Решение № 2016 от 20.6.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 343/2024 г.

Производството е по реда на чл. 25, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на „Д.А.М.5“ ЕООД, ЕИК 207598755, със седалище в [населено място], действащо чрез адв. Х. Т., против заповед № Бл-З-315/14.02.2024 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Благоевград, с която е заповядано спиране, считано от 14.02.2024 г., на „цялата дейност на обект склад за съхранение и търговия на едро на маслиново масло“ с адрес в [населено място] и стопанисван от жалбоподателя. Жалбоподателят, представляван в процеса от адв. Т., оспорва заповедта като издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, налагащи нейната отмяна. Поддържа в жалбата, че заповедта е нередовно връчена, тъй като е съобщена без преводач или в превод на представляващия дружеството управител, който е гръцки гражданин и не владее български език. В хода на процеса оспорва твърдението на ответника, че към 14.02.2024 г. дружеството е извършвало дейност по съхранение и търговия с маслиново масло в обект в [населено място], както и оспорва твърдението, че процесната заповед е връчена на управителя на дружеството, придружена с превод на гръцки език, съгласно съдържанието, приложено по преписката. Ответната страна – директор на Областна дирекция по безопасност на храните – Благоевград (ОДБХ), действащ в процеса чрез юрк. П., поддържа административния акт и по същество иска да бъде отхвърлена жалбата. По допустимостта на оспорването съдът се е произнесъл с определение № 959/28.03.2024 г. по делото, което продължава да поддържа. Жалбата е поправена с молба от 27.03.2024 г. и е подадена от лице, имащо правен интерес по см. на чл. 147, ал. 1 от АПК от оспорването, доколкото „Д.А.М.5“ ЕООД е пряк адресат на акта и следващите се от него неблагоприятни последици за дейността на дружеството, развивана в обекта, предмет на наложената принудителна мярка. Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 във вр. с чл. 128, ал. 1, т. 1 от АПК с оглед характера и издателя на акта и чл. 133, ал. 1 от АПК с оглед седалището на дружеството в [населено място]. Не се установяват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решение по спора, вкл. относно срока по чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. Относно спазването на срока следва да се посочи, че жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 07.03.2024 г. (л.6), при условията на неоспорено в хода на делото от ответника съобщаване на заповедта на 23.02.2024 г. Същевременно по делото са представени доказателства за съобщаване на заповедта лично на управителя на дружеството с превод на гръцки език на 13.03.2024 г., но при условията на отказ „да я подпише и получи“, за което е съставен нарочен Констативен протокол от 13.03.2024 (л.12). Същевременно към жалбата е представен препис от заповедта, ведно с попълнена разписка към нея от управителя на дружеството (л.5 - гръб), в която е засвидетелствано получаване на заповедта на 23.02.2024 г., но за което получаване няма данни да е удостоверено от длъжностно лице. При това положение, съдът намира, че след като ответникът твърди, че препис от заповедта, ведно с разписка (л.18) не е получена от представляващия дружеството на 13.03.2024 г. поради отказ, но такъв препис, ведно с попълнена разписка, се представя от жалбоподателя преди 13.03.2024 г., то очевидно са налице допълнителни действия за връчване на заповедта от страна на ответника след момента, в който жалбоподателят е получил за първи път достъп до препис от заповедта. Друг извод е невъзможен, тъй като жалбоподателят няма свободен достъп до препис от акта до момента на неговото връчване (без значение редовно или не), а ответникът не твърди, че такъв достъп е предоставен преди 13.03.2024 г. В този смисъл предприетото оспорване на 07.03.2024 г. е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК като действията по връчване на акта към 13.03.2024 г. са без значение за процесуалната допустимост на упражненото право на жалба. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: С оспорваната заповед № Бл-З-315/14.02.2024 г. (Заповед), издадена от директора на ОДБХ, е заповядано по отношение на жалбоподателя спиране, считано от 14.02.2024 г., на „цялата дейност на обект склад за съхранение и търговия на едро на маслиново масло“, намиращ се в [населено място] и стопанисван от жалбоподателя. Заповедта е издадена при упражняване на делегирани правомощия, съгласно заповед № РД 11-2148/20.09.2023 г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която на основание чл. 24, ал. 2 от ЗУАВ са оправомощени всички директори на областните дирекции по безопасност на храните да издават заповеди за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, при условията на чл. 24, ал. 2 от ЗУАВ. Заповедта е издадена в изпълнение на чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАВ във вр. с установено на 14.02.2024 г. неспазване от страна на „Д.А.М.5“ ЕООД на изискванията чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от Закона за храните (ЗХ), изразяващо се в това, че процесният склад „работи без да е одобрен и без да е вписан в „Национален електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход“ на БАБХ“. Обстоятелствата, въз основа на които е издадена заповедта, са установени в Констативен протокол от 14.02.2024 г. (л. 8), съставен от служители на ОДБХ, осъществили проверка на склада във вр. с провеждането на специализирана полицейска операция на територията на община Петрич (л.7). В хода на проверката на територията на склада са установени материали за пълнене на зехтин – 1000 бр. петлитрови празни метални кутии, 61 кашона, всеки с по 12 изпразнени от зехтин бутилки, както и бус с рег. № [рег. номер], собственост на трето лице – „Мама роза“ ЕООД, натоварен с 40 кашона, всеки съдържащ 12 бутилки от 1 литър (общо 480), съдържащи и етикетирани като зехтин. Установено е също така, че обектът не е одобрен или регистриран в „Националния електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход“ на БАБХ. Проверката е извършена в присъствието на управителя на „Д.А.М.5“ ЕООД – гръцкия гражданин Х. Н. П., и превеждащия от гръцки език преводач М. И.. Видно от протокола, същият е подписан от управителя на дружеството и преводача без възражения относно редовността на проверката и установените обстоятелства. Участието на преводач е осигурено служебно като по делото няма данни управителят на дружеството да е заявил необходимост от ползване на преводач на родния му или друг чужд език по см. на чл. 14, ал. 2 от АПК. В хода на делото истинността на Констативния протокол от 14.02.2024 г. не се оспорва, както и не се оспорва верността на установяванията, но се твърди от жалбоподателя, че към посочената дата 14.02.2024 г. не е извършвал в процесния склад дейност по съхранение и търговия на едро с маслиново масло (л.33). В хода на делото и след изрични указания от страна на съда (л. 26), жалбоподателят не твърди и не спори, че процесният обект не е регистриран или одобрен по съответния ред, посочен в заповедта. За установяване истинността на оспорените от жалбоподателя твърдения на административния орган, по делото е допуснат разпит на св. [населено място], който като лице, което е служител на ОДБХ, е извършил проверката от 14.02.2024 г. и е съставител на Констативния протокол от 14.02.2024 г. дава следните показания: „По етикетите установихме, че се бутилира маслиново масло, а че обектът се стопанисва от „Д.А.М. 5“ ЕООД установихме от иззетия от полицията договор за наем, сключен между „Д.А.М. 5“ ЕООД и друга фирма. Видях този договор. На място присъстваше само управителят на „Д.А.М. 5“ ЕООД. По време на проверката той се представи. Представи документ за самоличност, който беше изискан от полицията. Управителят се казва Х. П.. Нямаше други работници на място. В склада имаше микробус, който беше пълен с еднолитрови бутилки пълни със зехтин. Имаше и петлитрови празни тенекии и фунии. От бутилките от един литър се прехвърляше в петлитровите.“ Дадените показания са последователни, кореспондират с установеното в Констативния протокол от 14.02.2024 г., повода и начина на извършване на проверката, респ. не са в противоречие с други доказателства, с показанията се възпроизвеждат пряко възприети събития, от лице изпълняващо служебните си задължения, поради което съдът приема същите като достоверни. Въз основа на събраните гласни доказателства и констативния протокол съдът намира за доказано по делото, че на 14.02.2024 г. дружеството е продължавало да извършва в процесния склад дейността си по съхранение и търговия на едро с маслиново масло. При така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи относно законосъобразността на оспорвания акт: Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗУАВ, ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, в рамките на тяхната компетентност, или оправомощени от тях длъжностни лица издават заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗУАВ, компетентни органи по смисъла на чл. 4 от Регламент (EС) 2017/625, осъществяващи официален контрол и други официални дейности, са: 1. Министерството на икономиката и индустрията; 2. Министерството на околната среда и водите; 3. Комисията за защита на потребителите; 4. Българската агенция по безопасност на храните; 5. регионалните здравни инспекции; 6. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол; 7. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството; 8. Изпълнителната агенция по лозата и виното. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните (ЗБАБХ), БАБХ се ръководи и представлява от изпълнителен директор. По арг. от чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАВ компетентен да издаде заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред, е изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него длъжностно лице. В този смисъл и с оглед доказаната по делото делегация на правомощия към директора на ОДБХ, съгласно заповед № РД 11-2148/20.09.2023 г. на изпълнителния директор на БАБХ, съдът намира, че оспорваната заповед е действителна като издадена от предметно и териториално компетентен орган. При проверка на формата и съдържанието на заповедта, съдът намира, че същата е постановена в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 24, ал. 2 от ЗУАВ, от което следва и изводът, че Заповедта е действителен акт спрямо проверката по чл. 146, т. 2 от АПК. При проверката за спазването на производствените правила, съдът намира, че липсват основания за отмяна на акта поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по см. на чл. 146, т. 3 от АПК. Производството е проведено в изпълнение на правомощията на БАБХ чрез ОДБХ като компетентен орган по см. на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2017/625 във вр. с чл. 7, т. 4 във вр. чл. 10 и чл. 35 от ЗУАВ за осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните с оглед спазването на изискванията на чл. 23, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 от ЗХ. Обектът на проверката е такъв по см. на § 1, т. 10 от ДР на ЗХ като по делото е доказано, че към датата на проверката (14.02.2024 г.) в процесния склад е извършвана дейност по съхранение и търговия на едро с маслиново масло, респ. дистрибуция на храна по см. на § 1, т. 10 от ДР на ЗХ като етап от разпространението на маслиновото масло. Проверката е проведена в присъствието на управителя на дружеството като няма данни по делото за доказателствени искания или възражения от страна на дружеството, направени в хода на проверката на място или до момента на издаване на Заповедта. В този смисъл съдът намира, че Заповедта е издадена при обезпечено право на участие и защита на дружеството като страна в административното производство, както и че Заповедта е издадена при изяснена фактическа обстановка, респ. спазени са изискванията на чл. 34-36 от АПК. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за нарушено право на защита, поради връчване на Заповедта без превод на гръцки език по отношение на управителя на дружеството, който е гръцки гражданин. Тезата е очевидно защитна, доколкото видно от представения от жалбоподателя препис от Заповедта (л.5), същият свидетелства за получаване на този препис чрез разписка лично и единствено подписана от управителя дружеството. Разписката като частен документ с посочен автор управителя на дружеството е попълнена частично на ръкописен български език, с изключение изписаното име на издателя. При това положение и на основание чл. 180 във вр. с чл. 144 от АПК съдът следва да приеме, че изявлението е лично направено от управителя на дружеството, поради което възражението, че последният не владее български език е невярно. Използването на ръкописен български език, дори за целите на попълване на предварително оформени текстово документи, е свидетелство за овладяване на езика до нива за пълноценно използване – говоримо, четимо и писмено. В този смисъл, съдът намира, че лицето Х. Н. П., като управител на дружеството, не е лице, което не владее български език, респ. използване на родни му език в производството е ненужно по см. на чл. 14, ал. 2 от АПК. Възражението е неоснователно и поради недостоверност на датата на връчване, посочена в съставената от управителя на дружеството разписка за връчване на Заповедта. Видно от тази разписка, датата на връчване – 23.02.2024 г., респ. съставяне на разписката не е удостоверена от длъжностно лице, осъществило връчването. В този смисъл разписката като частен документ има достоверна дата по арг. от чл. 181, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК към 07.03.2024 г., когато физически е предадена на пощенски оператор като приложение към жалбата против Заповедта, а по арг. от чл. 180 от ГПК тази разписка не доказва редовно връчване по реда на чл. 61 във вр. с чл. 18а от АПК. Същевременно по делото са представени доказателства за съобщаване на Заповедта лично на управителя на дружеството с превод на гръцки език на 13.03.2024 г., но при условията на отказ „да я подпише и получи“, за което е съставен нарочен и неоспорен по делото Констативен протокол от 13.03.2024 (л.12). Този отказ е проява на недобросъвестно поведение от страна на управителя на дружеството и сам по себе си изключва отговорността на ответника спрямо адресата на акта за евентуални затруднения в организирането на защитата му. По отношение спазването на материалния закон, съдът намира, че не е налице основание по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на акта. Заповедта е издадена в изпълнение на чл. 24, ал. 2, т. 1 от ЗУАВ, която норма предвижда издаване на заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред. Обвинението към дружеството – жалбоподател, е, че извършва дейност в нарушение на изискванията чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗХ, изразяващо се в това, че процесният склад работи без да е одобрен и без да е вписан в „Националния електронен регистър на обектите за производство и търговия на едро и дребно с храни от животински и неживотински произход“ на БАБХ. Дейността по съхранение и търговия на едро с маслиново масло е форма на дистрибуция на храна по см. на § 1, т. 10 от ДР на ЗХ като етап от разпространението на маслиново масло. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗХ, производство, преработка и/или дистрибуция на храни се извършват след регистрация или одобрение по реда на закона. Съгласно чл. 6, § 2 от Регламент (ЕО) 852/2004, всеки оператор на предприятие за храни в частност уведомява съответния компетентен орган по начин, изискван от последния, за всяко предприятие под негов контрол, което извършва дейност по производство, преработка и разпространение на храни, с оглед на регистрацията на всяко подобно предприятие. Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗХ, компетентен орган за регистрация за целите на Регламент (ЕО) № 852/2004 е директорът на областната дирекция по безопасност на храните – по местонахождението на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни. Редът за регистрация е уреден в чл. 26, ал. 1 – 7 от ЗХ като предвижда издаване на заповед за регистрация и вписване в съответния регистър по чл. 24 от ЗХ на обекта за производство, преработка и/или дистрибуция на храни за заявените дейности. Съгласно чл. 24 от ЗХ, БАБХ поддържа на интернет страницата си публичен национален регистър на бизнес операторите, обектите за производство, преработка и/или дистрибуция на храни и на хранителните добавки и храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване. При така издирения закон и като съобрази, че по делото не е доказана регистрацията на процесния обект, съдът намира за законосъобразна наложената принудителна административна мярка по чл. 24, ал. 2, т. 1, пр. второ от ЗУАВ. По отношение на обвинението, че обектът не е одобрен по съответния ред съдът намира за недоказан състава на чл. 24, ал. 2, т. 1, пр. първо от ЗУАВ. Редът за одобряване на обект за производство, преработка и/или дистрибуция на храни е уреден в чл. 31 във вр. с чл. 23, ал. 2 от ЗХ и същият е установен в изпълнение на целите на Регламент (ЕО) № 853/2004 от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход. Съгласно чл. 1, § 1 от Регламент (ЕО) № 853/2004 г. с него се определят специфичните правила за хигиената на храните от животински произход за предприятията за хранителни продукти. Тези правила допълват правилата, предвидени с Регламент (ЕО) № 852/2004. и се отнасят за непреработени и преработени продукти от животински произход. Ноторно е, че маслиновото масло не е храна от животински произход, поради което процесният обект, в който е извършвана дейност по дистрибуция единствено на маслиново масло, не подлежи на одобрение. Установената незаконосъобразност в приложението на чл. 24, ал. 2, т. 1, пр. първо от ЗУАВ не е основание за отмяна на акта, поради установената законосъобразност по отношение приложението на чл. 24, ал. 2, т. 1, пр. второ от ЗУАВ. Въпросът за съразмерността на мярката и съответствието й с целта на закона в случая не може да бъде предмет на разглеждане, тъй като налагането й по своето основание е функция от изпълнението на правомощията на издателя на акта при условията на обвързана компетентност. При така изложеното, съдът намира, че оспорваната Заповед е съответстваща на закона, поради което на основание чл. 172, ал. 2 от АПК жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и във вр. с чл. 7 от ЗБАБХ следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед предмета, сложността и интереса по делото, съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното, Административен съд - Благоевград