Решение № 19 от 6.3.2009 г. на Административен съд - Силистра по дело № 12/2009 г.

Производство по чл.63 ал.1 ЗАНН във вр. с чл. 348, ал..1, т.1, НПК. С Решение № 842 / 15.12.2008 г. постановено по АНД № 830 / 2008 г. по описа на Районен съд Силистра, е ПОТВЪРДЕНО НП № 342 / 13.08.2008 г. издадено от Началник отдел „Контрол” при ТД на НАП, гр. Силистра, с което е наложена имуществена санкция в размер на 350.00 лв, , за извършено нарушение по чл.37, ал.2 във вр. с чл.273 ДОПК, за „•••• „ ООД, представлявано от Г. Г.Х.. Недоволен от така постановеното решение, касаторът, в законния срок, обжалва съдебния акт, като развива съображения за неправилно и незаконосъобразно решение, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Като касационно основание сочи и необоснованост на съдебния акт. Моли да се отмени решението на СРС, както и оставеното от съда в сила НП. Ответната по жалбата страна ТД на НАП Силистра, чрез старши юрисконсулта си К. С., взема становище, за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Административният съд, в настоящия състав, след преценка на доводите на страните по делото, и при служебна проверка на съдебния акт – чл.218, ал.2 АПК, прие за установено следното от фактическа страна: жалбата е подадена от надлежна страна и в сроковете по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна. Съображения: Предмет на касационната проверка е Решение № 842 / 15.12.2008 г. на СРС, постановено по АНД № 830 / 2008 г.При постановяване на съдебния акт, съдът е преценил всички доводи на страните по делото, както изложени от процесуалния представител на административния орган, така и аргументите изложени от жалбоподателя. По време на съдебното дирене, при отделяне на спорното от безспорното, е било установено, че страните нямат спор по отношение на фактическите обстоятелства по делото, относно извършеното административно нарушение, както и относно обстоятелството, че нарушението е първо, а не извършено при условията на повторност.. То се състои в следното: „•••” ООД, в качеството си на задължено лице по ДОПК, след връчване на искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, касаещи установяване на факти и обстоятелства по ревизионно производство, не е указало съдействие на орган по приходите.С това си действие дружеството е нарушило разпоредбата на 37, ал.2 от ДОПК, което ангажира и отговорността по чл.273, ДОПК. Наложеното наказание- имуществена санкция е определена по чл. 273, ДОПК-като е приет квалифициращия елемент „ повторност ”, така както е прието в обстоятелствената част на НП. Наказанието е определено като за нарушение извършено за първи път – имуществена санкция в размер на 350 лв..Няма данни, че деянието е извършено повторно, което не се оспорва от процесуалния представител на административния орган и съдът е преквалифицирал извършеното административно нарушение по по - благоприятната норма за жалбоподателя-а именно по чл.273, пр.1 ДОПК, каквато процесуална възможност дава разпоредбата на чл.337, ал.1 т.2 НПК, във вр. с чл.84, ЗАНН.По същество обаче, размера на наложеното наказание имуществена санкция, не е променен от съда, защото е в рамките на предвиденото като санкция за първо нарушение. СРС с постановеното решение е развил подробни съображения, че при издаване на НП, както и на АУАН не са допуснати нарушения от административно наказващия орган, които да опорочават тези актове.Обстоятелството, че в НП е записано „деянието е повторно”, в хода на съдебното дирене се установява, че липсват данни за повторност на нарушението, съгласно §1 т.35 от ДР по ЗДДС, и като факт е безспорен между страните по делото. Наказанието, определено от административно наказващия орган е в границите, предвидени в чл.273 ДОПК за извършено първо нарушение, поради което и СРС не е отменил НП, считайки, че наказанието е правилно определено, при отчитане на всички обстоятелства по чл.27 ЗАНН. По изложените доводи за маловажност на извършеното нарушение, - чл.28 ЗАНН, и че СРС не е обсъдил дали е налице или не, съдът счита, че това не е процесуално нарушение, водещо до отмяна на съдебния акт, и че тази преценка може да бъде направена от касационната инстанция. Извършеното нарушение е формално- с непредставяне на исканите документи и писмени обяснения в дадения срок, се осъществява състава на чл.37, ал.2 ДОПК. Не е необходимо да има регистрирани вредни последици от извършеното нарушение. При преценка дали са налице основанията на чл.28 ЗАНН, съдът съобрази, че не е налице маловажност на извършеното.Предписаните задължения в материално правната норма на чл.37, ал.2 ДОПК, са императивни и не подлежат на преценка от сезираното лице дали да изпълни исканията, адресирани до него или не. Това предполага дисциплина и ред при осъществяване на контролните функции от органите по приходите, разполагащи за това с дадени им от закона правомощия. В този смисъл и ТР № 1 / 2007 г, ОСНК. Касаторът излага доводи за нарушение на материалния закон, за което съдът следи и служебно – чл.218, ал.2 АПК- за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.Аргументи в тази насока не са изложени от касатора При служебната проверка на обжалваното решение- чл.218 АПК, съдът установи отсъствие на основания за нищожност, недопустимост или несъответствие с материалния закон.Деянието на нарушителя осъществяват състава на административното нарушение, визирано в НП и жалбата да остане без уважение Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, съдът