Решение № 1955 от 14.11.2024 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 406/2024 г.

Административен съд - Кюстендил14.11.2024 г.докладчик Десислава Табакова

Диспозитив

ОТМЕНЯ отказ за снемане на полицейска регистрация № 24/08.06.2009 г., обективиран в писмо с рег. № 328600-444406/04.07.2024 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция". ИЗПРАЩА административната преписка по заявление вх. № 487/01.03.2024 г. от Е. К. Г. за снемане на полицейска регистрация на административния орган за произнасяне с мотивиран акт при спазване указанията по прилагане и тълкуване на закона, дадени с настоящия съдебен акт. ОСЪЖДА Главна дирекция "Национална полиция" към Министерство на вътрешните работи, [населено място] да заплати на Е. К. Г. от [населено място], община Кюстендил, сума в размер 810 лева (осемстотин и десет лева), представляваща направените по делото разноски. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Съдия:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68, ал. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Е. К. Г. от [населено място], община Кюстендил, чрез адв. М. С., срещу отказ за снемане на полицейска регистрация № 24/08.06.2009 г., обективиран в писмо с рег. № 328600-444406/04.07.2024 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция". В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че актът не е мотивиран и съдържа недопустимо позоваване на предходно издадена спрямо жалбоподателя заповед за отказ за снемане на полицейска регистрация. Претендира се отмяната му с присъждане на разноски. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Национална полиция", не изразява становище по жалбата. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: В Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) - МВР е постъпила преписка по вх. № 487/01.03.2024 г. по описа на Регионална служба „Военна полиция“ (РСВП) – София съдържаща заявление от жалбоподателя за снемане на извършената му в РСВП полицейска регистрация през 2009 г. Установено е, че по повод предходно искане, депозирано от жалбоподателя (вх. № 241-2698/18.08.2017 г. на РСВП - София) и на основание мотивирано предложение от служба „Военна полиция“ за отказ за снемане на полицейска регистрация, е издадена заповед № 3286р-3815/06.11.2017 г. на ГДНП (л. 28 от делото) за отказ за снемане на полицейска регистрация № 24/08.06.2009 г., извършена в РСВП – София. Като правна мотивация за постановения отказ е посочено, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда № 153 от 25.09.2009 г., постановена по НОХД № 153/2009 г. по описа на Софийски военен съд, с което Е. К. Г. е признат за виновен и на основание чл. 385, пр. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и чл. 37, ал. 1, т. 2, вр. чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. чл. 42а, ал. 4 и чл. 42б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от осем месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от осем месеца, с периодичност два пъти седмично. Посочено е от органа, че така издадената заповед за отказ за снемане на полицейска регистрация е била съобщена на Г. към 20.12.2017 г. и същата е влязла в сила, доколкото не е била оспорена по съдебен ред. През 2019 г. е депозирано от жалбоподателя ново заявление за снемане на полицейската му регистрация, но от ГДНП преписката по така подаденото заявление е върната с мотива, че е налице влязъл в сила административен акт по искането, а именно цитираната по-горе заповед за отказ за снемане на полицейската регистрация на лицето, извършена в РСВП – София, със същия предмет и между същите страни. При горните установявания, в ГДНП въз основа на искането, по което е издаден оспорения в настоящото съдебно производство отказ, е извършена проверка, като е изготвено предложение, обективиращо резултатите от извършената проверка по заявлението, като е установено, че за Е. Г. се обработват данни за единствена полицейска регистрация № 24/08.06.2009 г. по описа на РСВП – София, извършена му за престъпление по чл. 385, пр. 1 НК, по ДП № 66-РП/2009 г. по описа на Военно – окръжна прокуратура - София. При тези данни предложението до ответника е да бъде отказано снемане на полицейската регистрация с № 24/08.06.2009 г. на РСВП - София поради липса на основание по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Видно от електронна справка за съдимост рег. № 2406060050000276046 от 26.06.2024 г., Е. К. Г. е осъден по НОХД № 153/2009 г. по описа на Военен съд - София. С оспорения акт, административният орган констатира влязлата в сила заповед № 3286р-3815/06.11.2017 г., която е със същия предмет и между същите страни, както и постъпилото през 2019 г. от жалбоподателя ново искане за снемане на полицейската му регистрация, върнато с мотив за наличие на влязъл в сила административен акт – цитираната заповед. Отделно, с оспорения отказ директорът на ГДНП се е произнесъл по същество по подаденото заявление, като е отказал снемането на полицейската регистрация на жалбоподателя, като е мотивирал издадения акт с липсата на предпоставките на чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Посочил е също, че не са установени нововъзникнали факти и обстоятелства, разглеждането на които би било относимо към снемане на извършената на жалбоподателя полицейска регистрация. Актът е съобщен на жалбоподателя на 05.07.2024 г., видно от приложеното по делото копие на известие за доставяне (л. 49). Жалбата, въз основа на която е образувано настоящето производство, е постъпила в Административен съд – Кюстендил на 17.07.2024 г. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Оспореният акт изхожда от компетентен административен орган - директорът на Главна дирекция "Национална полиция". Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Така предвидената възможност за делегиране на правомощия е осъществена чрез заповед № 8121з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция "Национална полиция" да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Спазена е предписаната от закона писмена форма със задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, име и длъжност на издателя, подпис на издателя. Съдът намира, че от значение за настоящия спор е Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2024 г. по дело C-118/2022, NG, ECLI: EU: C: 2024: 97, според което чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, § 2, буква б) и чл. 16, § 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Тълкуването на приложимите общностни норми, направено в това решение са задължителни за всички национални съдилища в Европейския съюз, когато разрешават правни спорове и се налага прилагането на тълкуваните от СЕС норми. Към настоящия момент няма данни в българското законодателство да са транспонирани разпоредбите на чл. 4, § 1, б. в) и д) на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., съобразно които (в тази връзка и съображение

26

от Директивата) администраторът на лични данни трябва да установи срокове за изтриването на събраните лични данни или периодичен преглед. Според т. 70 от решението на СЕС по дело С-118/2022, ECLI: EU: C: 2024: 97, чл. 5 от Директива 2016/680 оставя на държавите членки да решат дали да определят срокове за изтриването на личните данни или за периодичната проверка на необходимостта от съхранението им, но от т. 45 от решението следва, че за да се подходящи сроковете за такава периодична проверка трябва- в съответствие с чл. 4, § 1, букви в) и д) от тази директива и в светлината на чл. 52, § 1 от Хартата, в крайна сметка да позволяват изтриване на разглежданите данни, когато съхранението ми вече не е необходимо. Според тълкуването на СЕС, подобно изискване не е изпълнено, когато, както в случая, единствената хипотеза, в която националното законодателство предвижда такова изтриване по отношение на лице, осъдено с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е настъпването на смъртта му. Съществено в съображенията на СЕС е задължението на полицейския орган - администратор на лични данни, съхраняващ лични данни, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително при реабилитация на субекта, да извършва периодична проверка дали това съхранение все още е необходимо. По този аргумент извършването на проверка в горния смисъл е предпоставка за законосъобразно провеждане на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР за снемане на полицейска регистрация, инициирано след писмено мотивирано искане на лице, регистрирано по реда на чл. 68 от ЗМВР. Това означава, че в хода на административното производство по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР административният орган трябва да извърши проверка за необходимост от съхранение на личните данни в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. По същество проверката освен предвидените в чл. 19 от Наредба за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация действия, трябва да включва събиране и анализ на информация относно заявителя- субект на данни, не само дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68, т. 1 - т. 5 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация, но и на по широк кръг от данни, свързани с личността на субекта на данни във връзка с редица параметри. Те включват естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено с влязла в сила присъда, контекста, в който е извършено това престъпление, евентуалната му връзка с други течащи производства, миналото или профила на осъденото лице, както и други особени обстоятелства, които са известни на органа относими към това лице, вкл. по отношение съществена необходимост от превенция на деяния, опасни за обществото. Целта на проверката е съпоставка на важността на преследваната с полицейската регистрация цел във всеки конкретен случай и спрямо всяко конкретно лице (субект на данни) и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация (в този смисъл т. 67 вр. т. 62 и т. 69 от решението по дело С-118/2022 г. на СЕС, ECLI: EU: C: 2024: 97), но в контекст на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, щом съхранението ми вече не е необходимо. Резултатите от извършената от административния орган проверка за необходимостта, трябва да са обективирани в крайният акт, завършващ производството по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР и да са част от мотивите на органа за издаване на административния акт. Мотивите на органа в горния смисъл не могат да се заместват от съда при осъществяване на съдебен контрол в хипотезата на съдебно оспорване на акта, поради което липсата им в оспорения акт, е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, и е самостоятелно основание за неговата отмяна. При издаването на атакувания административен акт не е извършен необходимия анализ в посочения по-горе смисъл: относно личността на жалбоподателя; осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран; за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред; налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви; какъв период е изминал от извършване на деянието, за което е осъдено лицето; периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането за снемане на полицейската регистрация. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани. По изложените съображения съдът намира, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен - издаден при неспазване на изискването за форма поради липса на мотиви, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на относимите към конкретния казус факти и обстоятелства в нарушение на чл. 35 АПК, поради което същият следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

Цитирани разпоредби

29