Решение № 80 от 23.2.2024 г. на Районен съд - Перник по дело № 1927/2023 г.

На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице; 2. имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 е 800 лв., а по ал. 1, т. 2 – 4000 лв.

Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. ……../ Въз основа на горепосоченият Акт е издадено Наказателно постановление № 23-1158-001187/30.V.2023г. на Нач. СЕКТОР ПП-КАТ- ОДП-Перник с което на жалбоподателя е наложено наказание: „Глоба” в размер на 400лв. на осн. чл.638, ал.3 от “Кодекса за застраховането” за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. В съдебно заседание свидетеля по акта/по АУАН/ К. Р. В. поддържа констатациите направени в него, като посочва, че същите съответстват на обективната истина и фактическа обстановка. Жалбоподателя редовно призован НЕ се явява лично, изпраща да го представлява адв.Г. Б. - ПАК. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Глобата е наказание, което се изразява в заплащане на определена парична сума.

По отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание. /, на непълнолетни лица НЕ може да се налага наказание“Глоба“, а при такъв случай се замена с „Общесктвено порицание“ т.е така наложеното наказание в процесното НП е незаконосъобразно, предвид, че жалбоподателя К. Р. З. – ЕГН: •••••••••• е роден на 28.ІХ.2005г. и към дата на процесното нарушение /08.V.2023год./, същия не е бил навършил пълнолетие. Допуснато е нарушение, което принципно съобразно разпоредбата на чл.63 ал.7 т.3 от ЗАНН/чл.63. (1)Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение.

С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта по чл. 58д.

Съдът отменя акта по чл. 58д, когато: 1. при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон; 2. в административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съдът отменя наказателното постановление, когато прецени, че е налице маловажен случай на административно нарушение. В този случай съдът с решението предупреждава нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съдът се произнася и по въпроса за веществените доказателства, отнетите вещи в полза на държавата и разноските по делото.

Съдът може да отмени наказателното постановление и само в някои негови части.

Съдът отменя акта по чл.58д и прекратява административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон.

Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1. приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението; 2. намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение; 3. замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл.15, ал. 2; 4. намали размера на наложената имуществена санкция; 5. отмени или измени акта по чл. 58д в частта относно прилагането на чл.20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства; 6. намали или увеличи размера на обезщетението.

Съдът може да увеличи размера на определеното обезщетение само ако има съответна жалба от лицето, поискало обезщетение.

Съдът потвърждава акта по чл. 58д, когато не са налице основания за неговата отмяна или изменение./, съда може да коригира т.е същото не е съществено и е отстранимо. Обстоятелството обаче, че жалбоподателя К. Р. З. – ЕГН: •••••••••• /род. 28.ІХ.2005г./ е НЕпълнолетен изисква по специална процедура при провеждане на административното производство и то още от началното му образуване, предвид:

Административнонаказателно отговорни са пълнолетните лица, навършили 18 години, които са извършили административни нарушения в състояние на вменяемост.

Административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.

За административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им./ т.е когато са налице доказателства, че непълнолетния „…………когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното нарушение и да ръководят постъпките си.…….“, доказателства в тази насока по делото не са налице, дори няма изказано съображение в тази насока, а директно е наложена санкция. ІІІ. НЕ на последно място във връзка със съображения по т.ІІ по горе, следва да се има в предвид, че процесния автомобил е собственост на друго лице, върху което основно лежи задължението да застрахова автомобила си със задължителната застраховка, докато жалбоподателя изхождайки от позицията на своята незрялост /НЕпълнолетие/ и недоказана дееспособност, трудно, много трудно би могло да му се вмени виновно поведение респ. управляване на МПС без зъдалжителна застраховка. Относно разноските:

Районният съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното постановление или електронния фиш. Решението подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

В предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба. /3) В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

В полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ./, препращаща към чл.143 от „Административно процесуалния кодекс“ /чл.143.(1)Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Подателят на жалбата има право на разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.

Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски.

Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв./. От съдържанието на приложения на л.20 - Договор за правна защита и съдействие се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 500/петстотин/ лева жалбоподателят е ЗАПЛАТИЛ в брой на адвокат Г. Б. от АК-Перник, поради което и въззиваемата страна ОД на МВР- Перник, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя К. Р. З. – ЕГН: ••••••••••, направени по-горе съдебни разноски в размер на 400/четристотин/ лева, предвид направено възражение от страна на АНО. Изхождайки от посочените по горе съображения, настоящия състав счита, че предвид същите издаденото НП, следва да бъде отменено, като НЕ законосъобразно, поради което на осн. чл.63, ал.3, т.2, вр.ал.2, т.1, вр.ал.1, от ЗАНН.