Решение № 1836 от 9.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1801/2024 г.

Производството по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс е образувано по жалба на С. И. Я. от [населено място] срещу Заповед № 666 от 19.11.2024 г., Заповед № 678 от 22.11.2024 г. и писмо изх. № 4704 от 26.11.2024 г., издадени от председателя на Районен съд – С.. С жалбата и в хода по същество жалбоподателката е поддържала искането за отмяна на оспорените като административни актове заповеди по чл. 80, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) по съображения, че са немотивирани и противоречат на закона. Конкретно е изтъкнато, че фактическо основание за издаване на заповед за отказ за изплащане на допълнително трудово възнаграждение на магистрат не може да бъде единствено фактът на образувано дисциплинарно производство. Позоваването на чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (ПОИСДТВ) не отговаря на изискването за излагане на конкретни мотиви – фактически и правни съображения (чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК). По същество е поддържано, че образуваното дисциплинарно производство срещу жалбоподателката като магистрат не е основание за отказ за изплащане на допълнително трудово възнаграждение, доколкото касае евентуално извършени в периода 2021-2023 г. дисциплинарни нарушения. Допълнителното трудово възнаграждение е за постигнати резултати през 2024 г. и преценката за изплащането му следва да е обоснована с факти от дейността на жалбоподателката като магистрат през същата година. Допълнително е мотивирано като основание за отмяна на оспорените актове, че чл. 5, ал. 2, т. 7 от ПОИСДТВ противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Сам по себе си фактът на образувано дисциплинарно производство не е равносилен на установено дисциплинарно нарушение, а до установяването му с влязъл в сила акт магистратът се счита за невинен. Намаляването на възнаграждението на магистрат е предвидено в ЗСВ, но като дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. То не може да бъде въведено с подзаконов нормативен акт на Висшия съдебен съвет (ВСС). Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ПОИСДТВ противоречи на чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България, на чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ и чл. 8, ал. 2 от Кодекса на труда вр. чл. 229 ЗСВ, и на принципа на пропорционалност по чл. 6, ал. 2 АПК. Не на последно място е изтъкнато, че настоящият ВСС е с изтекъл мандат и този факт следва да се коментира – доколко образувано от този състав дисциплинарно производство би могло да бъде основание за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът чрез пълномощник е оспорил жалбата. Според него фактът на образувано срещу жалбоподателката дисциплинарно производство с решение на Пленума на ВСС по Протокол № 10/07.11.2024 г. е основание по чл. 5, ал. 2, т. 7 от ПОИСДТВ за отказ за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за 2024 г. Това дисциплинарно производство е все още висящо и следователно не са отпаднали пречките за изплащане на допълнителното възнаграждение. При приключване на дисциплинарното производство с отказ от налагане на дисциплинарно наказание, въпросът за изплащане на допълнително възнаграждение на жалбоподателката за 2024 г. подлежи на повторно разглеждане. В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, съобразно които съдът прие следното по фактите, спор по които не е повдигнат и с жалбата: С оспорената Заповед № 666 от 19.11.2024 г. председателят на Районен съд – С. е наредил изплащане на допълнително трудово възнаграждение на жалбоподателката – с. в Районен съд – С., за периода от 01.01.2024 г. до 19.02.2024 г., съгласно решение по т. 9 от заседание на Пленума на ВСС на 07.11.2024 г. по Протокол № 10/07.11.2024 г. Заповедта е връчена на жалбоподателката на 21.11.2024 г. Със Заповед № 678 от 22.11.2024 г. на председателя на Районен съд – С. Заповед № 666 от 19.11.2024 г. е допълнена в частта на мотивите. Заповед № 678 от 22.11.2024 г. е връчена на жалбоподателката на 22.11.2024 г. С молба от 25.11.2024 г. жалбоподателката е поискала да й бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение за цялата календарна 2024 г., а не само за посочения в заповедта период от 01.01.2024 г. до 19.02.2024 г. В отговор на молбата на 26.11.2024 г. жалбоподателката е получила писмо изх. № 4704 от 26.11.2024 г., подписано от председателя на Районен съд – С., с което е преповторил мотивите на заповедта от 19.11.2024 г., че поради образуваното и висящо към 19.11.2024 г. дисциплинарно производство срещу жалбоподателката допълнително трудово възнаграждение не се изплаща до приключването му, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от ПОИСДТВ. Дисциплинарното производство срещу Я. е образувано с решение на Съдийската колегия на ВСС от заседание на 20.02.2024 г. – т. 7 от Протокол № 5/20.02.2024 г. Производството е образувано по предложение на ИВСС рег. № ВСС-2582/13.02.2024 г., във връзка с констатирани при извършена проверка на работата на с. Я. за периода от 01.01.2021 г. до 11.12.2023 г. (вж. обхвата на проверката - стр. 2 на предложението) пропуски в работата й – неспазване на сроковете по глава ХХV „Бързо производство“ от ГПК, на срока по чл. 411, ал. 1 ГПК и на срока по чл. 235, ал. 5 ГПК при постановяване на съдебните актове. Дисциплинарно дело № 4/2024 г. е насрочено за разглеждане от дисциплинарна комисия в заседание на 26.02.2025 г. и не е приключило с окончателен акт към датата на последното съдебно заседание. При правната оценка на установените факти съдът прие следното по въпросите по чл. 159 и чл. 146 АПК: Оспорената заповед от 19.11.2024 г. е акт на упражнено властническо правомощие на административен ръководител на орган на съдебната власт – по чл. 80, ал. 1, т. 2 ЗСВ, безпротиворечиво определян в съдебната практика като административен акт, който подлежи на обжалване пред съда по реда на АПК (Решение № 13504/12.12.2016 г. по адм.д. № 5988/2016 г. на ВАС, VІ о., Определение № 6416 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4209/2020 г., 5-членен състав) – чл. 145, ал. 1 АПК, чл. 120, ал. 2 КРБ. Преценката на административния ръководител по чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ не изключва съдебния контрол за законосъобразност на акта, с който е упражнена (чл. 169 АПК). За да се гарантира независимостта на съдиите, съдебният контрол е необходим във всички случаи на акт за определяне на възнаграждение на с. (вж. по аналогия решение на Съда на Европейския съюз от 25 февруари 2025 г., XL, SR, RB, C-146/23 и C-374/23, т. 76). Доколкото Заповед № 666/19.11.2024 г., допълнена със Заповед № 678/22.11.2024 г., е неблагоприятен акт за изплащането на допълнителното възнаграждение на с. Я. за 2024 г. - в частта на отказа за изплащането му за периода „от образуване на дисциплинарното производство – до приключването му“, който засяга и правото й на обективна и обоснована оценка на постигнатите резултати по чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ, е налице правен интерес от оспорване на заповедта в тази й част (чл. 147, ал. 1 АПК). Правото на оспорване на Заповед № 666/19.11.2024 г. и на Заповед № 678/22.11.2024 г. за допълването й, е упражнено в срока по чл. 140, ал. 1 АПК (жалбата е подадена на 29.11.2024 г.) – двумесечен, доколкото и двете заповеди не съдържат указание за правната възможност за обжалване. Писмо изх. № 4704 от 26.11.2024 г. на председателя на Районен съд – С. следва да се разглежда като акт по чл. 62, ал. 1 АПК – за допълване на заповедта от 19.11.2024 г., съобразно молбата на жалбоподателката от 25.11.2024 г. да й се определи за изплащане допълнително трудово възнаграждение за периода от 20.02.2024 г. до 31.12.2024 г. Без значение дали са били налице предпоставките за допълване на заповедта от 19.11.2024 г. (непълнота), писмото, като акт по чл. 62, ал. 1 АПК, подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК. В частта срещу Заповед № 666/19.11.2024 г., с която е наредено изплащане на допълнително възнаграждение на с. Я. за периода от 01.01.2024 г. до 19.02.2024 г., жалбата е недопустима поради липса на правен интерес в смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане в тази й част - чл. 159, т. 4 АПК. В останалите й части жалбата е допустима, по изложените съображения за отсъствие на процесуални пречки по чл. 159 АПК, и по основателността й, от гледна точка на основанията по чл. 146 АПК, съдът прие следното: Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети от Пленума на ВСС с решение по Протокол № 29/22.11.2018 г. (изм. и доп. с решения на Пленума на ВСС по Протокол № 13/13.06.2019 г., Протокол № 28/21.11.2019 г., Протокол № 18/12.05.2022 г. и Протокол № 35/30.11.2023 г.), са приети на основание чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (§ 1 от ДЗР на ПОИСДТВ) и са вътрешни правила по смисъла на чл. 22, ал. 1 от същата наредба, съдържащи критериите за обезпечаване на последователност и предвидимост, в съответствие с чл. 13 АПК, при упражняване на компетентността за определяне на допълнително възнаграждение на магистрати. Конкретният размер на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати, съобразно решението на Пленума на ВСС по т. 9 от Протокол № 10 от 7.11.2024 г., се определя от административния ръководител – чл. 6, ал. 1 от ПОИСДТВ, и следователно оспорената заповед от 19.11.2024 г. е издадена от овластен орган. Упражняването на правото на преценка на председателя на съда по чл. 6, ал. 1 от ПОИСДТВ е подчинено на определени критерии за оценка на приноса на магистрата за постигнатите резултати, отчетени в съответния орган на съдебната власт. Критериите за тази оценка по чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ са изисквания за законосъобразност на акта по чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ПОИСДТВ (аналогично в Решение № 786 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2013 г., VI о.) Решение № 786 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13403/2013 г., VI о и в предметния обхват на съдебния контрол по чл. 169 АПК. В хипотезата на допълнително възнаграждение по чл. 3, т. 2 от ПОИСДТВ, упражняването на правомощието по чл. 6, ал. 1 от същите правила, задължава председателя на съда да мотивира преценката си по чл. 9, ал. 2, като посочи конкретните фактически констатации за трудовото изпълнение на магистрата за годината (чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 13 АПК). В случая заповедта за отказ за определяне на допълнително трудово възнаграждение на жалбоподателката за периода след 19.02.2024 г. не съдържа цифрова или словесна оценка на индивидуалния принос на с. Я. за постигнатите през 2024 г. резултати в дейността на Районен съд – С.. Изложените съображения в частта „Мотиви“ са неотносими към оценката съобразно критериите по чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ. Образувано и висящо дисциплинарно производство е основание за отказ за определяне изплащането на допълнително възнаграждение по чл. 5, ал. 2, т. 7 от ПОИСДТВ, но в случая производството е образувано за констатирани забави при осъществяване на правораздавателните функции от с. Я. за 2021 г. - 2023 г. Проверката на ИВСС за изпълнение на работата от с. Я. не обхваща 2024 г., която е относима за оценката по чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ, доколкото допълнителното възнаграждение по чл. 3, т. 2 от ПОИСДТВ е за 2024 г. Упражняването на компетентността по чл. 7, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ предполага обсъждане и оценка на изпълнението на правораздавателните функции от магистрата през съответната година, за която се отнася допълнителното възнаграждение (в този смисъл Решение № 131 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2018 г., VI о., Решение № 3770 от 23.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1179/2021 г., VI о.). Отделно от това, преценката по критериите на чл. 9, ал. 2 от ПОИСДТВ изключва позоваването само на факта на образувано дисциплинарно производство. По презумпция от чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата не може да се смята, че поради висящо дисциплинарно производство за неизпълнение на служебни задължения в минал период, магистратът не е постигнал добри резултати в работата си и за текущата година. В случай че забавите не са били отстранени и през тази година, то е следвало да бъдат посочени конкретно по кои дела и в какво се изразяват, като се съблюдават принципите на последователност при упражняване на компетентност по ПОИСДТВ и на равно третиране на всички магистрати в съответния орган на съдебната власт (чл. 8, ал. 2 и чл. 13 АПК). Именно поради това, председателят на съда е следвало да обсъди показателите за работа на с. Я. през 2024 г., за която година е овластен с решението на Пленума на ВСС по т. 9 от Протокол № 10 от 7.11.2024 г. да упражни при условията на чл. 9 ПОИСДТВ правомощията по чл. 7, ал. 1 от ПОИСДТВ. На самостоятелно основание (материална незаконосъобразност) заповедта от 19.11.2024 г., включително писмо изх. № 4704 от 26.11.2024 г. на председателя на Районен съд - С., мотивирани с чл. 5, ал. 2, т. 7 от ПОИСДТВ, подлежат на отмяна и доколкото са основани на вътрешни правила, които не са закон в материален и формален смисъл. В съответствие с принципите за правна сигурност и съдийска независимост (член 2 и член 19, параграф 1, изр. 2 от ДЕС), принципните правила за определяне на възнаграждението на съдии следва да са определени със закон – именно „прозрачността на законодателната процедура допринася за гарантиране на независимостта на съдиите“ (вж. в този смисъл цит. решение по дела C-146/23 и C-374/23, точки 54-56). Мярка, като разглежданата по чл. 5, ал. 2, т. 7 от ПОИСДТВ, изключваща определянето и изплащането на допълнително трудово възнаграждение на съдии при образувано и висящо дисциплинарно производство, не се съдържа в Закона за съдебната власт, включително в разпоредбите на Глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорността“ и на чл. 232 ЗСВ. Прилагането на чл. 5, ал. 2, т. 7 от ПОИСДТВ съставлява всъщност предварително произнасяне по вината на магистрата в извършването на дисциплинарно по чл. 307, алинеи 3 и 4 ЗСВ нарушение – еднолично от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, в производство, което не съдържа гаранциите за защита и доказателствените стандарти на дисциплинарното производство по чл. 316 и сл. ЗСВ, и следователно – в противоречие с изискването на чл. 133 от Конституцията условията за осъществяване на отговорността на съдиите да са уредени със закон. Затова само по себе си правилото на чл. 5, ал. 2, т. 7 от ПОИСДТВ не може да е правно основание за отказ за определяне и изплащане на допълнително трудово възнаграждение на магистрат, независимо от възможността по чл. 5, ал. 3 от ПОИСДТВ за уреждане на последиците при незаконосъобразно образувано дисциплинарно производство. С оглед основателността на жалбата за жалбоподателката е възникнало право на възстановяване на разноските за производството (чл. 143, ал. 1 АПК) – за държавна такса в размер на 10 лв. и за адвокатска защита в договорения и заплатен размер от 1 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК, чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК, съдът