Решение № 1076 от 16.8.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1234/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0438- 000968/20.12.2023 г. на Началник Сектор в Трето РУ при ОД на МВР гр......, с което на С. Д. Б. с ЕГН •••••••••• от гр...... ул......” № 3 е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лв., за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 10 контролни точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Жалбоподателят С. Д. Б. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. Н. А. от АК...... Чрез жалбата, а и по съображения, изложени в съдебно заседание, се иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление /НП/ като незаконосъобразно. Оспорва се извършването на нарушението по чл.6 т.1 от ЗДВП, сочат се допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения – непълно описание на нарушението и на обстоятелствата по неговото извършване. Претендират се разноски – за процесуално представителство по делото от адвокат. Въззиваемата страна Началник Сектор в Трето РУ при ОД на МВР гр. ..... не изпраща представител в съдебно заседание. В молба-становище излага бланкетно мнение за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, моли да бъде намалено претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение до минимално предвидения от законодателя размер. Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. Жалбоподателят С. Д. Б. от гр...... е правоспособен водач на моторни превозни средства, притежаващ категория „М“ и „В”. До м. ноември 2023 г. той бил санкциониран един път с фиш за нарушение на правило за движение, извършено от него като водач на моторно превозно средство. Сутринта на 15.11.2023 г. в гр...... по бул. “България“, жалбоподателят С. Б. управлявал лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. №..... по бул. “България“ в гр....... Като пътник в автомобила пътувала приятелката му – свидетелката Е. Д.а К.. Около 07: 35 часа, достигайки кръстовището на бул. “България“ и ул. “Васил Левски“, жалбоподателят предприел маневра обратен завой за движение в посока запад. Кръстовището се регулирало със светлинни знаци чрез светофарни уредби. Маневрата била възприета от намиращ се в близост полицейски патрул, част от който била свидетелката Т. Р. М. - на длъжност „командир отделение“ при Трето РУ при ОД на МВР гр......, която свидетелка приела, че при навлизане и преминаване през кръстовището водачът преминал на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа. За приетото от св. М. несъобразяване на поведението на жалбоподателя със светлинните сигнали на светофарната уредба, същата съставила срещу С. Д. Б. акт – АУАН № 965870/15.11.2023 г., за прието за извършено от водача на автомобил „Форд Ескорт“ с рег. №..... административно нарушение с дадена в акта правна квалификация по чл.6 т.1 пр.2 от ЗДВП. Актът бил предявен на нарушителя Б., който направил възражения по констатациите в него, като посочил, че е преминал на жълт сигнал на светофарната уредба. Възражения против АУАН не били сторени в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и наложил на жалбоподателя административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лв., за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДВП, като е постановил и да се отнемат 10 контролни точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Т. Р. М. и Е. Д.а К., АУАН № 965870/15.11.2023 г., оправомощителни заповеди и справка за нарушител/водач. Съдът кредитира почти изцяло показанията на св.М., макар и ограничени откъм възпроизведени релевантни обстоятелства - в частта, която съответства на останалите гласни и писмени доказателства по делото, с изключение на казаното, че кръстовището на бул.“България“ и ул. “Васил Априлов“ е разположено до средно училище „Пейо Кр. Яворов“, тъй като не отговаря на обективната действителност – до училище „Пейо Кр. Яворов“ е близко кръстовището на бул.“България“ и ул. “Васил Левски“, а не кръстовището на бул.“България“ и бул. “Васил Априлов“. В останалата част, макар и приети с доверие, показанията на този свидетел са лишени от каквато и да е конкретика относно фактическите обстоятелства по деянието и механизма на извършването му и не успяват да внесат яснота по основния правно релевантен факт – преминаване на управлявания от жалбоподателя лек автомобил на червен сигнал на светлинната уредба. Съдът цени с доверие и показанията на св. К., въпреки това, че свидетелката е приятелка на жалбоподателя и като такава желае да му помогне в конкретната ситуация. При наличния обем от гласни и писмени доказателства настоящата инстанция прие, че вмененото за извършено от страна на наказания С. Д. Б. административно нарушение по см. на чл.6 т.1 от ЗДВП се явява недоказано откъм неговото съставомерно осъществяване от лицето жалбоподател. Твърдяната за нарушена разпоредба на чл.6 т.1 от ЗДВП указва участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. В конкретния случай на 15.11.2023 г. в гр...... жалбоподателят е имал качеството на водач на МПС по см. на §.6 т.25 от ДП на ЗДВП и около 07: 35 часа е предприел маневра обратен завой като е преминал през кръстовището на бул. “България“ и ул. “Васил Левски“, неоспорено от страните по делото. Наличните по делото доказателства – писмени и гласни, в своята им съвкупност не позволяват според съда да се направи извод, че Б. не се е съобразил със забранителния сигнал, подаван от светофарната уредба, работеща при нормален режим на работа, като да е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал, каквато е залегнала в акта и НП обвинителна теза. В подкрепа на обвинението спрямо нарушителя е само отразеното навлизане и преминаване през кръстовището в съставения АУАН. В същия АУАН обаче са вписани възражения от страна на нарушителя, чрез които се излага нов факт – че е навлезнал в кръстовището на жълт сигнал. Липсата на спомен у актосъставителката М. за каквито и да било конкретни детайли по разглеждания случай, не оборва автоматично презумптивната сила на съставения от нея АУАН, регламентирана в нормата на чл.189 ал.2 от ЗДВП. В случая обаче доказателствената сила на АУАН по чл.189 ал.2 от ЗДВП е разколебана и неподкрепена и поради дадените общи и неконкретизирани показания на св.М. /с общото твърдение че поддържа констатациите в АУАН/, но и от липсата на подробно, ясно и конкретно описание на онези фактически обстоятелства, които да подкрепят направените в акта /а пренесени след това и в НП/ фактически и правни констатации и да водят до безспорен и категоричен извод за извършено нарушение. Няма данни, а и такива не се излагат от актосъставителя в показанията, му каква е била пътната обстановка към момента на твърдяното деяние – имало ли е движение в кръстовището на други превозни средства, непосредствено пред управлявания от жалбоподателя лек автомобил, и настъпило ли е в резултат на това „задръстване“ в кръстовището и необходимостта от изтегляне на процесното МПС от него, независимо от подадения светофарен сигнал, имало ли е преминаващи пешеходци, които е следвало да бъдат изчакани, каквито твърдения излага в жалбата си наказаното лице. Свидетелката К. твърди, че Б. е минал спокойно през кръстовището като е направил обратен завой, като дори е изчакал един пешеходец да премине, заявява че си спомняла да е казала на приятеля си че бил минал на зелено, а тези показания на свидетелката чрез общите декларативни показания на св. М. и чрез АУАН с вписани в последния възражения и изложени нови обстоятелства относно преминаването през кръстовището на различен светлинен сигнал, не могат да бъдат опровергани. Доколкото вменяващите вина на нарушителя Б. обстоятелства, изложени в НП, не бяха доказани по категоричен и несъмнен начин в хода на съдебното следствие в настоящото производство, съдебният състав изгради извод, че обвинението спрямо наказаното лице С. Д. Б. за извършване от обективна и субективна страна на административно нарушение по см. на чл.6 т.1 от ЗДВП се явява недоказано, а това и налага отпадане на предприетата реализация на административно-наказателна отговорност за него с обжалваното НП, като НП следва да бъде отменено изцяло. При така възприетото от съда за отмяна на НП, поради недоказаност извършването на административно нарушение от страна на санкционирания Б., настоящият съдебен състав прие да не се произнася по останалите наведени от страната жалбоподател възражения относно правната квалификация на административното нарушение и наличната възможност за приложение на чл.31 ал.7 т.4 от ППЗДВП. На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото и своевременно направеното искане с жалбата в тази насока, съдът не дължи произнасяне, предвид липсата на доказателства за реално извършени разходи и техния размер. Направените в хода на производството по делото, в неговата съдебна фаза пред настоящата инстанция, разноски в размер на 12, 60 лв. – издаден РКО от бюджета на съда за сумата от 12, 60 лв. – за пътни разноски за явяване на свидетел /св.Т. М./, следва да останат за сметка на Съда. Мотивиран от горното ПРС ХХІІІ н. с.