Решение № 638 от 16.5.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 740/2023 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на арх.В. Т. М. ЕГН •••••••••• срещу Наказателно постановление № ВН-10-17/16.06.2022 г., издадено от Началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол- Варна, с което за нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗТУ е осъществила състава на нарушение на чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ, и на основание чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ на В. Т. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 3 000 лева. С жалбата се счита наказателното постановление за незаконосъобразно поради некомпетентност на лицето, съставило акта за установяване на административно нарушение и допуснати нарушения на Административно- процесуалния кодекс и ЗУТ. В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, се явява лично. По същество въззивницата М. пледира, че липсва съставомерност и вина по отношение на деянието.Представила е в срок и писмени бележки, в които излага че е съставила и изготвила проект през 2019 г., който е бил внесен в Район „Приморски“ и разгледан на РЕСУТ през 2020 г. и одобрен по всички нормативи на ЗУТ по действащо тогава законодателство в частта, касаеща изработеното от нея. Счита, че изготвеният проект е отговарял на всички изисквания на ЗУТ през 2019 г. и 2020 г. и М. е изпълнила към него момент всички свои задължения по своя проект. Според нея неправилно административно-наказващият орган е приел, че въпросният проект е бил отново внесен през 2021 г., но това бил същия проект. През 2021 г. архитект М. по никакъв начин не е изработвала, доработвала или извършвала каквито и да е било действия по този проект, за да е нарушила ЗУТ след неговото изменение. Тя не е била уведомявана и е нямала такава правна възможност да следи какво става с нейния проект, т.е. не знае дали производството е изтеглено, прекратявано и т.н. Моли, съда да отмени наказателното постановление и да присъди съдебните разноски по делото. Жалбоподателката М. по същество твърди, че инженер В. е некомпетентно лице да оценява проект в част „архитектура“, тъй като според ЗУТ един проект се оценява само от съответния лицензиран специалист, т.е. трябва да бъде архитект. Според нея височината на сградата се определя не от съществуващия терен, а от моделирания – този, който ще бъде в бъдеще и се определя от средно аритметичния терен след събиране двете коти - най- висока част на терена и най- ниска част на терена и намиране на средно аритметичния терен. Счита, че кулата не е нарушение на ПУП, кулата е издатината, а не линия по ПУП. Кулите не са били повече от допустимите, тъй като са били в границите на 20 % от застроената площ. Всичко това е било видяно от експертния съвет и никога не е имало забележки относно височината на сградата и спазване на ПУП. Проектът от 2020 г. е бил същият и в него се съдържали същите чертежи, които е приложила за 2019 г. и 2020 г. Забележките касаели други части за подземния етаж и за заведение за хранене, а не касаели височината. Посочва, че според ЗУТ един проект приключва с издаване на заповед за отказ, а в случая няма такава заповед. Проектът е бил върнат за отстраняване на забележките и след това той се разглежда за втори път само за преработената част. За нея е меродавно първото внасяне на проекта и е следвало той да се прецени спрямо законодателството от 2020 г., което не е направено в случая. Действително е имало промени от нея в проекта през 2021 г., но това било за коригираните части. Имало положени печати от 2021 г. Когато е внесен проекта в началото на юли 2021 г., той е бил вече коригиран, което означава, че тя е правила корекциите януари и февруари, т.е. както основният проект, така и корекциите са правени до промяната на закона. Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от старши юрисконсулт Т.К., надлежно упълномощена и приета от съда. По същество счита, че изготвеният проект следва да се третира като нов, тъй като е даден нов входящ номер в Район „Приморски“ и се разглежда като изцяло ново производство. Моли, съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено и да присъди юрисконсултско вазнаграждение. С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: В. Т. М. притежавала Удостоверение за ППП с рег.№ 02554 и валидност 01.01.2021 г. – 31.12.2021 г. от Камарата на архитектите в България. На 12.05.2010 г. било издадено от главния архитект на Община Варна Разрешение за строеж № 146, с което се разрешава на Б. Й. И., собственик с Нотариален акт № 143, том III, рег.5697, дело № 378/2004 г. при нотариус рег.№ 190 от НК, чрез пълномощник „Юнион корект Варна“ООД чрез С.Н.Б., съгласно съгласуван и одобрен инвестиционен проект на 16.04.2010 г. от арх.П.Й. – главен архитект на Община Варна, ПУП-ПРЗ за УПИ X-317, кв.46 по плана на 21 м.р., гр.Варна, одобрен със заповед № Г-210/26.07.2005 г. на зам.кмет на Община Варна, скица изх.№ УТ-94-Б 263/20.01.2006 г. от Район Приморски с виза за проектиране от главен архитект на Район Приморски, скица № 10360/05.05.2010 г. на СГКК-гр.Варна, комплексен доклад за оценка съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към строежите и оценка за „ЕЕ“, изготвени от „Диалекс“ ООД, предварително разрешение на МРРБ изх.№ V 8-54/06.06.2005 г. по чл.96 ал.5 от ЗУТ, Решение по ОВОС № 12-10/92/ 2002 г. на МОСВ-РИ гр.Варна изх.№ 2820/19.12.2002 г., становище изх.№ ВО94-0537СТ/26.02.2010 г. от ЕОН България Мрежи АД във връзка с Предварителен договор № 2586/04.07.2006 г., предварителен договор с „ВиК-Варна“ООД от 07.01.2006 г., Заповед № 0038/08.01.2010 г. на кмета на Община Варна за премахване на дървесна растителност, Специфичните правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД-02-14- 1734/21.09.1999 г. на МРРБ да извърши строеж: Жилищна сграда, намираща се в УПИ X-2563.510=317, кв.46 по плана на 21-ви м.р., гр.Варна, като строеж пета категория. Разрешението е издадено по повод искане вх.№ ЗАО- 1779/14.01.2009 г., № ЗАО-1779/10.12.2009 г. Към разрешението за строеж са приложени заверени копия от: 1. Виза за УПИ – л.52. 2. Констативен протокол от 01.09.2005 г. – л.53. 3. Заповед № 210/26.07.2005 г. на заместник-кмета на Община Варна за одобряване на изработения проект ПУП на УПИ – л.54. На 31.03.2014 г. е изготвен Акт за приемане на конструкцията/приложено заверено копие л.60/ с констатация, че строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти. На 03.08.2020 г. Б. Й. И. е подал до главния архитект на район Приморски при Община Варна с вх.№ АУ071971ПР заявление за одобряване на промяна на инвестиционните намерения по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ в одобрен инвестиционен проект и издаване на заповед по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ за строеж Жилищна сграда Би-АКТИВ, намираща се в УПИ X-317, кв.46 по плана на 21-ви м.р., гр.Варна. Със заявление до кмета на район Приморски рег.№ АУ071971ПР_001/04.08.2020 г. Б. И. е представил за прилагане към преписката на застраховка професионална отговорност на участниците в проектирането и строителство, с приложена Застраховка „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ за застрахован Х.П.Х.в ЕГН •••••••••• като проектант. Заявлението е разгледано и по Протокол № 11/07.08.2020 г. от заседание на Районния Експертен съвет за устройство на територията за район Приморски по т.7 от дневния ред – Заявление рег. № АУ071971ПР/22.06.2020 г. от Б. Й. И. за разглеждане на промяна по чл.154 от ЗУТ на инвестиционен проект за обект Жилищна сграда Би-АКТИВ в УПИ X-317/ПИ 10135.2563.510/, кв.46, 21-ви м.р., гр.Варна е взето решение – връща се инвестиционния проект със следните забележки: 1. Да се представи декларация за съгласие на заинтересовани лица по смисъла на чл.149 ал.2 вр.чл.154 ал.5 от ЗУТ и становище от МРРБ във връзка с чл.96 ал.5 от ЗУТ; 2. За приложеното подземно пристрояване, излизащо от линиите на застрояване, е необходимо издаването на виза за проектиране. Същото е редно да се добави към ЗП и РЗП на сградата; 3. Да се представи проект по част геодезия, представящ исканите промени и описващ разликите в проектните коти, който да бъде обвързан с обемно пространственото обследване на сградата; 4. Да се осигури необходимата достъпна среда до сградата, и самостоятелен обект – кафе бар, отговарящ на наредба № 4/01.06.2009 г.; 5. Да се докаже складово помещение и паркомясто към всеки самостоятелен обект в сградата. В този протокол е посочено, че заявлението на Б. И. е с дата 22.06.2020 г., а приложеното заявление със същия номер е с дата 04.08.2020 г.. На 24.08.2020 г. Б. Й. И. изписал върху бланката на подаденото по-рано от него Заявление до главния архитект на район Приморски при Община Варна рег.№ АУ071971ПР/03.08.2020 г. ръкописно текста „Оттеглям заявление и проекти Б. Й. И. 24.08.2020 г.“ и е положил подпис до този текст. На 17.09.2020 г. подал Заявление до кмета на район Приморски рег.№ АУ071971ПР_002 Б. Й. И. за прилагане към преписката по заявление № АУ071971ПР/03.08.2020 г. на коригирани забележки. На 09.07.2021 г. е подадено ново заявление от Б. Й. И. чрез пълномощника Й.Б.Й. вх.№ АУ06943бПР на район Приморски при Община Варна за одобряване на промяна на инвестиционните намерения по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ в одобрен инвестиционен проект и издаване на заповед по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ за „Жилищна сграда“, намираща се в УПИ 317, кв.46 по плана на 21-ви м.р., гр.Варна. Приложено е ръкописно пълномощно рег.№ 1940 от 22.03.2021 г. по регистъра на нотариус А.А. от Б. Й. И. за Й. Б.ов И. да го представлява и подписва пред всякакви държавни и частни институции и дружества във връзка с издаване на разрешение за строеж и други документи за имота. Заявлението е разгледано същия ден на заседание на районния експертен съвет по устройство на територията за Район Приморски и с решение по т.4 от дневния ред по Протокол № 12/09.07.2021 г. от инвестиционният проект за обект „Жилищна сграда Би-АКТИВ в УПИ X- 317/ПИ 10135.2563.510/, кв.46, 21-ви м.р., гр.Варна – промяна по чл.154 от ЗУТ“ е върнат със следните забележки: 1. Да се представи констативен протокол за степен на завършеност. 2. Да се представи разпределение на кота - 2, 80 и да се изясни зареждането на това ниво. По заявление на Б. Й. И. чрез пълномощника Й.Б.Й. комисия от служители на Район Приморски при Община Варна е изготвила Констативен протокол рег.№ АУ071052ПР_001ПР/19.07.2021 г. на район Приморски за извършена проверка на 16.07.2021 г. от служители на Дирекция Устройство на територията при Район Приморски с констатация, че сградата е изградена в груб строеж, с изпълнена носеща и покривна конструкция и частично извършени довършителни работи по смисъла на § 5 т.46 от ДР на ЗУТ. Издадено е и Удостоверение рег.№ АУ071052ПР_001ПР/19.07.2021 г. на район Приморски при Община Варна, че по повод заявление от Б. Й. И. чрез пълномощника Й.Б.Й. е констатирано, че към момента на издаване на заявлението сградата е изградена в груб строеж, с изпълнена носеща и покривна конструкция и частично извършени довършителни работи по смисъла на § 5 т.46 от ДР на ЗУТ. С молба рег.№ АУ06943бПР_001 ПР на район Приморски от 21.09.2021 г., озаглавена „Допълващи документи към преписката“, Б. И. моли да бъдат приложени към преписката 3 броя инвестиционни проекти част технологична, заверени от ОДБХ, заедно със становище от ОДБХ. С решение по точка 2 от дневния ред по Протокол № 16/01.10.2021 г. от заседание на районния експертен съвет но устройство на територията за Район Приморски по Заявление рег.№ АУ069436ПР/09.07.2021 г. от Б. Й. Й. чрез пълномощник Й.Б.Й. се дава положителна оценка по реда на чл.142 ал.6 т.1 от ЗУТ на инвестиционния проект за обект „Промяна по време на строителството на основание чл.154 от ЗУТ на жилищна сграда „Би Актив“ в УПИ X-317, кв.46 по плана на 21 м.р., гр.Варна“. Следва съгласуване и одобряване на проекта от главен архитект на района. Инвестиционният проект на обект: жилищна сграда „Би Актив“ в УПИ X-317, кв.46 по плана на 21 м.р., гр.Варна, част: архитектура, фаза: технически проект, изготвена от ЕТ „ВТМ Олимпия“ проектант арх.В. Т. М., е съгласуван и одобрен на 19.10.2021 г. от главния архитект В.К. на район Приморски при Община Варна, видно от положените печат и подпис на първа страница на проекта. Строежът е категоризиран като пета категория съгласно чл.137 ал.1 т.5 б.а от ЗУТ и чл.10 ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.На първа страница в долен ляв край е изписано 03.2020 г. гр.Варна. Видно от одобрения и влязъл в сила ПУП-ПРЗ строежът попада в устройствена зона ЖП 1 с показател за височина 10 метра. Със Заповед № 98/21.10.2021 г. към РС № 146/12.05.2010 г., издадена от главния архитект на район Приморски при Община Варна, е изменено на основание чл.154 ал.2 и ал.5 от ЗУТ издаденото Разрешение за строеж № 146/12.05.2010 г., издадено от главния архитект на Община Варна за обект: „Жилищна сграда“, намираща се в УПИ X-2563.510=317, кв.46 по плана на 21- ви м.р., гр.Варна, с направените промени съгласно одобрен инвестиционен проект на 19.10.2021 г. от Главен архитект на Район Приморски. Извършена е служебна проверка от служители на РДНСК-Варна и на 04.11.2021 г. е издаден Констативен протокол за проверка по чл.156 ал.4 от ЗУТ по вх. № РС-5-04-142/28.10.2021 г. с констатации, че съгласувания и одобрен инвестиционен проект не съответства на действащия ПУП – нарушен е чл.108, ал.1, изр.2 вр. чл.24, ал.1 от ЗУТ и заключение, че Заповед за допълване № 98/21.10.2021 г. на Разрешение за строеж № 146/12.05.2010 г. е издадена въз основа на незаконосъобразно одобрени инвестиционни проекти – в нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ вр. с чл.24, ал.1 от същия, както и на чл.154, ал.2, т.1 и 2 вр. с ал.4 от ЗУТ и чл.96 ал.4 от ЗУТ. Със Заповед № ДК-11-ВН-07/11.11.2021 г. на началника на РДНСК- Варна е отменена Заповед № 98/21.10.2021 г., издадена от главния архитект на район Приморски при Община Варна, ведно със съгласуваните и одобрени от него инвестиционни проекти за допълване на разрешение за строеж № 146/12.05.2010 г. за „Жилищна сграда“, намираща се в УПИ X2563.510=317, кв.46 по плана на 21-ви м.р., гр.Варна. Посочено е, че заповедта подлежи на обжалване пред Варненски административен съд. Първоначално Б. И. е обжалвал тази заповед пред Административен съд- Варна, било образувано адм.дело № 239/2022 г., но на 20.04.2022 г. Б. И. е депозирал в съда искане за прекратяване на производството по делото и с протоколно определение от 20.04.2022 г. на Административен съд Варна, 32 състав е прекратено производството по делото. На 29.11.2021 г. Б. Й. И. чрез пълномощник Й. Б.ов И. подал молба до район Приморски на вниманието на арх.Кючукова рег.№ АУ071971ПР_003 да получи: - документ, че започнатото производство за одобряване на проект и искане за допълване на разрешение за строеж е от 2020 г. със Заявление № АУ071971ПР/22.06.2020 г.; - потвърждение, че двете заявления се отнасят за една и съща сграда, за един и същ проект и че корекцията в подземния етаж е по искане на РЕСУТ и не касае височината на сградата. Към административно-наказателната преписка няма приложен отговор на тази молба. На 25.01.2022 г. М. М. В. – инспектор в РДНСК Варна съставила акт за установяване на административно нарушение № ВН10/25.01.2022 г. срещу архитект В. Т. М. за това, че в качеството си на проектант по част „Архитектура“, е изготвила инвестиционен проект за строеж: „Жилищна сграда“, намиращ се в УПИ X2563.510=317, кв.46 по плана на 21-ви м.р., гр.Варна – промяна на инвестиционните намерения, в нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ. Посочено е, че при промяна на инвестиционните намерения след издадено разрешение за строеж се прилагат разпоредбите на ЗУТ и строителните правила и нормативи, действащи към момента на подаване на заявлението за исканата промяна – 09.07.2021 г. В представения проект по част „Архитектура“ при югоизточната фасада е проектирана надстройка, с която сградата става с височина приблизително 14, 20 метра, което е с около 4, 20 метра повече от допустимата по ПУП – 10 метра. Актосъставителят е квалифицирал нарушение по чл.108, ал.1, изр.второ от ЗУТ. Като дата на нарушението е посочена 09.07.2021 г. – датата на подаване на заявлението за разглеждане и одобряване на технически или работни проекти и издаване на разрешение за строеж. АУАН е предявен на В. Т. М. на 25.01.2022 г., тя го подписал и получила препис от АУАН, като записала като възражения: „Оспорвам изцяло акта. Ще представя възражения в срок“. На 31.01.2022 г. арх.В. Т. М. депозирала възражение вх.№ РС-5-00-337 на РДНСК Варна срещу Акт № ВН-10/25.01.2022 г. Във възражението М. счита съставения акт за незаконен на следните основания: това били допустими издатини и не са бил в нарушение на ПУП; за начало на производството за одобряване на проекта трябва да е дата от 2020 г., тъй като е подадено заявление на 22.06.2020 г., това е отбелязано в протокол на РЕСУТ, проектът е разгледан от РЕСУТ, което е отразено в протокол № 11/07.08.2020 г. – няма процедура по прекратяване на производството по силата на чл.56 от АПК – не е съобщено на страните за прекратяване на производството; заявление от възложителя вх.№ АУ069436ПР/09.07.2021 г. било за внасяне на коригиран технологичен проект и премахване на промени в подземния етаж и с него се възобновява спряно производство по чл.55 от АПК, а не е за започване на процедурата, към този момент не е изработван проект по всички части; производството е започнало през 2020 г. преди изменението на чл.24, ал.4 от ЗУТ; архитектурният проект е разработен и предаден на възложителя още през 2019 г. – представя разписка за получен от Б. И. на 09.09.2019 г. част Архитектура за гледане пред ЕСУТ, след това през 2020 г. е променила в проекта само за подземния етаж и е изготвила нова обяснителна записка, не е създавала нов проект през 2021 г.; при изработване на архитектурния проект е действала старата редакция на чл.24, ал.3 от ЗУТ – котата на билото не може да надвишава с повече от 4, 5 метра височината на сградата, определена при условията на ал.1; било издатина над корниза с височина 4, 5 метра и не се включва във височината; през 2021 г. е била само възстановена процедурата по одобряване на проект и производството се отнасяло само за частта, за която е било спряно, а именно за виза за подземно строителство и такова е премахнато. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № ВН-10-17/16.06.2022 г., издадено началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол-Варна. Административно-наказващият орган е възприел изцяло констатациите от АУАН, квалифицирал е нарушението по чл.108, ал.1 изр.второ от ЗУТ, с което бил осъществен състава на чл.232, ал.4, т.2 от ЗУТ и наложил на М. административно наказание глоба в размер на 3 000 лева. С писмо изх.№ РС- 5-00-732/09.08.2022 г. на началника на РДНСК Варна на съда е предоставена справка, според която в РДНСК-Варна няма информация относно това какви точно документи са били приложени от заявителя към заявление до главния архитект на район „Приморски“ при Община Варна вх.№ АУ071971ПР/03.08.2020 г. и към заявление с вх.№ АУ069436ПР/09.07.2021 г. на Район „Приморски" за одобряване на промяна на инвестиционните намерения по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ, както и как е протекло образуваното производство по заявление вх.№ АУ071971ПР/03.08.2020 г. до главния архитект па Район „Приморски“, по тази причина при първоначалното разглеждане на делото във въззивната инстанция с разпореждане № 4726/26.07.2022 г. на Районен съд- Варна е изпратено на главния архитект на Район „Приморски“ при Община Варна за изготвяне на подробна писмена справка с оглед дадените от решаващия състав указания. Към писмото са приложени: Заповед № РД-15-1316/01.07.2019г. на началника на ДНСК; Заповед № РД-15-352/09.03.2019г. на началника на ДНСК; Заповед № РД-15- 1062/31.05.2019г. на началника на ДНСК. С писмо рег.№ РД22017548ПР_001ПР/01.09.2022 г. главният архитект на Район Приморски при Община Варна предоставя на съда справка, според която: 1. Заявление peг.№ АУ071971ПР/03.08.2020 г. за одобряване на промяна на промяна на инвестиционните намерения по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ от Б. Й. И. за Обект: „Жилищна сграда БИ АКТИВ“, намираща се в УПИ Х-317, кв.46, по плана на 21-ви м.р., гр.Варна е подадено на гише за Административно обслужване при Район Приморски. В депозираното заявление не е отбелязан обема от придружаваща го проектна документация. От справка в информационна система за обслужване на Община Варна, Б. И. е депозирал заявление с peг. № АУ071971ПР_001ПР/ 04.08.2020г. с приложение застраховка професионална отговорност на проектант от екипа изготвящ проекта. Заявителя лично е оттеглил всички депозирани документи по преписка с горепосочен номер, поради което район Приморски не разполага с информация за техният обем и съдържание. 2. Предоставят заверено за вярно с оригинала Заявление peг.№ АУ071971ПР/03.08.2020 г. за одобряване на промяна на промяна на инвестиционните намерения по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ от Б. Й. И., на което заявителя собственоръчно е изписал волята си „оттеглям заявление и проекти“ на дата 24.08.2020 г. с което заявителят е прекратил процедурата по административното производство. 3. Преписка с рег.№АУ069436ПР/09.07.2021 г. на район „Приморски" за одобряване на промяна на инвестиционните намерения по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ в одобрен инвестиционен проект и издаване заповед по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ за „Жилищна сграда", намираща се в УПИ-317, кв.46 по плана на 21-ви м.р., гр.Варна, е входирана от Б. Й. И., чрез Й.Б.Й. - негов пълномощник по силата на представено нотариално заверено пълномощно с peг.№ 316/22.03.2021 г. Към преписката са приложени проекти по части: „Архитектурна", „Конструктивна", „Електро", „ВиК", „Геодезия", „ЕЕ"-, „ОВК", и част„Технологична". Проектът е докладван на РЕСУТ при Район Приморски, с предложено решение по т.4 от Протокол № 12/09.07.2021 г. - Връща проекта със следните забележки: Да се представи протокол за степен на завършеност и да се представи разпределение на кота -2, 80. Проектите са представени за корекция и върнати със заявление с peг.№ АУ069436ПР_001ПР/21.09.2021 г. от заявителя. Така коригирани, проектите са предложени за разглеждане на РЕСУТ и с Протокол № 16/01.10.2021 г. по т.2 е дадено положително становище относно обект: промяна на инвестиционни намерения по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ за „Жилищна сграда“, намираща се в УПИ-317, кв.46 по плана на 21-ви м.р., гр.Варна. Издадена е Заповед № 98/21.10.2021 г. по чл.154 ал.5 от ЗУТ на Главен Архитект на район Приморски, която е обявена на РДНСК. След проверката в законовоустановеният срок по ЗУТ, Заповед № 98/21.10.2021 г. на Главен Архитект на район Приморски е отменена, със Заповед № ДК-11- ВН07/11.11.2021 г. на РДНСК- Варна. Във връзка с образувано служебно производство, по реда на чл.156, ал.1 от ЗУТ, от Началника на регионална дирекция за национален и строителен контрол с писмо с peг. № АГУП21001833ПР/08.12.2021 г. е изискано копие на проектна документация по част „Архитектура", „Конструктивна" и „Геодезия", както и документите приложени към административната преписка. Същите са предоставени с писмо рег.№ АГУП21001833ПР_005ПР/17.12.2021 г. на Главен Архитект на Район „Приморски“. Във връзка с писмо с изх.№ РС-5-01-163/20.12.2021 г. на РДНСК са предоставили изисканите документи с техен изх. рег.№ РД21026801ПР_001ПР/10.01.2022 г. Към писмото са приложени: заявление peг.№ АУ071971ПР/03.08.2020 г. писмо с peг. № АГУП21001833ПР/08.12.2021 г. писмо рег.№ АГУП21001833ПР_005ПР/17.12.2021 г. Към административно-наказателната преписка са приложени изброените по-горе писмени доказателства. В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката М. М. В., която потвърди отразените в АУАН обстоятелства. Установеното от нея нарушение било, че сградата е проектирана с надвишение 4, 20 метра над максимално допустимата височина от 10 метра. Във внесения на 09.07.2021 г. инвестиционен проект са използвани части от инвестиционния проект, който е бил внесен от същия молител, но с изрично негово заявление преписката от 2020 г. е изтеглена в цялост и през 2021 г. е подал ново заявление. Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на М. М. В., писмените доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка. Съдът кредитира свидетелските показания на М. М. В. като обективни и подкрепящи се от писмените доказателства. Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен ред събитията. Съдът кредитира изцяло и приобщеното заключение на назначената и приложена по делото Съдебно – техническа експертиза изготвена от арх.В. И. Т.-И.. Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима. Съгласно чл.238 ал.2 т.2 от ЗУТ актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от служители на Дирекцията за национален строителен контрол. АУАН е издаден от компетентен орган - М. М. В. – инспектор в РДНСК Варна, служител на Дирекцията за национален строителен контрол. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - К.Н.М. – началник на Регионална дирекция за национален строителен контрол-Варна. Съгласно чл.239 ал.1 от ЗУТ наказателните постановления се издават от началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощени от него длъжностни лица - за нарушения на разпоредбите по устройство на територията (проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно строителство и качество на строителните материали и други). От приложеното заверено копие от Заповед № РД- 047/04.02.2022 г. на началника на ДНСК в т.16 се предоставят правомощия на началниците на РДНСК да издават наказателни постановления за нарушения по ЗУТ за всички категории строежи. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми. Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна. При възприетата фактическа обстановка съдът счете, че в случая В. Т. М. е осъществило от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.108, ал.1, изр.2 от Закона за устройство на територията. Тази разпоредба установява, че предвижданията на подробните устройствени планове са задължителни за инвестиционното проектиране. В тази насока, след анализ на събраните доказателства, съдът приема направените в хода на проверката констатации и изводи на административнонаказващия орган: Видно от одобрения и влязъл в сила ПУП-ПРЗ за имота, същият попада в устройствена зона ЖП1, със следните градоустройствени показатели: височина на сградата по-малка или равна на 10 метра, характер на застрояване - ниско. Съгласно разпоредбите на чл.24, ал.1 и ал.3 от ЗУТ, действали към момента на издаване на разрешението за строеж, а именно – 2010 г., височината на сградата се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена и се приема за равна на допустимата, ако сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване с височина, равна на допустимата, и равнина, проведена от тази височина под ъгъл 45 градуса спрямо хоризонта. Според легалното определение за „средно ниво на прилежащия терен“, дадено в § 5, т.52 от Допълните разпоредби на ЗУТ (предишна т.49 - ДВ, бр.65 от 2003 г., действала към 2020 г.), това е „нивото на терена, измерено в средата на съответната ограждаща стена на сградата“. От одобрения на 16.04.210 г., инвестиционен проект по част „Архитектура“ е видно, че сградата е проектирана при спазване на горецитираните норми, като височината на сградата е приета за равна на допустимата, понеже сградата е разположена в пространството, ограничено от вертикална равнина, по линията на застрояване. Средната кота на прилежащия терен за всяка фасада е определена спрямо измерения терен на място. С бр.82 от 26.10.2012 г. на Държавен вестник е обнародвана промяна в легалната дефиниция на § 5, т.52 от ДР на ЗУТ, който придобива следната редакция: „Кота на средното ниво на прилежащия терен“ е средноаритметичната стойност на най-ниската и най- високата проектна кота на прилежащия терен за съответната ограждаща стена, оформен съобразно част „Геодезическа" (вертикална планировка) на инвестиционния проект“. Разпоредбата на чл.24 от ЗУТ също е претърпяла законодателни промени от датата на първоначално издаденото строително разрешение № 146/12.05.2010 г. до датата на подаване на заявление за одобряване на исканата промяна на инвестиционните намерения. Цитираната правна норма е допълнена с нова ал.4/обн. в бр.16 на ДВ от 23.02.2021 г./, съгласно която разпоредбите на ал.3 не се прилагат във вилните зони и в зоните за ниско застрояване. В случая имотът, предмет на инвестиционно проектиране е разположен в устройствена зона ЖП1, предвидена за ниско жилищно застрояване. От горното следва, че при определяне височината на сградата, следва да се прилага единствено чл.24, ал.1 от ЗУТ, съгласно който „височината на сградата се определя в абсолютни мерки от котата на средното ниво на прилежащия терен за съответната ограждаща стена: до котата на пресечната линия на фасадната плоскост с покривната плоскост - при сгради със стрехи; до котата на горната повърхност на корниза - при сгради с корнизи; до котата на най-високата точка на ограждащите стени - при сгради без корнизи и без стрехи“. Т.е. средната кота на прилежащия терен за всяка ограждаща стена следва да се определя спрямо моделирания терен, даден в част „Геодезическа“. Одобреният проект по част „Геодезия“, чертеж „Вертикална планировка“, изработен с оглед разрешаване на исканата промяна по чл.154 от ЗУТ е непълен - не са отразени всички проектни коти за всяка една ограждаща стена. Горното препятства правилното определяне на средна кота прилежащ терен за всяка една ограждаща стена и оттам - правилното определяне на височината на сградата спрямо изискванията на чл.24, ал.1 от ЗУТ. Съгласно чл.154, ал.6 от ЗУТ „измененията в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал.2 т.5-8 се одобряват при условията и по реда на чл.145 от ЗУТ“ - т.е. по общия ред, предвиден в ЗУТ за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и то при условията на действащите, към датата на подаване на заявлението, разпоредби. В конкретния случай, заявлението за одобряване на промяна на инвестиционните намерения в одобрения на 16.04.2010 г. проект и за издаване на заповед по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ за „Жилищна сграда“, находящ се в УПИ Х2563.510=317, кв.46 по плана на 21-ви м.р., гр.Варна, е подадено на 09.07.2021 г., т.е. след влизане в сила на промените в чл.24 от ЗУТ, поради което спрямо това искане не може да се приложи благоприятната хипотеза на §12 от Преходните разпоредби /ПР/ на същия закон. Съгласно текста на ал.1 от горецитираната правна норма, започнатите производства по одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж (в това число и по чл. 154 от ЗУТ се довършват по досегашния ред. Терминът „започнали производства“ е дефиниран точно в § 12 ал.2 от ПР на ЗУТ и с него се определя, че за дата на започване на производството по одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж, респ. производството по реда на чл.154, ал.5 от ЗУТ, се счита денят на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. С други думи, при ново строителство, както и при промяна на инвестиционните намерения, след издадено разрешение за строеж, се прилагат разпоредбите на ЗУТ и строителните правила и нормативи, действащи към момента на подаване на заявлението за разрешаване на новия строеж, респ. за исканата промяна или в случая - 09.07.2021 г. Със съгласувания и одобрен проект по част „Архитектура“ е предвидено изграждането на „пристройка към първи етаж, която се явява подземна, в петното на одобрения подземен гараж, разширение на 5-ти етаж и частична надстройка в 6-ти етаж“. От графичната част на проекта е видно, че определените средни коти прилежащ терен посочени в чертежи: „Фасада югоизток“, „Фасада югозапад“, „Фасада североизток“ и „Фасада северозапад“ противоречат на цитираните до момента действащи строителни правила и нормативи. При определяне височината на сградата е следвало да се прилага единствено разпоредбата на чл.24, ал. 1 от ЗУТ и да се определи средна кота прилежащ терен като средно аритметична стойност между най-ниската и най-високата точна на моделирания /съобразно част „Геодезия“/ терен, за всяка една от ограждащите стени. При югоизточната фасада, при правилно определяне на средната кота на прилежащия терен и прилагане на разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗУТ е видно, че с проектирана надстройка, сградата става с височина приблизително 14, 20 м., което е с около 4, 20 м. повече от допустимата по ЗУТ. Горното представлява нарушение на императива на чл.108, ал.1 изр.2 от ЗУТ, вр. с чл.24, ал.1 от ЗУТ, съгласно който предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Отделно от изложеното, видно от приложения към преписката, констативен акт за приемане на конструкцията, съставен на 31.03.2014 г. и констативен протокол за степен на завършеност, издаден на основание чл.181 ал.2 от ЗУТ, сградата е завършена във фаза „груб строеж, с изпълнена носеща и покривна конструкция и частично извършени довършителни работи по смисъла на § 5 т.46 от ДР на ЗУТ. При така установената фаза на строежа, промени в инвестиционните намерения в обхвата на съществените отклонения по смисъла на чл.154, ал.2 oт ЗУТ са допустими, когато не се променят достигнатите проектни нива на строежа. В случая, както бе отбелязано по-горе, с проекта по чл.154 от ЗУТ се предвижда пристройка към първи етаж, която се явява подземна, в петното на одобрения подземен гараж, разширение на 5-ти етаж (пристрояване на Ателие №1 и 13 разделянето му на два самостоятелни апартамента, при което се усвояват скатайте покриви по предходно одобрения проект) и частична надстройка в 6- ти етаж, с което се променят проектни нива и се нарушават предвижданията на ПУП, досежно определената с него максимално допустима височина което е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.4 от ЗУТ, след издаване на разрешението за строеж, изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал.2 т.1, 2, 3 и 4 са недопустими, като видно от текста на цитираната норма на ал.2 т.1, съществени са тези отклонения, които нарушават предвижданията на действащия подробен устройствен план. Съществени са и отклоненията от проекта, които нарушават изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или в територии с режим на превантивна устройствена защита (т.2). В случая, видно от издаденото разрешение за строеж, имотът попада в зона с наложена строителна забрана, съгласно заповед № РД-02-14-300/21.04.1997 г. на МТРС и за строителството в същия и издадено предварително разрешение на МРРБ с изх. №V8- 54/06.06.2005г. по реда на чл.96, ал.5 от ЗУТ. Действащата към момента разпоредба на чл.96 ал.4 (изм. и доп. ДВ. бр.16 от 23 февруари 2021 г.) гласи, че „извън случаите на ал.3 (геозащитни мерки и дейности), строителство на сгради и съоръжения в свлачищни райони, вписани в регистъра по чл. 95 ал.2, се разрешава по реда на този закон след издаване на министъра на регионалното развитие и благоустройството и след осъществяване на геозащитните мерки и дейности, за които с инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания е доказана необходимост от извършване на геозащитни мерки и дейности, по заявление на възложителя и въз основа на документи, подробно изброени в следващите подточки на чл.96, ал.4, т.1. След проверка в преписката, не е установено наличие на предварително съгласие на МРРБ за новото инвестиционно намерение. Инвестиционният проект на обект: жилищна сграда „Би Актив“ в УПИ X-317, кв.46 по плана на 21 м.р., гр.Варна, част: архитектура, фаза: технически проект, изготвена от ЕТ „ВТМ Олимпия“ проектант арх.В. Т. М., е съгласуван и одобрен на 19.10.2021 г. от главния архитект В.К. на район Приморски при Община Варна, видно от положените печат и подпис на първа страница на проекта. На първа страница в долен ляв край е изписано 03.2020 г. гр.Варна. В папката с инвестиционния проект част: архитектура е приложено удостоверение за проектантска правоспособност изх.№ 210101U7686, издадено на 01.01.2021 г. от Камарата на архитектите в България за валидна проектантска правоспособност на В. Т. М., валидно до 31.12.2021 г., което още веднъж доказва, че проекта е изготвен през 2021 година. В долния ляв край на обяснителната бележка от арх.В.М. към инвестиционен проект, част: архитектура е изписано 06.2021 г. гр.Варна. това отново доказва, че инвестиционният проект е изготвен след изменението на чл.24 от ЗУТ, влязло в сила на 23.02.2021 г. На различни места в инвестиционният проект на обект: жилищна сграда „Би Актив“ в УПИ X-317, кв.46 по плана на 21 м.р., гр.Варна, част: архитектура на различни листи фигурират печати на арх.В. Т.М. с подпис и изписана година 2021: на количествена сметка, чертеж фасада северозапад, чертеж фасада североизток, чертеж фасада югозапад, чертеж фасада югоизток и др., на които не е посочена дата, но това опровергава твърденията на М., че след внасяне на инвестиционния проект през 2020 година не е работила по тази част. Заповед № 98/21.10.2021 г. от главния архитект на район Приморски при Община Варна за изменение на издаденото Разрешение за строеж № 146/12.05.2010 г. е издадена на основание чл.154 ал.2 и ал.5 от ЗУТ. Тези разпоредби касаят изменения в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5, 6, 7 и 8 се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл.149 ал.2, въз основа на одобрен инвестиционен проект към издаденото разрешение за строеж. Със Заповед № ДК-11-ВН- 07/11.11.2021 г. на началника на РДНСК-Варна е отменена Заповед № 98/21.10.2021 г., издадена от главния архитект на район Приморски при Община Варна, ведно със съгласуваните и одобрени от него инвестиционни проекти за допълване на разрешение за строеж № 146/12.05.2010 г. за „Жилищна сграда“, намираща се в УПИ X2563.510=317, кв.46 по плана на 21- ви м.р., гр.Варна. Посочено е, че заповедта подлежи на обжалване пред Варненски административен съд. Първоначално Б. И. е обжалвал тази заповед пред Административен съд Варна, било образувано адм.дело № 239/2022 г., но на 20.04.2022 г. Б. И. е депозирал в съда искане за прекратяване на производството по делото и с протоколно определение от 20.04.2022 г. на Административен съд Варна, 32 състав е прекратено производството по делото. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че В. Т. М. в качеството си на проектант по част „Архитектура“ е изготвила инвестиционен проект на строеж: „Жилищна сграда“, намиращ се в УПИ X2563.510=317, кв.46 по плана на 21-ви м.р., гр.Варна – промяна на инвестиционните намерения, в нарушение на чл.108, ал.1, изр.2 от ЗУТ, като не е съобразила проекта с изискването на подробния устройствен план за максимална височина на сградата от 10 метра. Нарушението е извършено на 09.07.2021 г. – датата на подаване на заявлението за разглеждане и одобряване на проект и издаване на разрешение за строеж в гр.Варна, район Приморски на Община Варна. Съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, а именно, че началото на процедурата е от датата на първото внасяне на проекта / датата от описаната в СТЕ ретроспекция/. Процедурата не е прекратявана, тя продължава до края на приемането на проекта с последния протокол на ЕСУТ, като след забележките те биват отстранявани.Може да се разглеждат няколко пъти до пълното отстраняване.Връщане на проекта със забележки от РЕСУТ във връзка с промяна на ЗУТ няма. На проекта част Архитектура са видни коти средно прилежащ терен, с пунктир са показани ограниченията във височините, площ заета от кула. Проектът няма нарушение на ПУП, нито на ЗУТ и подзаконови уредби. Подобни пропуски неминуемо биха забелязани на ЕСУТ. ЗУТ не забранява с проект за изменение по време на строителството, какъвто е този, да променя обема на сградата в рамките на действащия ПУП. Проектантът няма как да управлява административния орган. Длъжен е да изпълнява изискванията на този орган. Проектантът не е страна по преписката. Заявленията във връзка с документите за строителство- всякакви- се подават от името на възложителя. Както е посочено и в заключението на приетата по делото СТЕ подобно нарушение няма начин да бъде пропуснато на три заседания, които са били проведени от РЕСУТ, след три последователни разглеждания на процесните инвестиционни проекти.Проектите са били връщани два пъти, с конкретни забележки, други пропуски, но не и поради несъответствие с ПУП. С тези констатации в СТЕ обаче, съдът намира че не отпада изискването проектите да бъдат съобразени с действащото към момента законодателство и настъпилите промени в него. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че АУАН е съставен от некомпетентно лице и е нищожен. Компетентността на актосъставителите по ЗУТ е уредена в чл.238 ал.2 т.2 от ЗУТ, съгласно който актовете за установяване на нарушения по този закон се съставят от служители на Дирекцията за национален строителен контрол. АУАН е издаден от компетентен орган - М. М. В. – инспектор в РДНСК Варна, служител на Дирекцията за национален строителен контрол. Посочените от жалбоподателката доводи, че актосъставителката няма квалификация архитект, няма диплома, няма проектантска правоспособност и не е член на Камарата на архитектите са ирелевантни, тъй за тях няма законово изискване. Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба, че в АУАН неправилно е посочена началната дата за започване на процедурата по одобряване на проекта, като датата на започване на производството е през 2020 година преди изменението на ЗУТ, а не приетата в акта 09.07.2021 г. Неправилен е изводът на жалбоподателя, че в случая датата на започване на производството е датата на извършване на първото процесуално действие на производството съгласно чл.25, ал.3 от Административно- процесуалния кодекс, защото тази хипотеза касае случаите извън ал.1 и ал.2 на чл.25 от АПК, когато се касае започване на производство по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган. Такава хипотеза не е налична в случая, тъй като производството е инициирано по искане и датата на започване на производството съгласно чл.25, ал.1 от АПК е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган. Съдът счита, че след като на 24.08.2020 г. заявителят Б. Й. И. изрично е оттеглил заявлението и проектите, то процедурата за одобряване на промяна на инвестиционните намерения по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ в одобрен инвестиционен проект и издаване на заповед по реда на чл.154 ал.5 от ЗУТ е приключила, въпреки, че няма изричен акт за това и чрез подаване на заявление от Б. Й. И. чрез пълномощника Й.Б.Й. на 09.07.2021 г. е стартирала нова процедура. Съгласно посочената като основание за налагане на административното наказание разпоредба на чл.232, ал.4 от ЗУТ на проектант, който изработва проекти, несъобразени с този закон, актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи по проектирането и строителството, се налага глоба от 3000 до 15 000 лева. Правилно е определена наказващата норма, не са посочени данни за други нарушения от страна на В. Т. М., наложено е наказание в минималния размер, което според съда отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и ще изпълни целите на административното наказание, заложени в ЗАНН. От въззивницата бе направено искане за присъждане на разноските поделото. С оглед изхода на делото – наказателното постановление следва да бъде потвърдено, това искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. От процесуалния представител на въззиваемата страна е направено искане за присъждане на разноски и същото следва да бъде уважено в размер на 120.00 лева за юристконсултско възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото. С оглед на всичко изложено съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено според изискванията на процесуалния и материалния закон и като такова следва да бъде потвърдено, поради което