РЕШЕНИЕ

№ 59

гр. Велико Търново, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ Членове: ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20254001000039 по описа за 2025 година С решение № 136 от 27.11.2024г. по т.д. № 54/ 2024г. по описа на ОС- Плевен е осъден на основание чл. 432, ал.1 вр. чл. 52 ЗЗД „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД-гр. София да заплати на А. Р. Б. със съдебен адрес в гр.София сумата от 25 000, 01 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания вследствие на настъпило ПТП на 15. 09. 2023 г., около 6: 20ч., на общински път PVN 1080 (Кнежа – Искър – Долни Луковит), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11. 01. 2024 г. до окончателното й изплащане. Осъден е на осн. чл. 78, ал.6 ГПК„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 1000 лв., както и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на процесуалния представител на ищеца А. Р. Б., АД “Д. И ПАРТНЬОРИ“ адв.възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2650 лв. съобразно уважената част от иска.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД-гр.София, чрез юрисконсулт Р.И., срещу решението на ОС- Плевен. Счита, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, непълнота и неправилна преценка на доказателствата, по изложени за това доводи. Счита, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с принципа за справедливост, с практиката на съдилищата при сходни случаи, и че неправилно съдът е завишил същият, като не е отчел конкретните обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за определяне на справедлив размер на обезщетението, както и че същото не съответства на вида и характера на получените увреждания, лечебния и възстановителен период. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на съпругата на ищеца, като не е съобразил евентуалната им заинтересованост. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди изцяло, а при условията на евентуалност-да определи справедливо обезщетение.Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба А. Б., чрез пълномощника адв.Й.Д.. Заема становище за неоснователност на жалбата по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адв.възнаграждение.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо.

По същество обжалваното решение е правилно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск в постановения размер.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че присъденият размер на обезщетението е прекомерно висок и не кореспондира на обществено-икономическите условия в страната, на съдебната практика по сходни случаи, на принципа на справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД, и на установените по делото факти, не съответства на вида и характера на получените увреждания, лечебния и възстановителен период, е неоснователно. Чрез заключението на СМЕ, изцяло възприето от съда, е обективно установено състоянието на ищеца на база приложената медицинска документация и извършения преглед-същият при ПТП е получил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма, охлузни рани по ръцете и краката, контузия /натъртване на меките тъкани в областта на шията. Вещото лице посочва, че лечението е продължило 33 дни, а общият оздравителен процес е около 45-50 дни, като не се очаква влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие получените травми. В резултат на тях същият е имал оплаквания от болки във врата и главозамайване, но при направените скенер и рентген на глава и шийни прешлени в деня на катастрофата, не са открити травматични увреждания на костната структура на шийните прешлени. От показанията на св.Е. Б.а, негова съпруга, се установява, че след катастрофата му била сложена шина на врата, бил контактен, но много замаян от удара и не съвсем адекватен.Врата го болял много и дори и след изписването му от болницата не можел да се придвижва сам, тъй като бил все още със замаяност. Трябвало да му помага при лягане, събличане, обличане, при къпане. Трябвало да лежи непрекъснато около два месеца. Болките му били във врата и не търпял докосване на това място, и не можел да стои на слънце. Заради тази замаяност на главата спрял да работи като международен шофьор. Година след катастрофата продължавал да има главоболие, получил и високо кръвно налягане. Шината на врата я носил около 60 дни. Първоинстанционният съд въз основа на събраните по делото доказателства-заключението на СМЕ и показанията на св.Б.а, е достигнал до правилен правен извод относно основателността на иска за обезщетение за неимуществени вреди в постановения размер, в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Правилно е определен размерът на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди предвид всички релевантни обстоятелства-вид, характер и степен на уврежданията, получени от пострадалия, период на тяхното проявление, продължителност и интензивност на претърпените болки и страдания, вкл. психически и емоционални такива, продължителност на оздравителния процес, препятстването на нормалния живот на пострадалия, възрастта му-на 42 години, обективното му здравословно състояние към настоящия момент, датата на настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като е съобразен и със съдебната практика в сходни случаи, поради което присъденото от ОС-Плевен обезщетение е в размер, съответстващ на получените от ищеца при процесното ПТП травми.

Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на съпругата на ищеца, като не е съобразил евентуалната им заинтересованост, е също неоснователно. Съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК показанията на съпругата на ищеца, която е евентуално заинтересована в полза на същия, следва да се преценят от съда с оглед на всички други доказателства по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, но не и да не бъдат кредитирани само на това основание. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията й, тъй като същите са безпротиворечиви, житейски логични, основани на преки впечатления и възприятия на свидетелката, и кореспондиращи на другите събрани по делото доказателства. Действително, вещото лице посочва, че в приложените медицински документи не е вписано, че на ищеца е поставена шийна яка, но това обстоятелство не изключва с категоричност наличието на такава. Експертът посочва и че при образното изследване е установено, че ищецът има „шипове във врата“, и че е възможно от това да са оплакванията му от болки във врата и главозамайването, но не прави с категоричност такава констатация. Предвид на това, не може да се направи извода, че тези здравословни проблеми са в резултат на дистрофичните изменения при ищеца /“шиповете на врата“/, а не в резултат на получените при процесното ПТП травми, още повече, че в медицинската документация-епикризата от Клиниката по неврохиругия в Плевен и медицинския протокол за ЛКК /издадени след ПТП/, е посочено, че се установяват дискретно нарушени координационни проби и нестабилна походка, както и оплаквания от болки във врата.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан в така определения от първоинстанционния съд размер-30000, 01лв. От този размер следва да се приспадне заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 5000лв., при което на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на 25000, 01лв.

С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. При този изход на делото следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на процесуалния представител на ответника по жалба А. Б. адв.Й. Д. от САК адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА в размер на 1000 лв.

Водим от горното, ВТАС