Решение № 4308 от 1.12.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 4976/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба от Й. А. И., с ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В. срещу М. М. И., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. В., с която е предявен иск с правно осн. чл. 30 от ЗН с петитум съдът да възстанови запазената част на ищеца Й. А. И., с ЕГН ••••••••••. от наследството на наследодателя М. Д. А., ЕГН ••••••••••, починала на 22.04.2018 г., като намали дарението, направено от наследодателя М. Д. А., с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том XVI, дело 4362/97 г., съставен от Светлана С. - Нотариус с район на действие Районен съд - Варна, заедно приживе със съпруга й А. Й. А., с ЕГН ••••••••••, в полза на ответника по делото М. М. И., с ЕГН ••••••••••, с частта, необходима за допълването на накърнената запазена част на ищеца от наследството на нейния наследодател, която запазена част ищецът не може да получи в пълния размер. В исковата молба се излага следната фактическа обстановка: С Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗТСУ №63, том XI, дело № 4588/1984 г., съставен от Людмила Тонова - Нотариус с район на действие Районен съд - Варна, ищцата Й. А. И. и нейният баща А. Й. А. били признати за собственици на следния недвижим имот: • Жилище № 38 А /38 и 39/, находящо се на 5 /пети/ етаж в жилищна сграда, вход „Б", построена върху държавна земя, ул. „Народни будители" № 61, в гр. В., състоящо се от четири стаи, кухня - трапезария, кухня, баня, тоалет, дрешник, пералня, баня-тоалет и входно антре със застроена площ на жилището 131, 73 /сто тридесет и едно цяло и седемдесет и три стотни/ кв. м, с принадлежащото избено помещение № 38 А /38 и 39/ със застроена площ 7.74 /седем цяло седемдесет и четири стотни/ кв. м и 2.5555 % идеални части от общите части от сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса при съседи на жилището: изток - стълбище и ап. 37, на запад - жилища от вход „В", север -зелени площи и стълбище, юг - зелени площи, горе - ап. 41 на Б. Х. и ап. 42 на М. И., долу - ап. 35 А на С. и Д. Г. и на избено помещение № 38: изток - избен коридор, запад - избен коридор, север изба на ап. 48 на Георги и Стефана Неделчеви, юг - изба на ап. 37 на Божанка Николова, горе - жилище, и на избено помещение № 39: изток - изби от вход „А", запад - изба на ап. 37 на Божанка Николова, север — изба на ап. 40 на Димитър Вълчев, юг - зелени площи, горе - жилище, което жилище, видно и от Протоколно Определение за спогодба по съдебно производство за делба от 23.04.1996 г. по гр. д. № 622/1996 г. по описана Районен съд-Варна, двете жилища - апартамент № 38 и апартамент № 39, обединени в жилище №38 А, са обособени като два самостоятелни обекта, като апартамент № 39, вх. Б, етаж 5 в блока на ул. „Народни будители" № 61 е поставен в дял на единия съсобственик - доверителя ни Й. А. И., а процесният АПАРТАМЕНТ № 38, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 10135.5502.210.2.14 /едно, нула, едно, три, пет, точка, пет, пет, нула две, точка, две едно, нула, точка, две, точка, едно, четири/, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АПСК, с адрес: област Варна, община Варна, гр. В., район Аспарухово, п.к. 9000, ул. „Народни будители", бл. 61 /шестдесет и първи/, вх., Б, ет. 5 /пети/, ап, 38 /тридесет и осем/, вид собственост: Частна, тип: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой: нива 1, с площ по документ 45.55 /четиридесети пет цяло и петдесет и пет стотни/ кв. м, състоящ се от входно антре, стая, кухня, баня-тоалет, килер, балкон, със застроена площ при 40 % от квадратурата на балконите е 42, 40 кв. м и при 100% от квадратурата на балкона застроената площ е 45, 55 кв. м, ведно с изба №38 /тридесет и осем/ с площ 2, 68 /две цяло шестдесет и осем стотни/ кв. м, както и 0, 8313 % /нула цяло осем хиляди триста и тринадесет десето хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, при граници на апартамента: стълбищна площадка, апартамент №37 и апартамент №39 и паркинг, а на избата: избен коридор, изба на апартамент № 48 и изба на апартамент №37, е поставен в дял на другия съсобственик и баща на ищцата А. Й. А. и неговата съпруга и майка на Й. И. - М. Д. А.. Бащата на ищцата А. Й. А., с ЕГН •••••••••• е починал на 22.04.2013 г., като негови наследници по закон са преживелият съпруг М. Д. А., която по закон има наследствен дял от 2/3 идеални части от имота, и двете деца на наследодателя: ищецът Й. А. И. и нейната сестра Д. А. И., които по закон имат наследствен дял по 1/6 ид.ч. всяко от тях по отношение на гореописания имот, който е бил придобит в режим на СИО, на основание чл.5, ал.1 от ЗН, съгласно който децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл.9, ал.1 от ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. На 22.04.2018 г. е починала и майката на ищцата М. Д. А., която след смъртта си е оставила за наследници по закон са двете й деца - ищецът Й. А. И. и нейната сестра Д. А. И., които наследяват поравно. Твърди, че запазената й част от наследството е накърнена от наследодателя М. Д. А., която в нарушение на забраната на чл.28 от ЗН е направила дарение в полза на своята внучка-ответицата съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 87, том XVI, дело 4362/97 г., съставен от Светлана С. - Нотариус с район на действие Районен съд - Варна, по силата на който приживе съпрузите и родители на ищцата М. Д. А. и А. Й. А. даряват на своята внучката М. М. И., с ЕГН •••••••••• - ответник по настоящото дело и племенница на доверителя ни, която не се явява техен наследник по закон, следния свой собствен недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № 38, етаж 5, вход „Б", находящ се в гр. В., община Варна, област Варна, район Аспарухово, ул.„Народни Будители" № 61, върху държавно дворно място, попадащо в кв. 31 /тридесет и първи/ на 27-ми /двадесет и седми/ микрорайон по плана на града, състоящ се от входно антре, стая, кухня, баня - тоалетна, килер, балкон, с площ от 45, 55 /четиридесет и пет цяло и петдесет и пет стотни/ кв. м, ведно с избено помещение № 38 с площ от 2, 68 /две цяло и шестдесет и осем стотни/ кв. м, както и 0, 8313 % /нула цяло осем хиляди триста и тринадесет десето хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното пра на строеж при граници на апартамента: стълбищна площадка, апартамент № 37 и апартамент № 39 и паркинг, и на избата: избен коридор, изба на апартамент № 48 и изба на апартамент № 37. В полза на ищцата не са правени никакви завети и дарения от страна на наследодателя. Излага, че към момента на извършване на дарението двамата дарители, от една страна, са били съпрузи, в режим на СИО, а от друга, се счита, че те имат равни дялове, след като друго не е посочено при поставянето на имота в техен общ дял при одобрената спогодба за съдебна делба, посочена по-горе. Ищцата твърди, че е приела наследството по опис, вписано в особената книга под № 511/2018 г. Твърди, че няма други дарени от наследодателя имущества - движими и недвижими, които да се прибавят към образуваната маса, както и няма задължения или увеличение на наследството, които да се вземат предвид съгласно нормата на чл. 31 от ЗН. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез процесуален представител е депозирал отговор на исковата молба, в който излага следното: Не оспорва, че ищцата в качеството й на наследник по закон на наследодателката М. А., починала на 22.04.2018г. е приела наследството по опис в законоустановения тримесечен срок, поради което е активно процесуално легитимирана да предяви иск по чл.30, ал.1 от ЗН. Оспорва, че наследството на М. А. е включвало следните вещи: 1. чифт златни обици (описани под №4 от удостоверението по ч.гр.д.№10584/2018г. на ВРС), подарени приживе на ответницата М. В.; 2. телевизор LCD 22 TCD Filiphs (№6 от удостоверението по ч.гр.д.№10584/2018г. на ВРС), който е закупен от ответницата и е нейна собственост; 4. микровълнова печка MJ 717 SFB (№8 от удостоверението по ч.гр.д.№10584/2018г. на ВРС), която е закупена от ответницата и е нейна собственост; 5. Трикрилен гардероб - полиран (№11 от удостоверението по ч.гр.д.№10584/2018г. на ВРС), закупен и е лична собственост на трето на спора лице -Д. А. И.. Твърди, че вещите под №14 и №15 от удостоверението по ч.гр.д.№10584/2018г. на ВРС не са налични, тъй като са били изхвърлени поради пълната им амортизация. Твърди, че изброените в удостоверението по ч.гр.д.№10584/2018г. на ВРС движими вещи, освен оспорените по-горе вещи, са били съпружеска имуществена общност на А. Й. А., починал на 22.04.2013г. и преживялата му съпруга М. Д. А., като при откриване на наследството на А. А., М. А. е придобила 4/6 идеални части, а ищцата Й. А. И. и Д. А. И. по 1/6 идеални части от прекратената със смъртта СИО, а ищцата Й. А. И. не е приела по опис наследството на А. А.. Твърди, че към датата на извършване на дарственото разпореждане - 31.03.1997г. в полза на ответницата М. М. И. (понастоящем В.) А. А. и М. А. са притежавали дарения имот в СИО, която е прекратена едва през 2013г. със смъртта на А. А., т.е. към датата на дарението наследодателката М. А. не е притежавала дял. В този смисъл оспорва твърдението, че при извършване на съдебната делба по гр.д. №622/1996г. на ВРС Х състав и поставянето на жилището - апартамент №38 в дял на съпрузите А. А. и М. А. дяловете им били равни. Касае се за СИО, т.е. за бездялова собственост. Твърди, че при определяне на наследствената маса от наследството на М. А. следва да се съобрази, че ищцата е получила по дарение право на имотно обезщетение срещу отчужден имот, собственост на баща й А. А., по реда на ЗТСУ (отм.) Видно от заповед №2357/28.10.1982г. на Председателя на ИК на ГНС-Варна собственикът А. Й. А. и Й. А. Й. са получили като обезщетение за отчуждения имот на А. А. едно общо четиристайно жилище №38а (бивш 38, 39) на пети етаж, вх.Б в жил.блок на ул."Джанавара", кв. „Аспарухово“, гр. В. на стойност 16621 неден. лв., включително правото на строеж. В същата заповед е посочено, че във връзка с приложение на чл.89 от ЗТСУ(отм.) на собственика е определено намаление в размер на 688 неден. лв., или собственикът следва да заплати за отстъпеното им жилище сумата от 15983 неден. лв. Не оспорва, че съгласно приложения КНА №63, том XI, дело №4588/1984г. на ВН А. Й. А. и ищцата Й. А. И. са признати за собственици на описания по-горе недвижим имот - жилище с площ 131.78 кв.м., даден като обезщетение срещу отчуждения на първия от тях недвижим имот, на ул. "Кишинев"№17а, на основание цитираната заповед по чл.100 от ЗТСУ(отм.). Ищцата не е била собственик на отчуждения имот, а на основание чл.102 ЗТСУ(отм.) й е отстъпено правото на имотно обезщетение, т.е. ищцата е получила по дарение правото на имотно обезщетение. Освен това твърди, че ищцата не е заплатила определената със заповед №2357/28.10.1982г. на Председателя на ИК на ГНС-Варна сума, представляваща стойността на правото на строеж и на жилището, която сума е била изцяло изплатена от нейните родители. Твърди, че с построяване на жилището, определено в заповедта по чл.100 от ЗТСУ(отм.), дадено като обезщетение за отчуждения на А. А. имот ищцата и родителите й са придобили същото при равни дялове, т.е. ищцата е придобила ½ ид. ч. от същото, а родителите й в СИО другата ½ идеална част. Излага, че видно от представения с исковата молба протокол по гр.д. №622/1996г. на ВРС ищцата е получила в собственост дял първи, представляващ жилище - апартамент №39 с площ 95.63 кв.м., находящо се в гр. В. на стойност 750000 неден. лв., а А. Й. А. и М. Д. А. са получили в собственост дял втори по СТЕ - апартамент №38, гр. В. на стойност 360 000 неден. лв. Тъй като страните не са уговорили уравнение на дяловете, то не е платена и разликата в размер на 195 000 неден. лв. Поради това твърди, че де факто ищцата е получила по дарение целия апартамент №39 с площ 95.63 кв.м., находящ се в гр. В.. Счита, че тези дарения (на 1/2 от правото на обезщетение върху имота по заповедта по чл.100 ЗТСУ(отм.) и на апартамент №39, в евентуалност на сумата от 195 000 неден.лв.), които не са обичайни следва да бъдат включени при определяне на наследствената маса. В евентуалност излагат, че ищцата е получила по дарение сумата от 195000 нед. лв., представляващи разликата между стойността на дела й от 555000 нед.лв. и получения в дял жилищен имот. С оглед изложеното счита, че не е накърнена запазената част на ищцата, поради което искът е неоснователен и подлежащ на отхвърляне. В съдебно заседание ищцата уточнява по отговора на ответницата, че е придобила правото на обезщетение с жилище 38а на лично основание, а именно жилищна нужда и сключен граждански брак, както и че при делбата, въпреки че не е записано, че дяловете се уравняват, де факто е извършено такова уравняване, като ищцата е заплатила таксите и разноските в делбата, както и разходите за реалното разделяне на двата апартамента. Отделно излага, че в случай че се приеме, че ап.№39 е дарен на ищцата, то моли в делбената маса да се включи и апартамент, находящ се на адрес: гр. В., ул. „Народни будители“ №61, вх. В, ет.5, ап.61, който е получен от сестрата на ищцата и майка на ответницата на същото основание, на което е получен и от ищцата ап.39. Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното: По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по отношение на включените в Удостоверение от 12.11.2018 г. по ч.гр.д. №10584/2018 г. на ВРС (л.12) движими вещи следното: ЛСД телевизор - т. 6 и микровълнова фурна - т. 8 са собственост на М. А., трикрилен гардероб по т.11 е собственост на Д. И., а чифт златни обици по т.4 са дарени от наследодателката приживе на ответницата. За останалите движими вещи са приети стойностите по експертизата по ч.гр. д. №10584/2018 г. на ВРС, както следва: 1/ Хлебопекарна – 37, 00 лв. 2/ Апарат за измерване на кръвно налягане – 55, 00 лв. 3/ Месомелачка ръчна- не е налична-11, 00 лв. 4/ Чифт златни обици – 36, 00 лв. 5/ Хладилник с фризер Индезит – 118, 00 лв. 6/ Печка с два котлона – всъщност само фурна без котлони – 27, 00 лв. 7/ Крачна шевна машина „Лучник“ – 20, 00 лв. 8/ Спалня – 15, 00 лв. 9/ Секция с диван – 50, 00 лв. 10/ Кухненска маса – 8, 00 лв. 11/ Кухненски столове – 6 броя – 18, 00 лв. По делото не е спорно, че ищцата Й. А. И., с ЕГН •••••••••• и Д. А. И., ЕГН •••••••••• са деца на наследодателката М. Д. А., ЕГН ••••••••••, починала на 22.04.2018 г. и съпругът й А. Й. А., с ЕГН ••••••••••, поч. на 22.04.2013 г., както и че ответницата е дъщеря на Д. А. И. и съответно внучка на А. Й. А. и М. Д. А.. Същото се установява и от представените по делото препис-извлечение от акт за смърт на М. Д. А., удостоверение за наследници на М. Д. А., препис-извлечение от акт за смърт на А. А. и удостоверение за наследници на А. А. ( л.7-10). Видно от Нотариален акт за дарение №87, том ХVІ, дело №4362 от 31.03.1997 г. А. Й. А., с ЕГН •••••••••• и М. Д. А., ЕГН •••••••••• даряват на внучка си М. М. И., ЕГН •••••••••• апартамент №38, находящ се в гр. В., ул. „Народни будители“ №61, вх.Б, ет.5 (л.11). Представен е протокол от проведено съдебно заседание на 23.04.1996 г. по гр.д. №622/1996 г. на ВРС, съгласно който между страните е постиганата и одобрена от съда съдебна спогодба в следния смисъл: В дял на Й. А. И., с ЕГН •••••••••• се поставя ап.№39, вх. Б, ет.5 в блока на ул. „Народни будители“ №61, състоящ се от три стаи, баня, тоалетна, пералня, кухня-трапезария, килер, два балкона в дясно от стълбището със застроена площ при 40% от квадратурата на балконите е 89, 33 кв.м, избено помещение 39 с площ от 5, 06 кв.м, как7то и 1, 7242% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно дворно място при граници на апартамента: апартамент №38, апартамент от вх. В, стълбищна площадка, паркинг и улица и на избата: изба на вх.А, изба на ап. 40, коридор и зелени площи, с пазарна оценка 750000 лв. В дял на ответниците А. Й. А., с ЕГН •••••••••• и М. Д. А., ЕГН •••••••••• се поставя апартамент №38, вх. Б, ет. 5 в блока на ул. „Народни будители“ №61, състоящ се от входно антре, стая, кухня, баня-тоалет, килер, балкон със застроена площ при 40% от квадратурата на балконите е 42, 40 кв.м и при 100% от квадратурата на балкона застроената площ е 45, 55 кв.м, избено помещение №38 с площ 2, 68 кв.м, както и 0, 83135 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, при граници за апартамента: стълбищна площадка, ап.№37 и ап. №39 и паркинг, а за избата: избен коридор, изба на ап.№48 и изба на ап. №37, с пазарна оценка 360000 лв. (л.13-14). Представен е нотариален акт №63, том ХІ, дело №4588 от 18.10.1984 г. за собственост връху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятие по ЗСТУ, по силата на който А. Й. А. и Й. А. И. са признати за собственици на жилище №38а /38 и 39/, находящо се на пети етаж в жилищна сграда, вх. Б, построена върху държавна земя, ул. „Народни будители“ №61 в гр. В., състоящо се от четири стаи, кухня-трапезария, кухня, баня, тоалет, дрешник, пералня, баня- тоалет и входно антре със застроена площ 131, 73 кв.м с принадлежащото избено помещение №38 а /38 и 39/, със застроена площ 7, 74 кв.м и 2, 5555 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място. В нотариалния акт е посочено, че ценатана дадения като обезщетение имот се покрива от припадащите се суми срещу отчуждения имот и собствени средства на получаващия обезщетението в размер на 14816 кв. С нотариален акт №36, том ІІ, рег. №5262, дело №236 от 12.12.2024 г. на нотариус с район на действие ВРС – Борис В.ев Д. А. И. продава на М. М. В., собственик на 1/6 ид.ч., собствените си 4/6 ид. ч. от ап.№61, находящ се в гр. В., ул. „Народни будители“ №61, вх.В, ет.5 с площ от 89, 33 кв. м (л.97). От Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ към Община Варна е представена преписка по заповед №2357/1982 г. на Председателя на ИК на ГНС-Варна (л.120-137). От същата се установява, че със Заповед №962 за отчуждаване на имот от 17.04.1976 г. на осн. чл.95 от ЗТСУ, във вр. с чл. 268, ал.2 ПП ЗТСУ е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се на ул. „Кишинев“ 17, 17а, пл.315 на 27 п.р. кв. Аспарухово, собственост на А. Й. А. и С. Д. Г.. Като оценка на имота е определена сумата от 13326, 42 лв. за С. Г. и 13940, 53 лв. за А. А.. Собственикът А. А. да бъде обезщетен с тристайно жилище за задоволяване на жилищните нужди на семейството му и жил. нужди на дъщеря му Й. А. Й. на осн. чл.81, ал.І и ІІ от ЗТСУ във вр.253, ал.1, т.3 от ППЗЗСТУ в същия блок и в блок 12 на „Веждата“. Д. А. И. – дъщеря на А. Й. А. да бъде обезщетен с тристайно жилище за задоволяване на жил. Нужди на семейството си на осн. чл.81, ал.2 ЗТСУ във вр. чл.253, ал.1, т.3 от ППЗТСУ в същия блок 12 „Веждата“. Със Заповед №2357/28.10.1982 г. по чл.100, вр. чл.270, ал.6 ППЗТСУ на председателя на ИК на ОНС е отменена Заповед №2306/13.08.1976 г., като на А. Й. А. е определено като обезщетение в жилищен блок на ул. „Джанавара“ в кв. Аспарухово едно общо четиристайно жилище №38а, бивш 38, 39, на ет.5, вх.Б, състоящо се от четири стаи, две кухни и сервизни помещения на стойност 16621 лв., вкл. правото на строеж, като е определена по тарифа. На собственика е определено намаление в размер 638 лв. или собственикът следва да заплати за отстъпеното им жилище сумата 15983 лв. Със Заповед №2356/28.10.1982 г. на по чл.100, вр. чл.270, ал.6 ППЗТСУ на председателя на ИК на ОНС е отменена Заповед №2305/13.08.1976 г., като на Д. А. И. е определено като обезщетение в жилищен блок на ул. „Джанавара“ в кв. Аспарухово едно общо четиристайно жилище №61, бивш 38, 39, на ет.5, вх.В, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения на стойност 10322 лв., вкл. правото на строеж, като е определена по тарифа. На собственика е определено намаление в размер 544 лв. или собственикът следва да заплати за отстъпеното им жилище сумата 9768 лв. Видно от Писмо до Отдел „Счетоводен при СД „ИСС“ – Варна е представен списък на собствениците, отчуждени за изграждане на общежитие на ДСО „Корабостроене“, на които следва да се изплатят разлики по съдебно решение по гр.д. №1477/1976 г. като на А. Й. А. следва да се изплати сумата от 1466, 73 лв., а до момента му е заплатена сумата от 13326, 42 лв., или общо 14793, 15 лв. Видно от копие от Акт за граждански брак №3645, том ІІІ А-2 е видно, че Атанас С. И. и Й. А. Й., родена на 20.10.1957 г. са сключили граждански брак на 06.06.1976 г. (л.169). Видно от Удостоверение рег.№АУ017762ВН от 19.02.2024 г., изд. от Община Варна А. Й. А., с ЕГН ••••••••••, поч. на 22.04.2013 г. и М. Д. А., ЕГН ••••••••••, починала на 22.04.2018 г. имат сключен първи граждански брак №71/29.12.1951 г. в с. Тодор Икономово, общ. Каолиново, обл. Шумен (л.153). С договор за отстъпване правото на строеж върху държавна земя от април 1967 г. председателя на ИК на ГНС – гр. В., на осн. решение на ИК, взето с Протокол №27/5 от 12.04.1967 г. ГНС на гр. В. предава на С. Д. Г. и А. Й. А. правото на строеж върху държавно урегулирано място от 336 кв.м, съставляващо по ½ ид.ч. всекиму от парцел V-дв.7 от кв.24, находящо се в кв. „Аспарухово“, гр. В., за постройка на жилищна сграда, съобразно одобрен план, с качествени материали, срещу заплащане на сумата от 1008 лв. Представена е квитанция №2793 от 29.03.1983 г., издадена от ДСК за ликвидиране на жилищно-спестовния влог на Д. А. И. на стойност 9537 лв. и заверяване на сметката на обект, находящ се ул. „Джанавара“ ….вх. В, ап.61 По делото е изслушана съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице В. С., се установя, че ап.38, находящ се в гр. В., ул. „Народи будители“ №61, вх.Б, ет.5 е бил с пазарна стойност към дата на откривана на наследството на М. Д. А., ЕГН ••••••••••, починала на 22.04.2018 г. от 2966, 60 евро, или 58022, 00 лв. По делото е изслушана и съдебно-оценителна експертиза на вещото лице В. С., от която се установява, че пазарната стойност на ап. №39, находящ в гр. В., ул. „Народни будители“ №61, ет.5, вх. Б е в размер на 47102, 75 евро, а пазарната стойност на апартамент №61, находящ се на адрес: гр. В., ул. „Народни будители“ №61, ет.5, вх. В е в размер на 55135, 35 евро. От показанията на свидетеля М. В. Н., без родство и дела със страните по делото, се установява, че живее на ул. Народни будители № 61, вх. Б, ап. 37. Й. И. живее в ап. 39, а Д. в същия бл.77, но във вх.В. Зад блока има двуетажна къща, където са живели две семейства, едното от които на дядо А.. Всяко семейство било обезщетено с по 2 апартамента, в единия сега живее Д., в другия Й. и в средния бил дядо А.. По принцип входът има три апартамента. Двата апартамента на техния етаж са се водили един цял апартамент, който бил разделен на два отделни. Същото е положението и на 4 етаж, на другото семейство, въпреки че има два входа, се води един апартамент. До разделянето се стигнало, тъй като Д. живее в самостоятелен апартамент и трябвало и другата дъщеря да има самостоятелен апартамент. Били приятелски семейства. По време на събирания са чували за нотариални актове, за плащане, че леля Й. и съпругът й Н. платили разноските по делбата. Не е чувала Д. да е давала пари за нейния апартамент. От показанията и на свидетеля Д. Ц. К. първа братовчедка на ищцата и майката на ответницата, се установява, че имотът на А. му бил купен от баща му. Понеже бил сам собственик от съвета му изпратили човек – С. Г.. Къщата била построена от А. по време на брака му с наследодателката. След като построили къщата, същата била отчжудена, а семейството обезщетено с два апартамента. Единият бил за Д., а А. с Й. получили тристаен с гарсониера, който се водел за четиристаен. А. прехвърлил част от оценката на дъщеря си Д., за да може и тя да се включи, но той впоследствие дал подарък и на двете си дъщери по един тристаен апартамент. Д. не е плащала нищо, тъй като всичко бил платил А., дори взел 2000 лв. на заем от баща й 1983-1984 г. и после ги върнал. Леля й Й. платила всички разноски по делбата. Й. и Д. са получили по един апартамент, поравно, а гарсониерата останала висяща и я дарили на внучката си. Когато получавани апартаментите, Д. и мъжът й работили в ДМЗ-то. Мисля, че за този апартамент, който е получила, Д. не е плащала. Имотите били платени от чичо й със семейни пари и с пари назаем 14-15 хиляди лева. При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи. Предявен е иск с правно основание чл.30 от ЗН. Предявеният иск е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал.1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Видно от удостоверението за наследници на наследодателката ищцата е нейна дъщеря, поради което и на осн. чл.28, ал.1 от ЗН същата е лице с право на запазена част. Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за нередовност на исковата молба поради липса на заявен в петитума на същата размер на запазената част. Съдът намира, че точният размер на запазената част от цялото наследствено имущество ще бъде определен едва след определянето на наследствената маса и нейният паричен еквивалент и съотносимостта към законово определеният размер на запазената част на ищцата. Съдът не е обвързан от посочения размер в искането на ищцата, като при уважаване на иска по чл.30 ЗН може да присъди и по-голям размер от посочения в исковата молба. Така Определение №3413/03.07.2024 по дело №4221/2023 г. на ВКС, ІІ г.о. Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗН, когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Доколкото по делото са представени доказателства за приемане на наследството по опис, то съдът намира, че това законово изискване е спазено и ищцата може да упражни правото си на иск по чл. 30, ал.1 от ЗН. За да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите (чл.31 ЗН). От ответника освен дарения й имот се иска в наследствената маса по чл.31 от ЗН да бъде включен и имотът, който ищцата е получила на осн. чл.81 от ЗТСУ (отм.)- ап.38а, а по силата на спогодителен протокол за делба -ап.39, поради факта, че припадащата се част от цената на ап.38а не е заплатена от ищцата, а от родителите й, което съставлявало дарение на имота, в който случай от ищцата се претендира в наследствената маса да бъде включен и имотът, който майката на ответницата е придобила на осн. чл.81 от ЗТСУ (отм.). От представения нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1997 г. е видно, че със същия родителите на ищцата са дарили на ответницата недвижим имот, находящ се в гр. В., ул. „Народни будители“ №61, ет.5, вх. Б. Същият е придобит от дарителите по силата на чл. 98, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ (отм.) и чрез съдебна спогодба за делба, поради това имотът е придобит в режим на СИО. Доколкото дяловете на съпрузите се считат за равни, то следва да се приеме, че всеки от съпрузите е дарил притежаваната ½ ид.ч. от имота, поради което същият следва да бъде включен в наследствената маса на осн. чл.31 от ЗН за дарената от страна на наследодателката ½ ид.ч. По отношение на останалите два имота съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.81 (ДВ, бр.87 от 1974 г.) от ЗТСУ при отчуждаване на жилищен имот, застроен с жилищна или друга сграда, или при отчуждаване на незастроен имот в район за жилищно строителство, собственикът, съответно съсобственикът, който няма в населеното място или в местожителството си друг имот, достатъчен за неговите и на членовете на семейството му жилищни и професионални нужди, се обезщетява по негово искане с отстъпване на жилище, което да задоволява тези нужди. Съгласно ал. 2 на същия член броят на жилищата, нормите за жилищно задоволяване, условията и редът, при които собственикът, съответно съсобственикът се обезщетяват с отстъпване на повече от едно жилище за нуждите на неговите пълнолетни и встъпили в брак непълнолетни деца, които живеят в отчуждавания имот, както и тези, които не живеят в имота, но се намират в остра жилищна нужда, се определят от Министерския съвет с правилника за прилагане на закона. Съдът не споделя твърденията на ответниците, че имотите са предоставени на осн. чл. 102 (Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.) от ЗТСУ (отм.). Съгласно тази разпоредба правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище или друг обект, могат да поискат съответните обекти да се дадат направо на определени от тях членове на семейството им или на други роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията по законните разпоредби за придобиване на имота. Исканията за това се правят с нотариално заверено заявление. Това е така, защото липсва всеки от елементите на фактическия състав на тази норма. На първо място бащата на ищцата е обезщетен лично за отчуждения му имот, което изключва отстъпването на това право на децата му. На второ място липсва изискуемото от закона нотариално заверено заявление. Видно и от самите заповеди те се издават на осн. чл.81, ал.1 и ал.2 от ЗСТУ (отм.), а не на осн. чл.102 ЗТСУ (отм.). Именно на основание чл.81, ал.1 и ал.1 от ЗТСУ (отм.) на двете деца на А. Й. А. са предоставени жилища, като на Д. И. е предоставено самостоятелно жилище (ап.61), а на Й. Й. (сега И.) е предоставено жилище съвместно с А. Й. и неговата съпруга (ап.38а). Поради изложеното съдът намира, че същите са получили на лично основание жилища. Или тези имоти никога не са били в патримониума на родителите на ищцата, за да бъдат предмет на дарение от тяхна страна в полза, на което и да било от децата, дори и цената на имотите де факто да е заплатена от тях. Съгласно чл. 18 от ЗЗД договорите за прехвърляне на собственост или за учредявана на други вещни права върху недвижим имот трябва да бъдат извършени с нотариален акт, поради и което, дарение на недвижим имот следва да бъде извършено именно в тази форма. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез предаване – чл.225, ал.2 от ЗЗД. И двете форми са за действителност, а не за доказване на сделката. По делото няма представени писмени доказателства за извършени други дарения от наследодателката освен на ап.38, поради което това е единственото дарение, което следва да бъде включено в наследствената маса. Само по себе си обстоятелството, че ищцата не е заплатила имота, не води до извод за дарение на имота, нито на паричните средства за закупуването, тъй като в случая не се твърди предаване на парите, а директното им заплащане, което не може да бъде квалифицирано като дарение, а като плащане на чужд дълг, което води до възникване на вземане на наследодателя към наследника. Същото обаче не подлежи на включване в наследствената маса, определена съобразно чл.31 ЗН. От ответницата е направено и искане за включване в наследствената маса на ½ от разликата в стойността на получения от ищцата недвижим имот – ап. 38-750000 нед. лв. и притежаваната от нея ½ ид.ч от делбения ап. 38а (555000 нед.лв.), която разлика е следвало да бъде заплатена за уравняване на дяловете на родителите й в делбата, или сумата от 97500 нед. лв., която се равнява на 97, 50 доминирани лева. Договорът за делба е специфичен способ за прекратяване на съсобствеността, съобразно с волята на страните и разпоредбата на чл.9 от ЗЗД. Видно от постигната съдебна спогодба в същата изрично е посочено, че страните не претендират уравнение на дяловете. Уравнението на дяловете при постигането на съдебна спогодба или на договор за доброволна делба извън делбеното производство може да се извърши с имот или с пари. Уравнението може и да не съответства на действителната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата, тъй като доброволното ликвидиране на съсобствеността се основава и на взаимни отстъпки и компромиси от страна на съсобствениците. Достатъчно е страните да са заявили изрично, че уреждат окончателно отношенията си по повод съсобствеността посредством уговорената насрещна престация за уравнение на дяловете. По делото не са представени доказателства, а и не са наведени твърдени за симулативност на тази уговорка. И тук, за да се приеме, че е извършено дарение, следва да е налице изрично заявена от наследодателката воля в този смисъл и то в предписаната от закона форма, което не се установява от представената съдебна спогодба, нито от останалия доказателствен материал по делото. Само по себе си обстоятелството, че не е уговорено заплащане от страна на ищцата на паричната разлика за уравняването на получения от нея дял при делбата, не води до извод за дарение на паричния еквивалент на тази разлика, още по-малко на съответната на стойността му идеална част от имота. Евентуално би могло да се говори за възникнало вземане на съделителя за тази разлика и то само ако има изрична уговорка в този смисъл, каквато не само че липсва, но е налице уговорка в обратния смисъл. Така или иначе подобна уговорка ще представлява вземане на наследодателя, което не подлежи на включване в наследствената маса, определена съобразно чл.31 ЗН. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че майката на ответниците е получила апартамент с площ от 89, 33 кв.м за задоволяване на своите нужди и тези на семейството си, а при делбата ищцата е получила апартамент с площ от 95, 63 кв.м. за задоволяването на аналогични нужди. Разликата е едва шест кв.м. Поради това би могло да се предположи, че двете деца на наследодателката са имали еднакви нужди от площ за задоволяване на потребностите, като получавайки жилище с площ от 95, 63 кв.м ищцата е получила именно толкова квадратни метра жилищна площ, колкото е била необходимата съгласно чл.91, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ, както за нея, така и за сестра й. Вярно е, че в Заповед №2357/28.10.1982 г. не е изрично посочено какъв дял се следва от имота от всеки от правоимащите, в който случай дяловете следва да се считат за равни, но с оглед площта на полученото от майката на ответницата жилище, то може да се приеме, че именно площ от порядъка на 89 кв.м е необходимата за задоволяване на нуждите на младо семейство. Именно близка до тази площ е получила и ищцата при делбата. На основание изложеното по-горе съдът намира, че в наследствената маса следва да бъде включен само дарения с изричен дарствен акт, извършен в законната форма, недивижим имот, представляващ ап.38, находящ се в гр. В.. По отношение на движимите вещи, съдът намира, че в наследствената маса следва да бъдат включени само наличните към датата на смъртта и годни за употреба вещи, собственост на починалата. Това са: 1/ Хлебопекарна – 37, 00 лв. 2/ Апарат за измерване на кръвно налягане – 55, 00 лв. 3/ Месомелачка ръчна- не е налична-11, 00 лв. 4/ Чифт златни обици – 36, 00 лв. 5/ Хладилник с фризер Индезит – 118, 00 лв. 6/ Печка с два котлона – всъщност само фурна без котлони – 27, 00 лв. 7/ Крачна шевна машина „Лучник“ – 20, 00 лв. 8/ Спалня – 15, 00 лв. 9/ Секция с диван – 50, 00 лв. 10/ Кухненска маса – 8, 00 лв. 11/ Кухненски столове – 6 броя – 18, 00 лв. Тук следва да се отбележи, че твърдението на ответницата, че чифт златни обеци са й дарени от наследодателката остана недоказано, доколкото в тази връзка не бяха ангажирани доказателства. Поради това обеците следва да бъдат включени в наследствената маса по чл.31 ЗН. Така общият размер на наследствата маса, съгласно чл. 31 от ЗН се формира от ½ ид.ч. от ап.38, находящ се в гр. В., ул. „Народни будители“ №61, вх.Б, ет.5 на стойност 29011 лв. и гореизброените движими вещи на обща стойност от 395, 00 лв., или общо 29406 лв. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗН запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Или при деца, запазената част на всяко дете е в размер на 1/3 ид.ч. от имуществото на наследодателя. В случая запазената част се равнява на 9802/29406 ид.ч. от наследственото имущество. Разполагаемата част също е 1/3, поради което е равна на запазената част на ищцата. Или видно от изложеното с оглед стойността на дарения имот, с дарението му наследодателката се е разпоредила с 29011/29406 при разполагаема част от 9802/29406, или с 19209/29406 повече, от това с което е разполагал. От тази сума ищцата има право на ½ ид. ч. при двама наследници. Или с дарението на апартамент №38 е накърнена запазената част на ищцата с 9604, 50/29406 или 96405/294060, с която и част следва да бъде намалено направеното в полза на ответницата дарение. До същия извод се достига и при изследване на запазената част на ищцата, която е накърнена със запазената й част от дарения имот след изваждане на стойността на движимите вещи, които ще получи. (9802/29406 - 1/2х395/29406) На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 ГПК претендират се такива в общ размер на 2832, 10 лева, от които 50 лева държавна такса за образуване на делото, 15, 00 лева държавни такси-за съд.удостоверения, 45, 00 за заверени преписи от исковата молба, 40, 00 лв. – такса за по сметка на Община Варна, 6, 10 лв.- такса копия от държавния архив, 11, 00 лв. – такса ДДА, 20, 00 лв.- такса към Община Варна, 845, 00 лв. – депозит за вещо лице, 1780, 00 лева адв. възнаграждение. Воден от горното, съдът