Решение № 865 от 16.11.2022 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 828/2022 г.

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационна жалба на „БСБ ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК 202785726, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, ул. „Бисер“ № 2, ет. 2, ап. 5, представлявано от Г. В. Б., подадена чрез адв. П., САК, против Решение № 110/14.07.2022 г., постановено по н.а.х. дело № 151/2022 г., по описа на Районен съд гр. Велинград. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 326/21.03.2022 г. на Директора на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 123а, ал. 3, във връзка с чл. 123а, ал. 2 от ЗАДС, са наложени три административни наказания „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. всяко, за извършени три нарушения по чл. 52, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 77, ал. 2 от ЗАДС и с чл. 58, ал. 3 от ППЗАДС, съответно за данъчни периоди месец март 2021 г., месец април 2021 г. и месец юни 2021 г., и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС му е наложено административното наказание „лишаване от правото да упражнява дейност в обекта, където е установено нарушението“ – гр. Велинград, УПИ Х-6404, кв. 84, Индустриална зона, Петролна база, за срок от 1 месец. В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът – Директорът на Териториална дирекция „Митница Пловдив“ при Агенция „Митници“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание, както и в подадено преди него писмено възражение. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд гр. Велинград е правилно, обосновано и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила. Присъединява се към аргументите, изложени от ответника. Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Районният съд е потвърдил наказателното постановление, като е приел, че нарушенията са безспорно доказани, тъй като касаторът е допуснал пълният размер на акциза, който е възникнал или който би могъл да възникне при прилагане на режим отложено плащане на акциз, да надвиши размера на предоставеното обезпечение за данъчни периоди от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. и 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г., а за данъчен период 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. не е било предоставено обезпечение по Лиценз № 568 за данъчен склад с ИНДС BGNCA 00393001. Посочил е, че за данъчен период от 01.03.2021 г. до 31.03.2021 г. размерът на предоставеното обезпечение е 297 042, 94 лв., докато размерът на дължимия акциз за обезпечаване, съгласно подадената акцизна декларация за ЕПЕЕ, с вх. № BG003000/01-01390/12.04.2021 г., е в размер на 418 063, 53 лв. За данъчен период 01.04.2021 г. до 30.04.2021 г. размерът на предоставеното обезпечение е 202 957, 06 лв., докато размерът на дължимия акциз за обезпечаване, съгласно подадената акцизна декларация за ЕПЕЕ, с вх. № BG003000/01-01861/14.05.2021 г., е в размер на 422 173, 93 лв. За данъчен период 01.06.2021 г. до 30.06.2021 г. размерът на предоставеното обезпечение е нула лева, докато размерът на дължимия акциз за обезпечаване, съгласно подадената акцизна декларация за ЕПЕЕ, с вх. № BG 003000/01-02611/14.07.2021 г., е в размер на 43 810, 36 лв. За да обоснове надвишения размер, районният съд е разгледал обезпечението, дадено с Банкова гаранция № 000LG-S-002317/05.10.2020 г. в размер на 500 000 лв., издадена от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, като е приел, че от него са били усвоени суми за погасяване на възникнали задължения за акциз и лихви за акциз за данъчни периоди март, април и юни 2021 г. Съдът изобщо не е обсъдил обезпечението, дадено с Банкова гаранция № 51-470/4582 от 08.09.2016 г., издадена от „Инвестбанк“ АД, въпреки че във връзка с нея са били основните възражения на настоящия касатор, направени още с подаденото възражение против АУАН и поддържани пред съда с жалбата против наказателното постановление. В тази връзка, съдът не е събрал и съществуващи доказателства, видно от т.2.2.2. от Протокол за извършена проверка по делегация № BG003000-BG005800-RK43-ПП132/23.09.2021 г., а именно анексите към Банкова гаранция № 51-470/4582 от 08.09.2016 г. (с изключение само на приложения Анекс № 4). Като не е събрал относими доказателства и не е разгледал основно възражение на жалбоподателя съдът не е изяснил в необходимата степен фактическата обстановка по делото и необосновано е приел за безспорно установено извършването на нарушението. Затова и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, а делото – да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд със следните задължителни указания: Да събере като доказателства всички анекси към Банкова гаранция № 51-470/4582 от 08.09.2016 г., както и други доказателства във връзка с нея, включително такива, свързани с твърдяното от жалбоподателя задържане на оригинала на гаранцията от митническите органи. След като попълни делото с относимите доказателства, съдът следва да изложи мотиви във връзка със срока на тази банкова гаранция, задълженията, които тя е обезпечавала и изобщо – нейното значение във връзка с евентуалното извършване на вмененото на жалбоподателя нарушение, както и неговата евентуална маловажност. Предвид гореизложеното, Административен съд – Пазарджик