Решение № 8194 от 25.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1058/2024 г.

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на Началник сектор „ОП“ при РУ на МВР Несебър, срещу решение № 14/07.02.2024г., постановено по АНД № 643/2023г. на Районен съд Несебър, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 23-0304-000688/20.07.2023г., с което на Н. К. М. са наложени административни наказания глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона, както и за необоснованост на същия. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяна на НП, като се излагат подробни доводи за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Оспореното пред районния съд НП било законосъобразно, тъй като били спазени, както всички процесуални правила, така и материалния закон, поради което се прави искане АдмС Бургас да отмени решението на РС Несебър и да потвърди НП. В срока по чл.213а, ал.4 от АПК ответникът по касация е подал отговор срещу касационната жалба с искане за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция. В съдебно заседание касаторът Началник сектор „ОП“ при РУ на МВР Несебър не се явява и не изпраща представител. Ответникът по касация Н. К. М. се представлява по пълномощие от адвокат Ж. Б. от АК Бургас, който поддържа касационната жалба, както и претенцията за разноски. Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура Бургас заема становище за неоснователност на касационната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение. Съдът, след като обсъди наведените в касационна жалба отменителни основания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано за това лице по чл.210, ал.1 от АПК – страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, приложими по силата на чл.63в от ЗАНН, следователно жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Обхватът на касационната проверка е очертан в чл.218 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, според който съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С обжалваното решение състав на РС Несебър е отменил НП № 23-0304-000688 от 20.07.2023г. на Началник сектор „ОП“ при РУ на МВР Несебър, с което на Н. К. М. за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и ОД на МВР Бургас е осъдена да заплати на М. разноски в размер на 500.00 лева. От фактическа страна съдът приел, че на 05.07.2023г. жалбоподателката управлявала лек автомобил [Марка], модел 118Д, с рег. № [рег. номер], с посока на движение от хотел „Бумеранг“ към ресторант „Бъчвата“ на територията на [населено място]. М. паркирала автомобила на паркинг на ресторант „Бъчвата“, където била извършена проверка от служители на МВР – Охранителна полиция. По същото време св. П. К. – автоконтрольор към отдел П. К. С., бил назначен като екип „Пътен контрол“, във връзка със служебна командировка на територията на община Несебър и бил извикан за съдействие и извършване на проба за употреба на алкохол и наркотици. След като пристигнал на паркинга на ресторант „Бъчвата“, К. направил на жалбоподателката проба за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.номер 7510 с № 0189, като уредът отчел нула промила алкохол. К. установил, че жалбоподателката има херпес в областта на долната устна с кървящ връх, поради което било невъзможно да направи тест за наркотици, налагащ натривка от устната кухина с продължителност не по-малко от 15 минути, затова бил издаден талон за медицинско изследване с фабричен № 086212, връчен на 05.07.2023г. в 21: 05ч. В талона е посочено, че следва да се яви във ФСМП [населено място] до 45 минути от връчването. Срещу жалбоподателката бил съставен АУАН Серия GA № 1048053/05.07.2023 г., затова че при извършена на 05.07.2023г. проверка отказва да бъде тествана с техническо средство DRUG TEST 5000 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Посочено е, че виновно е нарушила разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДП, тъй като отказала проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Жалбоподателката не е дала кръв за лабораторно изследване. Съдът е анализирал и обосновано е отхвърлил като недостоверни показанията на свидетелката М. в частта им, в която заявява, че заедно с жалбоподателката посетили Здравна къща в [населено място], където в продължение на един се опитвали да намерят вход и дежурен лекар, след което си тръгнали. На 20.07.2023г. Началникът на сектор „ОП“ при РУ на МВР Несебър съставил обжалваното НП, в което е възпроизведена описаната в АУАН фактическа обстановка и дадената правна [жк], че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 086211. На жалбоподателката били наложени административни наказания глоба в размер на 2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. След извършване на проверка на законосъобразността на НП районният съд е формирал извод за основателност на разглежданата от него жалба. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като връченият на нарушителя екземпляр от съставения АУАН от една страна е крайно нечетлив, а от друга – върху същия е налице извършена поправка с химикал по отношение номера на издадения талон за медицинско изследване. Извършено било и дописване на модела на техническото средство за изследване на лицето за употреба на наркотични вещества. На следващо място е прието, че е налице несъответствие в номера на издадения талон за медицинско изследване, като в НП е посочено, че на проверяваното лице бил издаден талон за медицинско изсле3дване № 0866211, а в АУАН - талон за медицинско изследване № 0866212. Според мотивите на РС е налице и противоречие между обстоятелствената част на НП и диспозитива, с който е дадена [жк], като не ставало ясно дали на нарушителя се вменява виновно поведение – отказ при наличие на двете хипотези, предвидени в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДП или само при условията на една от тях, респ. коя конкретно. РС приел, че не е налице отказ на санкционираното лице да бъде тествано за употреба на наркотични вещества с техническо средство, а е била налице обективна невъзможност за тестване поради физическото състояние на лицето. Дори да се приеме, че допуснатите нередовности в АУАН са несъществени, при издаването на НП би следвало тези нередовности да бъдат отстранени, като бъде посочено, че жалбоподателката не е изпълнила предписанието да даде кръв за лабораторно изследване, а такива обстоятелства в НП липсват, като дословно са възпроизведени констатациите от АУАН. След като е отменил обжалваното НП като незаконосъобразно, съдът е осъдил ОД на МВР Бургас да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 500.00 лева, платени за адвокатско възнаграждение. Касационната инстанция, извършвайки служебна проверка, съобразно установените в АПК задължения, установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на процесуални правила, които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. На базата на събраните в производството по делото доказателства съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, въз основа на които е стигнал до краен правен извод за основателност на жалбата. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведеното съдебно заседание е съставен протокол при условията и реда на НПК, поради което същият е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилните са изводите на РС за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. От данните по делото се установява, че в съставения АУАН са извършени поправки на печатния текст, в частта относно описанието на нарушението с химикал, без да е ясно от кого изхожда това дописване и най – важното, кога е направено дописването. На следващо място, правилни са и изводите на РС досежно несъответствието в номера на издадения талон за медицинско изследване. В съставения АУАН е посочено, че на водача е бил издаден талон с номер 086212, който е представен и по делото. Същевременно в издаденото НП е посочено, че на нарушителя е издаден талон за медицинско изследване с номер 086211. В административнонаказателната преписка, представена пред РС, не се установява, а и административнонаказващият орган не твърди да е бил издаден талон за медицинско изследване с посочения номер. От изложеното се налага извод, че между АУАН и НП не е налице съответствие относно описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, в каквато насока са и изводите на районния съд. Обстоятелствата, при които е извършено нарушението са не просто задължителен реквизит от съдържанието и на АУАН и на НП, но очертават фактическата рамка на повдигнатото обвинение, като не би могло между тях да е налице различие. Дори и да има определени неточности в АУАН, е налице възможност по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, същите да се отстранят, стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Недопустимо е обаче да има каквито и да е неточности в НП, доколкото съдебният контрол се състои в проверка дали е извършено административното нарушение, индивидуализирано от фактическа и правна страна в санкционния акт. Дори това да представлява само техническа грешка, тя не може да бъде отстранена нито от касационната инстанция, нито от районния съд, тъй като в НПК (приложим на основание чл. 84 от ЗАНН), не съществува института на очевидна фактическа грешка или техническа грешка с оглед строго формалния характер на тези производства, като не е предвидена възможност за поправката им. Посочените процесуални нарушения съществено са ограничили правото на защита на административно наказаното лице и препятстват съдебната проверка за законосъобразност на НП и са самостоятелно основание за отмяната му. Освен че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, НП е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пред. второ от ЗДП предвижда санкция за деец – водач на МПС, който е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества или техните аналози с техническо средство или да не е изпълнил даденото му предписание за медицинско изследване. Съгласно ал. 4 на същия член, редът по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество, се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. Съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Текстът на чл. 3а от същата наредба сочи, че установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.лицето не приема показанията на техническото средство, или теста и 3.физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Субект на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДП е водач на МПС, който е отказал да бъде тестван за употребата на наркотични вещества или техни аналози и по двата посочени в наредбата начина, т. е. отказал е да бъде изпробван за наркотични вещества с тест и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. В конкретния случай от събраните в хода на първоинстанционното производство гласни доказателства се установява, че към датата на проверката физическото състояние на М. не е позволявало извършване на проверка с техническо средство или тест, тъй като същата имала избил херпес в областта на долната устна с кървящ връх, която хипотеза безспорно попада в обхвата на разпоредбата на чл.3а, т.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. Същевременно обаче в представения по делото талон за медицинско изследване е отбелязано, че лицето отказва извършване на проверка с техническо средство или тест, т.е. посочена е хипотезата на т.1 на разпоредбата на чл.3а от Наредбата, което не съответства на показанията на актосъставителя, дадени пред районния съд. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. контролният орган отразява в талона за изследване обстоятелствата по чл. 3а, което в конкретния случай също не е било сторено. В обобщение, районният съд е постановил съдебно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, и като правилно, следва да бъде потвърдено. Ответницата е заявила присъждане на разноски в касационната инстанция, но няма доказателства да е направила такива. Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХV-ти тричленен състав