Решение № 1649 от 21.3.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 4731/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ответника „Т.И.Б.“ ЕООД срещу решение от 17.02.2022г., постановено по гр. дело № 22328/2021 г. на Софийски районен съд, 33 състав, в частта, с която са уважени предявените по делото искове по чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 173 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено в отношенията между жалбоподателя и ищеца „О.М.” АД, че „Т.И.Б.“ ЕООД дължи плащане на сумата 5 547. 02 лева, представляваща задължение по договор от 01.11.2019г. за заплащане на цена на разпределение, снабдяване, доставка на природен газ, пренос и достъп до газоразпределителната мрежа, компресиране, транспорт, декомпресиране на природен газ за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2020г. в обект на адрес: гр. Банско, ул. ••••, х-л Хермес, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.11.2020 г. до погасяване на задължението и сумата 254. 64 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от 10.03.2020г. до 18.11.2020г. В жалбата се поддържа бланкетно оплакване за неправилност и необоснованост на решението в частта за уважаване на исковете, поради неправилна преценка на събраните докзателства. Въззивникът твърди, че фактурираните количества природен газ не са доставени. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете, с присъждане на разноски. Въззиваемият - ищец „О.М.” АД оспорва жалбата по съображения, изложени в депозиран писмен отговор. Поддържа, че по делото е доказано от заключенията на приетите СТЕ и ССчЕ стойността на доставеното количество природен газ. Моли съда да потвърди първоинстанционния акт в обжалваната част, като му присъди разноски. Решението в частта за отхвърляне на иска за главницата за разликата до пълния предявен размер от 5648. 24 лв. е влязло в сила, като необжалвано. Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт: При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо в атакуваната част. По същество жалбата е неоснователна. Предявени са по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК установителни искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 57527/2020г. на СРС, 33 състав, на основание чл. 410 ГПК вр. чл. 184 ЗЕ. СРС е уважил исковете, като е приел, че по делото е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по процесния договор за разпределение и снабдяване с природен газ от 01.11.2019г., сключен при Общи условия, като за процесния имот е доставяно количество природен газ съобразно уговореното. По отношение размера на главницата е кредитирал неоспореното заключение на приетата ССчЕ, съгласно което стойността на процесната услуга за доставка на природен газ по процесните три фактури, издадени за периода 29.02.2020г. – 30.04.2020г., е в размер на сумата 5547. 02 лв. По отношение на претендираната мораторна лихва е кредитирал констатациите на вещото лице, съгласно които стойността й е 349. 49 лв. за процесния период, поради което е уважил изцяло иска за лихва до претендирания размер от 254. 64 лв. Наличието на облигационно правоотношение между страните по смисъла на чл. 173 ЗЕ за процесния период въз основа на представения по делото писмен договор № 161417/01.11.2019г. е отделено за безспорно по делото, а и се установява от същия, сключен за срок до 31.12.2020г. Единственият релевиран в жалбата довод за липса на доказателства за извършена доставка на услугата е изцяло неоснователен и недоказан. Съгласно заключението на приетата СТЕ, за целия процесен период е налице доставен природен газ в имота, като на 08.12.2021г. в присъствие на служител на въззиваемото дружество са били свалени от вещото лице данните от паметта на коректора за исковия период, които са били налични, считано от 23.01.2020г. Вещото лице дава констатации, че за част от наличния период /01.01.2020г. – 23.01.2020г./ данните вече не са били налични – нулирани в коректора, тъй като показанията следва да бъдат отчетени в 7 часа на първо число на месеца и новите показания автоматично изтриват по -старите. Ето защо за визирания период правилно СРС е изчислил дължимото количество природен газ, като за фактурираните в повече от отчетените 234 куб.м. е приложил чл. 162 ГПК. Правилни са мотивите на СРС, че липсата на осчетоводяване на процесните фактури от ответното дружество не налага извод за липса на доказана доставка на процесното количество природен газ, респ. за освобождаване на клиента от задължението за заплащане на цената, ако е налице валидно договорно правоотношение по продажба на природен газ. В случая такова е безспорно установено по делото. Други оспорвания не са релевирани досежно иска за главницата. По отношение на претенцията за мораторна лихва също не са наведени конкретни оплаквания, поради което въззивният съд не дължи произнасяне. С оглед всичко изложено, жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част. При този изхода на спора, на въззиваемия следва да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 620 лева, при липса на направено възражение по л. 78, ал. 5 ГПК от насрещната страна. Така мотивиран, Софийски градски съд