Мотиви към Решение № 644 от 5.2.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 9624/2022 г.

производство аудио-техническа експертиза, с обект на изследване представените на технически носител – диск, записи от тел.112, се установява, че такъв сигнал е подадено от едно лице от женски пол, както и съдържанието на подадените сигнали, съответстващо на установената в хода на разследването фактическа обстановка. От заключението на вещите лица по назначената и изготвената в съдебното производство комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза на обвиняемите А. и Б. се установява, че същите не страдат от психическо заболяване, което да отговаря на „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“, могли са по време на деянието да разбират свойството и значението на постъпките си и да ги ръководят. От заключението може да се направи извод, че деянието е било извършено от двамата обвиняеми, поради лекомислие и увлечение, тъй като по време на извършването му обвиняемият Б. е бил на долна граница на непълнолетната възраст, което се характеризира с обща оценъчна незрялост, лабилност на механизмите за самоконтрол и ниска степен на социална компетентност, а по отношение на обвиняемият А., че същият не е имал достатъчно изградени волеви задръжки и е направил неправилна преценка на ситуацията, което е довело до взимане на погрешно решение. Вещите лица извеждат заключение, че двамата обвиняеми притежават способност правилно да възприемат обстоятелствата от обективната действителност, както и тези от значение за делото, да дават достоверни обяснения и да участват пълноценно във фазите на наказателното производство. Предвид гореизложеното, съдът намира, че отразените в постановлението на СРП и установени в хода на разследването обстоятелства, безспорно се установяват от събраните по делото доказателства. Безспорно е установено авторството на деянието в лицата на обвиняемите А. и Б.. Безспорно е установено причиненото телесно увреждане на свидетеля Й., което съобразно медико-биологичните си характеристики, съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Същевременно, от събраните по делото доказателства не се установява наличието на личен мотив у обвиняемите А. и Й. да извършат деянието. Проявената агресия от него по никакъв начин не е била провокирана от пострадалото лице. Това, че свидетелят Й. е погледнал обвиняемите, а след това ги е подминал, в никакъв случай не съставлява личен мотив за извършване на деянието, тъй като не е от естество да предизвика такава агресия спрямо него. Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че непредизвиканото с нищо поведение на обвиняемите А. и Б. е неправомерно и несъвместимо с установените моралните норми на приличие. Очевидно е, че същите са демонстрирали неуважение и пренебрежение, не само към конкретната личност на свидетеля Й., чиито интереси и чувства са конкретно засегнати, но и неуважение и пълно пренебрежение към установените от закона правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност на личността и човешкото достойнство. С поведението си на инкриминираната дата, обвиняемите А. и Б. грубо са нарушили и обществения ред. Въз основа на така установената фактическа обстановка от обсъдените по-горе доказатества, съдът намира следното от правна страна: Обвиняемите М. С. А. и Б. К. Б. са осъществили от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК. От обективна страна, обвиняемите А. и Б. на инкриминираните дата, час и място, като непълнолетни, но могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, действайки в съучастие, като съизвършители, чрез нанасяне на неустановен брой удари с неустановен твърд тъп предмет по тялото на В. И. Й., причинили на пострадалия лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на дясната лопатка, оток и кръвонасядане на дясната мишница, дясна лакътна става и дясна предмишница, охлузване на дясната предмишница, оток и кръвонасядане на дясната лакътна става, кръвонасядане и охлузване на дясното коляно, охлузване на дясната подбедрица, кръвонасядане на лявото коляно, контузия на дясна мишница и предмишница, болезненост при движенията в лявата глезенна става, довели в съвкупност до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, установено със съдебно-медицинската експертиза, като същото съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Налице е и посочения в постановлението на прокуратурата белег на деянието по т.12 на чл.131, ал.1 от НК, а именно: деянието да е извършено по хулигански подбуди. Деянието по чл.131, ал.1, т.12 от НК изисква, като своя специфична характеристика на състава наличието и на хулигански мотив при осъществяването му, което означава, че действията на извършителя следва да са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му за саморазправа, без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на деянието. В конкретния случай, по делото не са установени някакви предхождащи инцидента влошени лични отношения, между пострадалия Й. и подсъдимия А.. Следователно, в поведението на подсъдимия А. не може да се търси някакъв личен мотив за осъществяване на престъпното му поведение спрямо пострадалото лице. Ясно е изразен хулиганският мотив, при който действията на обвиняемия са били агресивни, без особено съобразяване с мястото на осъществяването им. Наличието на хулиганския мотив, чието проявление се изразява, като липса на съобразяване с обществения ред, не изисква като отделна съзнателна цел у дееца засягането на обществения ред или скандализиране на обществото, защото при това престъпление се уврежда личността, но на практика, поради характера на този особен мотив у извършителя, подобни последици са включени имплицитно при неговото реализиране. Затова и за наличието на този хулигански мотив се съди преди всичко от фактическото поведение на извършителя на деянието. От субективна страна, обвиняемите А. и Б. са извършили престъплението с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК и при общност на умисъла. Всеки един от тях е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на престъпния резултат, като пряко са целели да причинят на пострадалия телесни увреждания, и по този начин да изразят неуважение и пренебрежение към неговата личност, достойнство и телесна неприкосновеност, а с това и към обществото като цяло. Към датата на деянието, обвиняемите А. и Б. са били непълнолетни, с оглед на което правилно е предложена разпоредбата на чл.63, ал.1, т.4 от НК. Безспорно, съгласно заключенията на вещите лица по КСППЕ, обвиняемите А. и Б. са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, към момента на извършване на деянието. За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване до три години лишаване от свобода. Доколкото, обвиняемите А. и Б. са били непълнолетни към момента на извършване на деянието, на основание чл.63, ал.1, т.4 от НК предвиденото наказание се заменя с лишаване от свобода до две години. В резултат на деянието не са причинени имуществени вреди, а двамата обвиняеми не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, поради което са налице условията за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по отношение на тях. Предвид горното, с решението си съдът е признал за виновни обвиняемите А. и Б. в извършване на престъплението, за което са им повдигнати обвинения и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78, във вр. с чл.78а, ал.6, във вр. с чл.61 от НК, ги е освободил от наказателна отговорност. При определяне размера на административното наказание, което следва да се наложи на двамата обвиняеми, съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, обусловена в конкретния случай от факта, че на пострадалия Й. са причинени в условията на съучастническа дейност, под формата на съизвършителство от две лица, травматично увреждане, реализирало медико-биологичния признак: временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съгласно заключението на вещото лице по СМЕ. По отношение на обвиняемите А. и Б., съдът отчете факта, че деянието е било извършено поради лекомислие и увлечение, за който са налице данни от заключенията на вещите лица по КСППЕ. Като смекчаващи отговорността на обвиняемите А. и Б. следва да се отчетат чистото им съдебно минало, видно от приложените справки за съдимост, ниската личностна обществена опасност, обусловена от добрите характеристични данни за личността им, доколкото срещу двамата няма образувани и висящи други досъдебни производства и липсват данни за други противообществени прояви, което от своя страна навежда на извод, че извършеното деяние е случаен факт в техния живот. Предвид гореизложеното, с решението си съдът е наложил на обвиняемите А. и Б. административно наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено, чрез залепване на настоящото решение на табло за обявления на Столична община, в района по местоживеенето на всеки един от тях, за срок от един месец. Налагането на този вид от двете предвидени алтернативи в разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК се налага предвид факта, че обвиняемите А. и Б. понастоящем са навършили пълнолетие и по отношение на тях не може да намери приложение възпитателна мярка по ЗБППМН. Съдът намира, че така наложеното с решението административно наказание на обвиняемите А. и Б. е необходимо и справедливо и ще способства за постигане на целите, предвидени в разпоредбата на чл.61 от НК. При този изход на делото и на основание чл.112, ал.1 от НПК, съдът с решението си е постановил да се отнемат в полза на държавата приобщените по делото като веществени доказателства: парична сума в общ размер на 450 лева, предадена от пострадалия В. И. Й. с протокол за добролно предаване от 16.11.2019 г., оставени на съхранение в 08 РУ-СДВР, ако не бъдат потърсени в едногодишен срок от влизане в законна сила на решението, доколкото в хода на разследването по делото не е установено на кого принадлежи доброволно предадената паричната сума. При този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил обвиняемите А. и Б. да заплатят солидарно направените разноски в хода на досъдебното производство в общ размер на 274, 10 лева в полза на държавата и по сметка на СДВР, както и направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 2697, 20 лева в полза на държавата и по сметка на СРС. Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.