Мотиви към Решение № 93 от 25.7.2024 г. на Районен съд - Търговище по дело № 413/2024 г.

Производството е по чл.375 и сл. от НПК, във вр. с чл.78а от НК. Постъпило е постановление от 23.05.2024 г. на прокурора по реда на чл.375 от НПК, с което се предлага обвиняемият по ДП № 671/2023 г. по описа на РУ - гр.Търговище – А. И. от ••••••••••, да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като му се наложи административно наказание. В съдебно заседание представител на РП – Търговище не се явява. Обвиняемият се признава за виновен, потвърждава за вярно всичко, което пише в постановлението на прокурора, поддържа обясненията дадени на досъдебното производство. Моли за минимално наказания. Неговият защитник не оспорва обвинението, пледира за минимално наказание. При преценка на събраните по делото доказателства по ДП № 671/2023 г. по описа на РУ - гр.Търговище, и в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, съдът, за да се произнесе, взе предвид следното: І. От фактическа страна. Досъдебното производство е образувано на 23.08.2023 г., за това, че на 23.07.2023 г., в ••••••••••••••••, по хулигански подбуди била причинена лека телесна повреда на Н. А. М. от •••••••••• - престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 от НК. На 24.11.2023 г. в качеството на обвиняемо лице бил привлечен А. И. И. от ••••••••••, за това, че на 23.07.2023 г. в •••••••••••••••• в съучастие като извършител със С. И. И. от ••••••••••, по хулигански подбуди, причинил на Н. А. М. от ••••••••••, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузни рани по челото и дясното рамо, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1, във вр. чл.20, ал.2 във вр. ал.1 от НК Разследването по досъдебното производство е приключило и делото е изпратено в РП с мнение за предаване обвиняемият на съд. В хода на разследването била установена следната фактическа обстановка: Свид.Н. А. живеел в ••••••••••••••••. На 23.07.2023 г. около 16: 30 часа, свид.М. посетил магазин за хранителни стоки, находящ се в централна част на ••••••••••. Същият закупил от търговския обект 100мл. алкохол ракия и седнал на пейка, която била в близост до магазина. Около 17.00 часа, търговския обект бил посетен от обв.А. И.. Сред жителите на •••••••••• бил известен като „Р.“. Същият имал брат на име С. И. известен като „С.“. Обв.А. И. влязъл в магазина за хранителни стоки и си закупил бира, след което седнал на пейка в близост, но различна от пейката, на която бил седнал свид.М.. Малко след това на мястото пристигнал с лекия си автомобил С. И., който излязъл от автомобила и се насочил към свид.М.. Без да бъде провокиран по какъвто и да било начин С. И. нанесъл няколко удара с ръце в тялото на пострадалия. Към двамата се приближил обв.А. И.. В този момент свид.Н. М. се опитал да избяга от нападателите, но те го настигнали. Взели продълговати дървени предмети (тачки) от строително скеле в близост и нанесли с тях множество удари в тялото на свид.Н. М.. Побоят бил прекратен в момента, в който свид.С. М. се приближила до мястото с лекия си автомобил. Извършените действия от страна на обвиняемия и брат му били видени от множество жители на •••••••••• Свид.С. М. подала сигнал за случилото се на тел.112. В хода на разследването била назначена съдебно-медицинска експертиза. Видно от заключението на вещото лице следствие на нанесения побой от обв.А. И. и брат му С. И., на Н. М. били нанесени охлузни рани по челото и дясното рамо, причинили на пострадалия временно разстройство на здравето неопасно за живота - телесно увреждане съставляващо лека телесна повреда. Тези фактически изводи категорично се потвърждават от доказателствени материали по делото – обясненията на обвиняемият, свидетелските показания, съдебномедицинска експертиза, писмените доказателства и доказателствени средства. По описания начин, с деянието си обв. А. И. И., ЕГН •••••••••• е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 от НК, като: на 23.07.2023 г. в •••••••••••••••• в съучастие като извършител със С. И. И. от ••••••••••, по хулигански подбуди, причинил на Н. А. М. от ••••••••••, лека телесна повреда, изразяваща се в охлузни рани по челото и дясното рамо, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл. 130, ал. 1, във вр. чл.20, ал.2 във вр. ал. 1 от НК От обективна страна деянието е извършено от обв.А. И. и брат му С. И. чрез действия - чрез нанасянето на множество удари по главата и тялото на свид.Н. М.. Получените от пострадалото лице увреждания представляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК - довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му. Обв.А. И. извършил противоправните си действия в съучастие със С. И., като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал.2 от НК, тъй като всеки един от тях, по едно и също време, нанесъл множество удари по главата и тялото на пострадалия. Налице е пряка причинно- следствена връзка между действията на обвиняемия и брат му - нанесените удари на пострадалия и получените от него наранявания. Действията им при причиняване на телесните увреждания на свид.М. били съпроводени и с изразяване в присъствието на други лица (свид.Н. М., свид.А. Д., свид.В. Д., свид.Д. Д., свид.С. М. и свид.С. Д.) на явно неуважение към обществото, към установените порядки и ред за общуване, както и открито пренебрежение към телесната неприкосновеност и достойнство на пострадалия. Поведението на свид.М., не е било укоримо и агресивно и по никакъв начин не предизвикало ответната реакция от страна на извършителите на деянието. Действията на обв.А. И. и С. И. целели единствено грубо и агресивно демонстриране на физическо надмощие над пострадалия и незачитане на достойнството му. По тези съображения деянията на подсъдимите са извършени по хулигански подбуди по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. От приложената справка за съдимост на обвиняемия е видно, че А. И. е неосъждан (реабилитиран). От гореизложеното се установява, че в случая са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК по отношение на А. И. И., ЕГН •••••••••• от ••••••••••. За извършеното престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 от НК наказателният закон предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години, а съгласно разпоредбата на чл.78а, ал. 1, б. „а” от НК при престъпленията, извършени умишлено деецът може да бъде освободен от наказателна отговорност по този ред ако за престъплението е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание. Извън това, налице са и останалите условия за приложението на чл. 78а НК. Обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел IV от Наказателния кодекс. Няма причинени имуществени вреди, съставомерна последица от деянието, които да подлежат на възстановяване. Другият извършител на деянието С. И. И. от ••••••••••, не е бил издирен в хода на разследването, поради което на основание чл.216, ал.1 от НПК, са били отделени материалите касаещи неговата престъпна дейност и е било образувано досъдебно производство пр.пр.№324/05.02.2024 г. по описа на РП – Търговище и разследването по делото е възложено на РУ-Търговище за установяване на С. И. и привличането в качеството на обвиняемо лице. С оглед наличието на предвидените в закона основания и предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК съдът след като призна обвиняемият за виновен по повдигнатото обвинение, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв. Като смекчаващи обстоятелства съдът прие самопризнанието на обвиняемият и съдействието за разкриване на обективната истина. Съдът прие, че наказанието следва да бъде в минимален размер, тъй като минимума в закона е достатъчен по размер да мотивира обвиняемият към спазване на Закона, а и размера е съобразен с имотното състояние на обвиняемият, с тежестта и обществената опасност на деянието и дееца. Съдът не установи отегчаващи обстоятелства. На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди обвиняемият да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище разноските направени на досъдебното производство за експертиза. Водим от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а от НК, съдът постанови решението си. ПРЕДСЕДАТЕЛ: