Решение № 4518 от 10.10.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 9912/2023 г.

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН. Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-77089 от 07.07.2023г. по описа на ОПП СДВР от С. В. А. с ЕГН •••••••••• и адрес в гр. София, ул.“Търновска конституция“ № 37, ап. 24 срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К N 7629574, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично и се представлява от адв. Г. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си сочи, че иска отмяна на процесния електронен фиш, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и неправилно приложение на материалния закон. Претендира разноски. В съдебно заседание административният орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител. По делото, преди съдебното заседание е постъпило писмено становище от процесуален представител за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. СРП, редовно уведомена не се представлява. Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Лек автомобил марка „БМВ 750 И” с ДК № СВ 6888 КХ е собственост на ''Бист Груп'' ЕООД с управител към 30.05.2023г. С. А.(л.9 от делото). Срещу последния бил издаден електронен фиш за налагане на глоба Серия К N 7629574 от СДВР за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че на 30.05.2023 г. в 09: 52 часа в гр. София, по ул.''Скопие'' до № 6 с посока на движение от бул.''Рожен'' към ул.''Габрово'', лек автомобил марка „БМВ 750 И” с ДК № СВ 6888 КХ е бил засечен да се движи със скорост от 78 км/ч, при забрана за движение със скорост над 50 км/ч.. Скоростта на лек автомобил марка „БМВ 750 И” с ДК № СВ 6888 КХ била измерена с автоматизирано техническо средство-видеосистема TFR1-M. От правна страна: Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от правоимащо лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., а по автомагистрала – 140 км. ч., като съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая е съставен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с „автоматизирано техническо средство” по смисъла на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з – 931 от 30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи(л.10 от делото) образец. В същата разпоредба са посочени и реквизитите на Електронния фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съдът намира, че процесният електронен фиш е издаден при формално спазване на законовите изисквания и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4 реквизити. От представените по делото писмени доказателства се установява, че средството за измерване е преминало проверка за техническа годност на 18.05.2023г., за което е издаден протокол(л.11 от делото). По делото е установено, че на 30.05.2023г. процесното средство за измерване е било позиционирано в гр. София, ул.''Скопие'' до № 6, като с него е извършван контрол на скоростта за времето от 09: 30ч. до 11: 30ч. в посока от бул.''Рожен'' към ул.''Габрово''. Писмените доказателства за мястото на извършване на нарушението съответстват на приложения снимков материал и описаното в електронния фиш и в този смисъл възраженията на жалбоподателя са неоснователни. При отчитане на скоростта и последвалото издаване на фиш е взето предвид допустимото отклонение в показанията на техническото средство и от резултата са извадени 3 километра, като гаранция за обективност на измерването. Видно е, че в електронния фиш е приета скорост на движение на автомобила от 78 км./ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано техническо средство, е отчетена скорост на движение 81 км./ч. Независимо от изложеното, съдът намира, че АО е допуснал нарушение, като не е изяснил въпроса, досежно субекта на нарушението. Необходимо е да се посочи, че тежестта на доказване е за административния орган, но същият прояви абсолютна пасивност в производството. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. От своя страна разпоредбата на чл. 186, ал. 4 от ЗДВП сочи, че при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. При неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване на фиша. В настоящия случай по делото не са представени доказателства, посочената в ал. 4 процедура да е спазена, респективно без основание е определен субектът на административнонаказателна отговорност, а именно: законния представител на ЮЛ- собственик. Предвид изложеното, следва да се приеме, че административния орган грубо е нарушил процедурата по издаване на електронния фиш. По тези съображения ЕФ следва да бъде отменен. При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски, такива са поискани, и са представени доказателства, че са направени в размер от 1200 лева. Процесуалният представител на АО е направил възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание, като не са събирани допълнителни доказателства, извън приложените от жалбоподателя с жалбата и от АО с административната преписка. Предвид това, съдът намира, че следва да уважи искането на жалбоподателя за разноски в размер от 600 лева и го отхвърли в останалата му част до размера от 1200 лева. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът