Решение № 505 от 12.4.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 62/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. И. К., с ЕГН ••••••••••, и Ф. М. К., с ЕГН ••••••••••, и двамата с постоянен адрес: гр. ••••, против С. Р. – н. с район на действие РС-К., вписана с рег. №••••, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 73, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт № •••••г. по описа на С. Р. – н. с район на действие РС – К., с рег. № ••••г., ищците закупили от Н.Т.К., ЕГН ••••••••••, от гр. К., действаща лично и в качеството си на пълномощник на Д.А.Ч., ЕГН ••••••••••, от гр. К. и П.А.С., ЕГН ••••••••••, от гр. В.а, недвижим имот, находящ се в гр. К., а именно: 227/676 идеални части от правото на собственост върху Поземлен имот – дворно място с идентификатор № ••••, с площ от 676 кв. м, съгласно скица на поземления имот № •••••г., издадена от СГКК- Пловдив, презаверена на 04.07.2016г. по КККР на гр. К., одобрени със Заповед № ••••г. на ИД на АГКК гр. София, с адрес на имота: гр. К., ул. •••••, ведно с цялата, находяща се в дворното място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ••••.3, със застроена площ от 45 кв. м. Имотът бил закупен на реална цена от 14 000 лв., за която страните се уговорили в предварителен договор за покупко-продажба от 26.02.2016г., но в нотариалния акт била посочена продажна цена в размер на 8 000 лв. 6 000 лв. били платени от ищците в брой при подписване на предварителния договор, а останалите 8 000 лв. били преведени по банков път при изповядване на сделката. При изповядване на сделката бил представен нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден за жилище на бездомници, с № •••••г. на Карловския районен съд, по силата на който лицата К.Х.К., Х.Д.К. и А.Д.К. са придобили като бездомници правото на собственост върху горепосоченото дворно място с площ от 681 кв.м. Ползването на дворното място, ведно с намиращите се в него сгради- двуетажна сграда с приземен етаж, стара постройка и останалите подобрения в имота, било разпределено между посочените лица с решение № 412/29.12.1997г. на РС – Карлово по гр. дело № 901/1997г. Продавачите по процесната сделка от 2016г. се легитимирали като наследници на А.К.. От посоченото безспорно се установявало, че К., Х. и А. били съсобственици на съответния имот, като всеки от тях притежавал по 1/3 идеална част от него. Това обстоятелство обаче било погрешно констатирано от н.. След закупуване на имота, срещу ищците и техните праводатели били предявени искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 33, ал. 2 от ЗС от Д.Х.С., ЕГН ••••••••••, от гр. С. и Ц.Х.К., ЕГН •••••••••• от гр. К., легитимиращи се като собственици на по 1/6 идеална част от правото на собственост върху посочения по-горе имот по силата на Нотариален акт № ••••г. на АВ – СВ гр. К.. С Решение № 277/22.07.2019г., постановено по гр. дело № 987/2017г. на Районен съд – гр. К., II-ри гр. състав, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС съдът допуснал да бъде извършено изкупуване от Д.Х.С. и Ц.Х.К. на 227/676 ид. части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № •••• по КККР на гр. К., с адрес: гр. К., ул. •••••, както и 1/3 идеална част от сграда с идентификатор № ••••.3, разположена в същия поземлен имот, за сумата от 8000 лева, представляваща уговорена продажна цена, обективирана в нотариалния акт от 2016г. С допълнително решение, постановено по същото дело, Д.С. и Ц.К. били признати за собственици на 1/3 идеална част от цитираната сграда. Съдебните решения били обжалвани и потвърдени от Окръжен съд – Пловдив. В хода на производството, ищците в настоящото дело били осъдени да заплатят солидарно сумата от 2116, 36 лева и 750 лева, представляващи заплатени от Д.Х.С. и Ц.Х.К. разноски, както и по 553, 18 лева - разноски за всеки от назначените особени представители в производството – адв. Р.И. и адв. К.Д. за всяка инстанция. След постановените съдебни решения, ищците окончателно били лишени от правото на собственост върху посочения имот. Твърди се в исковата молба, че причина да се стигне до посочения резултат е неизпълнението на задължения на н. Р. при изповядване на сделката през 2016г., вменени й в чл. 586, ал. 1 ГПК, тъй като нотариусът не е проверил собствеността на недвижимия имот, съответно не е установил съсобственост и не се е уверил дали са налице специалните предпоставки, предвидени в чл. 33, ал. 1 от ЗС. Като не е изпълнила задължението си да изиска доказателства дали имотът е предложен за изкупуване на останалите съсобственици, ответницата била причинила вреди на ищците, поради което били налице предпоставките за ангажиране на нейната отговорност по реда на чл. 73, ал. 1 от ЗННД, вр. с чл. 45 от ЗЗД. Счита се, че претърпените от ищците вреди са съизмерими с цената, която същите биха платили за закупуване на подобен имот към настоящия момент, като се определя справедливо обезщетение в размер на 30 000 лева. Претендира се присъждане на лихва в размер на 5259, 99 лева, представляваща законна лихва върху сумата от 8000 лева за периода от ••••г. до датата на завеждане на исковата молба, като се твърди, че в хипотезата на непозволено увреждане лихва се дължи без да е необходима покана от деня на настъпване на увреждането, в случая - деня на изповядване на сделката. Претендира се и законна лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата. Предвид изложеното, се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищците имуществени вреди, както и сумата от 5 259, 99 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 8 000 лв., считано от ••••г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва върху претендираното обезщетение от датата на завеждане на иска до окончателното плащане на сумата. Допълнителни съображения са развити в писмени бележки на адв. П.- пълномощник на ищците. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Р.- н. с рег. № •••, с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че липсва противоправно поведение от страна на н.а, който бил изпълнил задължението си по чл. 586, ал. 1 и 3 от ГПК да установи правото на собственост върху обекта на прехвърлителната сделка, независимо дали преценката относно собствеността била правилна или не. Това поведение не можело да се характеризира като бездействие по см. на цитираната разпоредба, поради което не ставало дума за неизпълнение на законови задължения. Извън това се сочи, че регламентираното в чл. 33, ал. 1 от ЗС задължение е такова за продавачите, а не за н.а. Твърди се, че грешната преценка у н.а, досежно липсата/наличието на съсобственост, не води до недействителност на изповяданата сделка, тъй като същата е допустима от закона. Освен това се посочва, че отговорността на н.а за вреди е лимитирана до размера на удостоверения материален интерес, съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗННД, поради което и дори да са налице основания за нейното ангажиране, същата следва да се ограничи до сумата от 8000 лева, равняваща се на посочената в нотариалния акт продажна цена по сделката. Заявява се, че след влизане в сила на съдебните решения на Карловския районен съд- на 08.07.2020г., сумата от 8000 лева била преведена по банковата сметка на М. К., поради което към посочената дата реална вреда не съществувала. Освен това ищецът бил запазил и правото си на собственост върху 1/3 идеална част от жилищната сграда, която част от сделката не била оспорвана. Твърди се, че дори и да е налице противоправно поведение от страна на н.а, то в резултат на него няма настъпила невъзстановена вреда. Също така причинно-следствената връзка между противоправното поведение на н.а и настъпила вреда липсвала и поради обстоятелството, че по твърдение на ищците продажната цена била платена по предварителния договор, т.е. плащането не е осъществено по нотариалния акт, поради което няма основание да се приеме, че ищците са претърпели вреди от неправилно нотариално удостоверяване. Направено е в отговора възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност за обезщетението за вреди, произтичащи от ненадлежно нотариално удостоверяване, като при погасяване на главното вземане се погасявали и акцесорните претенции за лихви- чл.119 ЗЗД. Претендира се от ответната страна присъждане на разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: По делото не е спорно, че на ••••г. между Н.Т.К., действаща лично и в качеството на пълномощник на Д.А.Ч., и П.А.С., като продавачи, и ищецът, като купувач, е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот- 227/676 идеални части от поземлен имот- дворно място с идентификатор № ••••, с площ от 676 кв. м, с адрес на имота: гр. К., ул. •••••, ведно с цялата, находяща се в дворното място еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ••••.•, със застроена площ от 45 кв. м, който договор е обективиран в нотариален акт № •••••г. по описа на н. С. Р.. Видно от отразеното в нотариалния акт, при съставянето му са представени- нотариален акт за собственост на недвижим имот, даден за жилище на бездомници, № •••••г., решение на КРС №412/29.12.1997г., удостоверение за наследници на А.Д.К., скица на ПИ от 21.07.2015г. презаверена на 14.06.2016г., скица на сграда от 21.07.2015г., презаверена на 14.06.2016г., нотариално заверено пълномощно с рег. №137/26.01.2016г.- относно подпис и с рег. №137/26.01.2016г.- относно съдържание, заверено от Е.М., з.к.с. при Г. к. на Р България в Т., К., удостоверение за данъчна оценка, декларации по чл.264 ДОПК, декларации за гражданско състояние. Установява се от представения нотариален акт № •••••г. на РС- Карлово, че посочените в него лица К.Х.К., Х.Д.К. и А.Д.К. са придобили като бездомници правото на собственост върху дворно място с площ от 681 кв. м, намиращо се в гр. К., при описаните съседи. С решение №412/29.12.1997г. на Районен съд- Карлово, постановено по гражданско дело № 901/1997г., е разпределено ползването на съсобственото дворно място между Х.Д.К., А.Д.К., Н. и М. С., като праводател на последните двама е К.Х.К.. Според мотивите на решението, в дворното място има построена стара постройка, по отношение на нея и основната жилищна сграда съсобствениците нямат спор относно ползването им. Представен е нотариален акт №••••, съгласно който Х.Д.К. и Н.Д.К. са дарили на д. си Д.Х.С. и Ц.Х.К. втория жилищен етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда, намираща се в гр. К. на ул.”•••"•••, за който етаж и помещения има самостоятелни входове, ведно с 1 /3 идеална част от дворното място, цялото от 681 кв.м. Установява се още от представените писмени доказателства, че по искова молба на Д.С. и Ц.К., с която са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.33, ал.2 от ЗС против Н.К., Д.Ч., П.С., М. К., както и против конституираната като ответник в производството Ф. К. /тъй като договорът от ••••г.е сключен по време на брака на ответниците К.и/, е образувано гражданско дело №987/2017г. на Районен съд- Карлово. В това производство ответниците- продавачи са поддържали, че са придобили собствеността върху сградата по силата на давностно владение, упражнявано в периода 1997г.-2007г. от наследодателя им А.К.. С решение №277/22.07.2019г., постановено по делото, допълнено с решение №310/31.09.2019г., ищците са признати за собственици на 1/ 3 идеална част от сграда с идентификатор № ••••.3, разположена в поземлен имот с идентификатор № ••••, с площ от 45 кв.м, и е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да бъде извършено изкупуване от същите на 227/676 идеални части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ••••, както и 1/3 идеална част от сграда с идентификатор № ••••.3 при уговорената в договора за покупко-продажба от ••••г. цена от 8 000 лв. Решенията са били обжалвани пред Окръжен съд- Пловдив, който ги е потвърдил с решение №414/01.04.2020г. по в.гр.д. №2818/2019г. Прието е от съда, че след придобиване на дворното място от съсобствениците К. К., Х. К. и А.К. при равни права от по 1/3 идеална част, в имота е била построена сграда от 45 кв.м, която е допълващо застрояване, няма самостоятелно предназначение и не представлява отделен обект на правото на собственост, като по силата на приращението е станала собственост на горепосочените лица при равни права от по 1/ 3 идеална част. С прехвърлянето на правото на собственост върху 1/3 ид. ч. от дворното място с договора за дарение от 03.11.2008 г. ищците са придобили и правото на собственост върху 1/ 3 ид.ч. от построената в него второстепенна постройка. С оглед така установеното наличие на съсобственост между ищците и първите трима ответници по отношение на дворното място и сградата с идентификатор № ••••.3, ответниците- продавачи са били длъжни съгласно чл.33, ал.1 от ЗС да предложат имота първо на останалите съсобственици, а след това на трети лица. При липсата на такова предложение е допуснато изкупуването от ищците на продадената от съсобствениците част от съсобствения имот при условията, уговорени в нотариалния акт- при заплащане на цена от 8 000 лв., която сума е следвало да бъде заплатена от ищците на М. К. в едномесечен срок от влизане на решението в сила, на основание чл.33, ал.2 от ЗС. Представен е по делото предварителен договор, сключен на 26.02.2016г. между Н.К., П.С. и Д.Ч., последната представлявана от пълномощника си Н.К., като продавачи, и М. К., като купувач, с който продавачите са се съгласили да продадат на настоящия ищец- идеална част от 227 кв.м от дворно място, цялото с площ от 676 кв.м, заедно с едноетажната жилищна сграда със ЗП от 50 кв.м за сумата от 14 000 лв., като продажната цена е трябвало да бъде заплатена по следния начин- 8 000 лв., представляващи задатък /капаро/, платими при подписване на договора, а остатъкът от 6 000 лв.- в деня на нотариалното изповядване на сделката, но не по-късно от 01.08.2016г. Представена е скица с изх.№ 979/20.12.2007г. на •••••, от която е видно, че като собственици на посочения УПИ, отреден за поземлен имот №••••, са записани лицата К. К., Х. К. и А.К.. Приета е и скица №••••••г. на ПИ с идентификатор № ••••, в която са вписани като собственици- М. С., Н. С.а, Х. К., А.К., Д.С. и Ц.К.. В хода на настоящото производство е допусната СТЕ, с в. р. В. Р., от чието заключение се установява, че пазарната стойност на 227/676 ид.части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № •••• е в размер на 10 363 лв., а на цялата жилищна сграда с идентификатор № ••••.3- 9 068 лв. При така установените обстоятелства и събрани доказателства, съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗННД, нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения, съгласно ЗЗД, но не повече от удостоверения материален интерес. За да се проведе успешно предявеният иск с правно основание чл.73 ал.1 ЗННД във вр. с чл.45 ЗЗД, в тежест на ищците е да установят кумулативното осъществяване на следните предпоставки- наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от н.а при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда и нейния размер, както и причинно- следствена връзка между деянието и вредата. В случая се твърди неизпълнение на задълженията на нотариуса по чл.586, ал.1 ГПК, тъй като при наличните данни, че поземленият имот е съсобствен, същият при изповядване на процесната сделка не се е уверил, че са изпълнени специалните изисквания на чл.33, ал.1 от ЗС. Съобразно чл.586, ал.1-3 ГПК, при издаването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания за извършване на сделката. Правото на собственост се удостоверява със съответните документи. Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост и другите изисквания. По делото не е спорно, а и от събраните доказателства се установи, че договорът за покупко- продажба от ••••г., обективиран в нотариален акт № •••••г., е бил изготвен и изповядан от ответния н.. Основният спорен въпрос е относно това- извършил ли е н. Р. проверка относно принадлежността на правото на собственост върху продавания имот в дължимия обем. С цел да се легитимират като собственици на имота- предмет на договора, продавачите са представили пред н.а нотариален акт № •••••г. и решение на КРС №412/29.12.1997г. по гр.д. №901/1997г. В тези документи се съдържат данни за наличие на съсобственост по отношение на процесния имот, няма документи, удостоверяващи че в дворното място има построена сграда, която да е собственост на ищците. Описаните в нотариалния акт скици не са представени по делото, но те могат да имат значение за индивидуализацията на имота съгласно актуалния градоустройствен статут и нямат отношение към преценката на нотариуса относно правото на собственост. Въз основа на представените от ищците скици от 20.12.2007г. и 23.06.2017г. не се установяват релевантни за спора факти, доколкото те не представляват документи, удостоверяващи правото на собственост. С оглед на така представените пред нотариуса документи, следва да се приеме, че при съставянето на процесния нотариален акт не е била извършена дължимата проверката по чл. 586, ал. 1 ГПК, тъй като не е установена принадлежността на правото на собственост върху продавания имот- сграда. Що се касае до доводите на ищците, свързани с неспазване на чл.33, ал.1 от ЗС, който факт в настоящия казус е очевиден, съдът ги намира за неоснователни. В тази връзка следва да се посочи, че задължение за изискване от нотариуса на доказателства дали имотът е предложен за изкупуване на останалите съсобственици не е предвидено в особените правила за изповядване на сделки с недвижими имоти, регламентирани в Глава петдесет и четвърта, раздел ІІ на ГПК, и ЗННД. Законът възлага в задължение на продавача да представи пред нотариуса доказателства, че при сключване на договор за продажба е отправил предложение в тази насока до съсобствениците. Неизпълнението на изискванията на чл.33, ал.1 от ЗС обаче не е пречка за сключване на договор за продажба. В тези случаи законът дава възможност за защита на съсобственика с разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС- ако съсобственикът не е поканен да купи частта на продаващия своята част или са уговорени привидни условия във вреда на другия съсобственик, той може да изкупи частта на продаващия при действителните уговорени условия с купувача. Макар да се прие по-горе, че при издаването на нотариалния акт, в който е обективирана сделката, е допуснато нарушение при извършване на проверката чл. 586, ал. 1 ГПК, то същото е без връзка с последвалите действия и с конкретно претендираната от ищците вреда. Срещу страните по договора са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.33, ал.2 от ЗС, които са уважени с влязло в сила решение по гр.д. №987/2017г. на КРС, като е признато за установено, че Д.С. и Ц.К. са носители на право на собственост върху 1 /3 идеална част от процесната сграда и е допуснато да бъде извършено от последните изкупуване на съответните идеални части от имотите, притежавани от продавачите по договора, за цена от 8 000 лв., която сума е получена от настоящите ищци. При доказателствена тежест, лежаща върху ищците, същите не установиха, че са претърпели релевантни за ангажиране отговорността на ответника по чл.73, ал.1 от ЗННД вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД вреди. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗННД, репарирането на претърпените имуществени вреди е допустимо само до размера на удостоверения материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право. С разпоредбите на чл. 96 - чл. 97 от ЗННД законодателят е дефинирал как се определя „удостоверяваният материален интерес” за определени видове нотариални удостоверявания. Според чл. 96, ал.1, т.1 ЗННД, удостоверяваният материален интерес при прехвърляне и удостоверяване право на собственост върху вещи е пазарната цена на вещта, а в § 2 от ДР на ЗННД се предвижда, че пазарната цена се определя според цената, която би могла да се получи при обичайни пазарни отношения, като оценката се определя по реда на чл. 33 ЗМДТ. В случая липсват каквито и да е доказателства, че ищците са претърпели вреди от действията на ответника по изповядване на договора за покупко- продажба от ••••г. Въпреки че не са придобили имотите- предмет на договора, не се установява да е настъпила негативна промяна в техния патримониум. Уговорената в този договор цена за идеалните части от ПИ и цялата сграда с идентификатор № ••••.3 е 8 000 лв., при данъчна оценка 6 560 лв. В подкрепа на твърдението на ищците, че това не е действителната продажна цена и че са заплатили още 6 000 лв. доказателства не са представени, поради което симулацията относно цената не е разкрита. Установи се, че между продавачите и М. К. е сключен на 26.02.2016г. предварителен договор за продажба на процесните имоти при цена в размер на 14 000 лв., но същият няма характер на „обратен документ“ и не опровергава клаузите, по които е постигнато съгласие с окончателния договор. Страните не са обвързани от постигнатото съгласие с предварителния договор и предвид свободата на договаряне могат да променят съществените елементи по договора. С оглед на това, твърденията, че действителната продажна цена е в размер на 14 000 лв. са недоказани. По делото не е формиран спор, че платената цена от 8 000 лв. по сделката, след провеждане на производството по гр.д. №987/2017г. на РС- К., е получена от ищците в определения с решението едномесечен срок от влизането му в сила. Освен това, договорът за покупко-продажба, по силата на който последните са придобили 1 /3 идеална част от сградата, не е развален по реда на чл.87, ал.3 от ЗЗД и продължава да обвързва страните. Предвид така установеното, не се доказва намаляване на имуществената сфера на ищците. Наред с това следва да се посочи, че за да се ангажира отговорност за вреди от непозволено увреждане е необходимо наличието, освен на определено противоправно действие или бездействие, и на резултат, който се намира в причинна връзка с него. Не всяко обстоятелство или поведение, което предшества вредите, е тяхна причина. Допуснатото в случая от нотариуса нарушение на чл. 586, ал.1 ГПК не може да доведе до настъпване на твърдените от ищците вреди, изразяващи се в отнемането на вещта, и които са съизмерими с цената за закупуване на равностоен имот, на този, от който са били съдебно отстранени. Ако ищците не са придобили изцяло правата по договора, тъй като техните праводатели не са били единствени собственици, то те разполагат с иск за разваляне на този договор и могат да търсят обезщетение за вредите от неизпълненото задължение от продавачите. За претендираното с предявения иск вземане обаче нотариусът не е материалноправно отговорен. С оглед изложеното, се налага извод, че не са налице предпоставките за ангажиране имуществената отговорност на ответника, поради което предявеният иск, като неоснователен, подлежи на отхвърляне. Доколкото не се установяват претърпени от ищците имуществени вреди, вследствие поведението на ответника, нито в размер на удостоверявания материален интерес от 8 000 лв., нито в претендирания такъв от 30 000 лв., то неоснователни се явяват и следва да се отхвърлят- предявеният иск за присъждане, на основание чл.86 вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД, на обезщетение за забавено плащане в размер на 5259, 99 лв.- законната лихва върху сумата от 8 000 лв., за периода от ••••г. до датата на завеждане на иска- 09.01.2023г., както и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата от 30 000 лв.- за периода от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата по делото възлизат на 3 876 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, съдът