Решение № 6253 от 18.6.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 861/2024 г.

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 27 от ЗУСЕФСУ. Делото е образувано по жалба на С. А. Р. [ЕГН] от [населено място] и „Арго Израел“ ООД, ЕИК••••, чрез адв. З. от АК – Варна против Решение № 02/ 312/02736/ 3/ 01/ 04/ 03 на изп. директор на ДФ “Земеделие“, с което на „Арго Израел“ ООД, ЕИК •••, правоприемник на Е.“АМФИБИЯ – С. Р.“ и на С. Р. е определена финансова корекция в размер на 14 387, 60 лв. за всеки от жалбоподателите. Оспорващите навеждат в идентични жалби за незаконосъобразност на обжалвания АА по съображения за допуснати в производството по издаването му съществени процесуални нарушения, както и поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателите сочат, че с влязло в сила решение № 4540/ 15.04.2020 г. на ВАС по АД № 5462/ 2019 г. е оставено в сила Решение № 222/ 12.02.2019 г. постановено по АД № 775/ 2018 г. по описа на Адм С – Бургас, в частта, с която е установено нарушение на Наредба № 29/2008 г. на Договор № 02/ 312/ 02736/ 13.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г. Със същото съдебно решение ВАС е изпратил на изп. Директор на ДФ“З“ за ново произнасяне – определяне на размера на ФК, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. В получено от представител на жалбоподателите писмо изх. № 6500/ 4108/ 09.02.2024 г. никъде не се говори за последващи действия на ДФ“З“ по издаване на АУПДВ № 02/ 312/02736/ 3/ 01/ 04/ 02, с който адм. производство е приключило. Посоченият АУПДВ е оспорен по съдебен ред пред АдмС-Варна и е отменен като незаконосъобразен с Решение № 315/ 15.03.2922 г. постановено по АД № 6/ 2022 г. по описа на АдмС – Варна. Последният съдебен акт слага край на адм. производство и е в пълно противоречие с производствените правила ДФ“З“ да продължава действията 2 години по-късно, като инициира издаването на решение. Напълно незаконосъобразно е произнасянето на ДФ“З“ с два различни акта в рамките на едно адм. производство, или воденето на две паралелни адм. производства за едно и също установено нарушение. Отделно от горното, преследването под каквато и да е форма на твърдяното нарушение по адм. ред е погасено по давност. Допуснати са съществени процесуални нарушения, които не могат да бъдат санирани по никакъв начин. В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.Б. З. от АК - Варна, който поддържа жалбите на наведените в тях основания. В допълнение към нея сочи, че процесният АА е незаконосъобразен като преписката по него е започнала на 05.07.2017 г. и няколко пъти е приключвала с различни АА, като всички са били обжалвани. Не е налична възможност за издаване на трети АА в едно и също индивидуално адм. производство, който отново е обжалван. Поради това процесното решение за налагане на финансова корекция също следва да бъде отменено. Ответната страна - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез гл. юрк. Д.М., оспорва жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли същата като неоснователна. Претендира присъждане на юрк възнаграждение. В дадения от съда срок представя писмени бележки с изразено становище по съществото на спора. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Н. 13.10.2014г. между ДФ „Земеделие“ и Е. „Амфибия – С. Р.“ е сключен договор № 02/312/02736 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятията“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. С Решение № 02/312/02736/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на основание т.8.1 и т.4.4 буква „б“, във връзка с т.4.18 от Договор № 02/312/02736 от 13.10.2014г. и във връзка с констатирано неизпълнение на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №29 от 11.08.2008г. и чл.73, ал.1 от ЗУСЕСУФ – не са реализирани приходите, залегнали като финансови резултати в изготвения от търговеца и одобрен бизнес план за финансовата 2016г. – на Е. „Амфибия – С. Р.“ е определена финансова корекция в размер на 14 387, 60лв., представляваща 5% от размера на изплатената финансова помощ по сключения договор за отпускане на финансова помощ. Решението е обжалвано пред А. съд – Бургас, който с Решение № 222/12.02.2019г. по адм.д. № 775/2018г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. С Решение на ВАС № 4540/15.04.2020г. по адм.д. № 5462/2019г. е прието, че решението на АдмС-Бургас е правилно само в частта му, с която е установено неизпълнение на договорни и нормативни изисквания. Прието е, че събраните доказателства недвусмислено потвърждават установеното неизпълнение на поети договорни задължения от търговеца по т.4.18 от договора от 13.04.2014г., т.к. е безспорно установено, че при извършена проверка на място след плащане на 17.05.2017г. – 19.05.2017г., заложените в бизнес плана приходи от извършване на услугата „разходка с Амфибия “ за финансовата 2016г. не са изпълнени – установено е изпълнение само в размер на 10, 96%. Приходите са част от бизнес плана, носители са на информация за съответствието със задължителните условия по Наредба № 29/2008г. и съществена част от одобрения и финансиран проект, като цялост от разходи и планирани и очаквани приходи, поради което правилно административният орган е установил нарушение по т.4.4., буква „б“ и т.4.18 от договор № 02/312/02736. В тази част решението на Адм.съд-Бургас е оставено в сила. В останалата част решението на Адм.съд-Бургас е прието за неправилно, т.к. съдът неправилно е приел, че производството е по реда на ЗУСЕСИФ. Производството е започнало по реда на ЗПЗП, във вр. с Наредба № 29/2008г. и по арг. от §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСФ, същият е неприложим, т.к. безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП. Процедурата по налагане на финансова корекция по договор, по който е отпусната финансова помощ, е проведена по Наредба № 29/2008г., издадена на основание §35, ал.3 от ПЗР на ЗПЗП, а не съгласно ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан на чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредбата. Решението за налагане на финансова корекция е издадено преди влизане в сила на разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП /обн., ДВ, бр.51/2019г./. Отделно е прието, че определянето на размера на финансовата корекция е станало въз основа на нищожен акт – т.30 от Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013, утвърдена от изп.д-р на ДФЗ, обявена за нищожна с Решение на ВАС № 15652/14.12.2018г. по адм.д. № 11440/2017г., оставено в сила с окончателно Решение № 8020/29.05.2019г. по адм.д. № 1757/2019г. – което лишава Решението за налагане на финансова корекция от основание, но само в частта, в която е определен размерът и. По така изложените съображения е отменено решението на Адм.съд-Бургас в тези части и вместо него е постановено друго, с което е отменено Решението за налагане на финансова корекция и делото като преписка е върнато на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне – за определяне размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона. След справка в Търговския регистър по партидата на ЕТ „Амфибия – С. Рязанцева“, ЕИК •••, се установява, че на 17.08.2020г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие, с правоприемник „Арго Израел “ ООД, ЕИК •••, като считано от 01.10.2020г. едноличният търговец е заличен. В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на ВАС № 4540/15.04.2020г. по АД № 5462/2019г., с писмо изх.№ 01-6500/4108#12/23.10.2020г. (д о Св.Р., съобщено по пощата на 11.11.2020г. ) и 01-6500/4108#15/13.01.2021г. ( до „Арго Израел“ ООД, съобщено по реда на чл.18а, ал.10 от АПК на 29.04.2021г. ), на основание чл.24, вр.чл.26, ал.1 от АПК ДФ“З“ е открил второ производство по преписката с издаване на АУПДВ. В уведомленията е било посочено, че производството се открива във връзка с дадени задължителни указания на съда за определяне на размера на подлежащо на възстановяване публично вземане, произтичащо от „установеното и потвърдено със съдебното решение на ВАС договорно неизпълнение на задължения“. Срещу уведомително писмо изх.№ 01-6500/4108#12/23.10.2020г. са постъпили възражения от 24.11.2020г. от ЕТ „Амфибия -С. Р.“, в които са развити доводи за недопустимост на производството – поради това че указанията на ВАС са за приключване на производството с решение за определяне на размера на финансова корекция, а не за откриване на ново производство със същия предмет и страни, както и поради това че липсва годен субект на новооткритото производство, т.к. ЕТ „Амфибия – С. Р.“ има статут на заличен търговец. Производството е приключило с издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане № 02/312/02736/3/01/04/02 с изх.№ 01-6500/4108#16.07.2021г., с който на основание чл.46, ал.1 и ал.2 и чл.16, ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008г., т.8.1 от договор № 02 /312/02736 от 13.10.2014г. и в изпълнение на влязло в сила решение № 4540/15.04.2020г. постановено по адм.д. № 5462/2019г., и във вр.чл.165 и чл.166 от ДОПК, на „Арго Израел “ ООД и С. Р. е било определено подлежащо на възстановяване окончателно публично държавно вземане в размер на 14387, 60лв., определено въз основа на т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП (ДВ, бр.69/2018г.). Актът е съобщен на „Арго Израел “ ООД по пощата на 09.09.2021г. изготвеното до С. Р. съобщение, е върнато с отбелязване, че пощенската пратка е „непотърсена“. Жалбоподателите са оспорили пред АдмС – Варна издадения от ДФ“З“ АУПДВ № 02/ 312/02736/ 3/ 01/ 04/ 02 с изх. № 01-6500/ 4108# 16/ 16.07.2021 г., като е било образувано АД № 6/ 2022 г. Съдебният състав с постановеното по делото Решение № 315/ 15.03.2022 г. е отменил АУПДВ, издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФ“З“, с който на основание чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП, чл.75, ал.2 от ЗУСЕСИФ и чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, и в изпълнение на влязло в сила Решение № 4540 от 15.04.2020г., постановено по адм.д. № 5462/2019г. на ВАС, с който на жалбоподателите на основание т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013“, е било определено подлежащо на възстановяване окончателно публично държавно вземане в размер на 14387, 60 лв. За да достигне до този извод съдебният състав е приел, че производството е следвало да приключи с решение за определяне на финансова корекция, а не с АУПДВ, т.к. приложима в случая е разпоредбата на чл.27, ал.6 от ЗПЗП, а не на чл.27, ал.7 от ЗПЗП – както е приел адм. орган. Касае се за нарушение по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, поради което редът за издаване на акта, с който се определя подлежащата на възстановяване финансова помощ е този по ЗУСЕСИФ с издаването на решение за налагане на финансова корекция по чл.73 от ЗУСЕСИФ. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежни страни – адресатите на обжалвания АУПДВ, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна При извършване на проверката по чл.168 от АПК, съдебният състав приема, че обжалваният АА – Решение за налагане на ФК (РФК) е издаден от компетентен орган – изпълнителният директор на ДФЗ, който на основание чл.20, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.20а, ал.1, ал.2 от ЗПЗП организира, ръководи и представлява РА, която съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП извършва разплащания по схемите, мерките и интервенциите за подпомагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Според чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП „Изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.“ Правилно в производството са определени и адресатите на ФК. Към момента на откриване на производството по издаването му – изготвянето и изпращането на уведомленията по чл.26, ал.1 от АПК, респ. към датата на издаване на акта, ЕТ „Амфибия – С. Р.“ е заличен в ТР търговец, т.е. вече не съществува в правния мир и няма правосубектност, като по силата на договора за продажба на предприятие по чл.15 от ТЗ, вписан на 17.08.2020г., негов универсален правоприемник, вкл. на правата и задълженията по договора за финансиране, е „Арго Израел “ ООД. Съгласно разпоредбата на чл.126 от ДОПК, в случаите на правоприемство, какъвто е настоящия, когато правоприемникът отговаря солидарно с прехвърлителя на търговското предприятие (чл.15, ал.3 от ТЗ), задълженията се установяват в общо производство. Спазвайки тези правила правилно са определени страните в производството и адресатите на акта. В изпълнение на задължението по чл.26, ал.1, вр.чл.24, ал.1 от АПК, страните в производството са надлежно уведомени за настоящото производство с писмо изх. № 01-6500-4108#25/ 09.02.2024 г., като им е предоставена възможност да представят възражения по размера на публичното вземане и при необходимост да представят доказателства. Уведомителните писма са надлежно връчени на страните, чрез процесуалния им представител – адв. Б. З. от АК – Варна, подадени са възражения, които са били обсъдени от адм. орган при постановяване на оспорения адм. акт. Във връзка с констатираното нарушение (неизпълнение на поето договорно задължение от ЕТ по т.4.18 от сключения на 13.10.2014 г. договор № 02/ 312/02736) и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., т. 4. 4, б. “б“, т. 8. 1 и т. 4.18 от Договора за безвъзмездна помощ, във вр. с чл. 2, ал. 1 от "Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 26, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селскостопанските райони 2007 – 2013 година" (Правилата), съгласно т. 30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ административният орган е определил подлежащите на възстановяване суми в размер на по 14 387, 60 лв. за всеки от жалбоподателите като 5% от стойността на БФП от ДБФП в общ размер на 287 752 лв., тъй като е приел, че ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на финансовите показатели, предвидени в бизнес-плана). Нарушението не засяга подпомаганата дейност в цялост и е с времетраене до 1 финансова година, то размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ следва да е от 5% от отпуснатата финансова помощ по сключения договор. Не е за подценяване и факта, че жалбоподателите в т.8.1 от сключения договор са поели задължение за изпълнение на нормативни и/или договорни задължения след изплащането на каквото и да е част от договорената финансова помощ, защото в противен случай фондът може да поиска връщане на вече изплатени суми, ведно със законната лихва върху тях, при спазване на изискванията на чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 29/ 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „ подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г. Съдът не споделя доводите на жалбоподателите за наличието на съществено процесуално нарушение при издаване на оспорения АА. Съдебният състав намира, че няма пречка за издаване на трети по ред АА по не приключила адм. преписка (при отмяна на първите два АА с влязъл в сила съдебен акт по същество) стига да не е изтекла абсолютната давност за събиране на вземането. Ноторен факт е, че с издаване на всеки нов АА по преписката се прекъсва давността за събиране на вземането. В настоящия случай в чл. 3, §. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/ 95 на Съвет от 18.12.1995 г. относно защита на финансовите интереси на Европейските общности е дадено определение за давността по вземания на ЕС. Според нормата: „Срокът за давност за процедурите е 4 години от момента, в който нередността по смисъла на чл. 1, § 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от 3 години. …Срокът на давността се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано от лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът на давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът на давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако адм. процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на чл. 6, §1. Според разпоредбата на § 3, § 2 от същия регламент: „Срокът за изпълнение на решението, налагащо адм. санкция е [възраст]. Срокът започва да тече от деня, в който решението става окончателно. Сроковете на прекъсване и спиране се уреждат от съответните разпоредби на националното право. Съгласно нормата на чл.3, § 3 от същия регламент: “Държавите членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълг от този, предвиден в §§1 и 2 съответно.“. Според чл. 6, §. 1 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/ 95 „ Без да се засягат адм. мерки и санкции на Общността, приети въз основа на секторните правила, съществуващи към момента на влизането в сила на настоящия регламент, налагането на имуществени санкции като адм. глоби, може да се отложи по силата на решение на компетентните власти, ако е образувано наказателно производство против въпросното лице във връзка със същите факти. Спирането на адм. производство спира давностния срок, предвиден в чл. 3.“ Съгласно чл. 6, § 2: „Ако наказателното производство не продължи, спряното адм. производство се възобновява.“ Според чл. 6, § 3: „Ако наказателното производство завърши, спряното адм. производство се подновява, освен ако това не противоречи на общите правни принципи….“ Съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/ 95: „Адм. мерки и санкции на Общността могат да се налагат на икономическите оператори, посочени в чл. 1, а именно физическите и юридическите лица и другите предприятия, на които националното законодателство признава статута на ЮЛ, които са извършили нередността. Те също могат да се налагат на лицата, които се взели участие в нередността, и на тези които са задължени да поемат отговорността за деянието или гарантират, че няма да бъде извършена. Според българското право с чл. 1, ал. 1 от ЗУСЕФСУ се регламентира управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове, в т.ч. налагането на ФК. Според чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове. В чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕФСУ отново е посочено, че чрез ФК се отменя финансовата подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Евр. Комисия, са в съответствие с приложимото право на ЕС и българското законодателство. ФК е адм. мярка по смисъла на чл. 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/ 95. Като общият принцип е, че всяка нередност включва отнемането на незаконно придобитата облага, като мерките предвидени за осъществяване на отнемането не се разглеждат като санкция. ФК се изразява в отмяна на целия или на част от публичния принос за дадена операция, а където е предвидено и на лихвите, които се определят въз основа на фиксиран лихвен процент. Според чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК публични държавни вземания са неправомерно получените или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от ЕС..В чл. 171, ал. 1 от ДОПК законодателят е приел, че публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давност, като срокът на давността чете от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Абсолютната давност по българското право е 10 години по силата на чл. 171, ал.2 от ДОПК, която отново се брои от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, като се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен случаите когато: 1.задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Относно лихвите българският законодател е приел в ал. 3 на чл. 171 от ДОПК Лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата. В тази връзка договорът на жалбоподателите за БФП е сключен на 13.10.2014 г., мониторинговия период по него е изтекъл на 13.10.2019 г. или абсолютната давност по предприемане на действия по него изтича на 13.10.2025 г. Следва също да се има предвид, че предоставянето на безвъзмездната финансова помощ в случая е по реда на Наредба № 29/11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. Съгласно §1, т.2, б. „а“ от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013, „мониторингов период“ за договорите, сключени преди 1 януари 2015г., е пет години, считано от датата на сключването им. В случая договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 13.10.2014г., съответно мониторинговият период е изтекъл на 13.10.2019 г., поради което §12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр.2 от 2018г. в сила от 13.12.2019 г.) (§ 12.