Решение № 2365 от 22.5.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 7478/2022 г.

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на ••• срещу НП № 59/15.04.2022 г., издадено от директора на РИОСВ - София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 39, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци вр. чл. 138, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗУО е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лева. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се излагат твърдения за недоказаност на соченото административно нарушение и за недостатъчно обсъждане в постановлението на подаденото възражение срещу АУАН и на въпроса за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Административно-наказващият орган не взема отношение. От ангажираните писмени доказателствени материали (ангажирането и на гласни не е задължително, а в случая не е и необходимо за изясняване на делото, като следва изрично да се уточни, че изводът на настоящия съдебен състав, изложен в съдебно заседание, в смисъл, че е ирелевантно констатирането на незапръстени участъци е неправилен /за това какво е значението на това обстоятелство виж по-долу!/, но и при това положение разпит на свидетели не е необходим, доколкото наличието на подобни участъци, констатирани при съответната проверка, се установява съвсем еднозначно, включително предвид липсата на каквито и да било възражения, отбелязани в протокола за проверката, както и предвид липсата на възражение срещу АУАН специално досежно констатацията за наличие на незапръстени участъци) – освен оправомощаването на актосъставителя с писмена (и подписана) заповед от директора на РИОСВ – София за съставяне на АУАН включително за нарушения по чл. 135 – 141 от ЗУО – се установява още описаната в НП фактическа обстановка (тук става дума за самите факти, а не за тяхната правна трактовка), към която съдът препраща (забрана използване на такъв начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка липсва в релевантната нормативна уредба), както и че в нито един от дните в периода 01.10.2021 г. (включително) – 14.10.2021 г. (включително) не е било извършвано (въпреки извършваното депониране на приети в депото отпадъци в този период) съответното запръстяване (за което става дума в процесното НП); последното се установява косвено, но еднозначно, независимо от това, че действително съобразно чл. 10, ал. 1 вр. чл. 7, т. 4 вр. Приложение № 3 от Наредба № 1 от Наредба № 1 от 4 юни 2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри, съобразно редакцията, актуална към месец октомври 2021 г., въззивникът не е имал задължение ежедневно да попълва съответната отчетна книга, то няма абсолютно никаква логика в това да са налице отразявани в книгата приемани и депонирани отпадъци в периода 01.10.2021 г. (включително) – 14.10.2021 г. (включително), както се е случило, видно от констативния протокол от процесната проверка, подписан без възражения, но в същата книга да не е отразявано (само) тяхното запръстяване, като при проверката са били констатирани реално съществуващи незапръстени участъци. При това положение е налице неизпълнение на задължение към държавата при осъществяване на дейността на юридическото лице-жалбоподател (съобразно възприетата от наказващия орган правна квалификация – виж по-горе!), т. е. хипотеза по чл. 83 от ЗАНН, което неизпълнение се изразява не в неправилно водене на съответната отчетна книга, а в неизвършване на дължимо запръстяване (и това, че обвинението е именно за липсата на дължимо запръстяване, а не за неправилно водене на книгата, е очевидно от съдържанието на АУАН и НП). Вярно е, че щом се касае за неизпълнено задължение, което е дължимо ежедневно, то при извършено депониране на повече от една отделна дата в периода 01.10.2021 г. (включително) – 14.10.2021 г. (включително) би следвало да се потърси отговорност за повече от едно административно нарушение, доколкото бездействието до края на всяка отделна дата по извършване на запръстяване представлява неизпълнение на отделно задължение към държавата по смисъла на чл. 83 от ЗАНН, но логически напълно абсурдно би било да се счита, че незаконосъобразното неангажиране на отговорност за повече от едно вместо за само едно административно нарушение (съобразявайки чл. 18 от ЗАНН), от което полза извлича само нарушителят, води до незаконосъобразно засягане на правния интерес на последния (това е изключително очевидно и извод в противния смисъл би бил еквивалентен на извод например в смисъл, че поради неправилно ангажиране на отговорност по привилегирован състав на административно нарушение вместо по основен или квалифициран такъв издаденото НП ще следва да се отмени и така на нарушителя да не бъде потърсена в крайна сметка никаква административно-наказателна отговорност). Бездействието се явява съставомерно в първия момент след изтичане на съответното денонощие, в което незаконосъобразно не е извършено запръстяване, като щом е било налице депониране в периода 01.10.2021 г. (включително) – 14.10.2021 г. (включително) без извършване на съответното запръстяване, то действително на 15.10.2021 г. е налице вече съставомерно бездействие във връзка с депонираните на 14.10.2021 г. отпадъци, поради което не може да се счита, че възприемането на 15.10.2021 г. като дата на извършване на административното нарушение противоречи само по себе си (тук не става думаза въпроса относно приложението на чл. 18 от ЗАНН, за което стана дума вече) на материалния закон. Изрично следва да се уточни, че жалбоподателят реално се е защитавал срещу обвинение за неизвършване на ежедневно запръстяване в периода 01.10.2021 г. (включително) – 14.10.2021 г. (включително), т. е. до изтичане на денонощието 14.10.2021 г., каквото бездействие несъмнено е посочено в АУАН и НП. При цялостната и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не се установяват и други причини за отмяна или за изменение на обжалваното постановление (в това число доколкото, видно от уредбата по чл. 57 от ЗАНН, излагането на конкретни мотиви по възражението срещу АУАН или за неприлагането на чл. 28 от ЗАНН не се явява задължителен реквизит на НП, а случаят не съдържа нищо, което качествено да го отличава от обикновените случаи на съответния вид административни нарушения, че да бъде оправдано неангажирането изобщо на административно-наказателна отговорност съобразно чл. 28 от ЗАНН), поради което същото на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено, респективно липсва правно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя. Мотивиран от всичко изложено, съдът