Решение № 1955 от 14.11.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 406/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Е. К. Г. от [населено място], община Кюстендил, чрез адв. М. С., срещу отказ за снемане на полицейска регистрация № 24/08.06.2009 г., обективиран в писмо с рег. № 328600-444406/04.07.2024 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция". В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че актът не е мотивиран и съдържа недопустимо позоваване на предходно издадена спрямо жалбоподателя заповед за отказ за снемане на полицейска регистрация. Претендира се отмяната му с присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Национална полиция", не изразява становище по жалбата. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: В Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) - МВР е постъпила преписка по вх. № 487/01.03.2024 г. по описа на Регионална служба „Военна полиция“ (РСВП) – София съдържаща заявление от жалбоподателя за снемане на извършената му в РСВП полицейска регистрация през 2009 г. Установено е, че по повод предходно искане, депозирано от жалбоподателя (вх. № 241-2698/18.08.2017 г. на РСВП - София) и на основание мотивирано предложение от служба „Военна полиция“ за отказ за снемане на полицейска регистрация, е издадена заповед № 3286р-3815/06.11.2017 г. на ГДНП (л. 28 от делото) за отказ за снемане на полицейска регистрация № 24/08.06.2009 г., извършена в РСВП – София. Като правна мотивация за постановения отказ е посочено, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда № 153 от 25.09.2009 г., постановена по НОХД № 153/2009 г. по описа на Софийски военен съд, с което Е. К. Г. е признат за виновен и на основание чл. 385, пр. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и чл. 37, ал. 1, т. 2, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 42а, ал. 4 и чл. 42б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично. Посочено е от органа, че така издадената заповед за отказ за снемане на полицейска регистрация е била съобщена на Г. към 20.12.2017 г. и същата е влязла в сила, доколкото не е била оспорена по съдебен ред. През 2019 г. е депозирано от жалбоподателя ново заявление за снемане на полицейската му регистрация, но от ГДНП преписката по така подаденото заявление е върната с мотива, че е налице влязъл в сила административен акт по искането, а именно цитираната по-горе заповед за отказ за снемане на полицейската регистрация на лицето, извършена в РСВП – София, със същия предмет и между същите страни. При горните установявания, в ГДНП въз основа на искането, по което е издаден оспорения в настоящото съдебно производство отказ, е извършена проверка, като е изготвено предложение, обективиращо резултатите от извършената проверка по заявлението, като е установено, че за Е. Г. се обработват данни за единствена полицейска регистрация № 24/08.06.2009 г. по описа на РСВП – София, извършена му за престъпление по чл. 385, пр. 1 НК, по ДП № 66-РП/2009 г. по описа на Военно – окръжна прокуратура - София. При тези данни предложението до ответника е да бъде отказано снемане на полицейската регистрация с № 24/08.06.2009 г. на РСВП - София поради липса на основание по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Видно от електронна справка за съдимост рег. № 2406060050000276046 от 26.06.2024 г., Е. К. Г. е осъден по НОХД № 153/2009 г. по описа на Военен съд - София. С оспорения акт, административният орган констатира влязлата в сила заповед № 3286р-3815/06.11.2017 г., която е със същия предмет и между същите страни, както и постъпилото през 2019 г. от жалбоподателя ново искане за снемане на полицейската му регистрация, върнато с мотив за наличие на влязъл в сила административен акт – цитираната заповед. Отделно, с оспорения отказ директорът на ГДНП се е произнесъл по същество по подаденото заявление, като е отказал снемането на полицейската регистрация на жалбоподателя, като е мотивирал издадения акт с липсата на предпоставките на чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Посочил е също, че не са установени нововъзникнали факти и обстоятелства, разглеждането на които би било относимо към снемане на извършената на жалбоподателя полицейска регистрация. Актът е съобщен на жалбоподателя на 05.07.2024 г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне (л. 49). Жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство, е постъпила в Административен съд – Кюстендил на 17.07.2024 г. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Оспореният акт изхожда от компетентен административен орган - директорът на Главна дирекция "Национална полиция". Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена чрез заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Спазена е предписаната от закона писмена форма със задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, име и длъжност на издателя, подпис на издателя. Съдът намира, че от значение за настоящия спор е Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022, NG, ECLI: EU: C: 2024: 97, според което чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Тълкуването на приложимите общностни норми, направено в това решение са задължителни за всички национални съдилища в Европейския съюз, когато разрешават правни спорове и се налага прилагането на тълкуваните от СЕС норми. Към настоящия момент няма данни в българското законодателство да са транспонирани разпоредбите на чл. 4, § 1, б. в) и д) на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., съобразно които (в тази връзка и съображение