Решение № 12328 от 18.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 4620/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А., родена на 23. 11. 1996 г. в М., ЛНЧ [ЕГН], чрез адв. Т. Л., САК, срещу Решение №5877/28.04.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на жалбоподателката е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния Административен съд на Република България. СЪДИЯ: Производството е по реда на чл.145-178 АПК вр. с чл.84, ал.3 от ЗУБ. Образувано е по жалба на М. А., родена на 23. 11. 1996 г. в М., ЛНЧ [ЕГН], чрез адв. Т. Л., САК, срещу Решение №5877/28.04.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на жалбоподателката е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на М. А.. Правят се възражения, че не е отчетен факта, че съпругът на жалбоподателката е с предоставен хуманитарен статут в Република България и тя не е осуетявала прилагането на Дъблинската процедура по събиране на семейството. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез юрисконсулт Х. оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Прокурор Тони Петрова от СГП дава заключение за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Административен съд София - град, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: М. А., родена на 23. 11. 1996 г. в М., ЛНЧ [ЕГН] е подала молба с вх. № УП 22178/01. 06. 2023 г. на ДАБ при МС за получаване на международна закрила. На 02. 06. 2023 г. е регистрирана с рег. лист №УП22178 от 02. 06. 2023 г. с лични данни по декларация по чл. 30, ал.1, т. 3 от ЗУБ като гражданка на М., със средно образование, омъжена, с етническа принадлежност „арабска“, религия „сунит“. С Решение № 12731/23. 08. 2023 г. на зам. председателя на ДАБ при МС е прекратено производството по предоставяне на международна закрила на М. А., на основание чл. 77, ал. 1 вр. чл. 15, ал.1, т. 3 от ЗУБ. На 19. 09. 2023 г. е подадена молба от чуждата гражданка за възобновяване на производството по чл. 77, ал. 2 от ЗУБ. С докладна записка на мл. експерт в „ПМЗ – кв. О. купел“ е направено предложение за възобновяване на производството при наличието на предпоставките на чл. 77, ал. 2 от ЗУБ, а именно, когато чужденецът се яви в рамките на 9 месеца от прекратяването и пожелае молбата му за закрила да бъде разгледана. На 06. 11. 2023 г. с чужденката е проведено интервю, за което е съставен Протокол с рег. № УП22178/06. 11. 2023 г. /пълен текст на л. 93 – л. 97 от делото/. В интервюто М. А. завява, че е омъжена за Я. А., гражданин на С., с когото имат сключен граждански брак в С. на 01. 01. 2022 г., сключен чрез представител на съпруга, а именно чичо му. Я. А. се намира в Германия, в [населено място], с тригодишен статут. Посочва, че в М. живее цялото й семейство, майка, баща, двама братя и една сестра. Напуснала М. легално през април –май 2023 г. за Република Турция, впоследствие нелегално влязла на територията на Република България. Искала да подаде молба за събиране на семейството и да стигне до съпруга си в Германия. В страната по произход чужденката не е арестувана, не е съдена, не е осъждана. Твърди, че е заплашвана от свой братовчед, който искал да се омъжи за нея. Напуснала М., за да бъде със съпруга си. Спрямо жалбоподателката не е упражнявано физическо насилие, не е имала проблеми с етническата и религиозна принадлежност, не е членувала в политическа партия или организация, нито във военна групировка или паравоенно формирование, не е влизала във взаимоотношения с армията и полицията. От ДА“НС“ е дадено становище с рег. № М – 13431/27. 07. 2023 г., че на основание чл. 41, ал.1, т.1 от ЗДАНС, ДА“НС“ не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на М. А., в случай, че отговаря на условията на ЗУБ. Пред административния орган са представени копие на Акт за брак, сключен на 01. 01. 2022 г. между Я. Ал А. и М. А., копие от личната карта на жалбоподателката, копие от разрешението за пребиваване на Я. А., издадено от имиграционните органи в [населено място], Германия на основание 25 пар. 2/3 от Закона за убежището и бежанците. Изготвено е становище от мл. експерт в отдел „ ПМЗ – О. купел“, РПЦ – С. до председателя на ДАБ при МС с предложение да се откаже предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. А.. В хода на административното производство е изготвена Справка от ДАБ относно общото положение в Кралство М. и актуалната политическа и икономическа обстановка. Данните от справката са обсъдени в процесното решение. Издадено е Решение №5877/28.04.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на жалбоподателката е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Изложени са мотиви, че липсват предпоставките на чл. 8 и чл.9 от ЗУБ. Направеният в решението на административния орган анализ на заявените обстоятелства сочи, че мотивите за исканата от М. А. международна закрила не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, а се касае за причини от личен характер, поради което и постановеното от председателя на ДАБ решение е негативно за чужденката. В хода на съдебното производство са приети доказателствата от административната преписка. Приет е протокола от интервюто в пълен текст, както и актуална Справка за Кралство М. с данни към 10. 05. 2024 г. Видно от справката, няма влошаване на общата ситуация в страната и на ситуацията със сигурността на цивилните граждани, в сравнение с разгледаната в хода на административното производство Справка за Кралство М. и данните от тях. Съгласно Справка рег. № ЦУ – 1268/10. 05. 2024 г., Кралство М. е конституционна монархия с парламентарна система. Има функционираща система за сигурност, върху която се поддържа ефективен контрол от гражданските власти. Основният закон гарантира свободата на мисълта, изразяването и събранията, а държавата гарантира на всеки индивид свободата да изповядва своята религия. Сунитските мюсюлмани са религиозна група, която е призната в Конституцията като местна за страната. По отношение на сигурността е отбелязано, че повишен брой мароканци симпатизират на „Ислямска държава“. Има повишен риск от провеждане на демонстрации и протести, но те обикновено са мирни и строго охранявани. По данните от справката, в страната няма вътрешен въоръжен конфликт, нито Кралство М. участва в международен такъв. При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган, издадено е в изискуемата писмена форма, спазени са административнопроизводствените правила и материалният закон при постановяването му, поради което жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията, осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност. Според ал.3 субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: държавата; партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат: държавата; партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства. Правилна е преценката на административния орган, че изхождайки от личното положение на кандидатка и това в страната й по произход - Кралство М., която е напуснала легално и за която е представена актуална Справка вх.№ ЦУ - 1268/10.05.2024г. по делото, се налага извод за неоснователност на подадената молба за международна закрила. Жалбопдателката не е аргументирала наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини, поради което не са налице субективния и обективния елемент за прилагане на цитираната правна норма. Заявената от молителката причина за търсене на международна закрила е да живее със съпруга си, който има разрешение за пребиваване в Германия. Сключеният брак със сирийски гражданин с разрешение за пребиваване в Германия не е относим към правото на международна закрила по ЗУБ. Чужденката няма член на семейството на територията на Република България, на когото да е предоставен бежански или хуманитарен статут и не е приложим чл. 8, ал. 9 или чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Статут на бежанец се предоставя при наличие на някоя от конкретно изброените хипотези на основателни опасения от преследване, изброени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. В конкретния случай няма нито твърдения на молителката, нито доказателства, че е изпълнена някоя от тези хипотези. Чужденката заявява, че в М. не е получавала лични заплахи и не й е оказвано насилие. Тя не е имала проблеми с официалните власти в М. при легалното напускане на страната през 2023г. Не е имала лични проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване също не са установени. Твърденията не съдържат информация за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Липсват предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Твърдения, че е изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността му, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт молителката не прави. Не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности /С./ по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Поради изложеното, жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Административен съд София - град, Първо отделение, 43 състав, Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А., родена на 23. 11. 1996 г. в М., ЛНЧ [ЕГН], чрез адв. Т. Л., САК, срещу Решение №5877/28.04.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на жалбоподателката е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния Административен съд на Република България. СЪДИЯ: