Решение № 3 от 14.2.2024 г. на Районен съд - Ген. Тошево по дело № 186/2023 г.

Производството е образувано, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, по жалба на „Водоснабдяване и канализация-Д.” АД, ЕИК: •••, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. “3-ти март” № 59, представлявано от изпълнителен директор С. К., срещу Наказателно постановление № РД-05-47/30.08.2023г., издадено от Директора на Регионална здравна инспекция – Д.. С атакуваното наказателно постановление за извършено нарушение по чл. 44 от ЗЗ, на основание чл. 231, ал.1 от ЗЗ, във връзка с чл. 53 и чл.83, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателят е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лв. /хиляда лева. Жалбоподателят е редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Подадена е молба от жалбоподателят чрез адв. Д. К., процесуален представител на страната, за невъзможността да присъства в откритото съдебно заседание и моли да се даде ход на същото с изложено становище. Поддържа внесената жалба и направените в нея констатации, оспорва наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно и настоява същото като такова да бъде отменено. Въззиваемата страна - редовно призована, представлява се от юрисконсулт В. в откритото съдебно заседание. Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения от него АУАН, че жалбоподателят е допуснал вмененото му нарушение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, от връчването му на оспорваното НП. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и двама свидетели, и съдържа реквизитите посочени в чл. 42 ЗАНН. АУАН е бил предявен и връчен по надлежния ред на упълномощен представител на санкционираното юридическо лице – С. Х. К., като при предявяване на акта, пълномощникът е изписал: „Ще представим писмени обяснения”. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта, което е посочено и в наказателното постановление. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл.231, ал.1 от Закона за здравето, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. В АУАН и в НП, като нарушение е вписана нормата на чл.44, ал.1 от Закона за здравето, съгласно която „ физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол”. Описаните фактически обстоятелства в АУАН и НП безспорно сочат обвинение за извършено административно нарушение по чл.44, ал.1 от ЗЗ. С оглед изложеното съдът намира, че както АУАН, така и обжалваното НП са законосъобразни във формалноправен аспект. От фактическа страна: На 14.07.2023г. е била извършена нарочна проверка от главен инспектор П. С. Г. от отдел ДЗК в РЗИ-Д., относно изпълнението на предписание дадено на жалбоподателя със срок за изпълнение 07.07.2023г., който срок е бил удължен до 14.07.2023г. При проверката е констатирано, че даденото предписание не е изпълнено, съответно е нарушена разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЗ. В резултат на констатираното нарушение, на 27.07.2023г. П. Г., в качеството си на главен инспектор при РЗИ-Д., в присъствието на двама свидетели, е съставила АУАН № АН-01-63/27.07.2023г., като е описала и квалифицирала установеното нарушение, като административно нарушение по чл. 44, ал.1 от ЗЗ. Въз основа на акта, с който се установява административното нарушение, на 30.08.2023г. е било издадено Наказателно постановление № РД-05-47/30.08.2023г. от Директора на РЗИ-Д., в обстоятелствената част на което административнонаказващия орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на обжалваното НП, за нарушението по чл.44, ал.1 от ЗЗ е било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ по чл. 212, ал.3 от В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление. В съдебното заседание като свидетели са разпитани актосъставителят П. С. Г. – констатирала нарушението, Д. В. и С. Т. – свидетели при констатиране на процесното нарушение и съставянето на АУАН, Х. Ч., Х. Н., С. Ж., Д. К. – извършили самото изследване в акредитирана лаборатория към РЗИ-Д. и пробонабирането. Относно претенцията на жалбоподателят по отношение на пробонабирането, както и твърдението, че е нарушен чл.13, ал.1 от Наредба № 25 от 6 юни 2007г. за условията и реда за вземане на проби и провеждане на лабораторни изследвания, анализи и експертизи, необходими за целите на държавния здравен контрол, с оглед свидетелските показания се установи, че пробите са изследвани в акредитирана лаборатория към РЗИ-Д., като след вземането на пробите те се оставят в приемен сектор на лабораторията, където се входират под номер. При първоначалното вземане на проба е присъствал собственикът на дома, а при повторното пробонабиране е присъствал представител на ВиК, като са взети 2 проби в различни дни. Съставен е протокол, който е подписан от представителя на ВиК – К.. Към самото предписание за провеждане на задължителни хигиенни мерки са приложени сертификат и протокол за контрол. С оглед претенцията на жалбоподателят за недостатъчност на указания срок – 07.07.2023г., същият е бил удължен до 14.07.2023г. по искане на ВиК Д.. Второ искане за удължаване не е направено. С изтичането на срока и към 14.07.2023г. жалбоподателят не е представил необходимият протокол от анализ на водата, с резултат който да съответства на нормативните изисквания на Наредба № 9. Съдът намира показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното дирене за непротиворечиви, логично подредени и ответстващи на останалия доказателствен материал, поради което ги кредитира изцяло, като и намира изложената фактическа обстановка за безспорно установена. От правна страна, съдът не споделя становището на жалбоподателя, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗЗ „Физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол”, при чието нарушение чл. 212, ал.3 от ЗЗ, приложим в настоящия казус, предвижда налагане на административно наказание „Имуществена санкция” от 1000 до 3000 лв. В процесния случай въз основа на приложените по делото и кредитирани от съда писмени и гласни доказателства, по безспорен начин се установи, че жалбоподателят не е изпълнил даденото му предписание в указания срок. Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно е установено, че констатираното в АУАН нарушение е извършено от лицето, посочено като нарушител, в случая че субект на нарушението е юридическо лице – търговско дружество „Водоснабдяване и канализация- Д.” Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че при издаването на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са прехвърлени и в НП. В АУАН правилно и коректно е отразено нарушението, кои норми и въз основа на кои доказателства се издава. Предвид горното съдът счита, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на нарушителя. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. Законосъобразно, за извършеното нарушение, е санкционирано ЮЛ. В конкретния случай не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на същото престъплени, респ. нарушение. Съответно маловажния случай е конкретна преценка на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респ. на административнонаказващия орган. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност с оглед обществените отношения, които са засегнати. По отношение на наложеното наказание, административно наказващия орган е наложил санкция в абсолютния минимум и същата, с оглед обществената опасност на извършеното нарушение и съобразена с данните за жалбоподателя, съдът счита, че е основателна и справедлива, поради което не следва да я преразглежда. Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл. 63, ал.2 от ЗАНН, съдът