Решение № 7481 от 10.10.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 2123/2023 г.

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподател е Р. Щ. С., [ЕГН] от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.2. В производството жалбоподателката участва чрез пълномощник – адвокат М. О. от АК Бургас Ответник по жалбата е началника на СГКК Бургас. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – адвокат Ц. В. от АК Бургас. Заинтересовани страни са Щ. А. М. и Р. А. М., двамата с адрес [населено място], [жк], [адрес]. Заинтересованите страни не вземат участие в производството и не изпращат представител. Предмет на оспорване е отказ на ответника за допускане на изменение в КККР по внесен проект със заявление с вх. № 1-417717/25.07.2023г., обективиран в писмо с изх. № 24-33978/03.11.2023г. на началника на СГКК Бургас. В жалбата се правят доводи за нищожност и незаконосъобразност на отказа. Сочи се, че административният орган не е следвало да се произнася по въпроса на отказа, тъй като този въпрос е поставен за разглеждане пред съд по а.д. № 1747/2023г. на АСБ. В жалбата се излагат доводи за противоречие на отказа с материалния закон. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя ангажира допълнителни доказателства, като в писмени бележки по делото излага подробни съображения относно незаконосъобразността на оспорения акт. Иска се съдът да обяви постановения отказ за нищожен, при условията на евентуалност – да отмени като незаконосъобразен оспорения отказ. Иска се присъждане на разноски. Органът, издал оспорения акт, представя заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Чрез процесуалния си представител прави възражения за недопустимост на жалбата, като в тази връзка излага съображения, че оспорения акт не представлява крайният акт в процедурата, който подлежи на оспорване. Излага подробни съображения за липсата на основания за оспорване на отказа. Допълнително обосновава доводите си в представени писмени бележки. Представя допълнителни доказателства. Прави искане за прекратяване на производството или в условията на евентуалност – отхвърляне на жалбата. Иска присъждане на разноски. За да се произнесе по същество на така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно с направените от страните искания, възражения и доводи, както и със събраните по делото доказателства. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. От фактическа страна съдът прие за установено следното. Представен е заверен препис от влязло в сила решение № 1016/10.04.2020г., постановено по гр.д.№ 1877/2019г. по описа на Районен съд-Бургас (БРС). Производството пред БРС е образувано по искове за установяване/отричане право на собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. С решението е прието за установено, че по отношение на община Бургас и Българската държава, ищците Р. С., Щ. М. и Р. М. са собственици на идеална част от следната реална част от поземлен имот с идент. 47202.501.70 по КК на [населено място], общ. Бургас: 365 кв.м., попадащи извън регулационните граници на селото, с граници на реално определената част: запад – [ПИ], север – [ПИ], изток – [ПИ] и юг – [ПИ], която реална част е отразена в кариран щрих на комбинираната скица на вещото лице М. М. по приложение № 7 към заключението по извършената съдебна техническа експертиза. Прието е също за установено, че община Бургас и Българската държава, по отношение на ищците Р. С., Щ. М. и Р. М., не са собственици на останалата идеална част от описания имот. За да постанови този резултат съдът е приел, че наследодателят на ищците е придобил по силата на Закона за селскостопанско настаняване на бежанците дворно място с площ от 1 210 кв.м., заедно с построената в дворното място къща, обор и навес (удостоверение за собственост на недвижим [имот номер]/30.12.1950г., от което по настоящото дело е приложен заверен препис). Към момента на издаване на удостоверението за собственост оземленият собственик – П. Д. Я. е починал, като е имал един наследник – К. Д. (Г.), наследодател на ищците. По отношение на Г. било установено, че не е била член на ТКЗС „Мичурин“, учредено в [населено място] (за което в настоящото производство жалбоподателката е приложила препис от писмо от ДА „Архиви“, дирекция РДА-Бургас от 05.11.2019г.). По отношение на самия имот било установено, че от 1950г. до сега се ползвал от семейството на Г. и през цялото време е било ограден без промяна. Установено е, че дворното място е попадало в УПИ І-6 по кадастралния и регулационен план на [населено място] от 1945г., частично изменен през 1963г. Районният съд е проследил извършените регулации по отношение на имота, при което е достигнал до извод, че с регулацията, одобрена през 1973г. част от имота, а именно 365кв.м., попадащи в заграденото дворно място, е била извадена от регулационните граници на населеното място. Същият имот съвпада с [имот номер] с площ от 0.407кв.м. по картата на възстановената собственост от 1999г. и представлява част от [ПИ] с площ от 615кв.м. по действащата кадастрална карта от 2016г. При тези данни, съдът е достигнал до извод, че въпреки регулационната промяна, тази част от имота не е загубила дворищния си характер, като е останала част от дворното място и ползването и е продължило съобразно това предназначение. Имотът не е имал земеделски характер и не е отчуждаван или коопериран при обобществяването на земеделските земи чрез включването му в кооперативно стопанство. Поради това имотът няма характеристиките на земеделски такъв съобразно чл. 2 от ЗСПЗЗ (попада в изрично посоченото изключение по чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ) и процедурите по възстановяване на собствеността по реда на този закон са неприложими за него, съответно липсва и законово основание за нанасянето на имота в картата на възстановената собственост и за включването на имота във фонда по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По отношение на останалата част от наследения имот, а именно 750кв.м. от придобитото дворно място, съставляващи понастоящем имот № І-1 в кв.1 по плана на [населено място], съдът е установил, че е издаден [нотариален акт], том I, рег. № 2030, дело № 48/ 2001г., с който Щ. К. е признат за собственик (от който нотариален акт по настоящото дело е приложен заверен препис). Така издаденото решение е потвърдено с решение № 304/11.04.2022г., постановено по възз.гр.д. № 2103/2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас. С определение № 50125/30.03.2023г., постановено по гр.д.№ 2714/2022г. по описа на Върховен касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решение № 304/11.04.2022г. на БОС, вследствие на което решението на районния съд е влязло в сила. По делото са приложени заверени преписи от удостоверения за наследници с изх.№ 146/22.10.2018г. и № 94-01-37158/29.10.2018г., от които се установява, че К. Г. е оставила наследници – Р. С. – дъщеря на Щ. К. син на Г., Щ. М. и Р. М. – деца на една от дъщерите на Г., и наследниците на С. Т. – втора дъщеря на Г.. Представена е с административната преписка и декларация по чл. 100 от Закона за собствеността, вписана в Агенция по вписванията на 14.05.1999г., с която С. Т. (наследник на К. Г.) се е отказала от придобити по наследство ид.ч. от собствеността върху имот с план.№ 1, извън регулация по плана на [населено място], в полза на Щ. К.. В КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-22/24.03.2016г., съгласно приложени с административната преписка преписи на скица на поземлен [имот номер]-981328/13.09.2023г. и № 15-981344/13.09.2023г., ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], с площ от 615кв.м., е с трайно предназначение – земеделска, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), няма изградени в имота сгради, няма данни за собственост върху имота, а ПИ с [идентификатор], находящ се в [населено място], [улица], с площ от 797кв.м., е с трайно предназначение – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10м), със собственик Щ. К.. Със заявление с вх. № 01-356840/26.06.2023г. упълномощено лице – Терра план ООД, е отправило искане до СГКК-Бургас за извършване на услуга 1186 „Издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на кадастралните карти и кадастралните регистри, за обекти [ПИ] и [ПИ] в [населено място]. Към заявлението е представен проект за изменение на КККР по отношение на посочените два поземлени имота, с възложител Р. С.. В същия е отбелязано, че основанието за изменение е поддържане на КККР в актуално състояние на основание чл.51, ал.1 т.2, вр. чл.53а т.1 от ЗКИР, като искането е мотивирано с влизането в сила на решение № 1016/10.04.2020г., постановено по гр.д.№ 1877/2019г. по описа на Районен съд-Бургас (БРС). По същество исканото изменение на КК включва коригиране на границата между [ПИ] и 47202.501.70, съгласно скица, към посоченото съдебно решение. За изменението били генерирани проектни идентификатори със заявление с изх.№ 25-172155/12.06.2023г. Видно от графичната част на проекта [ПИ] придобива [идентификатор] и към неговата площ се добавя площта от [ПИ], представляваща защрихована част от скицата към решение № 1016/10.04.2020г., а същевременно [ПИ] придобива нов [идентификатор]. Новопредвидените идентификатори се придават и към сградите, построени в [ПИ]. Съответно като собственици на новообразувания имот [ПИ] се вписват – наследниците на Щ. К. – 750кв.м., и Р. С., Щ. М. и Р. М. – без обозначен обем на правото на собственост, същият е с проектна площ 1162кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – ниско застрояване (10м). Към проекта са представени комбинирана-скица, отразяваща засегнатите имоти съобразно плана на [населено място], одобрен с решение № 11-10/26.06.2012г. на Общински съвет-Бургас, съобразно кадастралната карта, одобрената със Заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, изменена със Заповед № 18-7618/11.09.2018г. на началника на СГКК-Бургас, съобразно недействащ кадастрален и регулационен план от 1973г. и съобразно извършено геодезическо заснемане. Представена е също скица-проект за изменението на КК и на проект за изменение на КР, протокол за трасиране, означаване и координиране на поземлен проектен [имот номер] от 20.06.2023г. Проекта е придружен и с преписи от цитираното решение на БРС и решенията на последващите инстанции, както и удостоверение за собственост от 1950г. на името на К. Д., [нотариален акт], том I, рег. № 2030, дело № 48/ 2001г., удостоверение от община Бургас относно установена разлика в площите от 40кв.м., удостоверения за наследници, декларация по чл.100 от ЗС, комбинирана скица-извадка от действащия план за засегнатите имоти, доказателства относно правоспособността на проектанта, изготвил проекта. По така подаденото заявление на 17.07.2023г. е представен отговор, че към същото липсват доказателства, че частта от [ПИ] е урбанизирана. Посочено е в съобщението също, че съдебното решение касае собственост върху ид.ч. от ПИ47202.501.70, а [ПИ] е обект на собственост с отделен титул, което не предполага обединяването им в един имот по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР. На заявителя е предоставен срок от 14 дни за корекция на заявлението. По повод на така дадените указания, възложителят на проекта за изменение – Р. С., е оспорила изричен отказ, а при условията на евентуалност – мълчалив такъв, на ръководителя на СГКК-Бургас за изменение на КККР по заявление с вх. № 01-356840/26.06.2023г. От данните по делото, а и при извършена служебна проверка от съда, се установи, че образуваното по това оспорване адм.д. № 1747/2023г. по описа на Административен съд-Бургас е приключило с прекратително определение № 3095/04.12.2023г., което е влязло в сила след потвърждаване от касационна инстанция. С определението си съставът на Административен съд-Бургас е приел, че жалбата е насочена срещу акт, който не представлява индивидуален административен акт, а указания по смисъла на чл.30 ал.2 от АПК, поради което не подлежи на обжалване. На 25.07.2023г. от упълномощеното лице – Терра план ООД, отново е подадено заявление с вх. № 01-417717, с което е отправено идентично искане с това по заявление с вх. № 01-356840/26.06.2023г. Към заявлението е приложен същия проект, като този по предходното такова. В допълнение е приложено и писмено заявление от страна на възложителя на проекта, с което са направени уточнения относно предпоставките за исканото изменение на КККР. По повод на подаденото заявление от 25.07.2023г. началникът на СГКК-Бургас е отправил запитване до ОД Земеделие – Бургас дали частта от [ПИ], попадаща в границите на ПИ с проектен идент. 47202.501.1599 е с трайно предназначение на територията – урбанизирана. На 27.09.2023г. е постъпил отговор от ОД Земеделие-Бургас, в който е посочено, че исканата информация следва да се представи от отдел „Промяна на предназначението и рекултивация на земеделските земи“, към дирекция „Поземлени отношения и комасация“ към МЗХ. В тази връзка запитване е изпратено и до посочения компетентен орган с писмо с изх. № 20-44385/02.10.2023г. В постъпилия в СГКК отговор на 19.10.2023г. от МЗХ е посочено, че при извършена проверка на решенията за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди на Комисията за земеделски земи, както и на имотите, предмет на решение № КЗЗ-17/07.10.2014г., т.35, изменено с решение № КЗЗ-24/29.11.2018г., т.4, решение № КЗЗ-19/30.10.2019г., т.6 и решение № КЗЗ-01/28.01.2020г., т.6 на Комисията за земеделски земи, не е установено издадено решение за промяна предназначението на [ПИ], както и на стар номер 001106, в землището на [населено място]. Уточнено е, че с т.35 от решение № КЗЗ-17/07.10.2014г. е променено предназначението на земеделски имоти, представляващи обект на проект „Актуализация на действащия ПУП-ПРЗ на [населено място]“, като за тези имоти следва да се проведе процедура Глава пета, Раздел ІІ от ППЗОЗЗ. Посочено е също, че обстоятелството дали [ПИ] попада в обхвата на този проект следва да се удостовери от общинската администрация. При така събраните данни, началникът на СГКК-Бургас е изготвил оспорения в настоящото производство акт, наименуван – уведомление за отстраняване на недостатъци в проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, с изх. № 24-33978/03.11.2023г. Посочено е в уведомлението, че отправеното заявление е за поддържане на КККР в актуално състояние на основание чл.51 ал.1 т.1, вр. чл.53а т.1 от ЗКИР. Въз основа на данните, получени от МЗХ и анализа на решение № 1016/10.04.2020г. на БРС, административният орган е достигнал до заключение, че частта от [ПИ], попадаща в границите на ПИ с проектен идент. 47202.501.1599 не може да се приеме за урбанизираната територия, поради което с проекта не били спазени изискванията на чл.25 ал.3 от ЗКИР и чл.61 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016г. на ССПККР. На заявителя е предоставен срок за представяне на коригиран проект, като е указано, че удостоверение за приет проект може да бъде издадено и изменението да бъде процедирано след изпълнение на указанията. Уведомлението е получено от Р. С. на 08.11.2023г., която е изразила своето недоволство срещу същото чрез депозиране на жалба пред Административен съд-Бургас на 16.11.2023г., въз основа на която е образувано настоящото дело. По делото е представен препис от решение № КЗЗ-17/07.10.2014г. и решение № КЗЗ-24/29.11.2018г. В същите е описано, че се променя предназначението на земеделски имоти, включени в обект „Актуализация на действащия ПУП-ПРЗ“ и за проектиране на трасе за изграждане на обект „Път ІІ-53 Я.-С.“, но не са посочени конкретните имоти, включени в плана и засегнати от тези решения. Въз основа на издадено съдебно удостоверение на жалбоподателя, от страна на МЗХ са представени по делото решение № КЗЗ-17/07.10.2014г. на Комисията за земеделските земи и решенията, с които същото е изменено, списък на собствениците на поземлени имоти в землището на [населено място], включени в регулацията на селото, подлежащи на процедура за промяна на предназначението, както и писмо от община Бургас до Комисията за земеделските земи относно проект „Актуализация на действащия ПУП-ПРЗ“. В предоставения списък липсва посочен като собственик на засегнатите имоти някое от лицата доказващи право на собственост върху [ПИ], а именно жалбоподателката, заинтересованите страни и техния наследодател. В съдебно заседание от община Бургас – трето неучастващо лице, е дадено становище с писмо с вх.№ 7370/08.07.2024г. по описа на съда, в което е отразено, че ПУП-ПРЗ – Актуализация и разширение на [населено място], е влязъл в сила по отношение на УПИ ХІ-501001 и УПИ ХІІ-10106 в кв.1 на [населено място], съгласно акт за приключване обявяването на проекта, приложен по делото. Уточнено е, че процедираният ПУП предвижда УПИ ХІ-5010001 ([ПИ] по КК от 2016г.) да попада в устройствена зона Жм – зона за жилищно застрояване с малка височина и съответните устройствени показатели, а УПИ ХІІ-10106 ([ПИ] по КК [рег. номер].) попада в разширението на [населено място], в устройствена зона Смф – смесена многофункционална устройствена зона и съответните устройствени показатели. Към писмото са приложени решение № 11-10/26.06.2012г. на ОС-Бургас, акт за обявяване на проекта, извадки от процедирания проект, касаещи процесните имоти, както и комбинирана скица-извадка от ПУП и КК В хода на съдебното производство е извършена съдебно-техническа експертиза от вещото лице С. И.. В заключението е отразено, че съгласно КК имот с идент. 47202.501.70 в [населено място] е с площ от 615кв.м. и вид територия – земеделска, със стар номер 001106, кв. 1, парцел ХІІ, а имот с идент. 47202.501.1 – е с площ от 797кв.м. и вид територия – урбанизирана, стар номер 1, кв. 1, парцел ХІ. Експертът е установил, че процесните имоти са засегнати от няколко плана за територията. Съгласно регулационен план на [населено място] от 14.09.1945г. и картони от 1942 г. целият терен попада в регулацията на населеното място – парцел І-6, кв.1. В последствие със заповед № 221/24.02.1973г. на основание ППЗПИНМ е одобрен общ регулационен и идейно застроителен план на [населено място], съгласно който източната част на терена, ведно с построената сграда, попадат в регулацията на населеното място – парцел І-1, кв.1, а западната част остава извън регулация. Ползването на терена (двете части) е дворно място на къщата. С решение № 11-10/26.06.2012г. на ОС-Бургас е одобрен проект „Актуализация на ПУП-ПРЗ на [населено място] и разширение на [населено място]“. Одобреният проект предвижда включване в регулационните граници на разширение на населеното място на поземлени имоти в масиви 1, 2, 3, 4, 6, 7, 9 и 21 по КВС, изготвен е при условията на чл.16 от ЗУТ с редукция от 18%. По този план, вещото лице сочи, че парцел І-1 (по плана от 1973г.) е урегулиран като УПИ ХІ ([ПИ]), а останалата част от дворното място (западната част) попада в границите на УПИ ХІІ ([ПИ]). В допълнително изготвеното експертно заключение е отбелязано, че по скица № 176/25.04.2016г. с жълт пунктир е означен б.имот пл.№ 1, кв.1 по плана на селото от 1973г. По този план вещото лице уточнява, че западната част на имота, предмет на решение № 1016/10.04.2020г. на БРС, представлява защрихованата час от имота върху скица, към съдебното решение. Вещото лице описва имота във защрихованата част по тази скица, представляващ част от имот № 1 като правоъгълен с леко скосяване в горната североизточна част. Съгласно скица-извадка от КВС от 2014г. [имот номер] е с площ от 0.407дка с „г“-образна форма, а съответно от комбинираната схема експертът е установил, че няма пълно покриване по площ и форма на терена по двете разгледани скици. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. С определение № 672/25.01.2024г. производството по делото е прекратено, като съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не подлежи на оспорване, тъй като представлява уведомление за отстраняване на нередовности, а не краен акт в производството. Определението на съда е обжалвано и отменено с определение № 3568/22.03.2024г., постановено по адм.д.№ 2145/2024г. по описа на ВАС, като делото е върнато на настоящата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационната инстанция е приела, че оспореният акт, поради неговото съдържание и резултат, представлява отказ да се одобри изменение в КККР в обхвата и параметрите, в които е поискано от жалбоподателя. Настоящата инстанция – на основание чл.296 от ГПК, вр. чл.144 АПК, дължи съобразяване с даденото от ВАС тълкуването относно характера на оспорения акт, поради което следва да приеме, че е сезиран с жалба срещу индивидуален административен акт, представляващ изричен отказ за изменение на КККР, който отказ подлежи на съдебно обжалване. Поради същите съображения се явяват неоснователни и възраженията на ответната страна, че се касае за междинен акт в производството по издаване на акт за изменение или отказ за изменение на КККР, а именно удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР. Наред с горното, се установява, че жалбоподателката, от чието име е подадено заявлението за предоставяне на исканата услуга, има правен интерес от оспорването, както и жалбата е подадена в установения в закона срок за съдебно обжалване. При тези съображения съдът приема, че оспорването е допустимо. Неоснователни са и доводите на ответната страна за недопустимост на жалбата, касаещи проведеното и приключило оспорване по адм.д.№ 1747/2023г. по описа на Административен съд-Бургас. Посоченото производство е приключило с прекратително определение, с което е прието, че оспореният акт представлява уведомление за отстраняване на нередовности в производството, поради което не подлежи на оспорване. Този акт на първоинстанционния съд е потвърден от касационната инстанция. Предвид това, както и обстоятелството, че се касае за оспорване на два различни акта на ответника (както по отношение на вида акт, съобразно определение № 3568/22.03.2024г. на ВАС, а и обстоятелството, че по същество в двете производства се разглеждат различни постановени актове на едни административен орган), съдът намира, че проведеното производство по адм.д.№ 1747/2023г. не преклудира възможността и не е пречка за провеждане на настоящото производство срещу новоиздаденото уведомление, приравнено на отказ за изменение на КККР. Оспореният административен акт е издаден от орган, който е компетентен съобразно чл.51 и сл. от ЗКИР да изменя кадастралната карта и кадастралните регистри. Не са налице основания за оспорване по чл.146 т.1 от АПК. Оспореният отказ е издаден в писмена форма, като са изложени фактически констатации и правни изводи, явяващи се, според изложеното в определение № 3568/22.03.2024г. на ВАС, мотиви на органа за постановяване на изричен отказ за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. По същество проектът за изменение на КККР включва от една страна придаване на части от [ПИ] към [ПИ], като [ПИ] придобива нов [идентификатор], а останалата част от [ПИ] - идент. 47202.501.1600, а от друга страна – вписване на Р. С., Щ. М. и Р. М. като собственици в новообразуван [имот номер], без уточнен обем на собствеността им. Изменението е мотивирано с влязло в сила решение по гр.д.№ 1877/2019г. по описа на Районен съд-Бургас (БРС), като е заявено основание на основание чл.51 ал.1 т.2, вр. чл.53а т.1 от ЗКИР. Така обусловения предмет на изменението предполага изменение на различни основания. От една страна се иска промяна в данните относно собствеността, като се вписват нови собственици, от друга се иска въвеждане на изменения в границите на съществуващи имоти. От своя страна, административният орган е квалифицирал искането за изменение на КККР, като такова по чл.51 ал.1 т.1, вр. чл. 53а т.1 от ЗКИР. Съгласно т.1 на чл.51 ал.1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри, а съгласно т.2 – при установяване на непълноти или грешки. Съгласно чл.53а т.1 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват без издаване на заповед в случаите по чл. 52 и 53, както и при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Съгласно §1 т.16 от ДР на ЗКИР „непълноти или грешки“ са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Съответно в разпоредбата на чл.53б и сл. от ЗКИР е уредена процедурата по поправка на непълноти и грешки. В настоящия случай, най-напред следва да се определи кое е приложимото основание за изменение на кадастралната карта. Действително в тази връзка административният орган не е обвързан със соченото от заявителя основание, като има възможност само да извърши преценка относно реда за процедиране на изменението, съответно основанието на което ще бъде извършено същото съобразно характера на исканото изменение. В тази връзка следва да се посочи, че съдебното решение, на което се позовава заявителя, обуславя исканото изменение по отношение отразяването правото на собственост на Р. С., Щ. М. и Р. М. върху ид.ч. от реално обособени 365кв.м. в източната част на [ПИ] по КК на [населено място], общ. Бургас, извън регулационните граници на селото. Това право на собственост е било предмет на провелото се пред РС-Бургас гражданско дело и съответно същото е установено с диспозитива на решение № 1016/10.04.2020г. Следователно цитираното решение може да бъде основание за изменение на КККР чрез вписване на ищците като собственици в [ПИ], съобразно установения обем собственост. Доколкото установяването на правото на собственост е настъпило след одобрение на КККР, то отразяването на установената със съдебното решение собственост представлява част от поддържането на КККР в актуално състояние, което изменение е допустимо да се извърши на основание чл.51 ал.1 т.1, вр. чл. 53а т.1 от ЗКИР. Решение № 1016/10.04.2020г. обаче не може да обуслови само по себе си изменение на кадастралната карта по отношение на заявеното изменение на границите между [ПИ] и [ПИ]. В мотивите на съдебното решение се съдържа изложение относно характера на собствената на ищците част от [ПИ], като в тази връзка приема, че същата не е променяла своя дворищен характер, т.е. не е била трансформирана в земеделска, и същата е била неизменна част от имот, включващ [ПИ], придобит от наследодателите на ищците още през 1929г. Тези констатации обаче не са предмет на произнасяне на съда в диспозитива на съдебния акт. Т. произнасяне не би могло и да има, тъй като съдът е бил сезиран с искане за установяване право на собственост, а не с искане за установяване устройствения статут на имота, предмет на възникналия спор. Съдебните решения са задължителни за изпълнение в своята диспозитивна част, като изложеното в техните мотиви няма обвързваща сила, освен ако с диспозитива не се препраща изрично към тях. Следователно границите на засегнатите имоти не биха могли да бъдат изменени на основание чл.53а т.1 от ЗКИР. Промяната на границите на поземлени имоти може да се осъществи на няколко основания: чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР, чл.52 ал.1 т.3 от ЗКИР или 53а т.2 от ЗКИР. Разпоредбата на чл.51 ал.1 т.2 от ЗКИР касае отстраняване на непълноти и грешки, тази на чл.52 ал.1 т.3 от ЗКИР – издаване на скица-проект за недвижим имот, който не е отразен в кадастралната карта и кадастралните регистри, въз основа на проект за изменение в случаите на промяна на граница по взаимно съгласие на собствениците, а нормата на 53а т.2 от ЗКИР – изменение на КККР въз основа на разделяне, съединяване или промяна на граници или очертания между съседни имоти, собственост на едно и също лице. Всяко едно от посочените основания за изменение на КККР предполага наличието на различни материалноправни предпоставки, които следва да са налице за провеждане на съответната процедура, както и за всяка една от тях са предвидени различни процедури. Непълноти и грешки се отстраняват въз основа на заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота (чл.54 ал.4 от ЗКИР) и специално проведено производство. Изменението по чл.52 ал.1 т.3 от ЗКИР изисква издаване на скица-проект. И за двете производства е необходимо предварително да бъде одобрен проект за процедираното изменение. По отношение на приложението на чл.53а т.2 от ЗКИР засегнатите имоти следва да са на едно и също лице/лица, като заявлението за изменение се подава от всички съсобственици (чл.60 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Т.е. за законосъобразното провеждане на всяко едно от посочените производства е необходимо да са налице съответните предпоставки и да е извършена необходимата процедура. В случая от данните по делото не се установява, административният орган да е провел някоя от посочените процедури. Същевременно, независимо от заявеното от жалбоподателя, е приел, че искането е изцяло на основание чл.51 ал.1 т.1, вр. чл.53а т.1 от ЗКИР. Така възприетото от органа правно основание, както бе посочено по-горе, се явява неотносимо към част от заявеното изменение. Следва да се има предвид също така и обстоятелството, че за провеждане на тези производства е необходимо и издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект (каквато услуга всъщност е заявил жалбоподателят с разгледаното заявление). За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да уточни, че началникът на СГКК Бургас няма правомощие да определя начина на трайно ползване на имотите. Следователно при наличие на вписване, че един имот е земеделски, за да бъде това предназначение изменено на урбанизирана територия е необходимо от страна на заявителя да бъдат ангажирани съответните доказателства в тази насока. Както се упомена по-горе, независимо от обстоятелството, че характера на имота е разгледан в мотивите на решение № 1016/10.04.2020г., то доколкото не е постановен диспозитив в тази връзка, същото не може да послужи за определяне характеристиките на имота. Доказването, че частта от [ПИ], която се придава към 47202.501.1, е с предназначение – урбанизирана, е от съществено значение с оглед спазване изискванията на чл.25 ал.3 от ЗКИР и чл.61 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно които е въведена забрана за обединяване на имоти с различно предназначение. Посоченото е относимо и към частта от производството по изменени на КККР, касаеща издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект. При тези съображения, съдът приема, че административният орган неправилно е определил редът, по които да се произнесе по подаденото заявление с вх. № 01-417717 от 25.07.2023г., тъй като е приел, че цялото изменение на КККР следва да бъде разгледано съобразно чл.51 ал.1 т.1, вр. чл.53а т.1 от ЗКИР. Като не е определил и процедирал по надлежния ред, административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което обуславя отмяна на оспорения акт. Съответно с оглед констатираната незаконосъобразност – неправилно проведено производство, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 01-417717 от 25.07.2023г., подадено от Терра план ООД. При новото произнасяне органът следва да определи обхвата на заявлението и относимия към него ред за процедиране на исканото изменение. По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от А. А. София следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото в общ размер на 690.00лв., от които 10.00лв. – държавна такса, 30.00лв. – такса за проведено оспорване на определение, 650.00лв. – депозит за експертиза. Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас