Решение № 1990 от 14.11.2024 г. на Административен съд - Перник по дело № 316/2024 г.

Производството е по реда на чл.26, ал.11 от ЗЧРБ, вр. чл.144 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. С. М. с [ЛНЧ], с документ за пребиваване № •• с паспорт от Република Л. № ••, с адрес: [населено място], общ. П., ул. Х. Б., № ••, чрез адв. Г. Х. от АК – В.••, срещу Отказ УРИ № 3130000-6910/22.04.2024 г., издаден от директора на ОДМВР – П., с който на основание чл.23, ал.7, чл.26, ал.1, вр. чл.10, ал.1, т.4 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, му е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване на чужденец в Република България. Жалбоподателят моли за отмяна на оспорения административен акт като необоснован и незаконосъобразен, издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. Твърди, че е изпълнил всички изисквания на закона за предоставяне право на продължително пребиваване. Сочи, че неправилно административният орган е приел, че е съпричастен към подпомагане или насочване на чужденци без документи за самоличност да влязат в страната ни или да излязат от нея по незаконен път. В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Г. Х., който поддържа жалбата и доводите в нея. Моли за отмяна на издадения отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване на доверителя му в Република България. Изрично заявява, че се отказва от претенцията за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – директорът на ОДМВР – П., чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. В., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Окръжна прокуратура – П.•, редовно призована, се представлява от прокурор Б. М., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че процесният отказ е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден. Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят К. С. М. е ливански гражданин, притежаващ национален документ – паспорт № ••2, издаден в Л.на 18.11.2022 г., валиден до 17.11.2027 г. /л.38/. Той е със статут на продължително пребиваващ в Република България, придобит на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ, като член на семейство на български гражданин. П. Р. за пребиваване № ••, валидно до 21.05.2024 г. /л.39/, с [ЛНЧ] и адрес на пребиваване е в [населено място], общ. П.•, ул. Х. Б., № ••. На 07.03.2024 г. К. С. М. подал в ОДМВР – П. Заявление № 313000-4252/07.03.2024 г. за продължаване срока на пребиваване в Република България на чужденец /л.30/. Към него приложил копия на следните документи: валиден национален паспорт № •• /л.38/, Разрешение за пребиваване № ••/л.39/; лична карта № ••на Р. Г. П.-М. /л.40/; Удостоверение за сключен граждански брак № ••, съставен въз основа на Акт за сключен граждански брак № •• /л.41/; нотариално заверена декларация от Р. Г. П.-М., че поема задължението да осигури жилище и финансово обезпечаване и да покрие разходите за здравни грижи на съпруга си К. С. М. по време на престоя му в Република България /л.42/; Удостоверение № 32/06.03.2024 г., издадено от „•••- [населено място], за получени възнаграждения в периода от 01.09.2023 г. до 29.02.2024 г. от Р. Г. П.-М. /л.43/; Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, издадено от община П. /л.44/, за притежавани от Р. Г. П.-М. недвижим имот – къща в [населено място], ул. Х. Б., № ••, и МПС – лек автомобил рег. № [рег. номер]; 2 броя полици за сключена медицинска застраховка за чужденци в България на името на М. К. С., валидни до 09.06.2025 г. /л.45 и 46/. В хода на административното производство е изготвена Технологична карта /л.47/, в която е отбелязано, че кандидатстването е на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ. В нея са отразени данни за действията, изразяващи се в извършване на справки, изпращане на писма и получени отговори на същите. Видно е, че преписката за продължаване срока на пребиваване на С. К. М. е изпратена за становище до директора на ТД на ДАНС – П. /л.48/, в отговор на което е получено Писмо рег. № ПР-237/18.03.2024 г. от ДАНС /л.49/. Отразено е, че ДАНС не разполага с данни, даващи основание да се предполага, че М. К. С. представлява заплаща за националната сигурност, поради което не възразява да получи разрешение за продължително пребиваване в Република България. Вписано е обаче, че ДАНС има информация относно евентуална съпричастност на лицето към извършвана престъпна дейност по смисъла на чл.280 и чл.281 от НК. Данни за последната са изложени в Справка рег. № ПР-218/14.03.2024 г. /л.50/, изготвена от директора на ТДНС – П.. В нея подробно е описано, че на 09.07.2022 г., в 20: 00 ч., при [населено място], общ. Г., обл. С.•, жалбоподателят М. К. С. – гражданин на Л, е бил задържан заедно с други 16 незаконно пребиваващи на територията на страната лица с държава на произход С.•. Те се придвижвали с пет леки автомобила, като водач на единия бил М. К. С.. Превозното средство – лек автомобил „••“ с ДКН [рег. номер], бил собственост на съпругата на М. Р. Г. П.-М.. Той бил задържан, но впоследстие предаден на собственичката срещу Разписка рег. № 407800-1010/23.02.2023 г. /л.62/. Във връзка с горния случай, административният орган изискал свидетелство за съдимост на заявителя, издадено от български съд. Представено е Свидетелство за съдимост рег. № 240321172011000090552, издадено на 21.03.2024 г., валидно до 21.09.2024 г. /л.55/, в което е вписано, че К. С. М. не е осъждан. На направено запитване дали заявителят е привличан в качеството на обвиняем по досъдебни производства по описа на РДГП Драгоман е изпратено Писмо рег. № 4078р-5277/11.04.2024 г. /л.59/, в което е даден отрицателен отговор на поставения въпрос. В Писмо рег. № 4078р-5628/17.04.2024 г. /л.61/ е посочено, че след извършената на 09.07.2022 г. проверка, К. С. М. е задържан със Заповед за задържане до 24 ч. с рег. № 4379зз-1167/09.07.2022 г. по описа на ГПУ – Калотина и освободен поради отпаднала необходимост, а превозваните в управлявания от него четири лица без документи за самоличност са предадени за настаняване в С. – [населено място] към Дирекция „Миграция“. В Докладна записка рег. № УРИ-313р-6188/28.03.2024 г. /л.56/ е отразено, че на настоящия адрес на жалбоподателя е извършена проверка от полицейските служители К. К. и С. П., но същият не бил установен там. По данни на съпругата му Р. Г. П.-М., която се намирала в дома им, съпругът й бил на работа. На 22.04.2024 г. директорът на ОДМВР – П. издал Отказ УРИ № 3130000-6910/22.04.2024 г. – предмет на настоящото оспорване. В хода на съдебното производство са изслушани показанията на свидетеля Р. З. /без родство и дела с жалбоподателя/, които се ценят от съда като безпристрастни и лишени от заинтересованост. От тях се установява, че свидетелят познава К. С. М. и неговата съпруга Р.•. Знае, че заедно живеят в [населено място]. За него сочи, че е православен християнин, работи като строител и разбира български език. Запознат е със случая, при който К. С. М. е задържан за около 7-8 часа, защото в колата, която управлявал имало четирима чужденци, но няма представа дали по повод на това е образувано досъдебно производство. По делото е представено и Писмо рег. № 4379р-29834/03.10.2024 г. от ВПД началник на ГПУ – К.• /л.45/. От съдържанието му се установява, че във връзка със случая от 09.07.2022 г., по описа на ГПУ – К.• е образувано ДП № 165/10.07.2022 г., за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК, но на М. К. С. не е повдигано обвинение. Същото досъдебно производство е предадено в РП – Костинброд с мнение за прекратяване. При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Перник направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и срещу индивидуален административен акт, който пряко засяга права и законни интереси на жалбоподателя, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията са следните: Оспореният акт е издаден от директора на ОДМВР – П., който е длъжностно лице, разполагащо с материална и териториална компетентност да го издаде. Съгласно чл.141б, ал.1 т.1 от ППЗМВР, /редакция ДВ, бр.5/19.01.2010 г./, при осъществяване на дейността си по регулиране на миграционните процеси и административния контрол върху пребиваването на чужденци в Република България директорът на дирекция „Миграция“, директорите на областните дирекции на МВР или оправомощените от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешения за краткосрочно и дългосрочно пребиваване. Процесният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК – посочени са наименованието, органът, който го е издал, адресатът, фактическите и правни основания за издаването му. Актът има ясна разпоредителна част, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, датиран и подписан. Относно спазването на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, съдът намери следното: Съгласно чл.26, ал.1 от ЗЧРБ „Отказва се издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл.10, ал.1, т.1 - 4, 6 - 11, 14, 16, 19 - 23 и 26 “. Т.е. една от предпоставките за отказ е тази, предвидена в чл.10, ал.1, т.4 от с.з. - когато има данни, че чужденецът извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. В случая административният орган се е позовал на наличието на тази хипотеза. Приел е, че данните за задържането на К. С. М. по повод на проверката, при която той е установен като водач на автомобил, с който са превозвани четири лица без документи за самоличност, следва да се приемат като данни, че същият извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави. Счел е, че по този начин, макар да не е привлечен в качеството на обвиняем по образуваното досъдебно производство № 165/2022 г. по описа на ГПУ – К., той е нарушил и чл.4 от ЗЧРБ, според който „Чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения правов ред, да са лоялни към българската държава и да не уронват престижа и достойнството на българския народ“. Горното становище е опровергано по категоричен начин от приложеното към делото Писмо рег. № 4379р-29834/03.10.2024 г. от ВПД началник на ГПУ – К. /л.45/. От документът се потвърждава, че при ГПУ – К. е образувано ДП № 165/10.07.2022 г. за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5, вр. ал.1 от НК, но изрично е отбелязано, че на М. К. С. не е повдигано обвинение по това досъдебно производство. Нещо повече, вписано е, че същото е предадено в РП – К. с мнение за прекратяване. Доколкото престъплението по чл.281 от НК включва във фактическия си състав подпомагане по какъвто и да е начин чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона и с оглед липсата на повдигнато обвинение на М.за това престъпление, твърдението за наличие на предпоставките за отказ по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ е оборено по ясен и недвусмислен начин. Фактът, че досъдебното производство е предадено на прокуратурата с мнение за прекратяване сочи, че дори да е имало не просто „данни“, а каквито и да е предположения или съмнения за осъществяване от страна на жалбоподателя на действия по незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави, то те са останали непотвърдени и са категорично отхвърлени от разследващия орган. С оглед на изложеното се налага извод, че оспореният административен акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, така както повелява разпоредбата на чл.35 от АПК. Това представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо, обжалвания отказ е незаконосъобразен и следва да се отмени. Тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на заявлението на жалбоподателя административният орган следва да извърши преценка на относимите факти и обстоятелства в контекста на приложението на ЗЧРБ. При този изход на спора и предвид изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя, че се отказва от претенцията за присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд - Перник