Решение № 358 от 10.3.2025 г. на Административен съд - Шумен по дело № 398/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на М. Ф. М. от [населено място], с постоянен адрес [населено място], [улица], ет.3, ап.6, депозирана чрез пълномощник Н. Ф. С., срещу т.I на Решение № 2153-27-90 от 26.08.2024г. на Директора на ТП на НОИ - [населено място]. С атакуваното решение в обжалваната му част е отхвърлена жалба вх.№ 1012-27-103 от 06.08.2024г. в частта й срещу разпореждане [номер]-00-850-4 от 23.07.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което М. Ф. М. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 12.02.2018г. до 11.12.2018г. в размер на 15271, 63 лева главница и 9872, 89 лева лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането. В жалбата е изразено несъгласие с мотивите на оспореното решение в атакуваната му част, както и на оставеното в сила разпореждане. Твърди се, че жалбоподателката е полагала труд в периода 10.01.2018г.-11.02.2018г. по трудово правоотношение, явяващо се основание за нейното задължително осигуряване, въз основа на което се извежда извод, че е била осигурено лице. Сочи се се, че всички мотиви в издаденото решение касаят работодателя и осигурител „Уран 63“ЕООД, като тя не е знаела, нито е могла да знае, че дружеството е в неплатежоспособност. Твърди се също, че не по нейна вина се е оказала със заличени осигурителни вноски, поради което добросъвестно е получавала изплащаното й обезщетение за безработица. Излагат се и аргументи за неоснователност на тезата на ответника, че М. М. не е извършвала реална трудова дейност, в подкрепа на който извод са представени фактури и други документи, доказващи факта на нейното осъществяване в периода 10.01.2018г.-11.02.2018г. Въз основа на наведените доводи се твърди, че обжалваното решение в атакуваната му част е незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие на материалния закон, поради което се отправя искане за отмяна на оспорения административен акт и на потвърденото с него разпореждане. В съдебното заседание оспорващата, редовно призована, не се явява лично. Същата се представлява от процесуалния й представител адв.Д. Н. от ШАК, който в първото заседание по делото допълва жалбата, като отправя и възражение за изтекла погасителна давност, а в хода на устните състезания и в представени писмени бележки поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като ги доразвива. Ответникът, Директор на ТП на НОИ– [населено място], се представлява от главен юрисконсулт в ТП на НОИ Шумен – Л. Б.-И., която в хода на устните прения и в писмени бележки оспорва предявената жалба като неоснователна и отправя искане за нейното отхвърляне. След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, съдът приема за установено следното: Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, което е адресат на издаденото решение на ответната страна и чиито права и законни интереси са засегнати от същото. Оспорването е осъществено в законоустановения срок по чл.118, ал.2 от КСО, доколкото решението е връчено на 10.09.2024г., а жалбата срещу него е депозирана на 20.09.2024г., от което следва, че същото е надлежно упражнено, а подадената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна. От доказателствата по преписката и събраните по делото писмени доказателства от фактическа страна се установява следното: Със заявление вх.№271-00-850/17.04.2018 г. до Директора на ТП на НОИ - Шумен, на основание чл.54а от КСО оспорващата М. Ф. М. от [населено място] поискала да й бъде отпуснато обезщетение за безработица, считано от 12.02.2018 г. След извършена административна проверка било установено, че заявителката е с последно прекратяване на осигуряването от 12.02.2018 г. От представените от последната доказателства било установено, че на 10.01.2018 г. оспорващата е била назначена по трудов договор, сключен с „Уран 63“ ЕООД, [населено място] п., на длъжност „ръководител отдел бизнес услуги“, с място на работа в офис в [населено място] и месечно трудово възнаграждение в размер на 2600 лева. Видно от представените извадки от разплащателните ведомости за м.01 и м.02 2018г., за м.01.2018г. на оспорващата било начислено брутно възнаграждение в размер на 1890 лева за 16 отработени дни, а за м.02.2018г. – брутно възнаграждение в размер на 910 лева за 7 отработени дни. Трудовото правоотношение на М. М. било прекратено, считано от 12.02.2018 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ. С разпореждане [номер]-00-850-1/25.04.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Шумен на жалбоподателката било отпуснато обезщетение за безработица, считано от 12.02.2018 г. до 11.12.2018 г., в размер на 73.07 лв. дневно. Видно от Справка от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 12.02.2018 г. до 11.12.2018 г., както и от справката за изплатени парични обезщетения за безработица (приложени по приобщеното адм.д.№ 347/32023г. по описа на ШАдмС), на М. Ф. М. са изплатени обезщетения за безработица за посочения период общо в размер на 15271.63 лв., които суми са получени. Със Заповед №ЗР-5-27-00662804/15.10.2019 г., издадена на основание чл.107 от КСО от ръководителя на ТП на НОИ – Шумен, била възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя „Уран 63“ ЕООД [населено място] п., с управител Р. И.. На основание чл.108, ал.1 от КСО била извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на дружеството „Уран 63“ ЕООД, [населено място] пазар. За установените в хода на проверката констатации бил съставен Констативен протокол /КП/ №КП-5-27-00786732/21.07.2020 г., съгласно който било установено, че основната дейност на дружеството е счетоводни услуги и че през периода 01.01.2011 г.- 31.12.2019 г. същото е назначило общо 39 лица по трудови правоотношения на длъжности: „технически сътрудник“, „продавач-консултант“, „оператор въвеждане на данни“, „ръководител отдел в бизнес услугите“, „пазач, невъоръжена охрана“, „чистач, хигиенист“, които са наемани за кратък период от време и с твърдение, че са полагали труд. С оглед събраните данни за контролните органи възникнало съмнение дали наетите лица са престирали труд, тъй като същите са били назначавани за кратък период от време и веднага след освобождаването им повечето от тях са регистрирани като безработни и съответно са получавали обезщетение за безработица или обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на малко дете, като в същото време в посочения период „Уран 63“ЕООД декларирало приходи в нисък размер. Поради това преписката била изпратена на РП - [населено място]. Било образувано ДП №182/2020 г. по описа на ОД на МВР - Шумен за престъпление по чл.227б, ал.2 от НК, а именно за това, че на неустановена дата в периода 2012-2019 г. включително в [населено място] не било поискано от управителя и представител на „Уран 63“ ЕООД, което спряло дължими плащания, да бъде открито пред Окръжен съд - Шумен производство по несъстоятелност, в 30-дневен срок от спиране на плащанията. В хода на досъдебното производство била назначена съдебно-счетоводна експертиза, видно от която, към датата 31.05.2012 г. дружеството било изпаднало в неплатежоспособност. С Постановление за прекратяване на наказателното производство от 29.03.2021 г. на заместник районен прокурор при РП [населено място] било прекратено наказателното производство по ДП №182/2020 г. по описа на ОД на МВР - Шумен, поради изтичане на абсолютната давност за преследване и наказване на престъплението по чл.227б, ал.2 от НК. С оглед установените нови обстоятелства за осигурителя „Уран 63“ ЕООД и последващия контрол на осигурителя по разходите на държавното обществено осигуряване, с нова Заповед №ЗР-5-27-01071877/08.02.2022 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Шумен била назначена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Уран 63“ЕООД, приключила с КП №КП-5-27-01075497 от 15.02.2022 г., съставен от контролен орган при ТП на НОИ - Шумен. В рамките на административното производство били изискани проверки от други органи, като резултатите от приключилите проверки и процедури от страна на компетентните институции, в т. ч. РП - [населено място] и Национална агенция за приходите, били обективирани в посочения КП. Установено било, че основната дейност на дружеството „Уран 63“ ЕООД, [населено място] пазар през периода 01.01.2011 г. – 31.12.2019 г. е „счетоводни услуги“, като по данни на НАП, декларираните разходи надвишават приходите за същия период, както и сумарно отчетите от 3 бр. регистрирани ФУ от 2016 г. са нулеви. Установено било също, че от месец май 2012 г. до момента на извършване на проверката не са внасяни осигурителни вноски. В същия период са били назначени общо 39 лица по трудово правоотношение, на различни длъжности, като всички лица са назначавани за кратко време, след което почти всички са получавали обезщетение за безработица или за бременност и раждане и отглеждане на малко дете. В КП, след извършен анализ на наличната информация за осигурителя „Уран 63“ ЕООД, [населено място] п., от страна на контролните органи било констатирано, че са подавани данни по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата с код за вид осигурен "01", в това число и за жалбоподателката М. М. за периода от 10.01.2013 г. до 16.01.2013 г. и за периода от 10.01.2018 г. до 11.02.2018 г. В тази връзка било посочено, че в периода 10.01.2018 г. до 11.02.2018 г. последната била назначена на длъжност „ръководител отдел в бизнес услуги“, с възнаграждение от максималния осигурителен доход, като в същия период не е имало други лица в дружеството, които да ръководи. По дадените обяснения от жалбоподателката, същата е извършвала заприходяване на фактури, корекции при разминаване на данни и справки, във връзка с извършвани счетоводни услуги на дружества. Констатирано било също от контролните органи, че за част от лицата осигурителният доход е в размер равен или близък до максималния осигурителен доход, съгласно Закон за бюджета на ДОО за съответната година. За изясняване на правнозначими обстоятелства, от контролните органи при ТП на НОИ - Шумен били изискани сведения по реда на чл.44 - 46 от АПК от наетите по трудови правоотношения лица, в т. ч. и от жалбоподателката. Последната представила сведение с декларация вх.№4010-27-9#1/16.01.2020 г. относно трудовата си заетост в „Уран 63“ ЕООД, [населено място] п., като посочила, че е постъпила на работа в дружеството м.януари 2018 г. и е работила до м.февруари 2018 г., на длъжност „началник технически отдел“, с работно време 8 ч. и място на полагане на труд в [населено място], [улица]. Посочила също като естество на извършване на работа „заприходяване на фактури за покупко-продажби, корекции при разминаване на данни и справки“, както и, че е работила със служебен лаптоп и служебна копирна техника, като в същия период не е имала други колеги във офиса. Трудовото й правоотношение е било прекратено с изтичане на срока на договора. Направените по-горе констатации по отношение на осигурителя мотивирали контролните органи да обосноват извод, че „Уран 63“ ЕООД [населено място] пазар в процесния период е реализирало загуби и невъзможност за плащане на задълженията си. Недоказаността на факта, че лицата са полагали труд, липсата на приходи и определяне на максимален размер на възнагражденията е прието от контролните органи като факти, установяващи липсата на необходимост за назначаване на персонал в дружеството, като единствената цел за назначаване на тези лица е била свързана с получаване на съответното обезщетение. Въз основа на това и установената неплатежоспособност на дружеството от 31.05.2012 г. контролния орган приел, че не са налице основанията за възникване на осигуряването по чл.10, ал.1 от КСО и произтичащите от това права по КСО за лицата, за които са подадени данни с декларация обр.1 и са регистрирани трудови договори след това. Прието било, че тези лица не могат да се считат за осигурени по смисъла на чл.4, ал.1 от КСО, поради което на дружеството „Уран 63“ ЕООД, [населено място] п. били издадени Задължителни предписания (ЗП) №3Д-1-27-01075515/15.02.2022 г. за заличаване на подадените данни по реда чл.5, ал.4 от КСО по отношение на конкретно изброени лица, в това число и за жалбоподателката М. М. – под №15 и 16 в ЗП, за периодите от 10.01.2013 г. до 16.01.2013 г. и от 10.01.2018 г. до 11.02.2018 г. Предписанията били връчени на управителя на дружеството на 16.02.2022 г. и не били обжалвани, като същите са влезли в сила на 03.03.2022 г. – Удостоверение от 10.08.2022 г. на началник сектор КРДОО при ТП на НОИ [населено място] (арг. от адм.д.№ 347/2023г.). Поради неизпълнението на влезлите в сила задължителни предписания от страна на дружеството – осигурител, от ТП на НОИ – Шумен били предприети действия за служебно заличаване на данните по реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. на министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. След извършеното служебно заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за М. Ф. М., от страна на контролните органи било прието, че тя не е била осигурено лице по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО към момента на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/. Предвид представените нови доказателства от извършената проверка, както и заличените данни за жалбоподателката за периода от 10.01.2018 г. до 11.02.2018 г., въз основа на които е определено правото й на ПОБ и срока за изплащането му, длъжностното лице по осигуряването за безработица, на основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО, постановило разпореждане [номер]-00-850-2 от 21.10.2022 г., с което влязлото в сила разпореждане [номер]-00-850-1/25.04.2018 г. за отпускане на ПОБ било отменено. При същите мотиви, с разпореждане [номер]-00-850-3 от 21.10.2022 г., на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.10 от КСО, бил постановен отказ за отпускане на ПОБ по чл.54а от КСО по подаденото от жалбоподателката заявление вх.№271-00-850/17.04.2018 г. И двете Разпореждания, съответно разпореждане [номер]-00-850-2 от 21.10.2022 г. и разпореждане [номер]-00-850-3 от 21.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Шумен, били оспорени от лицето пред Директора на ТП на НОИ - Шумен. С Решение №2153-27-119/14.11.2023 г. Директорът на ТП на НОИ - Шумен отхвърлил жалбата срещу разпореждане [номер]-00-850-2 от 21.10.2022 г. и разпореждане [номер]-00-850-3 от 21.10.2022 г., и двете на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Шумен, като неоснователна. Въз основа на събраните доказателства и извършен подробен анализ на същите, административният орган приел, че наличието на трудов договор не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е факта, че лицето не е полагало труд. Въпреки, че дружеството работодател е изпаднало в неплатежоспособност и не е било действащо предприятие от 2012 г., същото е регистрирало сключени множество трудови договори, включително процесния с жалбоподателката. Снетите обяснения от лицата, назначавани в дружеството, са противоречиви и същите не посочват други лица, осъществявали трудова дейност. Посочено е, че жалбоподателката не дава конкретни сведения за трудовата си дейност, както и по време на трудовата й дейност в дружеството през процесния период не е имало други назначени лица, които да ръководи, с оглед длъжността й „ръководител отдел бизнес услуги“. С оглед на това е изведен извод, че М. М. не е осъществявала дейност, за която да подлежи на осигуряване във връзка с разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и не може да се счита за осигурено лице, поради което и няма право на парично обезщетение по реда на чл.54а от КСО. Решение №2153-27-119/14.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен било оспорено от жалбоподателката пред АдмС – Шумен, който с решение № 321/07.03.2024г., постановено по адм.д.№ 347/2023г. по описа на ШАдмС, отхвърлил жалбата на М. Ф. М.. Решение № 321/07.03.2024г., постановено по адм.д.№ 347/2023г. по описа на ШАдмС, влязло в законна сила на 19.06.2024г. С разпореждане [номер]-00-850-4 от 23.07.2024г., издадено от ръководителя на осигряването за безработица при ТП на НОИ – Шумен, на основание чл.54ж, ал.3, във вр. с чл.114, ал.1 от КСО било разпоредено М. Ф. М. да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода от 12.02.2018г. до 11.12.2018г. в размер на 15271, 63 лева – главница и 9872, 89 лева лихви. С отделно разпореждане [номер]-00-850-10 от 23.07.2024г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Шумен, на основание чл.54ж, ал.3, във вр. с чл.114, ал.1 от КСО било разпоредено М. Ф. М. да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода от 17.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 1316, 88 лева – главница и 1539, 08 лева лихви. Несъгласна със същите, М. М. ги оспорила пред директора на ТП на НОИ – Шумен с жалба вх.№ 1012-27-103 от 06.08.2024г. по описа на ТП на НОИ – Шумен. С Решение № 2153-27-90 от 26.08.2024г. директорът на ТП на НОИ - Шумен отхвърлил жалба вх.№ 1012-27-103 от 06.08.2024г. в частта й срещу разпореждане [номер]-00-850-4 от 23.07.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което М. Ф. М. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 12.02.2018г. до 11.12.2018г. в размер на 15271, 63 лева главница и 9872, 89 лева лихва, начислена по реда на чл.113 от КСО до датата на разпореждането (п.I от Решението). За да постанови този правен резултат, въз основа на подробен анализ на доказателствения материал по административната преписка, административният орган приел, че наличието на трудов договор не е достатъчно за възникването на осигурително правоотношение и свързаните и произтичащи от него права на обезщетение, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност, което в случая не е налице, тъй като безспорен и установен от материалите по преписката е факта, че М. М. не е полагала труд в периода 10.01.2018г.-11.02.2018г. Въпреки, че дружеството работодател е изпаднало в неплатежоспособност и не е било действащо предприятие от 2012г., същото е регистрирало сключени множество трудови договори. Оспорващата не дава конкретни сведения за трудовата си дейност, както и по време на трудовата й дейност в дружеството през процесния период не е имало други назначени лица, които да ръководи, с оглед длъжността й „ръководител на технически отдел“. С оглед на това е изведен извод, че не е осъществявала дейност, за която да подлежи на осигуряване във връзка с разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО и не може да се счита за осигурено лице, поради което и няма право на парично обезщетение по реда на чл.54а от КСО. Със същото Решение директорът на ТП на НОИ - Шумен отменил разпореждане [номер]-00-850-10 от 23.07.2024г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Шумен, с което на основание чл.54ж, ал.3, във вр. с чл.114, ал.1 от КСО било разпоредено М. Ф. М. да възстанови недобросъвестно полученото обезщетение за безработица за периода от 17.01.2013г. до 31.12.2013г. в размер на 1316, 88 лева – главница и 1539, 08 лева лихви, поради изтекла давност (п.II от Решението). Решение № 2153-27-90 от 26.08.2024г. на директора на ТП на НОИ – Шумен било съобщено на адресата му чрез известие за доставяне с обратна разписка, връчено на 10.09.2024г. Несъгласна със същото в частта му по п.I, касаеща разпореденото възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за периода от 12.02.2018г. до 11.12.2018г., М. Ф. М. го оспорила пред Административен съд – Шумен с жалба вх.№ 2103-27-32 от 20.09.2024г., въз основа на която е образувано настоящото адм.д.№ 398 по описа за 2024г. на ШАдмС. В хода на съдебното производство е представена цялата административна преписка по издаване на оспорваното решение. Към доказателствения материал са приложени материалите по адм.д.№ 347/2023г. и № 348/2023г., двете по описа на ШАдмС. Предмет на оспорване по адм.д.№ 347/2023г. по описа на ШАдмС е Решение №2153-27-119/14.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на М. М. срещу разпореждане [номер]-00-850-2 от 21.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ -Шумен, с което е отменено разпореждане [номер]-00-850-1/25.04.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 12.02.2018 г. до 11.12.2018 г. в размер на 73.07 лв. дневно, и срещу разпореждане [номер]-00-850-3 от 21.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Шумен, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№271-00-850/17.04.2018 г., подадено от М. Ф. М.. С Решение № 321/07.03.2024г. по посоченото дело, влязло в сила на 19.06.2024г., жалбата на М. Ф. М. е отхвърлена. Предмет на оспорване по адм.д.№ 348/2023г. по описа на ШАдмС е Решение №2153-27-121/14.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на М. М. срещу разпореждане [номер]-00-301-8 от 01.11.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Шумен, с което е отменено разпореждане [номер]-00-301-1/04.02.2013 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО за периода от 17.01.2013 г. до 02.01.2014 г. в размер на 7.44 лв. дневно, и срещу разпореждане [номер]-00-301-9 от 01.11.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Шумен, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО по заявление вх.№271-00-301/18.01.2013 г., подадено от М. Ф. М.. Постановеното по посоченото дело Решение № 319/07.03.2024г., отхвърлящо жалбата, е влязло в сила на 17.06.2024г. В хода на съдебното производство по искане на оспорващата са разпитани като свидетели Р. И. – управител на „Уран 63“ЕООД и Е. Я. – дъщеря на наемодателя на „Уран 63“ЕООД, предоставил на последното помещение в [населено място], използвано от дружеството като офис. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Атакуваното решение, предмет на настоящото производство, е издадено от компетентния за това административен орган по смисъла на чл.118, ал.1, във вр. с чл.117, ал.1, б.“д“ от КСО, доколкото е постановено от директора на ТП на НОИ – Шумен. Наред с това, съгласно разпоредбите на чл.107, ал.1 и ал.2, т.1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на НОИ, се осъществява от контролните органи на НОИ, какъвто контролен орган е и ръководителя на контрола по разходите. Съгласно чл.114, ал.3 от КСО, за възстановяване на недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане, което подлежи на обжалване пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В случая разпореждането е издадено от главен експерт по осигуряването, надлежно овластен от директора на ТП на НОИ-Шумен да издава разпореждания по чл.54ж, ал.3 от КСО, съгласно Заповед № 1015-27-29 от 27.02.1024г., т.е. и то е издадено от компетентния за това административен орган. Решението на директора на ТП на НОИ – Шумен е постановено в установената писмена форма, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му и при спазване на административно производствените правила. В хода на административното производство са предприети съответните процесуални действия по установяване на относимите към казуса факти и обстоятелства, подробно изложени както в разпореждането, така и в оспореното решение, въз основа на които са изведени и съответните правни изводи, че жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките по чл. 54а от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица, поради липса на реално осъществявана от лицето трудова дейност по съответното правоотношение. С оглед на това съдът счита, че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на спорния акт на това основание. Процесното решение в обжалваната му част и потвърденото с него разпореждане са издадени в съответствие с относимите материалноправни норми. Съображенията за този извод са следните: По силата на чл. 54а, ал. 1 от КСО в актуалната за казуса редакция, в сила от 01.01.2018г., право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от КТ. За да се мотивира, решаващият орган е приел, че между "Уран 63" ЕООД и жалбоподателката е сключен трудов договор, но предметът на трудовия договор не е изпълнен, т. е. лицето реално не е осъществило трудова дейност въз основа на посоченото правоотношение. Направен е и извод, че, след като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало осигурително правоотношение, с произтичащите от него права на обезщетение, т. е. жалбоподателката не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките по чл. 54а КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица. С оглед конкретиката на правния спор, съдът следва да извърши преценка осъществявана ли е реално трудова дейност по конкретното правоотношение, от което произтича правото на парично обезщетение за безработица. Легално определение на понятието "осигурено лице" се съдържа в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО (в относимата за казуса редакция, в сила от 01.01.2017г.), където е предвидено, че "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Съгласно трайната съдебна практика, наличието на трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Идентичност между трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. От своя страна нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, като разпоредбата на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО задължава осигурителите и работодателите периодично да представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В конкретния случай направеният от административния орган извод, че оспорващата реално не е осъществявала трудова дейност в изпълнение на сключения трудов договор се потвърждава от събраните по делото доказателства. Според данните по делото, а и между страните не е спорно, че считано от 10.01.2018г. между "Уран 63" ЕООД и оспорващата М. М. е възникнало по силата на сключен между страните трудов договор трудово правоотношение, прекратено по съответния ред на 11.02.2018 г. Надлежно е оформена и трудовата книжка на оспорващата с вписване на съответните данни в нея. Няма спор и досежно размера на обезщетението, подлежащо на възстановяване. Спорът се свежда до това дали оспорващата е осъществявала трудова дейност, като се твърди, че е полаган труд в офис на дружеството. Следователно правнорелевантния факт, нуждаещ се от доказване по делото, е свързан с въпроса дали жалбоподателката е упражнявала труд през декларирания период. Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материално-правните разпоредби и законовата цел, поради следното: Легална дефиниция за понятието „осигурено лице“ е дадена в §1, ал.1, т.3 от КСО, според която, в актуалната за казуса редакция, "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. По аргумент от горното, лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителните вноски. Следователно, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО, е лицето реално да осъществява трудова дейност по декларираното трудово правоотношение. В настоящия случай, безспорно по делото и установено от събрания по делото съвкупен доказателствен материал е обстоятелството, че жалбоподателката не е престирала работна сила при упражняване на конкретна трудова функция. На първо място, от приложените по делото писмени доказателства се установява, че „Уран 63“ЕООД е в неплатежоспособност, считано от 2012г., което изключва необходимостта от назначаване на работници и служители в същото след този период, в. т.ч. и през 2018г. Установява се също, че в периода 10.01.2018г.-11.02.2018г. в дружеството не е имало назначени други работници и служители – факт, който е потвърден от св.Р. И. – управител на дружеството и от дадените в хода на административното производство обяснения от М. М.. Съгласно свидетелските показания на управителя Р. И., жалбоподателката била назначена в процесния период януари-февруари 2018 г., като й е било възложено да подреди, сортира и класира документи на дружеството, да въвежда фактури в базата данни с номер, дата, сума, доставчик. В същото време обаче М. М. е била назначена на длъжност „ръководител отдел бизнес услуги“, която длъжност не съответства на възложените й технически дейности. Нещо повече, в обсъждания период оспорващата е била единствения служител в „Уран 63“ЕООД, което категорично изключва възможността М. М. да е ръководила отдел, при положение, че такъв отдел изобщо не е съществувал. Не е без значение и факта, че тя е била назначена с възнаграждение в размер на 2600 лева, като е била осигурявана на максималния осигурителен доход, съгласно Закона за бюджета на ДОО за 2018г., при положение, че дейностите, които се твърди, че е извършвала, не изискват специални познания и квалификация (арг. от показанията на св.Р.И.). От друга страна, от представеното по делото удостоверение U 1, издадено от компетентната институция на Кралство Белгия, се установява, че в периода 29.01.2017г. – 31.12.2017г. оспорващата е работила по трудово правоотношение, което е било прекратено по взаимно съгласие. При регистрация като безработно лице на основание това трудово правоотношение, предвид основанието за неговото прекратяване, съгласно чл.54б, ал.3 от КСО (в актуалната за казуса редакция след изменението му с ДВ бр.99/2017г., в сила от 01.01.2018г.), тя би получавала обезщетение за безработица за срок само от четири месеца и в минимален размер, докато в резултат на трудовото й правоотношение с „Уран 63“ЕООД и основанието за прекратяване на същото – по чл.71, ал.1 от КТ (прекратяване без предизвестие на трудов договор, сключен със срок на изпитване), й е било отпуснато парично обезщетение за срок от 11 месеца и в размер на 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването (чл.54б, ал.1 от КСО в същата редакция). Освен това, от представените от ответника доказателства, събрани при осъществяване проверката на осигурителя „Уран 63“ЕООД, е установена трайна практика за сключване на фиктивни трудови договори в различни периоди с различни лица и за кратки срокове, след което в повечето случаи тези лица са получавали парични обезщетения за безработица или за бременност и раждане, или отглеждане на малко дете до 2 години. Всичко изложено до тук обосновава извода, че трудовото правоотношение между оспорващата и „Уран 63“ЕООД е възникнало с цел обезпечаване възможността оспорващата да получава обезщетение за безработица за по-дълъг срок и в по-голям размер, за което впрочем свидетелства и размерът на договореното трудово възнаграждение, равняващо се на максималния осигурителен доход за страната съгласно Закона за бюджета на ДОО за 2018г. (обн.ДВ бр.99/12.12.2017г.). Без значение за този извод са твърденията на св.Р. И., че М. М. реално е полагала труд в „Уран 63“ЕООД, тъй като, самото трудово правоотношение няма как да е възникнало без нейно знание и съгласие, в качеството й на управител и едноличен собственик на капитала на „Уран 63“ЕООД, респективно няма как тя да не е била наясно с причините за сключване на трудовия договор, което впрочем няма инцидентен характер, предвид общия брой лица, назначени по трудово правоотношение при сходни обстоятелства в периода от 01.01.2011г.-31.12.2019г. (39 лица). Освен това, самата свидетелка сочи, че се познава и е в близки отношения с оспорващата от детските им години, сочещо заинтересованост на същата, явяваща се пречка за кредитиране на депозираните от последната показания. Аналогичен извод следва да се направи и досежно показанията на св.Е. Я. – дъщеря на наемодателя на „Уран 63“ЕООД, доколкото въпросната свидетелка споделя възприятия единствено досежно присъствие на М. М. в офиса на оспорващата, без да дава конкретна информация относно естеството на осъществяваната от нея дейност. В тази връзка следва да се отбележи, че при разпита й в настоящото съдебно производство, осъществен на 11.02.2025г., последната заявява, че Р. И. е нейн счетоводител и й извършва консултански услуги относно счетоводна и финансова дейност, във връзка с търговската дейност на нейни дружества, в замяна на което „не `и вземаме наем за помещението“. Твърди също, че е „засичала М. М. в кантората на Р. – може би е било 2018г.“, както и, че последната й е „приемала документи, отговаряла й е по някои въпроси, ако Р. я няма, във връзка с комуникацията“. Твърди и, че през този период по-често й се е налагало да посещава Р., „до 5-6 пъти месечно, може и 10 пъти“. В същото време св.Е. Я. е разпитвана като свидетел и на 28.02.2024г. по адм.дела № 347/2023г. и № 348/2023г., двете по описа на ШАдмС, където е заявила, че не може точно да посочи кога е виждала оспорващата в счетоводната кантора на Р. И.. Уточнява, че това се е случвало, когато е ходила да взема наема за притежавания от баща й имот, както и, че веднъж е трябвало да заведе техник за ремонт на вратите, като М. М. е била там и е имала задача „да я посрещне с техника и да обясни какъв е проблема с вратите“. Съпоставката на показанията на св.Е. Я. по настоящото дело с тези, депозирани една година по-рано по други дела, сочи наличие на съществени разминавания и по отношение дължимостта на наем за ползваното от дружеството помещение, и по отношение дейността на М. М., поради което съдът в настоящия състав намира, че същите категорично не следва да бъдат кредитирани като достоверен източник на информация. По отношение на приложената по адм.д.№ 347/2023г., приобщено към доказателствения материал по настоящото дело, трудова книжка, в която е вписано, че жалбоподателката е полагала труд в периода от 10.01.2018 г. до 12.02.2018 г. при работодателя „Уран 63“ ЕООД, [населено място] пазар, на длъжност „Ръководител отдел бизнес услуги“, с място на работа в офис [населено място], с възнаграждение 2 600.00 лв., съдът намира, че същата не е доказателство, от което да може да се направи категоричен извод за полаган труд в полза на посочения осигурител, тъй като противоречи на останалия доказателствен материал по делото. В случая и от извършените проверки от НОИ и НАП на осигурителя се установява липса на факти и доказателства за упражняване на трудова дейност в посочения период. Съдът намира и, че изводът на административния орган за липса на търговска дейност на работодателя, съответно за липса на необходимост от назначаване на персонал, се подкрепя от данните, посочени от ТД на НАП Варна, офис Шумен в писмо вх.№ 1029-27-663#3 от 28.02.2020 г. по описа на ТП на НОИ – Шумен (л.104 от адм.д.№ 347/2023г.), според което, в подадените от „Уран 63“ЕООД декларации по чл.92 от ЗКПО от 2011 г. до 2018 г. включително, разходите превишават приходите, а през 2018г. (годината, през която оспорващата е назначена на работа), регистрираните фискални устройства на „Уран 63“ЕООД са с нулев оборот. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че по делото не се установява реално полаган труд от оспорващата в периода 10.01.2018г.-11.02.2018г., с всички негови елементи като работно място, работно време, реално извършвани трудови действия, съответни на трудова характеристика и получавано периодично трудово възнаграждение. Поради това, изводът на административния орган, че последната не е упражнявала трудова дейност през този период е съответен на приложимите материалноправни разпоредби. Съдът намира и, че изводът на административния орган за липса на търговска дейност на работодателя, съответно за липса на необходимост от назначаване на персонал, се подкрепя от доказателствата по административната преписка. Що се отнася до представените с жалбата на оспорващата копия от документи, за които се твърди, че са изготвени от М. М. – обстоятелство, удостоверено в удостоверение изх.№ 19/16.09.2024г., подписано от управителя на „Уран 63“ЕООД, следва да се отбележи, че към датата на издаване на удостоверението – 16.09.2024г., Р. И. не е била управител и представляващ дружеството, доколкото същото към въпросната дата е в ликвидация, според данните, отразени в Търговския регистър, от което следва, че същото се представлява от назначения ликвидатор, съгласно чл.269 от Търговския закон, а не от управителя му, респективно последният няма право да издава и подписва документи от името на дружеството. В този ред на мисли, представените с въпросното удостоверение документи не променят направения от административния орган извод за липса на осъществявана от М. М. трудова дейност. Като съобрази фактите по спора, относимите разпоредби на чл.10, ал.1, вр. чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и § 1 ал.1 т.3 от ДР на КСО, съдът намира, че не са изпълнени предпоставките на КСО по отношение на жалбоподателката и същата е получила парично обезщетение за безработица без правно основание. Съобразно регламентацията на чл.114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да бъдат възстановени от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113. Добросъвестността по смисъла на чл.114, ал.2 от КСО при получаване на сумите за осигурителни плащания е обстоятелство, погасяващо задължението за връщането им. Легална дефиниция на двете понятия липсва в разпоредбите на КСО, поради което според общите принципи на правото следва да се приеме, че добросъвестност е налице, когато получателят е със съзнанието и субективното отношение, че сумите му се дължат. Добросъвестността е съществуващото към момента на получаването психическо отношение на лицето досежно дължимостта на сумите и е във връзка с неговото незнание, че няма право на тях. В тази връзка предпоставките, даващи основание да бъде задължено едно лице да върне получените от него осигурителни плащания, са едновременно неправилното им изплащане и недобросъвестност при получаването им. В настоящия казус жалбоподателката се позовава на наличието на трудово правоотношение и полагането на труд по него, което обаче не отговаря на истината, понеже, видно от данните по делото, реално полаган труд не е бил налице. Това обстоятелство е било известно на оспорващата и както правилно е приел административният орган в оспорения акт, сочи на недобросъвестност у нея при получаването на паричните обезщетения по чл.54а от КСО. Съдът намира за ирелевантни към настоящия спор доводите на жалбоподателката, че контролните органи не са признали действието на сключения между нея и „Уран 63“ЕООД трудов договор, в нарушение на чл.74, ал.3 и ал.5 от КТ, предвид липсата на влязъл в сила съдебен акт, обявяващ недействителност на сключен и редовен от външна страна трудов договор, тъй като предмет на настоящия правен спор е възстановяване на суми за осигурителни плащания. На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението за изтекла давност по отношение на задълженията за 2018г., направено от процесуалния представител на оспорващата в първото съдебно заседание по делото. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.1 от КСО, вземанията на НОИ за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии, и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. В алинея пет на посочения законов текст са посочени хипотезите, при които давността спира да тече, а именно - при обжалване – докато продължава спорът относно вземането; както и когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс. В настоящия казус преюдициални спрямо настоящото производство се явяват административното производство по проверка на разходите на общественото осигуряване на работодателя осигурител, образувано със Заповед № ЗР-527-00662804 от 15.10.2019г. на ръководител на ТП на НОИ и приключило с Констативен протокол № КП-5-27-00786732 от 21.07.2020г.; както и проверката, инициирана със Заповед № ЗР-5-27-01071877 от 08.02.2022г., с която е възложена нова проверка, приключила с Констативен протокол № КП-5-27-01075497 от 15.02.2022г. и Задължителни предписания № ЗД-1-27-010755515 от 15.02.2022г., с които е разпоредено да се заличат подадените данни с Декларация образец 1 за всички назначени лица в дружеството, в т.ч. и М. М.. По този начин започналата да тече, считано от 01.01.2019г. [възраст] давност за обезщетенията за 2018г., е била спряна от 15.10.2019г. до 21.07.2020г. за девет месеца и девет дни; както и от 09.02.2022 г. до 15.02.2022г. за осем дни или давността е спряла да тече общо за 9 месеца и 17 дни. След като [възраст] давностен срок, започнал да тече, считано от 01.01.2019г., е спрял да тече за период от 9 месеца и 17 дни на основание чл.115, ал.5, т.2 от КСО, същият следва да се счита продължен до 18.10.2024г. (след като към 01.01.2024г. се добавят 9 месеца и 17 дни). Обжалваното разпореждане [номер]-00-850-4 на ръководителя на осигуряването за безработица, с което М. М. е задължена да възстанови недобросъвестно получените суми за парично обезщетение за безработица за периода от 12.02.2018г.-11.12.2018г., е издадено на 23.07.2024г., т.е. преди изтичане на [възраст] давностен срок и с неговото издаване давностният срок отново е спрян до приключване на спора относно вземането, съгласно чл.115, ал.5, т.1 от КСО. Ето защо и доколкото понастоящем не е изтекла абсолютната десет годишна погасителна давност, вземането не е погасено по давност, а доводите на оспорващата в обратния смисъл, се явяват неоснователни. Впрочем, спиране на давността е налице и в производството по издаване на разпореждане [номер]-00-850-2 от 21.10.2022г., потвърдено с Решение № 2153-27-119 от 14.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – Шумен, жалбата срещу което е отхвърлена с решение № 321 от 07.03.2024г. по адм.д. № 347/2023г. по описа на ШАдмС, в периода от 21.10.2022г. до 07.03.2024г., на основание чл.115, ал.5, т.1 и 2 от КСО. Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на процесуалноправните правила, и в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е законосъобразен.Това налага извод за неоснователност на жалбата. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът