Решение № 33 от 3.2.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 320/2023 г.

Производство чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. №2585/31.01.2023г. по описа на ВОС, на „Катар Мениджмънт Ейджънси” ЕООД, ЕИК 201815853, седалище град София, подадена чрез надлежен пълномощник адвокат К. Н., ВАК, срещу решение №583 ог 20.12.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №765/2021г. по описа на ВОС. С обжалваното решение е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник „НУР ПИЛЕ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 203622618, договор за особен залог от 06.11.2020г. с нотариална заверка на подписите с рег. №2772/06.11.2020г. на Нотариус Красимир Катрафилов, рег. № 597 на НК, вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Нур Пиле“ ЕООД (в несъстоятелност) на 18.11.2020г., учреден от „Нур пиле“ ЕООД в качеството му на заложен кредитор с предмет цялото търговско предприятие на „Нур пиле“ ЕООД (в несъстоятелност) за обезпечаване на вземания на заложния кредитор по договор за паричен заем, сключен между ответниците на 29.08.2018г., в размер на 1 160 362 лева, по предявен от А. Л. А., в качеството му на временен синдик на „Нур пиле“ ЕООД (заместен в процеса от назначения постоянен съдник Н. А. Г.) иск с правно основание чл.646, ал.2, пр.2 от ТЗ, срещу „Нур пиле“ ЕООД (в несъстоятелност) и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД ЕИК 201815853. Оплакванията във въззивната жалба са за недопустимост, а в условие на евентуалност – необоснованост, незаконосъобразност и неправилност по същество на решението. Позовавайки се и на определение № 270 от 20.04.2022г. на Апелативен съд - Варна по в.ч.т.д.№ 20223001000220, въззивникът твърди, че исковете за попълване на масата на несъстоятелността – главен с правно основание чл.646 ал.2, т.1 от ТЗ, и евентуални - по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и чл.135 от ЗЗД, всички във връзка с чл.649 от ТЗ, са преждевременно предявени, преди несъстоятелността на длъжника „Нур пиле” ЕООД да е обявена с влязло в сила решение по т.д. № 1066/2020 година на ВОС, съответно недопустими. Едва с решение №525 от 18.11.2022г. по т.д. №1066/2020г. на ВОС съдът обявява в несъстоятелност „НУР ПИЛЕ“ ЕООД, постановява прекратяване дейността на предприятието, прекратява правомощията на органите на длъжника, постановява обща възбрана и запор върху имуществото му и постановява започване на неговото осребряване и разпределение. Следователно, „маса на несъстоятелността“ по смисъла на чл.646 - 649 от глава 41-ва на ТЗ, като положителна процесуална предпоставка за водене на отменителни искове за нейното попълване е налице от влизането в сила на решението по чл.710 от ТЗ, поради което и предявените преди този момент отменителни искове са процесуално недопустими. В условие на евентуалност се оспорват като погрешни изводите на съда за знание на дружеството – длъжник за наложената обезпечителна мярка - назначаване на временен синдик, респективно за недобросъвестност – извършване на действия без да е известен временния синдик, под чийто надзор длъжникът следва да осъществява търговската си дейност, като се твърди, че оповестяването в ТР на наложената от съда обезпечителна мярка следва сключването на договора за особен залог от 06.11.2020г., а в отклонение от трайно установената практика на ВКС длъжникът не е бил редовно уведомен за наложената обезпечителна мярка чрез някой от изрично посочените способи в ГПК, или чрез друг равностоен на тях способ. Изложени са и твърдения, че вписания в ЦРОЗ договор за особен залог на търговското предприятие на „Нур Пиле” ЕООД от 06.11.2020 година не съставлява действие, с което се застрашават интересите на кредиторите, а е част от нормалната търговска дейност на всяко едно търговско дружество за получени заемни средства, включително и с оглед размера на заема, поради което, противно на мотивите в обжалвания съдебен акт, не е налице знание у несъстоятелния длъжник и кредитора за преферентен ефект на сделката. При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и исковото производство – прекратено, а в условие на евентуалност – да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и по същество предявените искове да бъдат отхвърлени. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не са подадени отговори от ищеца - синдик на несъстоятелния търговец и дружеството – длъжник „Нур Пиле” ЕООД (в несъстоятелност). В съдебно заседание въззивникът „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД), представляван по пълномощие от адвокат К. Н. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба и моли за нейното уважаване по аргументите, обосновани подробно в нея. Доводите на страната са развити подробно и в представена в заседанието писмента защита. Необжалвалият другар на въззивника „Нур пиле“ ЕООД, представляван по пълномощие от адвокат Д. В., обосновава становище за основателност на въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде обезсилено като недопустимо и да се прекрати производството по делото. Синдикът Ц. В. М., призован като въззиваема по въззивната жалба страна, не е взел участие. В молба, подадена преди заседанието, заявява, че „поддържа депозирания отговор на въззивна жалба“ (какъвто не е депозиран) като счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, неправилно и неоснователно. Акцентира на факта, че исковата молба, въз основа на която е образувано исковото производство, е депозирана от временния синдик на „Нур Пиле” ЕООД (в несъстоятелност), назначен като обезпечителна мярка, чийто правомощия, обаче, са значително ограничени и същите се концентрират в осъществяване на надзор върху дейността на длъжника, чрез одобряване на сделки и разпореждания, но не и да предявява искове за попълване на масата на несъстоятелността, която всъщност се формира една след откриване на самото производство по несъстоятелност. По същество повдигнатият пред въззивния съд спор е за непустимост, съответно за неправилност на първоинстанционното решение, произнесено по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, с което е обявен за относително недействителен сключеният от несъстоятелното дружество „Нур Пиле” ЕООД, ЕИК 203622618, в полза на въззивника „Катар Мениджмънт Ейджънси” ЕООД, ЕИК 201815853, договор от 06.11.2020г. за особен залог на търговско предприятие. Лансираната от въззивника теза за недопустимостта на първоинстанционното производство се свежда до следните фактически положения: В Определение №270 от 20.04.2022г., постановено по в.ч.т.д. № 220/2022г. въззивният Варненски апелативен съд е приел, че първоинстанционният съд по т.д. №74/2022г. на ВОС неправомерно е наложил като обезпечение на предявен от синдика иск по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ (касаещ 7 плащания от длъжника „Нур Пиле” ЕООД към негов кредитор в периода 14.04.2020-27.01.2021г.) обезпечителната мярка “запор върху банкови сметки”, аргументирайки се в мотивите, че исковете са “преждевременно предявени предвид обстоятелството, че образуваното производство по несъстоятелност на “Нур Пиле” не е приключило с влязло в сила решение”. Едва с решение № 525 от 18.11.2022г. по т.д.№ 1066/2020г. на Варненски окръжен съд (ВОС), постановено по чл.717 ТЗ, длъжникът „Нур Пиле” ЕООД е обявен в несъстоятелност. Според въззивника, решението по чл.711 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за водене на иска по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ. Повдигнатият спор за неправилност на първоинстанционното решение въззивникът аргументира с довода, че процесният договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020г. предхожда датата решението по чл.630 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на „Нур Пиле” ЕООД - решение № 38 от 22.02.2021г. по т.д.№ 1066/2020г. на ВОС, като обезпечаваното с него парично вземане е възникнало преди началото на т.нар. “подозрителен период”. Липсва недобросъвестност на страните по процесния договор в смисъла на знание за увреждане на масата на несъстоятелността и нейните кредитори. В съответствие с правомощията на въззивния съд, този съдебен състав намира така формулираните във въззивната жалба оплаквания за необосновани и неоснователни. Относно релевираната недопустимост. Безспорно е установено по делото, че т.д. №1066/2020г. по описа на ВОС е образувано по подадена от кредитора на длъжника „Нур Пиле” ЕООД „Канарини” ЕООД, ЕИК 202679281, молба по чл.625 ТЗ, вх.№ 20525 от 18.09.2020 година. С решение № 38 от 22.02.2021г. съдът е открил производство по несъстоятелност на „Нур Пиле” ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността 01.01.2020 година. С решение № 204/31.12.2021г. по в.т.д. №247/2021г. въззивният Варненски апелативен съд е отменил произнасянето на първоинстанционния съд в частта относно началната дата, като е приел за такава 15.04.2020 година. Това решение не е било допуснато до касационно обжалване и е влязло в законна сила на 13.10.2022 година. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото исково производство, е подадена на 3.11.2021г. от назначения с решението по чл.630 ТЗ временен синдик. Процесният договор за особен залог е сключен на 06.11.2020г., т.е. след подаване на молбата по чл.625 ТЗ от кредитора „Канарини” ЕООД. В този фактически и правен контекст въззивникът необосновано повдига спор за недопустимост на предявения иск по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ поради неговата преждевременност, позовавайки се на мотивите в определение №270 от 20.04.2022г. по в.ч.т.д.№ 220/2022г. на Варненски апелативен съд. Правомощията на първоинстанционния съд в исковото производство по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ да произнесе въпросите по допустимостта на отменителния иск не могат бъдат ограничени от мотивите на въпросното въззивно определение, постановено в друго съдебно производство. Последното не е от категорията определения, посочени в чл.274, ал.3, т.2 ГПК – “определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие”, и тези мотиви нямат правопреграждащ ефект спрямо компетенцията на исковия съд по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ. Упражняването на правомощията на назначения по чл.630 ТЗ временен синдик, в това число и по отношение на исковете по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, не е обвързано от изискването за влизане в сила, т.е. със статут на необжалваемост, на постановеното от ВОС по т.д. № 1066/2020г. решение № 38 от 22.02.2021г. за откриване производство по несъстоятелност на „Нур Пиле” ЕООД. Подобно разбиране противоречи на възложените от законодателя цели на чл.630, чл.658 и чл.646 ТЗ. Ясно и в повелителен ред законодателят в чл.646, ал.2 ТЗ определя за релевантен момента на подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Тълкуването и прилагането на фактическия състав на иска по чл.646, ал.2 ТЗ, при което воденето на отменителния иск в смисъла на неговата процесуална допустимост се измества към датата на влизане в сила на решение по чл.630 ТЗ е “contra legem” и следва да бъде отхвърлено като явно необосновано. Преждевременността на исковото производство не може да бъде основано на възможността за обжалване на решението по чл.630 ТЗ. Съгласно чл.641 ТЗ, отмяната на решението за откриване на производство по несъстоятелност поражда действие от момента на вписване на влязлото в сила отменително решение в търговския регистър. По силата на чл.235, ал.1 ГПК съдът в исковото производство по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ е длъжен да се съобрази с незабавното изпълнение и последиците на произнесеното решение за откриване на производство по несъстоятелност като по отношение на отменителното решение по чл.641 ТЗ исковия съд е обвързан от него, когато същото е влязло в сила. Следователно, застъпваната в контекста на обжалваемостта на решението по чл.630 ТЗ теза във въззивната жалба за преждевременност и недопустимост на исковото производство по чл.646 ТЗ следва да бъде отхвърлена като необоснована. Необосновано е схващането на въззивника, че процесуалните предпоставки за водене на исков процес по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ включват решението по чл.711 ТЗ. Подобно разбиране противоречи на целите на производството по несъстоятелност като обезсмисля в цялост дадената в Част Четвърта от ТЗ уредба на защитата на интересите от и в масата на несъстоятелността, отваряйки времеви вакум до обявяването на длъжника в несъстоятелност. Не намират опора в данните по делото твърденията на въззивника, че искът е предявен от назначения по реда на чл.629а, ал.1, т.1 от ТЗ временен синдик, чийто правомощия са били прекратени с решението за откриване на производството по несъстоятелност, поради което същият е нямал право занапред да представлява дружеството, както и да предявява искове от негово име. Искът е предявен след постановяване на решението по чл.630 ТЗ (решение № 38 от 22.02.2021г.) от назначения с това решение временен синдик, който разполага с всички правомощия по чл.658 ТЗ (чл.668 ТЗ). С нарочна молба от 28.11.2022г. (л.255) назначеният по реда на чл.656, ал.1 от ТЗ постоянен синдик е потвърдил изрично действията по предявяване на исковете. Предприетото от синдика оспорване на иска в представеното пред настоящата въззивна инстанция писмено становище по хода на делото е преклудирано и като такова недопустимо. По него съдът не дължи произнасяне. Действително, към датата на предявяване на иска (03.11.2021г.) вземанията на кредитора „Катар Мениджмънт Ейджънси” ЕООД, ЕИК 201815853, не са били приети окончателно за удовлетворяване в производството по несъстоятелност с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ като обезпечени със залог, но този факт е настъпил в хода на размяната на книжа между страните и следва да бъде зачетен (чл.235, ал.3 ГПК) при преценката за наличието на правен интерес от водене на исковете, респ. допустимост на исковото производство. С оглед на горното и въз основа на служебната проверка, настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е произнесено от законнен съдебен състав, в рамките на възложената му от чл.646, ал.2, т.2 ТЗ правораздавателна компетентност и при спазване на процесуалните условия за допустимост на това исково производство. Относно релевираната неправилност. Установените в делото елементи от фактическия състав на чл.646, ал.2, т.2 ТЗ показват, че процесният договор за залог попада в обхвата на подозрителния период и е от категорията разпоредителни действия, извършени от търговско дружество - длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, при което се обезпечава необезпечено до този момент негово парично задължение. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от Закона за особените залози (ЗОЗ), залогът се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) или в предвидения друг регистър въз основа на договор за особен залог. Налага се извода, че н а вписването е придадено изрично конститутивно действие - то е елемент от фактическия състав на учредяването, след реализирането на който възниква и самото заложно право /така определение № 50509 от 20.07.2023 г. постановено по т. д. № 1622/2022 г., I т.о., тк на ВКС/. В настоящият случай договорът за особен залог е от 06.11.2020 г., като е вписан в ТРРЮЛНЦ на 18.11.2020 г., съответно в ЦРОЗ на 19.11.2020 г., от който момент е възникнало и самото заложно право. Както вече беше посочено, по молба на кредитор от 18.09.2020 г. е образувано производство по т.д. №1066/2020г. по описа на ВОС, като с решение № 38 от 22.02.2021г. съдът е открил производство по несъстоятелност на „Нур Пиле” ЕООД, с начална дата на неплатежоспособността 15.04.2020 година. Следователно, атакуваната сделка е сключена в темпоралните граници по чл.646, ал.2, т.2 от ТЗ. Договорът за паричен заем, който е обезпечен с процесния договор за особен залог, е сключен на 29.08.2018 г. като към момента на неговото сключване липсва уговорка между страните, респективно задължение за заемополучателя да обезпечи вземането на заемодателя, свързано с връщане на заетата парична сума, т.е. към конкретната дата дългът е бил необезпечен. Обезпечението, явяващо се предмет на процесния иск, е дадено на един по-късен етап, а именно с договора от 06.11.2020 г. и едва с вписването на особения залог е възникнало и заложното право. В контекста на фактическия състав на исковете по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ следва да бъде отхвърлена развитата от въззивника теза за липса на знание на страните по процесния заложен договор, лансирана въз основа на датата на постановяване на решението по чл.630 ТЗ и неговото вписване в търговския регистър. Както вече бе посочено, релевантен в случая е моментът на подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Преследваната от законодателя с този обективен критерий цел е да осигури една по- висока степен на правна сигурност на защитимите в производството по несъстоятелност интереси в сравнение с предоставената от чл.135 ЗЗД защита, ефективността на която зависи от субективния критерий за “недобросъвестност” на страните от увреждащата кредитора разпоредителна сделка. Механичното привнасяне на фактора “добросъвестност” към отменителния иск по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ, каквото се прави във въззивна жалба, поради неговата ирелевантност следва да бъде отхвърлено. Първоинстанционният съд надлежно е отчел релевантните за предявените по чл.646, ал.2, т.2 ТЗ искове обстоятелства и съответно на тях правилно е произнесъл по същество спора, като е обявил процесния заложен договор за недействителен по отношение на кредиторите в несъстоятелността на дружеството – длъжник „Нур Пиле” ЕООД. По тези основни съображения и като споделя и мотивите на първоинстанционното решение, към които на основание чл.272 ГПК препраща, настоящият въззивен съдебен състав намира предявената въззивна жалба за неоснователна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и обосновано от фактическа и правна страна и следва да бъде потвърдено. В съответствие с нормата на чл.649, ал.6 ТЗ (в приложимата й към момента на приключване на въззивното производство редакция ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г.) дължимата държавна такса е в размер на 11 347, 35 лева и следва да се възложи за плащане на въззивника „Катар Мениджмънт Ейджънси” ЕООД. Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, съдът