Решение № 11048 от 28.10.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1741/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Производството по делото е образувано по жалба от М. П. М., [ЕГН] и В. Г. М., [ЕГН] и двамата с адрес в [населено място], подадена чрез адв. Я. против Разрешение за строеж № 112 от 31.05.2023 г. издадено от главния архитект на Район „Приморски“ при Община Варна, с което е разрешено на Р. С. С. изграждането на строеж „Надстройка и преустройство на тавански жилищен етаж над самостоятелен обект в законно изградена жилищна сграда с [идентификатор], находящ се в УПИ Х-11, кв.14 по плана на 18 м. р., [населено място], с административен адрес [улица]“. Заповедта се оспорва с основанията на чл.146, т.3 и т.4 от АПК. В жалбата се сочи, че е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон. Сочи се, че в нот. акт от 2003г., издаден въз основа на който е издадено разрешение за строеж, Р. С. С. не притежава право да преустрои и надстрои таванския етаж, тъй като не притежава право на застрояване по предвидения от закона ред, а ако се приеме, че с актовете за придобиване се предоставят такива права то същите са погасени по давност от 1956г., съгласно нормата на чл. 67 от Закона за собствеността. Другият довод, който навежда е, че с оспореното разрешение за строеж се засягат общи части на етажната собственост, а не само в индивидуалната такава, поради това надстрояване и пристрояване на сгради с етажна собственост е възможно само при наличие на договор в нотариална форма и декларация за съгласие, с нотариална заверка на подписите на всички собственици от етажната собственост, съгласно чл. 183 ал. 2 от ЗУТ. Липсата на такава декларация представлява пречка за издаване на разрешение за строеж, поради което същото е незаконосъобразно и се моли за отмяна на акта. В съдебно заседание жалбоподателите чрез процесуален представител поддържат жалбата на изложените в нея основания. Твърди, че проекта „надстрояване“ по никакъв начин не кореспондира с правата, които има титулярът на правото на собственост, а именно, че не е било учредено право на надстрояване и няма съгласие на собствениците на етажната собственост. Претендира сторените по делото разноски. Представя писмено становище, в което поддържа изложените доводи. Ответникът по делото – Г. архитект на Район „Приморски“ при Община Варна, не се явява и не се представлява. Заинтересованата страна – Р. С. С. оспорва жалбата чрез процесуални представители. В депозиран отговор на жалбата, излага, че жалбата е недопустима, в условията на евентуалност неоснователна. Твърди, че жалбоподателите са узнали за издаденото разрешение за строеж най-късно на 21.07.2023 г., поради което жалбата е недопустима. Позовава се на НА том LХХІV, рег. №23206, дело 16729 от 19.12.2003 г. на СВ – Варна, съгласно който Р. С. има право да „преустрои таванския етаж по начин, какъвто намери за добре, включително и в пълен етаж“. Навежда доводи, че при съпоставка на архитектурния проект от 1933 г. и одобрения архитектурен проект от 2023 г., строежът не се състои в надстрояване на сградата, а в преустройство на таванския етаж в жилищен трети етаж, чийто контур изцяло съвпада с този на втория етаж на сградата. Твърди, че с разрешението за строеж се допуска извършване на строеж изцяло в рамките на придобитото от С. право за преустройство на таванския етажа в пълен етаж. Пояснява, че формулираната в предмета на разрешението за строеж „надстройка“ не представлява надстрояване на сградата по смисъла на ЗУТ, доколкото не се изгражда нов етаж, а съществуващият тавански етаж се преустройва в пълен жилищен. Според страната, предвид факта, че в случая не става въпрос за надстрояване на сградата чрез изграждане на нов строеж, съответно – възникване на нов обект на правото на собственост в полза на суперфициара, а за преустройство на съществуващия обект на собственост, е неприложима разпоредбата чл.183, ал.2 от ЗУТ. Хипотетично излага съображения, че дори и да се изисква съгласие на съсобствениците в етажната собственост, с така разрешеното преустройство следва да се приеме, че то е било дадено в нотариална форма още с подписването на Договора за делба от 1951 г. В съдебно заседание, заинтересованата страна, чрез адв. А. излага доводи за недопустимост на жалбата, поради депозирането й извън законоустановения срок. В условие на евентуалност счита, че жалбата е неоснователна. Иска се от съда да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството. Претендира присъждане на съдебни разноски. Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител на заинтересованата страна. Пояснява, че в проекта на арх. П. на основание на което е било издадено удостоверението за строеж не се променя предназначението на обекта, не се отнемат общи помещения, площи или части от тях и не се променя предназначението на обекта. Твърди, че не се променят съществено общи части на сградата, не се използват вътрешни инсталации с общи мрежи, не се прекарва нова инсталация през обща част. Излага съображения, че съсобствениците на сградата през 1951 г. са дали своето съгласие да се преустрои таванския етаж в жилищен етаж. Сочи, че правото да се преустрои таванския етаж не може да се погаси по давност. Допълва, че не са налице предпоставки да се иска съгласие на жалбоподателите като собственици на етажната собственост, за издаване на процесното Разрешение за строеж, защото не са налице предпоставките по реда на чл.185, ал.1 от ЗУТ. Позовава се на заключението на СТЕ, според което одобрения проект на арх. П. не предвижда нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, а предвижда преустройство на собствен обект, поради което жалбоподателите не са заинтересовани лица. Сочи, че не е необходимо да се иска съгласието на собствениците на етажната собственост. Навежда доводи, че въпросът дали с процесния проект се предвижда надстрояване е вещно-правен. В теорията и практиката правото на надстрояване се разглежда като разновидност на правото на строеж и е уредено изрично в чл.66 от ЗС. Сочи, че предмет на правото на строеж е винаги постройка/сграда върху чужда земя, която съставлява самостоятелен обект и съставлява изключение от принципа на приращението по чл.92 от ЗС. Пояснява, че спецификата на надстрояването като вещно право е, че то е приложимо, когато е налице заварена сграда, която увеличава обема си чрез изграждане на нов етаж, съставляващ нов самостоятелен обект, който е годен обект на право на собственост. Във всички останали случаи, когато това не е така, се касае до приращение по чл.92 от ЗС или присъединяване по смисъла на чл.98 от ЗС. Навежда доводи, че одобреният проект на арх. П. не предвижда надстрояване на сградата етажна собственост, поради което изискванията на чл.183, ал.1 и ал.2 от ЗУТ са неприложими. Твърди, че отрицателната предпоставка на чл.185, ал.1, т.3 от ЗУТ за разрешаване на преустройства на собствени обекти, помещения или части от тях без съгласие на останалите собственици на етажната собственост е да не се засягат съществено общите части на сградата и този въпрос не е правен, а чисто технически. Преценката за това я прави вещо лице със специални знания, каквато е арх. С., чието заключение не е оспорено. Сочи, че процесната тераса на таванския етаж не е обща част, нито проекта на арх. Х., нито документа за собственост, където същата е описана като един от елементите на таванския етаж. Вещото лице потвърждава този факт, като посочва, че терасата е част от таванския етаж в индивидуална собственост на С., тя не е обща част. Твърдението на жалбоподателите, че правото на С. да преустрои таванския етаж е погасено по смисъла на чл.67 от ЗС е опровергано с доводи, че не става въпрос за учредено право на строеж или надстрояване, а за дадено съгласие от етажните собственици през 1951 г. на собственика на таванския етаж да си преустрои същия в жилищен етаж. Сочи, че съгласието на останалите съсобственици в жилищната сграда е неоттегляемо. Излага съображения, че дори и да са налице предпоставки за приложение на чл.67 от ЗС, то не е от компетентността на административния орган, издал разрешението за строеж, както и на Административния съд да се произнесат изтекла ли е давността. По допустимостта на жалбата: Оспореният акт е съобщен на жалбоподателите на 24.07.2023 г., видно от съобщение на л.2 и л.3 от адм. преписка. Жалбата е подадена на 07.08.2023 г. в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, срещу индивидуален административен ред, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от заинтересовани лица по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, съобразно Определение № 6319/22.05.2024 г. постановено по адм. дело № 5111/2024 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отменено Определение № 2046/28.02.2024 г. постановено по адм. дело № 1741/2023 г. по описа на Административен съд-Варна и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество. Изложените от заинтересованата страна доводи относно недопустимост на жалбата поради просрочието й и липсата на правен интерес са неоснователни. Към момента на подаване на жалбата решението за строеж не е влязло в законна сила, поради съобщаването му на жалбоподателите едва на 24.07.2023 г. Относно правния интерес за водене на делото, същият се преценява с оглед предпоставките на чл.149, ал.2 от ЗУТ. Определението на Върховния административен съд е задължително за настоящия съд, съобразно разпоредбата на чл.278, ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Съобразно задължителните указания на Върховния административен съд жалбоподателите имат качеството на заинтересовани страна по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 от ЗУТ, което обосновава правния им интерес от оспорването на разрешението за строеж. По основателността на жалбата: Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна: Титулярът на оспореното разрешение за строеж – Р. С. С. е придобил тавански етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], ведно с правото да преустрои таванския етаж по начин, какъв намери за добре, включително и в пълен етаж, без останалите съсобственици на сградата да имат правото на парични и материални обезщетения, въз основа на нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том LXXIV, рег.№ 23206, дело № 16729 от 19.12.2003 г. на съдия по вписванията. Прехвърленото в полза на Р. С. право да преустрои таванския етаж, по начин какъвто намери за добре, е възпроизведено в нотариалния акт въз основа на следните актове: Договор за доброволна делба-спогодба от 04.10.1951 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том ІІ, дело 408 от 1958 г., Нотариален акт за дарение на недвижим [имот номер], том VІ, дело 1774 от 1992 г., Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим [имот номер], том ХІХ, дело 5997 от 1995 г. и Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том XLVIII, дело 12792 от 1996 г. Оспореното разрешение за строеж е издадено на основание чл.142, ал.1, ал.6, т.2, чл.148, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, във връзка с чл.37, ал.1 от ЗУТ и чл.152, ал.1 от ЗУТ. Производството за издаване на разрешението за строеж е започнало въз основа на Заявление от Р. С. С. рег.№ АУ049582ПР/30.05.2023 г. Със заявлението е поискано да бъде издадено разрешение за строеж на обект „Надстройка и преустройство на тавански жилищен етаж с [идентификатор] над самостоятелен обект в законноизградена жилищна сграда с адрес [населено място], [улица]. При издаване на разрешението за строеж са съобразени следните документи: Заповед № 005/17.12.2027 г. на главен архитект на Община Варна, Схема на самостоятелен обект № 15-461469/29.04.2022 г. за обект 10135.2560.382.1.3 на СГКК-Варна, Виза за проектиране по чл.140 от ЗУТ с изх.№ АУ040997ПР-002ПР/15.06.2022 г., Удостоверение с изх.№ ПУПРОК-2236/07.03.2023 г. от „Електроразпределение Север“ АД, [населено място], Становище от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ АД с изх.№ 948/19.04.2023 г., писмо от РИОСВ-Варна с изх.№ 94-00-1917/А1/20.03.2023 г. с решение да не се извършва ОВОС по реда на ЗООС, във връзка с инвестиционното предложение за изграждане на жилищна сграда, Становище по част „Енергийна ефективност“ с удостоверение № 05209/16.12.2005 г. на КИИП, Оценка за съответствие съгласно чл.142, ал.6, т.2 от ЗУТ с Комплексен доклад изготвен от „И.-90-Консулт“ ООД и Удостоверение № РК-0738/09.08.2022 г. издадено от ДНСК, Конструктивен проект- подписан от ТК инж. П. К. М. ( с Удостоверение рег.№ 00474/29.07.2022 г. на КИИП), Договор от 03.02.2023 г. и Доклад за оценка на съответствието на ТК по част „Конструктивна“, съгласно изискванията на чл.142, ал.10 от ЗУТ, Инвестиционни проекти и становища одобрени със Заявление вх.№ АУ0454461ПР/17.05.2023 г. и съгласувани на 22.05.2023 г. от главен архитект на Район „Приморски“ при Община Варна. Видно от съдържанието на Комплексен доклад № 14/21.04.2023 г. за оценяване съответствието на инвестиционните проекти с основните изисквания към строежите, изработеният инвестиционен проект съответства на основните изисквания към строежите и може да бъде одобрен от органа по чл.145 от ЗУТ и да бъде издадено разрешение за строеж. Комплексният доклад за оценка на съответствието е подпечатан от консултанта и подписан от управителя на юридическото лице консултант- „И.-90-Консулт“ ООД и от всички квалифицирани специалисти, които са извършили оценката на инвестиционните проекти по съответните части. В част „Архитектура“ на инвестиционния проект изготвена от арх. П. е посочено, че проектът включва демонтаж на покривната конструкция и повдигане на височината от 0, 80 м. на 2, 80 м. с цел обособяване на нов дневен тракт. Съществуващата покривна конструкция е дървена с покритие от керемида. Новата конструкция ще бъде метална с външни ограждащи стенни панели и покривни панели с наклон от 5%. Същото е посочено и в част „Конструктивна“ на ИП. По делото е приета административната преписка по издаване на Удостоверение за търпимост № 221/03.09.2021 г. от главен архитект на Район „Приморски“ при Община Варна ( л.159-181 от делото). Съгласно посоченото строеж: Преустройство и промяна на предназначение на част от полуподземен етаж в жилище със ЗП-88, 00 кв.м. и на част от тавански етаж в жилище със ЗП-115, 80 м., находящи се в жилищна сграда с идентификатор № 10135.2560.382.1 с административен адрес: [улица], [населено място], строителството на който е извършено без необходимите строителни книжа до 31.03.2001 г. е допустим по закона и представлява търпим строеж. До делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Съобразно поставените задачи вещото лице е дало заключение, че при огледа на място е установено, че таванският и сутеренният етажи отговарят на архитектурното заснемане, извършено от арх. П.. На въпроси от 1-3 са изготвени комбинирани скици, в които е отразено в различен цвят проекта на арх. Х. ( предходен одобрен проект), действителното разпределение на таванския етаж и оспорвания проект на арх. П.- комбинирана скица № 1, № 2 и № 6. Изготвена е комбинирана скица на западната фасада на сградата, в която с различен цвят е отразено действителното положение, проекта на арх. Х. и този на арх. П.- скица № 5 и № 9. В т.4 на СТЕ вещото лице е посочило, че действително съществуващият надзид е 90 см. спрямо нивото на стълбищната площадка. Този надзид варира от 85 см. до 1, 05 м., поради разликата в подовата настилка. В проекта на арх. Х. надзидът е 85 см., като е предвидено надстрояването му до нивото на съществуващото стълбище, встрани от него ( над килера и част от коридора) и над таванската стая със стоманенобетонни плочи. Надстрояването е с 2 метра. В т.5 на СТЕ е посочено, че таванският етаж е със застроена площ 131, 5 кв.м. Схемата за самостоятелен обект в сграда идентифицира обекта като жилище/апартамент с площ от 116, 00 кв.м. Съобразно документа за търпимост площта е 115, 80 кв.м., което съвпада с направеното от вещото лице измерване. Тази площ отговаря на действителната жилищна площ на таванския етаж, като разликата до 131, 5 кв.м. е площта на стълбището. По проекта на арх. Х. площта на тавана ( вкл. терасата) е същата. Архитектурният проект предвижда премахване на скатния покрив и покриване на същата площ с плосък покрив на нивото на съществуващите покривни плочи на таванската стая и стълбището, като фасадните стени се доизграждат, запълвайки разликата във вертикалната ограждаща конструкция между сега съществуващия надзид и изравнената със същестуващите плочи нова покривна конструкция. В т.6 от СТЕ и в комбинирана скица № 10 са посочени разликите в разпределението. Терасата се усвоява за дневна, дневната се преустройва за кухня-трапезария, кухнята става спалня, предверието пред банята се трансформира в още една баня. Разликите във височината на помещенията са в това, че скатният покрив става плосък и терасата се покрива ( комбинирана скица № 8 и № 7. Съгласно отговора даден по т.7 от СТЕ, в одобрения проект на арх. П., въз основа на който е издадено процесното разрешение за строеж, не се предвижда промяна на предназначението на таванския етаж-чл.185 ал.1 т.1 ЗУТ. Според т.8 и т.9 от СТЕ, в одобрения проект, въз основа на който е издадено процесното РС, не се предвижда изграждане на нов самостоятелен обект вътре в самия тавански етаж, както не се предвижда и изграждане на нов самостоятелен обект над таванския етаж. Според т.10 от заключението, в процесното РС, не се предвиждат СМР, които да се изпълнят извън плочата на целия таванския етаж. Според т.11 от СТЕ и направеното уточнение от вещото лице в съдебно заседание, не се предвиждат СМР, които да засягат други самостоятелни обекти в сградата. Според т.12 от СТЕ, не се предвижда отнемане на общи помещения, площи, или части от тях. Според т.13 от СТЕ, в процесното РС не се предвижда промяна на предназначението на общи части на сградата-чл.185 ал.1 т.3 ЗУТ. Според т.14. от СТЕ, не се предвижда съществена промяна на общи части на сградата, тъй като няма промяна върху размера на идеалните дялове от общите части. Според т.15 в одобрения проект, не се предвижда прекарване на нова инсталация през обща част, която да засяга помещения на други собственици-чл.185 ал.1 т.т.4 и 5. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че конструктивно се засяга покривът на сградата. Засягането на покрива е преработка от скатен на плосък и изливане на плоча. Естеството на общата част не се променя, само вида от скатен на плосък. Не се променят идеалните части от общите части на сградата. Фасадата на сградата се променя с остъкляването на терасите. Промяната е до цял етаж и става цял жилищен етаж. Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: По аргумент от чл. 148, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗУТ разрешението за строеж се издава от главния архитект на общината в полза на възложителя на строежа, въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект, когато такъв се изисква. Според пар. 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ, главният архитект на общината може да предостави свои функции по този закон на други длъжностни лица от общинската администрация, притежаващи пълна проектантска правоспособност или които имат необходимия стаж за придобиването й. Със Заповед № 005/17.02.2017 г. в т.3 главният архитект на Община Варна е предоставил правомощията да издават или отказват издаването на разрешения за строеж на главните архитекти на районите на Община Варна. Оспореното разрешение за строеж е издадено от главен архитект на район „Приморски“ при Община Варна, с което нормативноустановената компетентност е спазена. Разрешението за строеж е издадено в изискуемата писмена форма и не са налице основания актът да бъде обявен за нищожен. Разрешение за строеж в съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183 от ЗУТ. По смисъла на чл. 183, ал. 1 от ЗУТ, в случаите на надстрояване или пристрояване на сграда - етажна собственост, строителството се разрешава въз основа на договор за учредяване на право на надстрояване или пристрояване със собственика на урегулирания поземлен имот в нотариална форма и декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост /чл. 183, ал. 2 от ЗУТ/. В закона липсва легална дефиниция на понятията надстрояване или пристрояване. Надстройката от гледна точка на строеж, представлява присъединяване на допълнителни застроени площи във вертикално отношение спрямо съществуващ строеж, като между първия и втория следва да е налице конструктивна и функционална връзка. С предвиденото преустройство се засягат общи части на сградата – установява се, че е налице преустройство на покривната конструкция, като е предвидено премахване на съществуващ двускатен покрив и изграждането на плосък такъв. От заключението на СТЕ и приложения към административната преписка инвестиционен проект е видно, че е одобрено надстрояване във вертикално отношение чрез повдигане на височината от съществуващия надзид с 2 м. При осъществяване на това надстрояване върху терасата е предвидено и изменение на западната фасада на сградата, която е обща част, което е видно от заключението на приетата по делото СТЕ. Изграждането на нов обект не е необходимо условие, за да се приеме, че има надстрояване. Достатъчно е да се установи промяна във вертикално отношение на застроената площ, което е установено в настоящия случай, както с представения инвестиционен проект, така и от заключението на СТЕ. В случая задигането на покрива представлява надстрояване по смисъла на закона, за което се изисква декларация-съгласие с нотариална заверка на подписите от всички собственици в етажната собственост, съгласно изискването на чл.183, ал.2 от ЗУТ. Прехвърленото в полза на Р. С. С. право да преустрои таванския етаж по начин, какъвто намери за добре, не представлява право на надстрояване и/или пристрояване на съществуваща сграда по смисъла на чл.66, ал.4 от Закона за собствеността. [НА], том LXXIV, рег.№ 23206, дело 16729/19.12.2003 г. не предоставя право на надстрояване на купувача, а единствено право на преустройство на таванския етаж. Действително не е в преценката нито на административния орган, нито на съда, дали учреденото в полза на заинтересованата страна право на преустройство е погасено по давност. В случая заинтересованата страна няма учредено ограничено вещно право на надстрояване по смисъла на чл. 66, ал. 4 от ЗС, поради което приложение намира разпоредбата на чл.183, ал.2 от ЗУТ. Дори да се приеме, че инвестиционният проект не предвижда надстрояване по смисъла на чл.183, ал.2 от ЗУТ, решението за строеж е издадено в нарушение на чл.185, ал.2 от ЗУТ. С одобреното преустройство и надстрояване на СОС 10135.2560.382.1.3 се засягат общи части в етажната собственост. Според чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността покривът и външната ограждаща стена (фасадата) на сградата представляват общи части, принадлежащи на всички собственици на сградата. В закона липсва легално определение на това кое изменение на общите части на сградата следва да се счита за съществено, поради което това обстоятелство следва да се определя за всеки конкретен случай. Съдебната практика трайно и непротиворечиво приема, че съществено засягане на общи части на сградата е налице винаги, когато е извършено: надзиждане на външните стени на сградата и изменение на покривната конструкция с предвиждането на отвори (прозорци) на фасадата, непредвидени в проекта на сградата; надстрояване, водещо до увеличаване на площта на тавански помещения във вертикално отношение; промяна на конструкцията на покрива и наклона на покривните линии; промяна в профила и конфигурацията на покрива и оформяне на подпокривно пространство, като по този начин се увеличава във височина обема на сградата /така Решение № 4480 от 18.05.2005 г. на ВАС по адм. д. № 2460/2005 г., II о.; Решение № 2021 от 27.02.2007 г. на ВАС по адм. д. № 11691/2006 г., II о.; Решение № 6088 от 14.06.2007 г. на ВАС по адм. д. № 3869/2007 г., II о.; Решение № 9027 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2009 г., II о.; Решение № 9306 от 28.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3370/2016 г., II о.; Решение № 13994 от 20.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3596/2016 г., II о.; Решение № 2828 от 2.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10776/2020 г., II о.; Решение № 3211 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2020 г., II о.; Решение № 15102 от 7.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4386/2020 г., II о., Решение № 10523 от 18.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1484/2021 г., II о. /. От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че се предвижда премахване на скатния покрив и покриване на същата площ с плосък покрив, като фасадните стени се доизграждат, запълвайки разликата във вертикалната ограждаща конструкция между сега съществуващия надзид и изравнената със съществуващите плочи нова покривна конструкция. В случая с предвидените строителни дейности в процесния инвестиционен проект, за които е издадено разрешение за строеж № 112 от 31.05.2023 г. от главен архитект на район "Приморски" при Община Варна, се засягат съществено общи части на процесната сграда - покрив, чрез промяна на конструкцията на покрива и наклона на покривните линии. Поради това е било необходимо изпълнението на изискванията на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. При това положение съдът намира, че при издаване на строителните книжа за обект: „Надстройка и преустройство на тавански жилищен етаж над самостоятелен обект в законно изградена жилищна сграда с [идентификатор], находящ се в УПИ Х-11, кв.14 по плана на 18 м. р., [населено място], с административен адрес [улица]“ не са спазени изискванията на чл. 183, ал. 2 и чл. 185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, поради което се установяват основанията за отмяна на Разрешение за строеж № 112/31.05.2023 г. на главен архитект на район "Приморски" при Община Варна. Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба е основателна По съдебните разноски: На основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателите следва да се присъдят сторените разноски. Същите са доказани в размер на 1920, 00 лева, от които 20, 00 лева - платена държавна такса, 400, 00 лева- депозит за СТЕ и 1 500, 00 лева- платено адвокатско възнаграждение, удостоверено с разписка в Договор за правна защита и съдействие № 1/21.09.2023 г. На основание чл. 143, ал. 1 във вр. пар.1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган. Предвид изложеното, съдът