Решение № 43 от 17.6.2024 г. на Районен съд - Кула по дело № 140/2024 г.

Производството по делото е по чл. 95-97 от Закона за социалните услуги, образувано по подадена молба от Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Кула за настаняване на поставената под пълно запрещение М. С. Ц., ЕГН •••••••••• от с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „.... в социална или интегрирана здравносоциална услуга за резидентна грижа в ЦНСТПЛПР № 2 - с. Б., общ. Б., обл. В., ул.... за срок до 3 години. В молбата се твърди, че На 22.04.2024г. Ц. И. е депозирала заявление в ДСП - Кула за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет на 22.04.2024г., като настойник и законен представител на поставената под пълно запрещение Ц., която притежава ЕР на ТЕЛК със степен на увреждане 95% ТНР без чужда помощ и водеща диагноза: „Параноидна шизофрения“ и е поставена под пълно запрещение. Посочва се също, че М. Ц. е разведена и има две дъщери, които нямат желание и възможност да полага грижи за нея в домашна среда. Излагат се твърдения, че Ц. е неконтактна, не може сама да се грижи за здравословното си състояние, нито да взима самостоятелни решения и да организира ежедневието си, нуждае се от помощ за справяне с ежедневните дейности, наблюдение от специалисти и съдействие за получаване на необходимите медицински грижи, както и че същата е настанена е услугата от 14.05.2021г., но срокът за нейното настаняване е изтекъл. В молбата се посочва също, че Ц. е декларирала писмено желание да ползва услугата, както и че е изразено писмено становище в тази връзка от нейния настойник, в което е посочено, че липсва подкрепяща роднинска среда за връщане в домашна среда, невъзможност на лицето да се грижи сама за себе си, както и че лицето добре се е адаптирало към услугата. Изразено е становище в молбата, че ползваната към момента услуга по най-добрия начин отговаря на нейните потребности и е необходимо да продължи да ползва същата с оглед изготвена предварителна оценка на потребностите от социални услуги от ДСП – в посочената услуга със заповед от 14.05.2024г. на основание чл. 96, ал. 2 от ЗСУ, до окончателно произнасяне на съда. Молителят - Дирекция "Социално подпомагане" гр. Кула в съдебно заседание, чрез законния си представител, поддържа депозираната молба и моли съда същата да бъде уважена. Заинтересованата страна – М. С. Ц. в проведеното открито съдебно заседание не изразява становище, тъй като отказва да говори. Настойникът Ц. С. И. поддържа писменото си становище и изразява своето съгласие да бъде настанено запретеното лице в услугата, където живее и понастоящем. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна: От приетото по делото решение от 20.11.2003г., постановено по Гр. дело № 701 по описа за 2003г. на Окръжен съд – Варна се установява, че лицето М. С. Ц. е поставена под пълно запрещение. В изпълнение на съдебното решение, видно от приетото по делото Удостоверение № 2/30.09.2016г. на органа по настойничеството и попечителството при община Б. за настойник на Нелова е назначена Ц. С. И.. От приетото по делото ЕР на ТЕЛК № 0412/059 от 15.04.2013г., издадено от ТЕЛК за психични заболявания при „ЦПЗ – Враца“ ЕООД се установява, че след преосвидетелстване на Ц. е определена оценка на трудоспособността: 95% ТНР без чужда помощ и водеща диагноза: „Параноидна шизофрения“. От приетата по делото предварителна оценка на потребностите от социални услуги на запретената, изготвен от ДСП – гр. Кула се установява, че същата е разведена, има две дъщери, с които не поддържа никакви контакти. Няма подкрепяща роднинска среда. Нуждае се от помощ за личен тоалет, обличане, прием на медикаменти. В оценката е посочено също, че Ц. е потребител на услугата от 01.01.2011г., като преди това е била настанена в ДВХПР с. Б. и напълно е адаптирана към условията на живот в услугата. От приетите по делото копие от медицинско удостоверение за общо здравословно състояние и копие от медицинска характеристика на лицето се установява, че Ц. е психомоторно напрегната, емоционално лабилна, с агресивно поведение, говори несвързано, с разкъсан мисловен процес, неравномерен по темп, с настъпила личностова промяна, като е изразено становище, че е подходящ за нея престоят в такъв център. Съдът непосредствено се увери в състоянието на лицето, като при изслушването му установи, че е почти невъзможен контакт с лицето, напрегната е и абсолютно неспособна да се грижи сама за себе си. Видно от приетото по делото писмено становище от настойника на запретената– Ц. И., както и от изразеното от нея в съденото заседание становище, Ц. не може да се грижи сама за себе си с оглед заболяването си, няма близки, които да имат възможност да се грижат за нея, а тя е абсолютно неспособна да се грижи за себе си, като изцяло е зависима от персонала за контрол при приема на медикаменти, като в ЦНСТПЛПР № 2– с. Б., където е настанена понастоящем се чувства много добре, адаптирала се е много добре и получава всички необходими грижи. По делото е приета писмена декларация от запретената на лицето, с която заявява желанието си да бъде настанена в услугата. Към момента Ц. е настанена временно в услугата по административен ред със Заповед № СУ/Д-ВН-К/-9-1 от 14.05.2024г. на директора на ДСП – Кула до произнасянето на съда. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: В чл.97 от Закона за социалните услуги е уредена процедурата по настаняване в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип на пълнолетни лица постановени под пълно запрещение. М. Ц. е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение поради психично заболяване. Заболяването препятства възможностите за социална адаптация, същата се нуждае от непрекъснати грижи, наблюдение и контрол, а същата няма близки, които да полагат грижи за нея в семейна следа. Несъмнено е за съда, че тя не би могла да взема самостоятелни решения, да полага грижи за себе си. При взимането на решението си съдът отчете и обстоятелството, че тя е зависима от чужда помощ в ежедневните си дейности, както и се нуждае от непрекъснато наблюдение, с оглед необходимостта от прием на нужните поддържащи медикаменти, свързани със заболяването. По делото не се съдържат каквито и да било оплаквания или проблеми свързани с престоя на лицето в центъра. На лицето се предоставя благоприятна жизнена среда, както и адекватна помощ, предвид необходимостта на лицето от постоянна грижа и наблюдение. Съдът на основание чл. 98, ал.2 от ЗСУ може да уважи искането за настаняване в социална услуга за резидентна грижа, само в случай че в рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. В хода на производството от писменото становище на настойника на лицето, от изслушването му в откритото съдебно заседание, както и от предварителната оценка на потребностите от социални услуги и от индивидуалната оценка на лицето се установи, че Ц. няма близки, които да имат възможност да полагат грижи за нея в домашна среда или друг начин да ѝ се осигури това. Съгласно чл.91 от Закон за социалните услуги предоставяне на социални услуги на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение се извършва според желанието и личния избор на лицата, както и становището на настойника. В чл.95 е предвидено, че искането за настаняване се прави от дирекция "Социално подпомагане" въз основа на писмено декларирано желание от лицето и становище на настойника в съответствие с чл. 91ЗСУ, като към него се прилагат доклад, който съдържа и становище относно възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда, предварителната оценка по чл. 73 ЗСУ и справка относно съществуващите подходящи социални услуги за резидентна грижа в рамките на областта и свободните места. Всички тези документи са приети по делото и обсъдени вече от съда. С оглед изложеното, съдът намира, че настаняването на Ц. в „Център за настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства”№ 2 - с. Б., където реално живее от 2011г. и към момента се явява понастоящем подходящата за нея социална услуга. На основание чл. 98, ал.3 от ЗСУ следва да се определи срок за настаняването, който не може да е по – дълъг от три години, като с оглед данните по делото, че Нелова няма никакви близки, разполага с месечен доход от едва 601, 50 лв., трайните здравословни увреждания, невъзможността да се грижи сама за себе си, както и факта, че лицето живее понастоящем в посочената услуга, без да има данни за наличие на някакви проблеми, съдът намира за подходящо този срок да е максимално определеният от три години, считано от временното настаняване по административен ред със Заповед № СУ/Д - ВН-К/9-1 от 14.05.2024г. на директора на ДСП – Кула. С оглед на изложеното, съдът намира, че искането на дирекция "Социално подпомагане" - гр.Кула за настаняването на поставената под пълно запрещение М. С. Ц. в социална услуга за резидентна грижа ЦНСТПЛПР №2, с. Б. е основателно и следва да бъде уважено. Така мотивиран, съдът