Решение № 4692 от 27.11.2024 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 1629/2021 г.

Производството е образувано по предявен от „Финансова къща РУМ“ ООД против Основно училище „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Първенец осъдителен иск с правно основание чл. 512, ал. 4 ГПК да заплати – в качеството му на солидарно задължено лице, заедно с длъжника Й.М.П. по изп.д. №........., сумата от 8 884 лв. (след прието с Определение от 24.09.2024 г. изменение на иска на основание чл. 214 ГПК чрез намаляване на неговия размер), представляваща неудържана от страна на ответника – в качеството му на трето задължено лице – работодател на длъжника по изпълнителното производство, сума за периода от 15.01.2018 г. до 15.01.2021 г. по наложен на 15.01.2018 г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Й.М.П., получавано при ответника, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 29.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че е взискател по...... с район на действие Окръжен съд – Пловдив, образувано против длъжника Й.М.П.. Твърди, че на 15.01.2018 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Първенец, с което го е уведомил за наложения запор върху трудовото възнаграждение на Й. П.. Твърди, че въпреки изпратените напомнителни съобщения ответникът не е превел никакви суми по наложения запор. Претендира секвестируемия минимум от 300 лв. за периода от 15.01.2018 г. до 15.01.2021 г. Сочи, че поради неизпълнение на задължението на ответника по запора, за последния е възникнала солидарна отговорността с длъжника на основание чл. 512, ал. 4 ГПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените в производството разноски. В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – с. Първенец е депозира отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че по отношение на трудовото възнаграждение на Й.М.П. е наложен запор, като по силата на запора последното е изплащано по сметката на длъжника, открита при „УниКредит Булбанк“ АД по отношение, на която също е наложен запор. Сочи, че по сметката на длъжника е преведена сума, която е в по-голям размер от претендираното вземане, и която е в разпореждане на съдебния изпълнител, като няма сведение как постъпилата сума е разпределена от съдебния изпълнител. Поддържа, че е постъпило запорно съобщение за задължение в размер от 5 000 лв. и разноски от 974 лв., като същото е изпратено от.......... Твърди, че решението, по силата на което длъжникът е осъден, е обжалвано и не е влязло в сила. Сочи, че по отношение на ответника е образувано наказателно производство. Поддържа, че по сведение на длъжника по запорираната банкова сметка е налична сума, надвишаваща размера на дълга. По така изложените съображения счита, че кредиторът няма правен интерес за образуване на настоящото производство, тъй като претендираната от последния сума се събира и изплаща от страна на съдебния изпълнител. Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 512, ал. 4 ГПК. При така релевираните твърдения възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. ищецът да е носител на вземане срещу длъжника, за принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство, по което ищецът е взискател; 2. по отношение на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при ответника, да е наложен запор; 3. ответникът да е работодател на длъжника; 4. ответникът в качеството му на работодател и трето задължено лице, да не е удържал и превеждал по сметката на съдебния изпълнител, посочената от последния сума, респ. такава в размер на секвестируемия минимум. Установяване на първите три предпоставки е в тежест на ищеца. Ответникът, следва при условията на пълното и главно доказване, да установи, че е изпълнил задължението си да удържа и превежда по сметката на съдебния изпълнител сумата пи наложения запор. Съгласно чл. 512, ал. 4 ГПК лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по т. д. № 4/2017 г. ОСГТК, лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор, без да удържи сумата по запора, няма качеството на трето задължено лице, но отговаря лично пред кредитора наред с третото задължено лице /чл. 512, ал. 3 ГПК, сега със ЗИДГПК, ДВ, бр.86/2017 г., чл. 512, ал. 4 ГПК/. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК след получаването на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. В чл. 512, ал. 4 ГПК се урежда видът отговорност - „солидарна" - спрямо взискателя лично, за лицето, което плати трудовото възнаграждение на длъжника, заедно с третото задължено лице. Това обаче може да стане единствено след снабдяване с изпълнителен лист. Неизпълнението на задълженията за пазене не превръща лицето, платило трудовото възнаграждение на длъжника въпреки наложения запор в по-задължено лице от „третото”. Това лице не може да се поставя в понеблагоприятно положение от третото задължено лице. Предвидената в закона солидарна отговорност на същото лице не му придава качеството на длъжник в изпълнителното производство, тъй като не е обхванато от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист. От представените в производството по делото доказателства се установява, че по молба на „Финансова къща РУМ“ ООД от 22.06.2015 г. е образувано изп.д. №..................... против длъжниците „Даппер“ ЕООД и Й.М.П.. Установява се, че изпълнителното производство е образувано на основание Изпълнителен лист № 5557/15.06.2015 г., издаден на основание Заповед № 3706/15.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 6982/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, по силата на който е ряазпоредено длъжниците „Даппер“ ЕООД и Й.М.П. да заплатят солидарно на кредитора „Финансова къща РУМ“ ООД сумата от 5 000 лв. – частично от общо дължима сума в размер от 78 244, 27 лв., по запис на заповед, издаден на 10.08.2012 г. в гр. Пловдив от Ж. Д. Д. – в качеството му на у. на „Даппер“ ЕООД, с падеж на 10.02.2013 г., плащането на която ценна книга е обезпечена с поръчителство, дадено от Й.М.П., ведно със законна лихва от 10.06.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 974 лв. – разноски по делото, в това число 100 лв. за държавна такса, 4 лв. банкова такса и 870 лв. адвокатско възнаграждение. В производството по делото е приложено копие от изп. д. №........................ и район на действие Окръжен съд – Пловдив. От приложеното изпълнително производство се установява, че последното първоначално е образувано като изп. д. №..................... с рег. №... и район на действие Окръжен съд – Пловдив – по молба на взискателя „Финансова къща Рум“ ООД против длъжниците „Даппер“ ЕООД и Й.М.П. на основание Изпълнителен лист № 5557/15.06.2015 г. по ч.гр.д. № 6982/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който е разпоредено длъжниците „Даппер“ ЕООД и Й.М.П. да заплатят солидарно на кредитора „Финансова къща Рум“ ООД сумата от 5 000 лв. – част от общо дължима сума от 78244, 27 лв. по Запис на заповед, издаден на 10.08.2012 г. в гр. Пловдив от Ж. Д. – в качеството му на у. на „Даппер“ ЕООД, с падеж на 10.02.2013 г., плащането на която ценна книга е обезпечено с поръчителство, дадено от Й.М.П., и законна лихва от 10.06.2015 г. до изплащане на вземането, и сумата от 974 лв. – разноски, в това число 100 лв. за държавна такса, 4 лв. за банкова такса и 870 лв. за адвокатско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден на основание Заповед № 3706/15.06.2015 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6982/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В хода на изпълнителното производство е осъществена справка за сключени трудови договори с длъжника Й.М.П., от която се установява, че на 01.04.2008 г. последният е започнал работа в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец. Със запорно съобщение № 5679/02.07.2015 г. по изп.д. №..................... е наложен запор по отношение на трудовото възнаграждение, получавано от Й.М.П. при работодателя ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец, като в запорното съобщение е посочено, че към датата на неговото изготвяне вземането е в размер на сумата от 7 913, 29 лв. (л. 78 по делото). Видно от представеното известие за доставяне е, че запорното съобщение е получено от третото задължено лице – ответникът, на 03.07.2015 г. (л. 83 по делото). Установява се, че на длъжника Й.М.П. е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, на 31.07.2015 г., като в поканата е посочено, че размерът на задълженията към момента на изпращането й е в размер на сумата от 8 509, 96 лв., като длъжникът е уведомен за осъществените изпълнителни действия – за наложен запор по отношение на трудовото му възнаграждение, запор върху вземания по банкови сметки и възбрана. По делото е представено уведомление от Районен съд – Пловдив от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 6982/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което частният съдебен изпълнител е уведомен, че изп.д. №...... е спряно по силата на закона по отношение на длъжника Й.М.П.. С Разпореждане от 22.07.2016 г. по изп.д. №....., постановено по молба на взискателя от 18.07.2016 г., изпълнителното дело е прехвърлено на основание чл. 427, ал. 2 ГПК на...................., като последното е върнато с придружително писмо от 28.07.2016 г. от............... на........., поради липса на законово основание за прехвърляне. С молба от 29.08.2016 г. от взискателя е направено искане за прехвърляне на изпълнителното дело на................. и район на действие СГС, като е разпоредено от съдебния изпълнител делото да се изпрати. С молба от 14.09.2016 г. е направено искане за прехвърляне на делото на................ и район на действие Окръжен съд – Пловдив. С Постановление от 14.09.2016 г.................. и район на действие СГС е продължил изпълнителното производство по изп.д. №...... под №.... г., като е постановил изп.д. №.... г. да се изпрати по подсъдност на................ и район на действие Окръжен съд – Пловдив. С Постановление от 04.10.2016 г................. и район на действие Окръжен съд – Пловдив е образувала изпратеното изп.д. №..... като изп.д. №..... Постановено е продължаване на действията и са изискани справки. Видно от постъпилата по изп.д. №...... справка НАП за наличие на трудови договори е, че на 01.04.2008 г. длъжникът Й.М.П. е започнал работа в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец. Установява се, че по изп.д. №...... е изпратено напомнително писмо от 02.11.2016 г. до работодателя на длъжника П. - ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец, в което е посочено, че по изп.д. №...... е наложен запор по отношение на трудовото възнаграждение на длъжника, като работодателят е уведомен, че изп.д. №...... е преобразувано в изп.д. №...... по описа на..............., като е посочена банкова сметка на съдебния изпълнител, по която следва да бъде внесена дължимата сума, определена по реда на чл. 446 ГПК. Работодателят е предупреден, че при неизпълнение на запора – носи отговорност по реда на 452, ал. 3 ГПК и чл. 512, ал. 3 ГПК. С писмото е направено искане до работодателя да посочи дали признава вземането и има ли претенции от други лица и наложени запори по други дела. Във връзка с получаване на писмото е приложено известие за доставяне от ЧСИ.., връчено на 29.11.2016 г. – при отказ (л. 321 по делото), като на л. 322 е представено удостоверение от „Български пощи“ АД, че пратката се е върнала като непотърсена. Изпратено е повторно напомнително писмо със същото съдържание от 16.12.2016 г., изпратено чрез куриерска фирма „Speedy” и върнато на подателя – частния съдебен изпълнител, поради отказ на получателя за получаване (л. 341). Изпратено е напомнително писмо до ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец от 23.08.2017 г., като последното е върнато с разписка от 30.08.2017 г., в която е посочено, че в учреждението отказват да получат съобщението (л. 370 по делото). Със запорно съобщение № 233/15.01.2018 г. по изп.д. №...... по описа на............... е наложен запор по отношение на трудовото възнаграждение, получавано от Й.М.П. при работодателя ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец, като в запорното съобщение е посочено, че към датата на неговото изготвяне вземането е в размер на сумата от 10 027, 07 лв. (л. 375 по делото). Запорното съобщение е изпратено за връчване чрез кметството на с. Първенец, като се е върнало с отбелязване, че на 23.01.2018 г. директорът е отказал да получи запорното съобщение. По изп.д. №....г. взискателят е представил заверен препис от влязло в сила на 05.01.2016 г. Решение № 1704/20.05.2016 г. по гр.д. № 12989/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е прието за установено съществуването на вземанията по издадения изпълнителен лист. Със запорно съобщение № 8818/17.08.2020 г. по изп.д. №....г. по описа на............... е наложен запор по отношение на трудовото възнаграждение, получавано от Й.М.П. при работодателя ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец, като в запорното съобщение е посочено, че към датата на неговото изготвяне вземането е в размер на сумата от 8 707, 43 лв. (л. 464 по делото). Запорното съобщение е изпратено за връчване и се е върнало като непотърсено. От изслушаната по делото е неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 15.01.2018 г. до 15.01.2021 г. в полза на длъжника Й. П. е заплащано трудово възнаграждение в пълен размер съгласно разчетно-платежни ведомости и фишове. Вещото лице е определило размера на секвестируемата част от работната заплата и е посочило, че за процесния период общият размер на удръжките, които би следвало да се направят е в размер на сумата от 16 169, 38 лв. При изслушване на вещото лице в откритото съдебно заседание по приемане на заключението последното е посочило, че работната заплата е изплащана изцяло в брой, като е постъпила една единствена сума по банкова сметка. В експертизата е посочено, че по банкова сметка с IBAN: ......................, открита при „УниКредит Булбанк“ АД към 01.02.2018 г. е имало разполагаемо салдо от 6 521, 71 лв., като на 01.02.2018 г. е постъпила сумата от 200 лв. – представляваща част от дължимото трудово възнаграждение за м. януари 2018 г. Установено е, че по банковата сметка след 01.02.2018 г. до 15.01.2021 г. по банковата сметка няма други постъпили суми, като във връзка с наложен запор от......... е събрана сумата от 6 502, 91 лв., разпределена с разпределение, влязло в сила на 07.03.2018 г., с която е разпределена сумата от 3 309, 61 лв. в полза на ТД на НАП, сумата от 1 277, 30 лв. за разноски и 1 916 лв. в полза на ищеца – взискател. Съгласно чл. 450, ал. 2 и ал. 3 ГПК, запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложено и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него са посочени точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението. Запорът се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507 ГПК. Запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с вземането, а на третото задължено лице - да плаща на длъжника. Запорът върху вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане, извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми (чл. 507, ал. 3 ГПК). Процесуална последица от наложения запор е възможността, при липса на доброволно изпълнение, съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на взискателя за събиране или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 ГПК и чл. 507 ГПК запорът върху вземания на длъжника спрямо третото задължено лице се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. Видно от данните по образуваното изпълнително производство е, че по молба на ищеца – взискател е образувано изп. д. №..................... с рег. №... и район на действие Окръжен съд – Пловдив. Изпълнителното производство е образувано за принудителното удовлетворяване на вземанията на ищеца срещу „Даппер“ ЕООД и Й.М.П., установени в Изпълнителен лист № 5557/15.06.2015 г. по ч.гр.д. № 6982/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който е разпоредено длъжниците „Даппер“ ЕООД и Й.М.П. да заплатят солидарно на кредитора „Финансова къща Рум“ ООД сумата от 5 000 лв. – част от общо дължима сума от 78 244, 27 лв. по Запис на заповед, издаден на 10.08.2012 г. в гр. Пловдив от Ж. Д. – в качеството му на у. на „Даппер“ ЕООД, с падеж на 10.02.2013 г., плащането на която ценна книга е обезпечено с поръчителство, дадено от Й.М.П., и законна лихва от 10.06.2015 г. до изплащане на вземането, и сумата от 974 лв. – разноски, в това число 100 лв. за държавна такса, 4 лв. за банкова такса и 870 лв. за адвокатско възнаграждение. Съгласно уведомление от Районен съд – Пловдив от 11.09.2015 г. по ч.гр.д. № 6982/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, частният съдебен изпълнител е уведомен, че изп.д. №...... е спряно по силата на закона по отношение на длъжника Й.М.П.. Впоследствие вземането е установено със сила на пресъдено нещо с влязло в сила на 05.01.2016 г. Решение № 1704/20.05.2016 г. по гр.д. № 12989/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив. В хода на изп. д. №..................... със запорно съобщение № 5679/02.07.2015 г. по изп.д. №..................... е наложен запор по отношение на трудовото възнаграждение, получавано от Й.М.П. при работодателя ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Първенец, като в запорното съобщение е посочено, че към датата на неговото изготвяне вземането е в размер на сумата от 7 913, 29 лв. (л. 78 по делото). Видно от представеното известие за доставяне е, че запорното съобщение е получено от третото задължено лице – ответникът, на 03.07.2015 г. (л. 83 по делото). Към този момент и на основание чл. 450, ал. 3 ГПК запорът по отношение на трудовото възнаграждение на длъжника П. при ответника – работодател е наложен. Впоследствие по молба на взискателя от 29.08.2016 г. делото е изпратено на................. и район на действие СГС, пред който е постъпила молба на взискателя от 14.09.2016 г., с която е направено искане за прехвърляне на делото на................ и район на действие Окръжен съд – Пловдив. С Постановление от 14.09.2016 г.................. и район на действие СГС е продължил изпълнителното производство по изп.д. №...... под №.... г., като е постановил изп.д. №..... да се изпрати по подсъдност на................ и район на действие Окръжен съд – Пловдив. С Постановление от 04.10.2016 г................. и район на действие Окръжен съд – Пловдив е образувала изпратеното изп.д. №..... като изп.д. №..... г. Постановено е продължаване на действията и са изискани справки. Следователно изп.д. №..................... се е преобразувало в изп.д. №.... ................. и район на действие СГС, което от своя страна се е преобразувало в...... и район на действие Окръжен съд – Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 427, ал. 5 ГПК по искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В случая от материалите в изпълнителното производство не се установяват данни за наличие на необходимост за изпращане на делото на частен съдебен изпълнител с друг район на действие по реда на чл. 427, ал. 2 ГПК. Доколкото пред............ не са осъществявани изпълнителни действия, а последният единствено е продължил изпълнителното дело пред себе си с друг номер и незабавно го е изпратил на............... с район на действие Окръжен съд – Пловдив, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 427, ал. 5 ГПК. В разпоредбата на чл. 427, ал. 5 ГПК при прехвърляне на изпълнителното дело по искане на взискателя на друг съдебен изпълнител в същия район на действие - извършените действия запазват силата си. Следователно наложеният по изп.д. №..................... е останал действащ въпреки преобразуването на изпълнителното производство в...... и район на действие Окръжен съд – Пловдив. В хода на изп.д. №...... по описа на............... са изпратени напомнителни съобщения във връзка с наложения запор, които не са получени, поради отказ на получателя да приеме съобщението. От съдебния изпълнител са изготвени две нови запорни съобщения, едно от които не е връчено – уведомлението се е върнало с отбелязване „непотърсено“, а второто е връчено при условията на отказ. Съдът намира, че последващите напомнителни писма и запорни съобщения са ирелевнатни, доколкото запор по отношение на вземането на длъжника Й. П. към неговият работодател – ответникът, е наложен на 03.07.2015 г. В практиката на ВКС е изяснено, че запорът върху вземания на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на третото задължено лице - да извършва плащания на длъжника. Целта на запора е да запази това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети и погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да може то да послужи за удовлетворяването на взискателя. Спрямо длъжника по изпълнението запорът се налага чрез посочването му в поканата за доброволно изпълнение или с получаване на съобщението за това, ако действието се предприема в един последващ етап от изпълнението. По отношение на третото задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. От този момент на третото лице се забранява да извършва плащания на длъжника и съгласно чл. 507, ал. 3 ГПК то придобива качеството на пазач по отношение на сумите. В този смисъл са разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. ОСГТК. В случая – предвид основанието за издаване на заповедта за изпълнение, принудителното изпълнение е спряно по силата на закона, в който смисъл съдебният изпълнител е уведомен с получаване на съобщение за това от Районен съд – Пловдив, като пречката за осъществяване на изпълнителни действие е отпаднала с влизане в сила на съдебното решение, с което съществуването на вземането е установено със сила на пресъдено нещо. Определението на заповедния съд за спиране на принудителното изпълнение в хипотезата на чл. 420, ал. 1, вр. с. чл. 417, т. 10 (предишна т. 9) ГПК задължава съдебния изпълнител, а не третото задължено лице, да преустанови всички изпълнителни действия насочени към осребряване имуществото на длъжника, в т. ч. – да не извършва продан на движими и недвижими вещи на длъжника и да не превежда на взискателя постъпили по делото суми от запори или други плащания. През периода на действие на забраната изпълнителният орган (а не третото задължено лице) няма право и не е длъжен да извършва принудителни изпълнителни действия, но спирането не е пречка да се извършват действия, обезпечаващи изпълнението, каквито са запорът или възбраната. Целта на наложения в изпълнителното производство запор е да се обезпечи изпълнението на паричните притезания, което, когато се касае за запор до трето задължено лице, се извършва чрез превеждане на сумите от третото задължено лице по сметката на съдебния изпълнител. Последният от своя страна е длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори суми в сроковете и по реда на чл. 455, респ. чл. 508, ал. 3 ГПК, при спазване на предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията, а когато с определение на съда е постановено спиране на изпълнението – изплащането се осъществява след отпадане на пречките по движението на изпълнителното дело. Действието на запора и задълженията на третото лице не са обусловени нито от изискуемостта на вземането, нито от спирането на изпълнението, докато не е постановен акт за отмяна на запора. Те имат значение по отношение на последиците на наложения запор - дали изпълнителният способ ще бъде реализиран и взискателят удовлетворен. В този смисъл са Решение № 212/27.11.2017 г. по т. д. № 754/2017 г., I т. о., Решение № 4/16.06.2017 г. по т. д. № 3129/2015 г., ІІ о. и Решение № 118/18.07.2019 г. по гр. д. № 706/2019 г., ІІІ г. о. на ВКС. От заключението на вещото лице по допуснатата от съда и приета без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява, че за процесния период от 15.01.2018 г. до 15.01.2021 г. ответникът е изплатил на длъжника Й. П. – в брой съгласно разчетно-платежни ведомости и фишове, в размер от 40 181, 33 лв. – нетно, който размер следва да бъде съобразен на основание чл. 446, ал. 2 ГПК. Част от работната заплата за м. януари 2019 г. в размер на сумата от 200 лв. е получена по банкова сметка на длъжника, по отношение на която е наложен запор от съдебния изпълнител, в който смисъл съдът намира за неоснователни доводите на ответника, поддържани в отговора на исковата молба. Вещото лице – при съобразяване на разпоредбата на чл. 446, ал. 1 ГПК и размера на минималната работна заплата за страната в съответния период, е определило, че за процесния период е следвало да се направят удръжки в размер на сумата от 16 169, 38 лв. С оглед обстоятелството, че в хода на изпълнителното дело е погасено част от задължението с получаване на сумата от 6 502, 91 лв., която е разпределена от съдебния изпълнител, следва да бъде съобразен размера на задължението съобразно последното изпратено до длъжника П. съобщение, в което е посочено, че към 17.08.2020 г. размерът на задълженията по изпълнителното производство е в размер на сумата от 8 707, 43 лв., от която 5 000 лв. за главница, 2 652, 19 лв. за законна лихва, 1 053, 80 лв. – такси по Тарифа по ЗЧСИ, и 1, 44 лв. – публични държавни вземания. Изплащането на възнаграждението за труд от страна на работодателя, след датата на налагане на запора- 03.07.2015 г. и за процесния период, без да се направят удръжки по наложения запор е заобикаляне на забраната на чл. 507, ал. 2 ГПК и води до приложението на чл. 512, ал. 4 ГПК. Доколкото отговорността на работодателя е солидарна и е обусловена от размера на задължението, следва да бъде съобразена дължимата по изпълнителното производство сума от 8 705, 99 лв., формирана от задълженията на длъжника П. към всизскателя – ищец, формирана както следва: 5 000 лв. за главница, 2 652, 19 лв. за законна лихва, 1 053, 80 лв. – такси по Тарифа по ЗЧСИ. Следва да бъдат съобразени задълженията за такси по изпълнителното производство, доколкото последните подлежат на авансово заплащане от взискателя, с изключение на таксата по т. 26 от Тарифата. Не следва при определяне на размера на задължението да бъдат съобразени публичните задължения, дължими към държавата – в качеството й на присъединен по право взискател, доколкото отговорността на работодателя е обусловена от отговорността на длъжника за задълженията му към ищеца. Предвид изложеното предявеният иск следва да бъде уважен до размер на сумата от 8 705, 99 лв. и отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 8 884 лв. При този изход на спора, с оглед уважената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски. Ищецът е сторил разноски за заплащане на държавна такса от 434, 40 лв. и заплащане на депозит за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза от 300 лв. При съобразяване на уважената част от предявения иск спрямо първоначално предявения размер на исковата претенция – преди частичното прекратяване на делото, следва от общо сторените разноски от 734, 40 лв. в полза на ищеца да се присъди сумата от 592, 01 лв. Ответникът е доказал заплащането на разноски за депозит за вещо лице от 150 лв. и за такси за издаване на съдебни удостоверения от 10 лв. От общо сторените разноски от 160 лв. следва в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК с оглед отхвърлената и прекратената част от исковите претенции, да се присъди сумата от 31, 02 лв. Така мотивиран, съдът