Решение № 51 от 7.3.2024 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 341/2023 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5701/08.06.2023 г. на Д. Б. Г., с ЕГН ••••••••••, с адрес в с. •••, чрез пълномощника адв. К. С. от АК – Кюстендил, със съдебен адрес гр. Кюстендил, •••, насочена против Решение № 454 от 18.05.2023 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 91/2023 г. по описа на същия съд. С първоинстанционния съдебен акт Кюстендилският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Д. Б. Г. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД иск да бъде постановено решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че дължимите по изп.д. № ••• от описа на ЧСИ Е.Х., рег. № 743, р-н на действие Окръжен съд – Кюстендил, суми в общ размер на 1312, 93 лв., от които: главница в размер на 215, 28 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023г.; законна лихва в размер на 241, 91 лв. за периода 16.12.2011г. – 03.01.2023г.; неолихвяеми вземания/мораторни лихви в размер на 79, 30 лв., не се дължат, поради погасяването им по давност; като е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 100, 00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на последното. Въззивникът навежда съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа, че процесните задължения на ищеца към ответното дружество са изплатени, както и погасени по давност. Аргументира се, че задълженията по изпълнителния лист, издаден на 30.05.2012г., са погасени с изтичане на десетгодишна давност. Акцентира, че решаващият състав никъде в решението си не е коментирал, че новото изп. д. № 2022743041131 било образувано едва след прекратяването на изп.д. № 20127430401054 с постановление на ЧСИ от 30.09.2022 г. Счита, че дори да се приеме, че погасителната давност е прекъсната с издаване на процесния изпълнителен лист, то задълженията са погасени по давност, тъй като от датата на издаване на изпълнителния лист 30.05.2012 г. до датата на образуване на новото изпълнително дело № 2022743041131 – 08.12.2022 г. е изтекла абсолютната десетгодишна давност. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение, с което предявеният иск бъде уважен. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт Т.Х., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционното решение по подробно изложени съображения, а обжалваното съдебно решение се приема за правилно, законосъобразно, съобразено с утвърдената съдебна практика и е обосновано. Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Претендират се разноските в производството. Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна следното: Съдът е приел въззивната жалба за допустима - като изхождаща от страна в първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка. В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. Решението е и допустимо. По правилността: Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните. Производството пред - РС Кюстендил е образувано по искова молба, подадена от Д. Б. Г., срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: •••, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124 ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че дължимите по изп.д. № ••• от описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н на действие Окръжен съд – Кюстендил, суми в общ размер на 1312, 93 лв. (хиляда триста и дванадесет лева и деветдесет и три стотинки), от които: главница в размер на 215, 28 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023г.; законна лихва в размер на 241, 91 лв. за периода 16.12.2011г. – 03.01.2023г.; неолихвяеми вземания/мораторни лухви в размер на 79, 30 лв.; присъдени разноски в размер на 125, 00 лв.; 124, 06 лв. – разноски по изп.д. № •••; адв. възнаграждение в размер на 150, 00 лв; 127, 38 лв. – пропорционална такса по тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Е. Х., дължима към 03.01.2023г. с ДДС; 250, 00 лв. – присъединени публични държавни вземания, не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност. С определение № 232/17.02.2023 г. по гр. д. № 91/2023 г. по описа на КнРС, предвид депозирана от ищеца молба - уточнение на исковата молба вх. № 1623/16.02.2023г., производството по образуваното дело е прекратено в частта му за предявените от ищеца против ответното дружество искове да бъде постановено решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че дължимите по изп.д. № ••• от описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743, р-н на действие Окръжен съд – Кюстендил, суми – 124, 06 лв. разноски по изп.д. № •••; адв. възнаграждение в размер на 150, 00 лв; 127, 38 лв. – пропорционална такса по тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Е. Х., дължима към 03.01.2023г. с ДДС; 250, 00 лв. – присъединени публични държавни вземания, не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност, поради оттегляне на исковете от ищеца. Производството по делото е продължило по отношение на останалите претендирани суми, а именно: главница в размер на 215, 28 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023г.; законна лихва в размер на 241, 91 лв. за периода 16.12.2011г. – 03.01.2023г.; неолихвяеми вземания/мораторни лихви в размер на 79, 30 лв.; присъдени разноски в размер на 125, 00 лв. /или за суми в общ размер 661, 49 лв./. С доклада по делото районният съд е приел за безспорно между страните, че въз основа на изпълнителен лист в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД срещу ищеца е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Е.Х., прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и че вземането на взискателя е прехвърлено на ответника, както и че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № ••• по описа на ЧСИ Е.Х.. С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен иска за първоначално претендираната сума в общ размер 1312, 93 лв., от които главница в размер на 215, 28 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023г.; законна лихва в размер на 241, 91 лв. за периода 16.12.2011г. – 03.01.2023г.; неолихвяеми вземания/мораторни лухви в размер на 79, 30 лв. За да постанови решението си, решаващият състав е приел, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, за сумите от 215, 28 лв. дължима главница по Договор за потребителски кредит с номер CASH-04458092/14.01.2010 год., 40, 72 лв. възнаградителна лихва за периода от 19.02.2010 год. до 09.04.2011 год., 38, 58 лв. мораторна липхва за периода от 12.03.2010 год. до 28.11.2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2011 год. до изплащане на задължението, както и сторените разноски - 100, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 25, 00 лв. държавна такса, е било установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Позовавайки се на ТР № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 3/2020 г., ОСГТК, е приел, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, а същата започва да тече след 26.06.2015 год. като погасителната давност е 5-петгодишна. Анализирал е извършените в хода на изпълнителното производство действия по принудително изпълнение и е приел, че от страна на ЧСИ Е.Х. са предприети конкретни изпълнителни действия, с които е прекъсвана погасителната давност, от съответните дати на които е започнала да тече нова 5- годишна давност, която към датата на депозиране на исковата молба не е изтекла, респ. задължението не е погасено по давност, и като последица от така формирания извод, е отхвърлил иска като неоснователен. В допълнение е приел, че т.нар перемпция не влияе на прекъсването на давността, а самото прекратяване на първото по време изп. дело от ЧСИ Х., с оглед данните за предприеманите по него принудителни действия, е било незаконосъобразно. Установява се от доказателствата, че вземането, за което е издаден изпълнителният лист по ч.гр.д. № 4109/2011 г. по описа на КнРС, произтичащо от договор за кредит № CASH-04458092/14.01.2010 год, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Д. Б. Г., било придобито от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД с договор за цесия от 22.04.2016 г. /л.41-46, л. 118-123 от гр.д. № 91/2023г. на КнРС, л./. От изпълнително дело № 20127430401054 по описа на ЧСИ Е.Х. се установява, че е образувано въз основа на описания изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4109/2011 г. по описа на КнРС /издаден на 30.05.2012 г./, по молба от 21.09.2012 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД. С молбата е извършено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. На 25.10.2012 г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до длъжника. Съобщението е получено от него на 19.11.2012 г. На 30.10.2012 г. на основание чл. 507 ГПК ЧСИ Х. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 27.11.2012 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Въгледобив Бобов Дол“ ЕООД - в несъстоятелност. С молба от 04.08.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е поискало конституирането като взискател въз основа на описаната цесия, като е извършило и възлагане на правомощия по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Поискано е и уведомлението за извършена цесия да бъде връчено на длъжника от името на цесионера - нов взискател. На 08.08.2016 г. до длъжника е изпратено съобщение, с което е уведомен за цесията, получено от него на 19.01.2017 г. На 15.05.2018 г. взискателят е депозирал молба за извършване на справки в ТД на НАП на името на длъжника, респ. предприемане на съответни изпълнителни действия. На 16.07.2019 г. взискателят депозирал нова молба за извършване на справки в НОИ относно сключените трудови договори на длъжника, респ. поискано е предприемане на съответни изпълнителни действия, както и е поискано предприемането на изпълнителни действия - опис, оценка и публична продан на движимите вещи на длъжника. На 29.08.2019 г. ЧСИ е наложил запор върху трудови възнаграждения на длъжника /съобщението е изпратено до работодателя на 20.09.2019 г., получено 27.09.2019 г./ Съдебният изпълнител на 20.09.2019 г. е изпратил до длъжника призовка за принудително изпълнение, с която го е уведомил за наложения запор и насрочен опис на движими вещи на 22.10.2019 г. На 24.03.2021 г. взискателят е депозирал молба по изп.дело за извършване на справка в регистъра на БНБ и налагане на запор върху разкритите банкови сметки на длъжника, както и насрочване дата за извършване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Ha 22.04.2021 г. ЧСИ е наложил запор върху установените банкови сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД /съобщението е получено на 26.04.2021г./ и „Общинска банка“ АД/съобщението е получено на 27.04.2021г./, за което е уведомил длъжника със съобщение, получено от него на 29.04.2021 г. На 12.09.2022 г. е наложен и запор върху пенсията на длъжника. С постановление от 30.09.2022г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изп. дело № 1054/2012 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради непоискани от взискателя изпълнителни действия в период повече от две години. На 06.10.2022 г., въз основа на гореописания изпълнителен лист по молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е образувано изп. дело № ••• по описа на ЧСИ Е.Х.. С молбата е направено възлагане на правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и е направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия и налагане на запори, включително насрочване на опис на движими вещи. На 20.12.2022 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Общинска банка“ АД, както и запор върху пенсията му, като на 03.01.2023 г. са изпратени съответни запорни съобщения до банките и РУСО Кюстендил. На 03.01.2023 г. до длъжника е изпратено съобщение за наложените запори върху банкови сметки и пенсия, както и насрочване на опис на движими вещи на 01.02.2023 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: На първо място съдът счита, че произнасянето на съда, с което искът е отхвърлен за сума над 661, 49 лв. до 1312, 93 лв. е недопустимо, и решението в тази му част следва да бъде обезсилено. Разглеждането на иск, който не е предявен и неразглеждането на предявения иск, представлява отклонение от диспозитивното начало в исковия процес и има за последица обезсилване на постановеното недопустимо решение. Съдът е задължен да се произнесе по предмета на спора, с който е сезиран, така както той е заявен от ищеца в исковата молба, с изложените в нея обстоятелства и петитум. Както ищецът, така и ответникът имат правен интерес от решение, което да се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на заявеното в исковата молба спорно материално право. Предметът на иска се индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното решение. В процесния случай, настоящият въззивен състав приема, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че предвид оттегляне на част от исковете от ищеца /за суми в общ размер 651, 44 лв., а именно: 124, 06 лв. разноски по изп.д. № •••; адв. възнаграждение в размер на 150, 00 лв.; 127, 38 лв. – пропорционална такса по тарифа ТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ Е. Х., дължима към 03.01.2023г. с ДДС; 250, 00 лв. – присъединени публични държавни вземания/, първоинстанционното производство по тях е било прекратено, като съдът в диспозитива си е отхвърлил иска за общата претендирана сума от 1312, 93 лв., произнасяйки се свръхпетитум. По отношение на останалите претендирани суми, а именно: главница в размер на 215, 28 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023г.; законна лихва в размер на 241, 91 лв. за периода 16.12.2011г. – 03.01.2023г.; неолихвяеми вземания/мораторни лихви в размер на 79, 30 лв.; присъдени разноски в размер на 125, 00 лв. /или за суми в общ размер 661, 49 лв./, решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. Ищецът е предявил отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК за защита срещу материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, насочено срещу нея. Същият притежава активна процесуална легитимация да предяви разглежданата искова претенция, доколкото притежава качеството на длъжник по изпълнително дело; ответник е взискателят по изпълнението. Съгласно чл. 439 ал. 2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени твърдения за изтекла в полза на ищеца погасителна давност след възникване на вземането на ответника, респ. на праводателя на ответника спрямо него. Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно субективно право за определен период от време, с изтичането на който кредиторът губи възможността да търси принудително изпълнение на своето вземане. Тя представлява санкция за кредиторовото бездействие. Погасителната давност се прекъсва само в предвидените в закона случай, като в настоящия случай е меродавна разпоредбата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД, съгласно която погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение. В случая се касае за отричане съществуването на различни по вид вземания, част от които се погасяват с общата петгодишна давност – вземането за главница, а друга част – с кратката тригодишна давност по чл.111 б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД – вземанията за възнаградителна лихва и вземанията за мораторна лихва и законна лихва върху главницата. Вземанията произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение в производство по чл.410 от ГПК. Независимо от разнородния характер на същите, приложима спрямо новата давност е разпоредбата на чл.117 ал.2 от ГПК, а именно - новата погасителна давност е петгодишна, тъй като вземанията се основават на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, чиито последици следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл.410 и чл.417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може писмено да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила. Същото е и ако оспорването му е оставено без уважение. От влизането в сила на заповедта за изпълнение започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен, и такова разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които да са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по- неблагоприятно при инициирането на заповедно производство вместо исково такова по общия ред. Приемането на противното би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни правни последици относно течението на погасителната давност (в този смисъл определение №443 от 30.07.2015г. по ч.т.д.№1366/2015г. на ВКС, I I т.о., определение №576 от 16.09.2015г. по ч.гр.д.№4647/2015г. на ВКС, IV г.о. и други). Съдът счита за неоснователно възражението на въззивната страна за погасяване по давност на задължението на основание чл. 112, ал. 1 от ЗЗД. Това е така, понеже след постановяването на Решение № 4 от 20. 04. 2021 г. на Конституционният съд на Република България е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.), която предвиждаше обратно действие на закона, каквото се претендира от въззивника, който твърди, че от издаване на изпълнителния лист 30.05.2012 г. до датата на образуване на новото изпълнително дело – 08.12.2022 г. е изтекъл срок от десет години и задължението по изпълнителния лист е погасено. С обявяването за противоконституционна на разпоредбата на § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите на граждани абсолютна давност е започнала да тече за заварените дългове от 2 юни 2021 г. и към настоящият момент все още не е изтекла. Установени са по делото, според настоящия съд, няколко правнозначими факти, а именно: че спрямо длъжника Г. са били предприети валидни изпълнителни действия по образуваното изп.д. № 1054/2012г. по описа на ЧСИ Е.Х., като последните действия са наложен запор върху трудови възнаграждения на длъжника на 29.08.2019 г.; налагане на запор върху вземания на Г. в две банки (запори върху банковите сметки), което е било сторено на 22.04.2021г.; налагане на запор върху пенсията на длъжника на 12.09.2022 г.; последвало е прекратяване на делото по силата на закона, на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК, констатирано в постановление на ЧСИ от 30.09.2022г., а последващото изпълнително дело с №1131/2022г. е било образувано на 06.10.2022г., въз основа на молба, в която е било поискано предприемане на конкретни изпълнителни действия, каквито са предприети на 20.12.2022 г. с налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД и „Общинска банка“ АД, както и запор върху пенсията му. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл.18 от ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния съд. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. на ВКС по тълк.дело №3/2020г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК. Тъй като в настоящия случай изп.д. № 1054/2012г. по описа на ЧСИ Ел.Х. е било образувано при действието на ППВС №3/1980г., давността не е прекъсната с образуването на изпълнителното дело на 21.09.2012г., но по силата на ППВС №3/1980г. в същия момент давността е била спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г., постановено по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т. е. давността е била спряна за периода от образуването на изп. дело на 30.03.2012г. до отмяната на ППВС №/1980г., извършена с т.10 от ТР №2/2013г. на 26.06.2015г. и за този период давност не е текла. От 26.06.2015г., а именно - датата на постановяване на цитираното ТР, е започнала да тече нова погасителна давност за процесните вземания. Тази давност, както вече се посочи, е била прекъсвана с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Следващото валидно и прекъсващо давността изпълнително действие е наложения запор върху трудови възнаграждения на длъжника на 29.08.2019 г, от който момент започва да тече нов 5 годишен давностен срок, който отново е бил прекъснат на 22.04.2021г с наложените запори върху банковите сметки на длъжника. Последното предприето по това дело изпълнително действие, както се посочи, е действието по налагане на запори върху пенсията на длъжника и то е било извършено на 12.09.2022 г. От тази дата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок, който към датата на образуване на новото изп.д.№1131/2022г. - 06.10.2022г., не е изтекъл, респ. не може да се счита, че вземането се е погасило по давност. Следва да се посочи, че по това изпълнително дело, още с молбата за образуване са направени искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи, а на 20.12.2022 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника две банки, както и запор върху пенсията му. В обобщение може да се посочи, че от последното прекъсващо давността действие, сторено на 12.09.2022 г. до следващото такова, сторено на 20.12.2022г. с налагане на запорите по новообразуваното дело, не е изтекъл изискуемият се от закона срок, за да се счете, че вземането срещу Г. се е погасило по давност. При всички случаи валидно предприетите същински изпълнителни действия дори и по перемирано дело прекъсват давността, след като са настъпили преди давностният срок да е изтекъл. В този смисъл са решение №37 от 24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г., IV г.о. и решение №3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на I V г.о. на ВКС и др. По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, при което първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумите главница в размер на 215, 28 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2023г.; законна лихва в размер на 241, 91 лв. за периода 16.12.2011г. – 03.01.2023г.; неолихвяеми вземания/мораторни лихви в размер на 79, 30 лв.; присъдени разноски в размер на 125, 00 лв. /или за суми в общ размер 661, 49 лв. По разноските: С оглед изхода от спора разноски за въззивното производство се следват само на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП в размер на 360 лв. на основание чл. 25, ал.1 НЗПП, както и възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 13, ал. 2 НЗПП. Според чл. 13, ал. 2 възнаграждението за подготовка на документи за завеждане на дело е от 15 до 80 лв., а според чл. 25, ал. 1 - за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., т.е. дружеството претендира разноските в максимален размер. В случая единствено приложим е чл. 25 от НЗПП, като съдът намира, че на въззиваемото дружество следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП, по следните съображения: делото не е с висока правна или фактическа сложност, извършените от юрисконсулта процесуални действия са концентрирани единствено в подаване на отговор на искова молба и последваща писмена молба делото да се гледа в негово отсъствие, делото е приключило в рамките на две съдебни заседания /като в първото делото е отложено по молба на въззивника/, в които юрисконсултът не е присъствал, като пред въззивния съд не са събирани доказателства. Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд