Решение № 858 от 11.11.2025 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1931/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба вх.№4770/22.11.2024г., подадена от Д. Х. С., ЕГН ••••••••••, гр. Поморие, ул.“Цар Калоян“ №6, чрез назначения особен представител адв.Хубавина Япаджиева – БАК, със съдебен адрес: гр.Поморие, ул., , Цар Иван Александър“№4, ет.1, офис 5, срещу Решение №110/04.11.2024г., постановено по гр.д.№817/2022г. по описа на Районен съд – Поморие. С горецитираното решение, съдът е приел за установено по отношение на ответника Д. Х. С., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление, гр.Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген.Владимир Вазов”, № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, представляван от изпълнителния директор Цветан Василев Мирчев, сумата 890.23 лв., представляваща незаплатена от ответника стойност на ползвани от последния, в качеството му на абонат на ищеца с абонатен № 846299, ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактури, издадени от ищцовото дружество за периода от 25.11.2020 г. до 25.07.2022 г., с отчетен период по фактури от 03.06.2014 г. до 04.07.2022 г., за обект на потребление в гр.Поморие, ул.„Калоян“ № 6, както и дължи сума в размер 136.33 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите в размер на законните лихви върху тях за периода от 26.12.2020 г. до 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.09.2022 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 255/03.10.2022 г., по ч.гр.дело № 568/2022 г., по описа на РС – Поморие. С горецитираното решение, съдът е осъдил С. да заплати на ищцовото дружество сума в размер 895 лв., представляваща разноски по делото, както и направените от ищцовото дружество разноски в производството по ч.гр.дело № 568/2022 г., по описа на РС – Поморие в размер на 75 лв. С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност. Посочва се, че въззиваемото дружество предявило иск за установяване на вземане на ищеца против Д. Х. С., в размер 890.23 лв., представляващо стойността на ползваните от ответника, в качеството му на абонат с абонатен № 236091 и потребител на ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактури, издадени от ищеца за периода от 25.11.2020 г. до 25.07.2022 г., с отчетен период по фактури от 03.06.2014 г. до 04.07.2022 г., за обект на потребление в гр.Поморие, ул.„Калоян“ № 6, по партида с абонатен № 846299, както и на вземане в размер 136.33 лв., представляващо обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите в размер на законните лихви върху тях за периода от 26.12.2020 г. до 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.09.2022 г., до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 255/03.10.2022 г., по ч.гр.дело № 568/2022 г., по описа на РС-Поморие. Твърди се, че с отговора на исковата молба, ответната страна направила възражение за погасяване по давност на вземането по първата фактура №0041014829/25.11.2020г. на стойност 966.75 лв. с ДДС(с посочени три отчетни периода – 03.06.2017г.-31.12.2018г.; 01.01.2019г.-31.12.2019г.; 02.01.-20.11.2020г.). Цитират се разпоредби от Общите условия / ОУ / на ВиК Бургас, регламентиращи определянето на момента, от който се начисляват лихви за забава и от който започвала да тече тригодишната давност за задължението. Посочва се, че при срочните задължения, падежът настъпвал с изтичане на срока, а при безсрочните, длъжникът следвало да бъде изрично поканен от кредитора. Подчертава се, че тригодишната давност започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като лихви се начислявали от деня, следващ деня на забавата до окончателното изплащане на вземането. Заявява се, че въззиваемото дружество не изпълнило задълженията си съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, за издаване ежемесечни фактури, а издало една обща фактура на 25.11.2020г., обхващаща задължения за м. юни 2014г. и следващите месеци на посочените три отчетни периода. Твърди се, че тъй като изискуемостта на вземането настъпвала след издаване на фактура, на 25.12.2020т., започвал да тече 30-дневният срок за плащане, а давността – едва от 25.01.2021г. Навеждат се доводи, че началото на давностния срок се поставяло в зависимост от поведението на търговеца- издавайки фактури на много по- късен етап, което създавало тежест за потребителите. Във връзка с отправено преюдициално запитване до СЕС относно това, дали е нарушено правото на Съюза, тъй като ВиК-Бургас не изпълнявал задължението си за издаване ежемесечни фактури, т.е. не съобразявал правото на потребителя да му бъдат издавани фактури за всеки месец на потребление поотделно по сходно дело е направено искане за спиране на производството. Излага се становище, че произнасянето по същото би било от значение за правилното решаване на спора по делото, В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество – „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез юрисконсулт Я. С., с който същата се оспорва изцяло. На първо място се излагат съображения за правилност на обжалваното решение, като се твърди, че същото не страда от посочените в жалбата пороци. Навеждат се доводи във връзка с твърденията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото експертиза. Твърди се, че исковата претенция не била погасена по давност, тъй като съгласно чл.31, ал.2 от ОУ, вземането на оператора на ВиК услуга ставало изискуемо от момента на фактуриране на услугата (Решение №387/21.04.2022г. по в.г.д.№584/2021г. на БОС). Посочва се, че вземанията на дружеството възниквали с издаването на фактура, което се осъществявало след отчитането на измервателния уред. Пояснява се, че същите се трансформирали като изискуеми в 30-дневен срок след датата на фактуриране(чл.33, ал.2 от ОУ). Отбелязва се, че по фактура №0041014829/25.11.2020г. било извършено частично плащане, което водело до прекъсване на давността. Подчертава се, че изискуемостта на вземанията по същата настъпвала на 25.12.2020г. Излага се становище относно направеното искане за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 във вр. чл.631 от ГПК, като се развиват съображения за неоснователност. Твърди се, че процесният случай не попадал в приложното поле на чл.631, ал.1 от ГПК и делото не следвало да бъде спряно. Заявява се, че в нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК изчерпателно се посочвали основанията за спиране на производството и сред тях не фигурирало наличието на висящо производство по отправено преюдициално запитване пред СЕС. Развиват се подробни съображения в тази насока. Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция. С определение №243/28.01.20205 г съдът е постановил спиране на производството по в.гр.д.№1931/2024 до произнасяне на СЕС по Дело С- 294/24. След постановяване на решение от 10.07.20205 по посоченото дело, производство е възобновено. Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за приемане на установено по отношение на въззивника Д. Х. С., че дължи на въззиваемото дружество сумата от 890.23 лв, представляваща незаплатена от С. стойност на ползвани от последния, в качеството му на абонат с абонатен № 846299, ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактури, издадени за периода от 25.11.2020 г. до 25.07.2022 г., с отчетен период 03.06.2014 г. до 04.07.2022 г., за обект на потребление в гр.Поморие, ул.„Калоян“ № 6, както и сумата в размер 136.33 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите в размер на законните лихви върху тях за периода от 26.12.2020 г. до 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.09.2022 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 255/03.10.2022 г. по ч.гр.дело № 568/2022 г., по описа на РС – Поморие. Твърди се, че ответникът, като собственик на водоснабден недвижим имот с адм. адрес гр.Поморие, ул. „Цар Калоян“ №6 не е заплатил на ищеца стойността на доставена, отведена и пречистена вода за собствения му имот в периода 03.06.2014 г. до 04.087.2022 г., за които услуги са издадени фактури в периода от 25.01.2020 г. до 25.07.2022 г. Претендира се и законна лихва върху главницата, както и съдебно-деловодните разноски в заповедното производство. По делото е приложено ч.гр.д.№568/2022 по описа на ПРС, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед №255 за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК от 03.10.2022г. Същата е връчена на длъжника, сега ответник, по чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на съобщение и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането. В едномесечния срок това е сторено. Исковете са с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК. Ответникът е оспорил исковете с писмен отговор в законовия срок, чрез назначения му от съда особен представител адв. Х. Я.. Изразява становище, че липсват доказателства за твърдението, че е клиент на дружеството, както и че не се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение. Посочва се, че липсват доказателства да реално доставено, ползвано и отчетено количество вода. Направено е възражение за погасяване по давност на вземането по ф. №0041014829/25.11.2020г, тъй като е за период от повече от пет години, а представлява вземане за периодично плащане и към датата на предявяване на исковата претенция е погасено по давност. С тези мотиви моли за отхвърляне на исковата претенция за главницата и по чл.86 ЗЗД. С обжалваното решение ПРС е уважил изцяло предявените искове. По отношение на възражението за давност е приел, че вземането е периодично и се погасява с тригодишна давност. Същата е била прекъсната с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнени, поради и което не е изтекла. При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното: Видно от служебно изготвена справка чрез отдалечен достъп по данни за физически лице в АВ Служба по вписванията – Поморие ответникът е собственик на водоснабдения имот. По делото е ангажирана съдебно-техническа експертиза. ВЛ инж. Доневски посочва, че процесният имот е с идентификатор 57491.502.248.2 по КККР на гр.Поморие, с адм. адрес гр.Поморие, ул. „Калоян“ №6 и представлява северозападна стая на партерния етаж на триетажна жилищна сграда. За имота има открита партида с аб. №846299 с титуляр Д. Х. С. – ответник по делото. Също така посочва, че всеки обект от сградата има отделно измервателно устройство, всяко от които е директно свързано с ВиК мрежата, няма общ водомер. На ВЛ не е осигурен достъп до процесния имот и всички данни са му предоставени от ищеца. Посочва, че за целия период е отчетено количество консумирана вода за конкретния обект в размер на 320 куб.м., остойностено от водния оператор. Спорният по делото въпрос е дали вземанията на ищеца са погасени по давност в светлината на това от кой момент започва да тече давността. За да се отговори на този въпрос трябва да се направят следните уточнения: Съгласно ТР №3/18.05.2021г по т.д.№3/2011, ОСГТК на ВКС вземанията на водоснабдителните дружества са периодични плащания по см. на чл.111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност. Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД давността тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от падежа на задължението. Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи „услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение“. Съгласно чл.32, ал.2 от ОУ на ВиК – Бургас потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране. Както се посочи по-горе, според вещото лице по СТЕ, в случая не е начислено количество вода по разпределение /по чл.32, ал.2 от Наредбата/. Съгласно чл.40, ал.1 от Наредбата, услугите В и К се заплащат по цени, определени по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги. При неспазване на сроковете за плащане на изразходваното количество вода, определени в общите условия и договорите, се заплаща законна лихва по реда на чл.86, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Съгласно чл.8 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. В случая са налице приети /и одобрени от ДКЕВР/ Общи условия на ищцовото дружество, съгласно чл.6 от които, потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги съгласно чл.31, ал.2. Съгласно чл.30, ал.1 от ОУ, доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни отклонения. Съгласно чл.31, ал.1, В и К операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, а съгласно ал.2 на същия член, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. От представената справка извлечение се установява, че за периода от 03.06.2014 г. до 05.07.2022 г. са извършени 14 отчета с мобилно устройство, седем от които са „служебни“, един е „от клиента“, пет са „видяни“ и един е корекция. За същия период на отчитане са издадени 12 бр. фактури, приложени към исковата молба. Първата от тези фактури е издадена на 25.11.2020 г. и е за следните периоди: 03.06.2014 – 31.12.2018г., 01.01.2019г. – 31.12.2019 и 01.01.2020 – 20.11.2020г. с обща стойност 966.73 лв. Фактурата от 25.05.2021 г. е за период 21.11.2020 до 31.12.2020г. и 01.01.2021 – 10.05.2021 и е на стойност 14, 12 лв., а всяка следваща от фактурите е за съответния период. С други думи първата от фактурите е издадена шест години след началото на периода на отчитане /03.06.2014г./ и включва период от близо четири години до 31.12.2018г. В случая операторът не е издавал фактури за потребеното количество вода ежемесечно, нито е извършвал ежемесечен отчет. По делото няма данни за уговорка за различен период. Издадените фактури за потребеното количество вода са за цялото количество, доставено за периоди, по-големи от определения месечен срок. Изводът, който се налага, че е налице нередовно отчитане на показанията на водомера (в нарушение на чл.8, т.6 от ОУ – да отчита показанията на средствата за измерване при условията и сроковете, определени в настоящите ОУ и да издава фактури за дължимите суми; и на чл.21, ал.1 от ОУ на ищцовото дружество). При това положение следва да се приеме за основателно възражението за погасяване по давност на част от претендираните задължения, тъй като давността е прекъсната с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 27.09.2022г. Следователно погасени по давност са задълженията до 27.09.2019г. като задълженията по първия период по ф.№0041014828/ 25.11.2020г. - 03.06.2014 – 31.12.2018г., са изцяло погасени /552.58 лв без ДДС/, а за втория период 01.01.2019г. –31.12.2019, частично до 27.09.2019г. За този период съдът на основание чл.162 ГПК по своя преценка определя размера до който е погасено задължението на 99.18 лв. без ДДС / 138.24: 12 =11.02; 11.02 х 9 =99.18 лв./. Както бе посочено по-горе в случая става дума за бездействие на оператора от шест години, в този период са извършвани отчети за периоди по- големи от месечни, а фактура е издадена едва на 25.11.2020г. т.е. в нарушение на чл.8, т.6 от ОУ, които сам операторът е приел. Разбира се нарушаването на това задължение на оператора не би трябвало да има за последица освобождаването на потребителя от задължението му да заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена. Но в случая се касае са фрапантно неизпълнение на задължението на ВиК оператора да отчита и фактурира потребеното количество питейна вода съгласно ОУ, които сам е изготвил. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че сумата от 108, 12 лв. с ДДС е непогасена по давност и е дължима. Дължима се явява и акцесорната претенция за лихва, която на основание чл.162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор съдът определя на 19.04 лв. за периода 26.12.2020 до 20.09.2022г. Поради частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разликата над уважения размер от 382 лв, по предявения размер от 890.23лв., както и в частта за мораторната лихва за разликата над 19.04 лв. до предевяния размер от 136.33 лв., като за посочените разлики следва да се постанови отхвърляне на иска. В останалата обжалвана част, поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението на ПРС следва да бъде потвърдено. По отношение на разноските, съдът намира, че с оглед частичната отмяна на първоинстанционното решение, следва да се произнесе по дължимите на страните разноски, съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно представения списък за разноски, сторените такива от въззиваемото дружество за двете инстанция са в размер на 1470 лв., вкл. юрисконсултско възнаграждение, а съобразно уважената част от иска се следват такива в размер на 182.09 лв. вкл. юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд