Решение № 17 от 3.2.2025 г. на Окръжен съд - Добрич по дело № 438/2024 г.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба рег. № 4731/22.07.2024 год., уточнена с молба рег.№ 5174/16.08.2024 год., с която З. С. М., ЕГН ••••••••••, от гр. Добрич, ••• е заявил срещу ПРОКУРАТУРАТА на Република България в условията на кумулативно обективно съединение искове за парични суми, съставляващи обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди от дейността на правозащитен орган, основани на твърдения, че е бил зает по трудово правоотношение в Германия по постоянен трудов договор сключен с ••• GmbH&Co.KG за длъжността ••• на строителни работници за периода от 22.09.2020 год. до 01.09.2022 год. По време на ползване в България на платен годишен отпуск в периода от 22.07.2022 год. до 12.08.2022 год., бил спрян на дата 23.07.2022 год. за проверка от органите на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР –Добрич. Извършена му била проверка за наркотични вещества с техническо средство “Дрегер Дръг Тест 5000“, като апаратът отчел положителна проба за амфетамин. Съставен му бил акт за установяване на административно нарушение, издаден бил талон за изследване и ищецът транспортиран до МБАЛ Добрич, където му били взети кръв и урина за химически анализ. На 24.07.2022 год. ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 537 /2022 год. по описа на І-во РУ на МВР –Добрич, пр.пр.№ 2580/2022 год. по описа на РП Добрич за това, че на 23.07.2022 год. в гр. Добрич, по ул. “Надежда“ до № 33 управлявал МПС- лек автомобил “Фиат Пунто “ с рег.№ ••• след употреба на наркотично вещество- амфетамин, установено с техническо средство “Дрегер Дръг Тест 5000“-престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. Задържан бил за 24 часа в І-во РУ на МВР Добрич на основание заповед за задържане от 23.07.2024 год., бил обискиран и му била извършена криминалистическа регистрация. Със заповеди за прилагане на принудителни административни мерки от 23.07.2022 год. му било отнето свидетелството за управление на МПС за срок от 18 месеца, свидетелството за регистрация на МПС и регистрационните табели на автомобила му за срок от 185 дни. Заключението по съдебно-химическа експертиза от 22.12.2023 год. показало, липсата на наркотични вещества или техни метаболити в кръвта и урината му. Събраните по досъдебното производство доказателства не установили извършено от него престъпление, поради което производството по делото били прекратено. След изтичане на 18-месечния срок за отнемане на свидетелството за управление на МПС, ищецът поискал то да му бъде върнато с молба от 23.01.2024 год. След изтичане на платения годишен отпуск се завърнал в Германия и уведомил работодателя си, че му е отнето свидетелството за управление на МПС, който по тази причина на дата 17.08.2022 год. прекратил трудовото му правоотношение. Пребивавал в Германия до средата на месец февруари 2023 год. като активно търсещ работа, не получавал доходи по друго трудово правоотношение, както и обезщетение за безработица, тъй като процедурата по регистрация в “Бюрото по труда“ продължавала повече от 6 месеца. Останал без работа и препитание. В Германия бил изтеглил кредит, който следвало да погасява. За заплащане на текущи битови сметки на семейството и изплащане на кредита, получавал пари в заем от близки. За времето, през което му било повдигнато обвинение, за ищеца било невъзможно да упражнява професията си, да изпълнява задълженията по трудовия си договор, да получава трудово възнаграждение и се ползва от правата си на социално осигурено лице. За общата продължителност на наказателното производство от 18 месеца ищецът бил лишен от възможността да получи трудов доход в размер на 47 597.22 евро, какъвто бил реализирал през предходния 18 месечен период. Неоснователно упражнената спрямо ищеца принуда за продължителен период от време имала за последица нарушаване на правото му на лична свобода, труд и социално осигуряване, лишаване от възможността да управлява МПС, така също и правото делото му да бъде разгледано и решено в разумен срок, по която химическа експертиза била изготвена в необосновано дълъг срок от година и пет месеца. Образуваното досъдебно производство и последващите действия опозорили професионалния и личния живот на ищеца, който изживял силен стрес от случилото се, изпитвал чувство на срам пред близки и приятели, страх от възможността да бъде наказан, чувствал несигурност и притеснение от материални затруднения, заради невъзможността да работи и издържа себе си и семейството си. Отправено е искане, ПРОКУРАТУРАТА на Република България да бъде осъдена да му заплати 1./ сумата от 93 092 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер на 47 597.22 евро поради оставане без работа, като резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 171 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДвП “временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“ за срок от 18 месеца по наказателно производство с повдигнато обвинение по чл. 343“б“ ал.3 от НК, прекратено поради това, че деянието не е престъпление, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и до окончателното плащане; 2./ сумата от 101.80 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по наказателно производство с повдигнато обвинение по чл. 343“б“ ал.3 от НК, прекратено поради това, че деянието не е престъпление в размер на заплатените разноски по ДП № 537/2022 год. за експертиза на кръвна и биологична проби, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска и до окончателното плащане; 3./ сумата от 20 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по 343б ал.3 от НК по прекратено наказателно производство, разглеждането на което е продължило в неразумно дълъг срок и по което са наложени принудителни административни мерки по чл.171 ал.1 т.1, т. 2а и чл.172 ал.4 от Закона за движение по пътищата -отнемане на свидетелство за управление на МПС за срок от 18 месеца, прекратяване на регистрация на М П С “Фиат Пунто“ с рег.№ ••• чрез изземване на свидетелството за регистрация на МПС и табелите с регистрационен номер •••. Претендират се и сторените по делото разноски, вкл. в размер на сумата от 510 лв., заплатени за превод на документи на немски език. ПРОКУРАТУРАТА на Република България оспорва основателността на исковата претенция в цялост и настоява за отхвърлянето й. Вредите, чието обезщетяване се претендира не били резултат на действията й, а на трето за спора лице-МВР. Действията не са разпоредени или одобрени от ответника, като те дори не са му били известни и са извършени преди повдигането на обвинение по реда на НПК. Увреждащите действия не са част от наказателното производство, а са извършени в рамките на друго административно-наказателно производство, проведено по реда на ЗАНН. По тази причина, ответникът не бил пасивно легитимиран да отговаря за вредите от провеждане на неточен тест за наркотици, наложени принудителни административни мерки и задържането на ищеца за срок от 24 часа. Единствените извършени от ответника действия след законосъобразното образуване на досъдебно производство при наличие на законен повод и достатъчно данни били назначаването на експертиза и прекратяване на наказателното производство, които не увреждали, а ползвали ищеца. Счита претенциите за недоказани и по размер.Представения трудов договор бил срочен и прекратен с изтичане на 6 месечния срок, за който бил сключен на дата 22.03.2021 год., а съобразно клаузите му, ищецът бил назначен на работа за длъжността “•••“, а не“ •••“, а последната позиция не била удостоверена в договор с уговорено за нейното изпълнение възнаграждение, както и в останалите документи, депозирани в превод от немски език. Притежанието на свидетелство за правоуправление не било предпоставка за полагане на труд за длъжността “•••“, респ. липсата му за прекратяване на трудов договор за такава длъжност. С бездействието си да се регистрира като безработен, ищецът сам се поставил в ситуация да се лиши от приходи, поради което съпричинил увреждането си. Претенцията за неимуществени вреди била силно завишена-наказателното производство не било образувано за тежко престъпление, мерки за процесуална принуда на ищеца не били налагани, производството приключило още в досъдебната фаза, а продължителността му била обусловена от обективни фактори. Исковете са отчасти основателни въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва: З. С. А. е сключил трудов договор на дата 21.09.2020 год. в гр.Р. трудов договор с ••• GmbH&Co.KG, по силата на който работникът е бил назначен като •••. Като начало на заетостта е посочена дата 22.09.2020 год.Съобразно разпоредбите на т.1 и т. 3 от договора, времето на работа се определя според бизнес нуждите, особено във връзка с хигиената на обектите за почистване и остава под юрисдикцията на работодателя в рамките на закона за работното време; средното седмично работно време е в размер на 35 часа; работодателят може да въвежда кратък работен ден или да задължава служителят да извършва допълнителни работни часове според нуждите на предприятието в различие от т.1.1.Съобразно т.1 работникът получава брутно трудово възнаграждение в размер на 10.80 евро на час.Съобразно т.4 от договора, работникът дължи неустойка при неправомерно прекратяване на трудовото правоотношение без спазване на сроковете за уведомление, в случаите на уволнение поради упорито отказване на работа или неизвинено отсъствие, както и в случаите на повтарящи се нарушения на забраните за алкохол, наркотици и тютюнопушене.Съобразно т.6 от договора, изрично се забранява правото на работника да иска превоз от и до работното място, независимо от фактическите, доброволни услуги за превоз от страна на работодателя.По силата на т.10 от договора, работникът е законно задължен да се регистрира в Бюрото по труда, незабавно след приключване на трудовото правоотношение с цел запазване на непрекъснатите му права за получаване на заплащане по безработица, както и има законно задължение да предприеме самостоятелни действия за търсене на друга заетост.Първоначално трудовото правоотношение е било уговорено като временно за 6 месеца със срок за изпитване –т.2.1 от договора, като съобразно удостоверение от дата 20.05.2021 год. на дружеството •••, ищецът е работел в дружеството и е бил осигурен считано от 22.09.2020 год. до второ нареждане (на постоянен трудов договор). Съобразно удостоверение за регистрация на социално осигуряване, ищецът е бил осигуряван за времето от 01.01.2022 год. до 17.08.2022 год., като работодателя е подал искане от 13.09.2022 год. за отписване поради приключване на заетостта.Работодателят е връчил на ищеца с писмо от дата 17.08.2022 год. уведомление за прекратяване на договор по причина, че от 15.08.2022 год. отново отсъства без извинителни причини, поради което трудовото му правоотношение се прекратява поради отнемане на шофьорската му книжка, считано от 01.09.2022 год. Уведомен е също така, че за да запази неограниченото си право на обезщетение за безработица е длъжен да се регистрира като търсещ работа лично в агенцията по заетостта, веднага след получаване на известието за прекратяване на трудовото правоотношение, като освен това е задължен активно да си търси работа. В съдебното заседание, проведено на дата 15.10.2024 год., ищецът е отговорил на въпроси на съда и дал обяснения по реда на чл. 176 от ГПК във връзка с трудовото му правоотношение (възникване, изпълнение и прекратяване ), както следва: Сключил бил безсрочен трудов договор с почистваща фирма, чийто основен предмет на дейност е почистване на закрити басейни, разположени на около 100 км.Длъжността му не била на •••, но работата предполага управление на автомобил.При постъпване на работа го запитали има ли шофьорска книжка, което било изискване за заемане на длъжността.Почистването се извършвало винаги вечер, от екип предимно от трима души, всеки от който имал шофьорска книжка.Пътували с една служебна кола, но тъй като били от различни градове, трябвали постоянно да пътуват до паркинга на офиса, където стояли всички коли.След като останал без книжка, колегите се опитали да идват да го вземат за работа, но били от различни градове и нямало как.Подал молба да се регистрира като безработен в Германия още като напуснал работа, което било задължително в страната. Искали му допълнителни документи в продължение на 3-4 месеца и накрая получил отказ по неизвестни за него причини-примерно, защото го освободили от работа по постоянен трудов договор поради липса на книжка.Не може да представи нищо в тази връзка, тъй като документите му били в Германия. Смята, че е следвало да получи обезщетение от борсата или от фирмата, която го освобождава, която е задължена да те осигури поне 6 месеца или 1 година като компенсация, ако си на постоянен договор.От борсата му препоръчали да съди работодателя си, което не било по възможностите му-нямал пари, не владеел език, а фирмата била голяма.Говорил бил със своя шеф, на когото обяснил какво се случило и че няма с какво да пътува.Получил отговор, че и да минат 6-7 месеца, винаги може да започне при него, но обезщетение няма да му плаща. Търсил си работа в Германия около 6-7 месеца но не намерил, имало свободни длъжности, изискване за заемането на които било притежание на книжка.Без книжка в Германия просто се умирало, кола ти трябвало даже за да отидеше до магазин.Завърнал се в България през месец февруари 2023 год., свързал се със стария си работодател и един-два дена след завръщането си започнал работа при него.След като получил обратно книжката си не се бил връщал в Германия, тъй като горното би наложило детето му отново да сменя училище и да загуби година. Съобразно издадени от дружеството работодател ••• GmbH&Co.KG - справки за доходите, които се считат за удостоверяване на възнаграждение, на ищеца е била начислявана заплата за почистване и различни добавки, респ.удръжки като за периода 01.08.2021 год. -17.08.2022 год. е получил месечно заплащане в нетен размер от по 2 467.09 евро; 2 489.26 евро; 2 316.32 евро; 2 590.53 евро; 2 457.92 евро; 3 001.76 евро; 2 149.62 евро; 2 883.47 евро; 2 916.45 евро; 2 440.38 евро; 2 079.70 евро; 1 960.99 евро и 1 022.95 евро, възлизащо на общ размер от 30 777.25 евро. На дата 14.06.2022 год., ищецът е сключил с Кредитплюс Банк АГ, Щутгард договор за кредит в размер на сумата от 12 000 евро, който е следвало да бъде изплатен на 120 вноски от по 442.62 евро, съответно на всяко 15-то число на месеца, започвайки от 15.07.2022 год., обезпечен със секвестируемата част от всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя от трудови възнаграждения.В договора е посочен, че работодател на кредитополучателя е ••• GmbH&Co.KG, а длъжността му е •••. Съгласно служебна бележка изх.№ 8 /15.10.2024 год. на “ БАК БЪЛГАРИЯ“ ООД, гр. Добрич, ЕИК 201593694 за времето от 17.02.2023 год. до 31.01. 2024 год., ищецът е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер от 15 584.05 лв., съответно 425.04 лв.; 1 214.40 лв.; 1 219.62 лв.; 1 221.60 лв.; 1 425.20 лв.; 1 425.20 лв.; 1 425.20 лв.; 1 425.20 лв.; 1 425.20 лв.; 1 425.19 лв.; 1 425.22 лв. и 1 526.98 лв. Ищецът е неосъждан –така справка за съдимост, приложена по досъдебното производство. Ищецът е бил спрян от автопатрул на първо РУ МВР-Добрич за проверка на дата 23.07.2022 год. в 19: 13 часа в гр.Добрич, по ул.“Надежда“ до №33, докато е управлявал лек автомобил марка “Фиат Пунто“ с рег.№ •••.Проверката за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство DRUG TEST5000 с фабричен №ARME-0036 с пореден номер на пробата 182 отчела положителен резултат на амфетамин чрез взета слюнка за диагностични цели от водача.Издаден бил талон за изследване с номер 101183/23.07.2022 год. Със заповед за задържане от дата 23.07.2022 год. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа и е бил обискиран съобразно приложен протокол за полицейски обиск на лице от същата дата. С вносни бележки от дата 24.01.2024 год. ищецът е заплатил сумата от 45.90 лв. по сметка на ЦСМП Добрич –за взета биологична проба и по сметка на МБАЛ Св.Анна Варна АД сумата от 55.90 лв. с посочено основание: по Наредба 22/1997 год.-кръвна проба За виновното нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП-управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози на ищецът е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение GA № 689815/23.07.2022 год. и иззети като доказателства СУМПС № 283896172; Контролен талон № 6500559; СРМПС №009374272, 2 бр.регистрационни табели с номер •••. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000289 по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП от дата 23.07.2022 год. на Сектор Пътна полиция Добрич, на основание чл.22 от ЗАНН на ищеца е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б.“б“ от ЗДвП- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач № 283896172 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.Отнет е бил документ СУМПС № 283896172. Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000290 по чл. 171 т.2а б.“б“ от ЗДвП от дата 23.07.2022 год. на Сектор Пътна полиция Добрич, на основание чл.22 от ЗАНН на ищеца е била наложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.2а б.“б“ от ЗДвП- прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 185 дни.Отнети са били документи: СРМПС №009374272, 2 бр.регистрационни табели с номер •••. Въз основа на докладна записка на дежурен по посещение на произшествията на територията на Първо РУ Добрич на дата 23.07.2022 год. е било образувано бързо производство № 537/2022 год. по описа на Първо РУ Добрич. С постановление от 24.07.2022 год. на разследващ полицай при Първо РУ при ОД на МВР гр.Добрич, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343бал.3 от НК и на същата дата е бил разпитан като такъв. На дата 25.07.2022 год. с писмо рег.№ 697600-6160 на Сектор“Разследване Първо РУ Добрич“, Районна прокуратура Добрич е била уведомена на основание чл. 356 ал.1 от НПК за започнато на 23.07.2022 год. бързо производство № 537/2022 год. по описа на Първо РУ Добрич по повод получен сигнал, че на посочената дата около 18: 40 часа по ул.“Надежда“, извършителят е управлявал МПС -лек автомобил “Фиат Пунто“ с рег.№ ••• след употреба на наркотични вещества –амфетамин, установено по надлежен ред-престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. С постановление от дата 27.07.2022 год. на Районна прокуратура Добрич са направени констатации, че по делото е назначена химическа експертиза и не е налице обективна възможност нейното заключение да бъде изготвено в сроковете, предвидени в НПК за провеждане на бързи производства, което по своето естество прави случая с фактическа и правна сложност.С оглед на горното и на основание чл.199 ал.1 и чл. 357 ал.2 от НПК е постановено разследването по б.пр.№ 537/2022 год. по описа на Първо РУ Добрич, пр.пр.№ 2580/2022 год. по описа на РП Добрич да се извърши по общия ред. Като свидетели в досъдебното производство са били разпитани на дата 23.07.2022 год. служителите на І РУ гр.Добрич Г. С. Г., И. Б. И. и Й. С. К., спрели ищеца за проверка, а на дата 03.08.2022 год. Д. Г. Д., тествал ищеца с техническо средство в Сектор ПП. С постановление от дата 25.07.2022 год. е назначена съдебно-химическа експертиза, възложена на д-р Г. Д. Б., ВМА МБАЛ гр.Варна, като е бил определен срок за представяне на заключение до дата 25.08.2022 год. Поради необходимостта от извършване на допълнителни процесуални действия срока за разследване на ДП № 537/2022 год. е бил удължаван постановления на Районна прокуратура Добрич, съответно от дата 13.09.2022 год. с два месеца, считано от 23.09.2022 год. до 23.11.2022 год.; от дата 18.11.2022 год. с два месеца до 23.01.2023 год., вкл.; от дата 20.01.2023 год. с два месеца до 23.03.2023 год., вкл.; от дата 17.03.2023 год. до 23.05.2023 год., вкл.; от дата 19.05.2023 год. с два месеца до 23.07.2023 год., вкл.; от дата 17.07.2023 год. с два месеца до 23.09.2023 год., вкл.; от дата 12.09.2023 год. с два месеца до 23.11.2023 год., вкл.; от дата 20.11.2023 год. с два месеца до 23.01.2024 год., вкл.; от дата 15.01.2024 год. с два месеца до 23.03.2024 год. Съдебно-химическа експертиза № Е-373 по ДП № 537/2022 год. по описа на ІРУ МВР-Добрич е била изготвена на дата 22.12.2023 год.Извършено е било изследване на пробите от кръв и урина на З. С. М., проведено по два принципно различни подхода, показали еднакъв категорично отрицателен резултат за употреба на наркотични вещества или техни метаболити, в т.ч. за амфетамин. С постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.02.2024 год., Районна прокуратура Добрич е прекратила изцяло наказателното производство по досъдебно производство № 537 /2022 год. по описа на І-во РУ на МВР –Добрич, пр.пр.№ 2580/2022 год. по описа на РП Добрич, водено за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК.Посочено е, че заключението на съдебно-химическа експертиза № Е-373/22.12.2023 год. показало, че в кръвта и урината на З. С. А. не са наблюдава наличие на наркотични вещества или техни метаболити. Горното изключвало деянието да е съставомерно, тъй като липсвал признак от обективната страна на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК-деецът да е употребил наркотични вещества преди управлението на превозното средство.Горното обуславяло извод, че деянието не съставлява престъпление и необходимостта, на основание чл.199 ал.1, чл.243 ал.1 т.1, във връзка с чл.24 ал.1 т.1 и чл.243 ал.2 от НПК, наказателното производство да бъде прекратено. Ищецът е подал до началника на Сектор ПП гр.Добрич молба рег.№ 851000-1501/23.01.2024 год., с която е посочил, че по силата на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000289 е отнето свидетелството му за правоуправление на МПС на дата 23.07.2022 год. до решаване на въпроса за наказателната му отговорност, но не повече от 18 месеца.По образувано досъдебно производство № 537/2022 год. на І РУ – Добрич му било повдигнато обвинение на дата 24.07.2022 год.Тъй като досъдебното производство не било приключило и бил изтекъл 18 месечния срок е отправил искане да му бъде върнато свидетелството за правоуправление. Свидетелката Ф. Е. С. (съпруга на ищеца ) е дала показания, че семейството й се прибрало за ваканция от Германия на 23-ти юли. Починали си 2-3 часа и тръгнали за празненство-рожден ден на племенницата й.Не карали бързо и въпреки това били спрени до училище „Йордан Йовков“, като полицейските служители направили проверка на съпруга й, портмонето, колата, търсели “бяло“ навсякъде, дори в чорапите.Това се случило пред нея, малкото им дете, което много плачело.Съпругът й бил отведен в Полицията, където го задържали за 24 часа. Полицаите й казали, че пробата на съпруга й показала употреба на наркотици, което счита за невъзможно- живеела с него 14-15 години и такова нещо не била виждала в него. Полицаите я обвинявали, че знаела за употребата, че тя му била давала наркотици.През живота си не била виждала наркотици, не знаела, какво представляват, тя даже не пушела. Съпругът й се прибрал много стресиран защото му взели книжката. Притеснявал се, какво ще се случва, треперел, плачело му се заради децата, бил тревожен.В Германия имали хубав живот, само ищецът работел и средствата от заплатата му и детските за двете им деца стигали, вкл. да плащат наем от 1 200 евро за жилището.Наложило се да се приберат от Германия.Синът им на 12 години учел там и много се тревожел, че трябва да продължи образованието си в България, тъй като бил забравил български, даже учителката му казала, че не помнел неща от първи клас. С. А. К. (баща на ищеца) е свидетелствал, че няколко часа след завръщането на семейството на сина му от Германия всички отишли с колите си на рожден ден до училище „Йордан Йовков“. Не минал и час и жена му звъннала и казала, че сина им са го прибрали. Отишъл в Първо районно, някъде около 18-18.30, видял се със сина си, а полицаите му предали неговите вещи- злата, обеци, ключ за колата.Не получил отговор, къде е колата на сина му. Сутринта в 7.30 часа отново отишъл в полицията и докато чакал отвън на пейка, при него дошъл полиция, който бил спрял сина му и му казал, че той взима „бяло“; снахата и тя пушела и купувала “бяло“.Уведомил полицая, че снахата не пуши, забранява пушеното в къщи и се налага той самия да излиза на терасата.познавал сина си, той отскоро пушел цигари-не трева. Ядосал се, почакал да дойде следователя В.. След като излязъл сина му, се прибрали в апартамента, където заедно живеели.По пътя му казал, че тъй като е живял три години в Германия, ако случайно кръвната му проба излезе положителна, ще го пребие от бой. Това нещо продължил да му го повтаря всеки ден.Като баща подозирал сина си, тъй като работел нощна смяна в Германия, а през деня спял, затова на втория ден след като бил пуснат от ареста, купил тест от аптека, който да отчита всичко: трева „бяло“ и заставил сина си да го направи-излязъл отрицателен. Ищецът и съпругата му се изпокарали заради думите на полицая, че и двамата се занимават с наркотици, подозирали се един друг.Смята, че спирането за проверка на сина било злонамерено и целенасочено-много скоро след това и той бил спрян от същия полицай, когато в ранните часове –около 04.30 часа отивал на работа.Спирането било без причина (не карал бързо) и с включени на 100 метра преди него буркани на полицейската кола, а полицая го запитал защо не кара фиата на “З.то, на сина ти“ и къде отива.Отговорил, че пътува за работа, а не можел да кара кола, на която били взети номерата, а синът му изготвил пълномощно, за да я свали от отчет. Взета му била проба, която нищо не показала.Питал дали му се подиграват и пускат бурканите, нищо че хората спят.Тогава другия офицер, който придружавал полицая и проверявал документите му, казал тихо ухото на колегата си да го пусне.След случката със сина им, съпругата му получила страхова невроза.Синът му трябвало да се върне в Германия, а там без книжка не можело.Първоначално пари за издръжка му пращали те като родители.След завръщането си в България, ищецът започнал работа във фирмата на свидетеля и той го водел със своята кола на работа, тъй като нямал кола.И след връщането на книжката, синът му не можел да кара кола заради стреса и от притеснение. Предявените исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, черпят правното си основание в разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а иска за присъждане на глобално обезщетение за неимуществени вреди от неразумно дълго продължило и прекратено наказателно производство черпи правното си основание в разпоредбите на чл. 2 ал.1 т.3 и чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат черпи правното си основание в разпоредбата на чл.5 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При предявени искове с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 и чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди ищецът носи тежестта да установи, че спрямо него е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, наказателното производство да е било прекратено, да е претърпял твърдените неимуществени вреди и имуществени, между действията на правозащитния орган и неблагоприятните имуществени и неимуществени последици (вредите) да е налице причинно-следствена връзка.Същият носи тежестта да установи всички реално настъпили вреди: фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, както и че реализирането й е станало невъзможно поради действията на ответника, както и претърпените от него неприятни психологически и емоционални изживявания и социален дискомфорт /неимуществени вреди/ във връзка с незаконното обвинение. При иска по чл. 2б от ЗОДОВ, съгласно практиката на ЕСПЧ и съдебната практика в страната, съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което производството е продължило извън рамките на разумния срок. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и е непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие.Вредата следва обективно, необходимо, закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. Косвени, а не преки, са вредите, които са последица не на неизпълнението, а на други факти, които прекъсват причинната веригата. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост - чл. 52 ЗЗД.Обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.Причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение. При обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено увреждане, включително за случаите на обективна отговорност, приложение намира принципът за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди, но пропуснатите ползи за собственика се обезщетяват само, ако ще настъпят със сигурност. Пропуснатата полза, като вид имуществена вреда, е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Установяването й се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Възможността за увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна, за да се приеме наличието на пропусната полза. Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5 ЗОДОВ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай (чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ). Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2 изр. 2 ЗОДОВ, от този момент е дължима и лихвата за забава в плащане на обезщетението.Обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага- чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. Съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях-така тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 год. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 год., ОСГК, тълкувателно решение № 3/13.01.2023 год. по тълк.д.№ 3/2021 год. на ОСГТК на ВКС и тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК. Бързото производство се счита образувано със съставянето на акта за първото действие по разследването, за което разследващият орган незабавно уведомява прокурора-така чл.356 от НПК.Бързо производство № 537/2022 год. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е било образувано на дата 23.07.2022 год., въз основа на докладна записка на дежурен по посещение на произшествие и с първото действие по разследването -разпит на трима свидетели/полицейските служители, извършили проверката. С постановление от 24.07.2022 год. на разследващ полицай при Първо РУ при ОД на МВР гр.Добрич, ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343бал.3 от НК и на същата дата е бил разпитан като такъв, а с постановление от 25.07.2022 год. е назначена съдебно-химическа експертиза на представените от него биологични проби. С писмо от дата 25.07.2022 год., Районна прокуратура Добрич е била уведомена за започнатото на дата 23.07.2022 год. бързо производство.Значението на уведомяването на прокурора е важно действие с оглед което той да може да упражни ефективно и качествено своето ръководство и надзор за законност. Именно в качеството си на орган осъществяващ надзор и контрол върху дейността на разследващия орган, прокурорът е постановил на 27.07.2022 год. преминаване от реда на бързото производство към общия ред на производство, удължавал е срока за разследване няколкократно защото не е била изготвена от МБАЛ ВМА Варна назначената на 25.07.2022 год. съдебно-химическа експертиза на представените от извършителя биологични проби.В хода на производството е извършено само още едно действие на дата 03.08.2022 год. –разпит като свидетел на Д. Г. Д., тествал ищеца с техническо средство в Сектор ПП.Експертизата не е била извършена в срока, определен за представяне на заключение-до дата 25.08.2022 год., а е била изготвена едва на дата 22.12.2023 год. Извършено е било изследване на пробите от кръв и урина на З. С. М., проведено по два принципно различни подхода, показали еднакъв категорично отрицателен резултат за употреба на наркотични вещества или техни метаболити, в т.ч. за амфетамин.С постановление от 09.02.2024 год., Районна прокуратура Добрич е прекратила изцяло и на основание чл.199 ал.1, чл.243 ал.1 т.1, във връзка с чл.24 ал.1 т.1 и чл.243 ал.2 от НПК наказателното производство по досъдебно производство № 537 /2022 год. по описа на І-во РУ на МВР –Добрич, пр.пр.№ 2580/2022 год. по описа на РП Добрич, водено за престъпление по чл. 343б ал.3 от НК с обвиняем З. С. А., тъй като деянието не е съставомерно поради липса на признак от обективната страна на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК-деецът да е употребил наркотични вещества преди управлението на превозното средство. Налице са условия за ангажиране отговорността на Прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, съобразно която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Неоснователно упражнената принуда в случая обхваща незаконното обвинение и принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.Неоснователно е възражението на ответника и за липсата на основание да се ангажира отговорността на Прокуратурата в хипотеза на прекратено наказателното производство във стадия досъдебно производство, когато е образувано от полицейски орган като бързо производство. И прокурорът и разследващия полицай са органи на досъдебното производство. Действията им в рамките на досъдебното производство са по правило взаимообвързани. Прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор, който в рамките на това си правомощие може да проучва и проверява всички материали по досъдебното производство и да дава указания по разследването, да участва в самите действия по разследването, да възлага на съответните органи на МВР извършването на отделни действия, да отменя по свой почин или по жалба на заинтересуваните лица постановленията на разследващия полицай. Горната обвързаност в действията на разследващ орган и прокуратура с оглед разпоредбите на § 1 от ЗР на ЗОДОВ и чл. 53 от ЗЗД обуславя извод, че отговорността на органите е солидарна, а съобразно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД няма пречка претенцията за обезщетение да бъде насочена само против един от солидарните длъжници. Налице са условия за ангажиране отговорността на Прокуратурата и по чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съобразно която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 §1 от конвенцията. Разглеждането и решаването на наказателното дело в разумен срок е основен принцип в наказателното производство (чл. 22 НПК). ДП № 537/2022 год. за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е било образувано на дата 23.07.2022 год. и прекратено на дата 09.02.2024 год., т.е. същото е с продължителност малко над 1 година и 6 месеца (18 месеца).Тези данни за общата продължителност на производството сочат, че то се явява над "разумния" срок, предвид спецификите на конкретния казус. Разследването, предвид обстоятелствата, обосноваващи инкриминираното деяние и обема на доказателствата и доказателствените средства за тяхната установяване сочат, че то не е с фактическа и правна сложност. Активността в разследването е съсредоточена в първата седмица след образуване на производство. Липсват данни за предприети мерки за ускоряване на производството-изпращане на напомнителни писма на експерта или други подходящи по преценка на наблюдаващия прокурор. Безспорно ищецът е претърпял имуществена вреда в размер на сумата от 101.80 лв. -заплатените разноски по ДП № 537/2022 год. за експертиза на кръвна и биологична проби, по наказателно производство с повдигнато обвинение по чл. 343“б“ ал.3 от НК, прекратено поради това, че деянието не е престъпление, поради което искът за обезщетяване на тази вреда е основателен и следва да бъде уважен. Искът по чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди да бъде осъдена да му заплати сумата от 93 092 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение в размер на 47 597.22 евро поради оставане без работа, като резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 171 ал.1 т.1 б.“б“ от ЗДвП “временно отнемане на свидетелство за управление на МПС“ за срок от 18 месеца по наказателно производство с повдигнато обвинение по чл. 343“б“ ал.3 от НК, прекратено поради това, че деянието не е престъпление е неоснователен. Не е доказано процесното разследване и наложени принудителни административни мерки да е лишило ищеца от възможност да упражнява трудова дейност по причина на зависимостта на упражняваната такава от възможността да управлява МПС. Няма доказателства за накърняване правото на труд поради наложената мярка по чл.171, ал.1, т.1, б.“б“ от ЗДвП -невъзможност да си намери работа, доколкото няма твърдения и данни да е професионален •••, респ.заеманата от ищеца длъжност в немско дружество не е на •••, а на •••, като са му възложени задължения във връзка с хигиената /почистване на обекти.В представената от ищеца документация не се съдържат данни, че изискване за заемане на длъжността е притежаване на свидетелство за правоуправление, респ. че са му възложени задължения по превоз на хора и почистваща техника.Съобразно т.6 от договора, изрично се забранява правото на работника да иска превоз от и до работното място, независимо от фактическите, доброволни услуги за превоз от страна на работодателя.По твърдения на ищеца, същият е ползвал платен годишен отпуск в периода от 22.07.2022 год. до 12.08.2022 год. Работодателят е връчил на ищеца с писмо от дата 17.08.2022 год. уведомление за прекратяване на договор по причина, че от 15.08.2022 год. отново отсъства без извинителни причини, поради което трудовото му правоотношение се прекратява, т.е. на първо място трудовия договор е прекратен поради виновно поведение на работника, неявил се на работа в продължение на три дни на работа, а на второ поради отнемане на шофьорската му книжка, т.е. поради неправомерно поведение на работодателя, постановил прекратяването поради обстоятелство, невъведено като задължително съществуване на трудовото правоотношение.Горното води до извод, че вредите-пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение не са нито преки, нито непосредствени и в причинно- следствена връзка с поведение на правозащитния орган, поради което той не дължи обезщетяването им. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в смисъла, разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968г., като за база се вземат икономическите показатели и стандарт в страната, възприемането на понятието "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата; обезщетението не бива да служи за неоснователно обогатяване и се отчита, че осъждането /признаване факта на увреждащо поведение/ само по себе си също има обезщетителен ефект за пострадалия. Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди според чл. 52 от ЗЗД означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно. Правнорелевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - какви са конкретните преживявания на ищеца и изобщо – какво е цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук; възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Пострадалото лице следва да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, който е различен за всеки отделен случай. В случая събраните по делото гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, доказват да са претърпени от ищеца неимуществени вреди - негативни и предизвикващи стрес преживявания, свързани със злепоставящото положение от констатираната при проверката с техническо средство положителна проба за наркотици и несигурността как ще се развие процеса по събиране на доказателства, страх от бъдещо повдигане на обвинение и наказание за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което се предвижда кумулативно наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба. Няма основание да се отрече достоверността на показанията на разпитаните свидетели-съпруга и баща на ищеца, заради евентуална тяхна заинтересованост от изхода на делото по причина, защото те са имали преки и непосредствени впечатления за преживяванията му, които преживявания от своя страна, с оглед естеството си на психически и душевни страдания, е житейски логично да са пряко достояние именно на най- близките. Вън от това съдебната практика приема, че дори и да не са събрани конкретни и пълноценни доказателства относно отрицателните изживявания, те са логични и оправдани при всеки човек с нормална чувствителност, попаднал в подобна ситуация. Ищецът, понастоящем на •• години, неосъждан, безспорно е изпитвал страх от осъществената в случая принуда и от незаконно осъждане, загриженост за собственото си и на семейството си бъдеще от несигурността за изхода на воденото производство, влошили са се семейните взаимоотношения, поради подозрения на близките за употреба от негова страна на наркотици. С оглед настъпилите за ищеца неимуществени вреди на същия се следва по справедливост и съобразно конкретните обществено икономически условия в страната през периода на наказателното производство обезщетение в размер на 10 000лева. Този размер на обезщетението съответства на характера и степента на претърпените морални вреди, както и на вида и продължителността на упражнената процесуална принуда, стандарта на живот в страната и от обусловеното от последния обществено разбиране за справедливост, както и факта, че самото осъждане на ответната страна – Прокуратурата на РБ има репариращо действие, предвид моралния характер на претендираните вреди. По изложените съображения и на основание чл. 2 ал.1 т.3 и чл.2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 10 000 лв., съставляваща глобално обезщетение за неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по 343б ал.3 от НК по прекратено наказателно производство, разглеждането на което е продължило в неразумно дълъг срок и по което са наложени принудителни административни мерки по чл.171 ал.1 т.1, т. 2а и чл.172 ал.4 от Закона за движение по пътищата, съответно 5 000 лв. за незаконното обвинение, като част от глобалното обезщетение и 5 000 лв. за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, като част от глобалното обезщетение. Претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лева е несъразмерно на доказаните вреди. В този смисъл до размер от 10 000лева искът за обезвреда на неимуществени вреди е основателен и доказан и следва да бъде уважен, а за горницата от 10 000лева до претендираните 20 000лева следва да бъде отхвърлен. За процесуално представителство по делото ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер от 9 800 лв., уговорено общо за защита по делото за осъдителна претенция в общ размер от 113 193.80 лв. (93 092 лв. +101.80 лв. + 20 000 лв. ), а не поотделно по всеки един от исковете.С оглед изхода по спора, ищецът има право на сторени по делото разноски в размер на 20 лв. за заплатени държавни такси, както и разноски в размер на 874.58 лв – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, пропорционално на уважена претенция в общ размер от 10 101.80 лв. (10 000 лв.+ 101.80 лв.). Сумата от 510 лв., съставляваща разходи за превод на документи е заплатена като разноски по иска за обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, което се отхвърля като неоснователен, поради което и не следва да му бъде присъждана. По изложените съображения, съдът