Предвид гореизложеното, направеният извод за установеност на неизпълнението на задължението към Държавата, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството, е в съответствие с доказателствата по делото. Настоящата инстанция намира, че при безспорност на установената фактическа обстановка, районният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно съставомерността на описаното деяние, които се споделят напълно. Фактите по делото са изведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице нарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми. Видът и размерът на санкцията е правилно определена в законоустановения минимум, поради което не подлежат на изменение. Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд – Бургас.