Решение № 168 от 5.3.2019 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 135/2019 г.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 328/17.01.2019 г. на АРС от Н.Р.М., с ЕГН: ••••••••••, •••, против решение № 5/10.01.2019 г. по гр.д.№ 1093/18г. на АРС, в частта, с която съдът е наложил мярка за защита на Ф.И.М., ЕГН: ••••••••• • и T. Н.Р., ЕГН: •••••••••• •••, от домашно насилие, упражнено от въззивника спрямо тях и изразяващо се в закани и обида, като е задължен да се въздържа от такова, отстранен е от семейното жилище за срок от 1 година, постановено е да не се приближава на по-малко от 100 м. от жилището, от местата за социални контакти и отдих на Ф.М. и T. Р., както и от местоработата на Ф.М., като е осъден да заплати глоба в размер на 200лв. и д.т. от 80лв. по с- ка на АРС. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, с което молбата на М. бъде изцяло отхвърлена. Твърди, че постановеното от АРС решение противоречи на закона – чл.13, ал.3 и че събраните доказателства в хода на производството не са в подкрепа на твърденията, изложени в молбата на въззиваемата. Има доказателствени искания, но не се явява в съдебно заседание и не ангажира доказателства. Жалбата е подадена в срока по чл.17 ЗЗДН, от легитимирано лице и е допустима. Въззиваемата Ф.И.М., ЕГН: •••••••••• •••, оспорва въззивната жалба чрез адв.М.Д.. Няма искания по доказателствата. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част. Д „СП“ – Руен не изпраща представител, не изразява становище. Районният съд е разгледал молба с правно основание чл.4, ал.1 ЗЗДН. Съдът като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред АРС е образувано по молба от въззивника Н.Р.М. против Ф.И.М. с искане за налагане на мерки за защита срещу домашно насилие. Твърдял е, че след пребиваване в чужбина, на 09.12.2018г. се е върнал в Република България. При завръщането си в дома, съпругата му – Ф.М. започнала да го напада вербално – да крещи заплахи: че ще го унищожи, отново ще го изгони от къщи и бял ден няма да види, че всичко ще му вземе. Заплашвала го с братята си, в резултат от което той се принудил да излезе от дома. Тогава тя позвънила на телефон 112 и извикала полиция. Заявява, че се е почувствал притиснат, психически тормозен и постоянно заплашван, за да напусне дома си. Молбата е подадена в месечния срок по чл.10 ЗЗДН и е придружена от декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Ответницата е оспорила молбата. Както пред районния съд, така и пред БОС е заявила, че не е основателна. Молила е за отхвърлянето й. Производството е с правно основание чл.4 ЗЗДН. Видно от приложената по делото декларация по реда на чл.9, ал.3 ЗЗДН, на 09.12.2018 г. молителят Н.М. •••, след пребиваване в чужбина. При завръщането си в дома, съпругата му – Ф.М. започнала да го напада – да крещи заплахи: че ще го унищожи, отново ще го изгони от къщи и бял ден няма да види, че всичко ще му вземе. Заплашвала го с братята си, в резултат от което той се принудил да излезе от дома. Тогава тя позвънила на телефон 112 и извикала полиция. Заявява, че се е почувствал притиснат, психически тормозен и постоянно заплашван, за да напусне дома си. Във връзка с изложеното по делото са приложени предупредителни протоколи по сигнали, подадени от всеки от съпрузите против другия. Събрани са и гласни доказателства. От разпита на св. И. С. – баща на Ф.М., се установява, че страните имат от дълго време неразбирателства и остри конфликти помежду си. На датата на инцидента Н.М. започнал да блъска вратата в присъствието на детето, тормозил жена си, детето силно се притеснило и поискало да извикат полиция. В резултат от това детето вече не искало да вижда баща си и страняло от него. Пред свидетеля Ф.М. се оплаквала от поведението на съпруга си и заявявала, че ако продължават така – той един ден ще я убие. Аналогични са показанията и на св. – сестра на Ф.М.. Пред съда тя е заявила, че знае за инцидента на 09.12.2018 г. Това се случило, когато Н.М. се върнал от чужбина. Свидетелката разговаряла със сестра си по телефона, когато чула съпругът й да влиза. Той реагирал агресивно на разговора на съпругата си и Ф.М. се принудила да се премести в другата стая, за да разговаря със сестра си. Тогава сестра й чула, че той блъска по вратата и крещи, но не могла да чуе всичко съвсем ясно. Това се отразило на непълнолетното дете и то вече не иска да се среща с баща си. Н.М. не е ангажирал гласни доказателства. Липсват каквито и да е доказателства, че съпругата му Ф.М. е упражнила насилие над него – че го е заплашвала, крещяла е, опитвала се е да го изгони от дома. Аналогични обстоятелства се установяват от изготвения и приложен социален доклад на Д „СП“ – Руен. Всичко така изложено сочи на извод за неоснователност на молбата на Н.М. за постановяване на мерки за защита в негова полза срещу съпругата му. В настоящия случай приложените доказателства опровергават изложените в декларацията на въззивника по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН твърдения. Настоящият състав, като споделя по реда на чл.272 ГПК мотивите на АРС, приема, че се налага заключение за потвърждаване на решението на АРС в обжалваната част. По отношение на държавната такса – тя се дължи, съгласно разпоредбата на чл.17 ЗЗДН, от Н.М. и е в размер на 40 лв. Мотивиран от изложеното, БОС