Решение № 850 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Разград по дело № 199/2024 г.

Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на С. М. И. с [ЕГН] от [населено място], [област], срещу Решение № 1012-16-55/1 от 29.07.2024 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено Разпореждане № 2146-16-36 от 20.03.2024 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което е спряна, считано от 13.03.2024 год., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващата в размер на 549.19 лв. В жалбата се твърди, че оспорените административни актове са незаконосъобразни и неправилни. По същество се излагат доводи, че не са налице предпоставките по чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО за спиране на пенсията. Оспорващата сочи, че спрямо нея не е повдигано обвинение по цитираното в оспорените актове досъдебно производство № 330-ЗМ-39/2024 год. по описа на ОДМВР – Разград, като се позовава и на чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Република България. В тази връзка счита за недопустимо спирането на пенсията ѝ да бъде постановено само въз основа на писмо от ОДМВР – Разград, което няма обвързваща сила и не е задължително за органите на НОИ. Твърди, че многократно е посещавала медицински заведения и действително страда от заболяванията, във връзка с които е получавала пенсия за инвалидност. Счита, че оспорените актове противоречат на целта на закона и са издадени при превратно упражняване на власт. От съда се иска да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Ответникът по оспорването – ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В., счита жалбата за неоснователна, а обжалваните административни актове за законосъобразни. Посочва, че към момента на издаване на разпореждането за спиране на пенсията, пенсионният орган е имал достатъчно информация, въз основа на която да приложи разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО. От писмото на директора на ОДМВР – Разград се установявали обстоятелства, които са от значение за правото на пенсия на оспорващата, а именно извършваната проверка с оглед евентуално извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. Твърди, че самото спиране на изплащането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като целта е да се избегне неоснователно плащане по ДОО, когато са налице каквито и да било данни, от които е видно и може да се направи обосновано заключение, че пенсията може да бъде прекратена. Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното: Със заявления вх. № МП-6381 и вх. № МП-6382 от 27.04.2009 год. до директора на Районно управление „Социално осигуряване“ (РУСО) – гр. Разград /л. 144 – л.146/ оспорващата е поискала да ѝ бъдат отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, като е представила необходимите документи, сред които и Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” – гр. Разград № 0552 от 16.03.2009 год. /л. 150-151/. С него на оспорващата е определена 72 % трайна неработоспособност с дата на инвалидизиране – 16.03.2009 год. и срок на инвалидност – пожизнен. С Решение № 0629 от 15.05.2009 год. /л. 148-149/ на медицинската комисия при РУСО – гр. Разград експертното решение на ТЕЛК е потвърдено изцяло. С Разпореждане № 6203235096 от 25.05.2009 год. на ръководителя на „ПО” при РУСО – гр. Разград /л. 138/ на оспорващата са отпуснати лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, считано от 16.03.2009 год. Впоследствие отпуснатите ѝ пенсии са били изменяни, преизчислявани, увеличавани и осъвременявани, съгласно чл. 100 и чл. 102 от КСО и разпоредби от Закона за бюджета на ДОО за съответните години, с разпореждания на ръководителя на „ПО” при РУСО – гр. Разград/ТП на НОИ – Разград /виж л. 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, 87, 97, 98/. С писмо № УРИ 330000-37037 от 23.10.2023 год. /л. 101/ ВПД директорът на ОДМВР – Разград е поискал от ръководителя на ТП на НОИ – Разград заверени копия от всички документи, послужили за отпускане на пенсията за инвалидност на оспорващата, и справка за изплатените ѝ суми, във връзка с извършвана проверка по преписка № УИ 330р-28548/2023 год. в сектор „Противодействие на икономическата престъпност” при ОДМВР – Разград с цел установяване на данни за извършено престъпление от общ характер. ТП на НОИ е изпратило исканата справка /л.102-107/, в която е посочено, че за периода от 16.03.2009 год. до 31.10.2023 год., общата изплатена сума на С. М. И. е в размер на 44 615, 65 лв. С писмо рег.№ 9171 от 12.03.2024 год. на ОДМВР – Разград, вх.№ 1056-16-92 от 13.03.2024 год. на ТП на НОИ – Разград /л. 78/, разследващ полицай при ОДМВР – Разград е уведомил ръководителя на ТП на НОИ – Разград, че е образувано досъдебно производство № 330-ЗМ-39/2024 год. по описа на ОДМВР – Разград за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. В тази връзка е поискал за нуждите на разследването да бъдат предоставени: актуална справка за вида пенсии и размера на изплатените суми на С. М. И. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], за периода от 2006 год. до момента, с посочване на какво основание, на кого, за какъв период от време, кога, къде и по какъв начин са били изплащани; копия на разпорежданията за отпускане, за промяна размера и за спиране на пенсията на С. М. И.; и информация кой служител е приел и обработил представените от С. М. И. документи – заявления за отпускане на пенсия и Експертно решение на ТЕЛК. В справката за получени пенсии от оспорващата за периода от 16.03.2009 год. до 31.03.2024 год. /л. 69-74/, е посочено, че общата изплатена сума за този период е в размер на 47 361, 60 лв., като са посочени видовете пенсии, получавани от оспорващата и механизма на тяхното изплащане. С Разпореждане № 2146-16-36 от 20.03.2024 год. /л. 75-76/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Разград е спрял на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО и чл. 11, т. 7 от НПОС личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващата, считано от 13.03.2024 год. Като фактическо основание за издаване на разпореждането е посочено: „На 13.03.2024 г. в ТП на НОИ – Разград е получено писмо с № 9171/12.03.2024 г. от ОД на МВР – Разград, с което във връзка с образувано досъдебно производство № 330-ЗМ-39/2024 г. за престъпление по чл. 212, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е изискано представянето на копия на разпорежданията за отпускане на пенсия, разпорежданията за промяна размера на пенсията и за спиране на същата, отпусната на С. М. И.. Горецитираното писмо от ОД на МВР – Разград се явява доказателство за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получаваната от лицето пенсия, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО, поради което до изясняване на фактическата обстановка същата следва да бъде спряна.”. Според твърденията в жалбата, които не се оспорват от ответника, разпореждането е получено от оспорващата лично на 18.07.2024 год. при посещение в сградата на ТП на НОИ – Разград и е обжалвано от същата по административен ред пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 24.07.2024 год. С Решение № 1012-16-55/1 от 29.07.2024 год. Ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането, като се е мотивирал с постъпилото писмо от ОДМВР – Разград, в което според административния орган се съдържат данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1 от КСО, а именно – образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. Решението е връчено на оспорващата на 31.07.2024 год., а жалбата срещу него до съда е подадена чрез административния орган на 12.08.2024 год., видно от товарителницата /л. 30/. В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети Акт за образуване на Досъдебно производство № 330-ЗМ-39/2024 год. по описа на ОДМВР – Разград от 29.02.2024 год. на разследващ полицай в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР – Разград и Постановление за назначаване на Комплексна графическа и техническа експертиза от 27.08.2024 год. на разследващ полицай в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР – Разград. От приетите доказателства се установява, че досъдебното производство е образувано на основание чл. 212, ал. 2 от НПК с извършване на първото действие по разследването, а именно на разпит на свидетел от полицейски орган в сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОДМВР – Разград, при което са събрани достатъчно данни за това, че за времето от м. март 2009 год. до 29.02.2024 год. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0552 от 16.03.2009 год. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград, приложен към заявления с вх. № 6381/27.04.2009 год. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и заявление вх. № 6382/27.04.2009 год. за отпускане на социална пенсия за инвалидност, представен пред Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Разград /ТП на НОИ – Разград/, е получено без правно основание чуждо движимо имущество – парични средства на стойност 45 000 лева, представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия, собственост на НОИ – София, с намерение да бъдат присвоени – престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. До момента няма повдигнати обвинения срещу конкретни лица, като всички материали се намират в ОДМВР – Разград, където се провежда разследването. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима. Оспореното решение е издадено от компетентен орган съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО, в предвидената от закона писмена фирма. Същото е мотивирано, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО и съдържа реквизитите, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания. Доколко изложените такива са верни и обосновават издаването му е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на оспорения акт. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че съществени са тези нарушения на административнопроизводствените правила, които създават вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за постановяване на оспорения акт. В случая такива нарушения не са налице. Органът е събрал и е анализирал получената информация от ОДМВР – Разград и правилно е изяснил същността, обхвата и предмета на разследване по досъдебното производство, а именно – истинността на представеното от оспорващата пред пенсионните органи експертно решение на ТЕЛК, въз основа на което ѝ е отпусната и изплащана лична пенсия за инвалидност. Тоест събрал е и е анализирал необходимите и относими доказателства, и е издал акта си след като е изяснил релевантните факти и обстоятелства. Това обосновава извод за спазване на изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК от страна на ответника, съответно за липса на отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Съдът намира, че решението и потвърденото с него разпореждане съответстват на материалния закон. Предмет на настоящото производство е спиране изплащането на лична пенсия за инвалидност на оспорващата на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, в който е предвидено, че пенсията се спира, когато са представени данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1. Доколкото административният орган се е позовал в мотивите си на писмо на разследващ полицай при ОДМВР – Разград, в което се съдържат данни за образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, съдът приема, че сме в хипотезата на чл. 95, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. В този случай материалните предпоставки за спиране на пенсията, които следва да са налице са: представени данни за обстоятелства, които биха могли да доведат до прекратяване на пенсията поради отпадане на основанието за отпускането ѝ. Спирането на пенсията в тази хипотеза предпоставя наличието на данни или информация, които сочат на вероятност за прекратяването ѝ поради отпадане на основанието за отпускането ѝ. Основанието за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно чл. 71 и сл. от КСО е наличието на 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, определена от съответната ТЕЛК с експертно решение. В конкретния случай основанието за отпускане на пенсията на оспорващата е обективирано в представеното от нея пред ТП на НОИ – Разград (тогава РУСО – гр. Разград) Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” – гр. Разград № 0552 от 16.03.2009 год., с което ѝ е определена 72 % трайна неработоспособност с дата на инвалидизиране – 16.03.2009 год. и срок на инвалидност – пожизнен. За да е налице хипотезата на чл. 95, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, на пенсионния орган трябва да са били представени данни, които да сочат на вероятност за неистинност на това експертно решение. Евентуална негова неистинност би довело именно до отпадане на основанието за получаване на пенсията за инвалидност, а от там и би представлявало основание за спирането ѝ. В цитираното в оспореното решение и в потвърденото с него разпореждане писмо от ОДМВР – Разград е посочено, че е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, като са изискани информация и документи, свързани с оспорващата. Образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК – документна измама, заедно с посочените конкретни документи от пенсионното досие на оспорващата, включително представеното от нея експертно решение на ТЕЛК, са достатъчно сериозни данни, които да обосноват у пенсионния орган извод за вероятна неистинност на това експертно решение. Фактът, че се води разследване по досъдебно производство за документна измама и се изискват от органите на НОИ документи, свързани конкретно с получаваната от оспорващата лична пенсия за инвалидност, включително представеното експертно решение на ТЕЛК, създава обосновано предположение за вероятна неистинност на документи, послужили като основание за отпускане и изплащане на същата пенсия. Тук следва да се посочи, че в приложимата хипотеза е достатъчно само наличието на вероятност за неистинност на съответните документи, а не установяване на неистинност по несъмнен начин. Тази вероятност разбира се не може да бъде само имагинерна, а е нужно да е реална. Въпросната вероятност е напълно реална, когато е образувано досъдебно производство, в чийто предмет на доказване попада истинността, респ. неистинността на документи, свързани с правото на получаване на пенсия (вж. Решение № 14556 / 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12989 / 2017 г., VI о.; Решение № 14558 / 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13618 / 2017 г., VI о.). За да бъде спряна пенсията в тази хипотеза, достатъчно е да се установи, че е налице висящо наказателно производство, отнасящо се до документи, удостоверили – в рамките на приключила пенсионна процедура – правото на пенсия, какъвто именно е и настоящия случай. Не е нужно това производство да е приключило с влязъл в сила акт, установяващ неистинност на тези документи, нито е необходимо да е повдигнато обвинение на едно лице. В цитираните от административният орган и от пенсионният орган в оспорените актове писма на разследващ полицай при ОДМВР – Разград и на директора на ОДМВР – Разград се съдържат данни, които предпоставят реална вероятност за неистинност на експертното решение, което е послужило като основание за отпускане на пенсията на оспорващата, а именно образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК – документна измама, предмет на която очевидно може да е само документ от пенсионното досие на оспорващата, свързан с получаваната от нея пенсия. Обстоятелството, че в писмата се съдържат данни, които предпоставят реална вероятност за неистинност на експертното решение, което е послужило като основание за отпускане на пенсията на оспорващата, се потвърждава и от събраните в съдебното производство доказателства – акта по чл. 212, ал. 2 от НПК на разследващия полицай, с който е образувано досъдебното производство, и възложената комплексна графическа и техническа експертиза със задачи да се установи дали подписите, положени за „председател“ и „членове“ на ТЕЛК в Експертно решение № 0552 от 16.03.2009 год. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” – гр. Разград са изпълнени от лицата, посочени като техни автори, да се установи дали подписа положен в графа „получих решението“ е изпълнен от С. М. И., дали положения печат в това Експертно решение е изпълнен с печата на ТЕЛК – Разград и т.н. Ето защо съдът намира, че установените по делото факти осъществяват хипотезата на чл. 95, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, поради което разпореждането и потвърждаващото го решение се явяват материално законосъобразни. Спирането на изплащането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като целта е да се избегне неоснователно плащане по ДОО. Разпоредбата дава възможност при наличие на каквито и да било данни, от които е видно и може да се направи обосновано заключение, че пенсията може да бъде прекратена, изплащането на същата да бъде спряно до изясняване на случая. След това, съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО, изплащането на пенсията се възобновява от датата на спирането, когато няма основание за прекратяването ѝ, или същата се прекратява с нов административен акт по чл. 96 от КСО. Самият факт, че в чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО е предвидено възобновяване на спряната на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО пенсия, когато няма основание за прекратяването ѝ, означава, че за спирането не е нужно да е налице установено основание за прекратяване по чл. 96, ал. 1, а само вероятност от такова. В случая спирането на отпуснатата пенсия е временна мярка, имаща за цел предотвратяване на възможността оспорващата да получава неправомерно пенсия, въз основа на експертното решение на ТЕЛК, което е представила пред НОИ и за което има данни, че не е съставено от лицата, посочени като негови автори (т.е. че е „неистински документ“ по смисъла на НК). Ето защо разпореждането за спиране и потвърждаващото го решение на ръководителя на ТП на НОИ – Разград съответстват и на целта на закона. Обстоятелството, че не е ангажирана наказателната отговорност на оспорващата, е ирелевантно и не променя горния извод, а съображенията в жалбата в обратния смисъл не могат да бъдат споделени (Решение № 1864 от 28.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9657/2021 г., VI о.). По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, а оспорването срещу него се явява неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът