Решение № 85 от 15.5.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 138/2025 г.

Производство по Глава 33 НПК. С решение № 288/18.12.2024г., постановено по ВНОХД № 538/2024г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора е била отменена присъда № 28/29.02.2024г., постановена по НОХД № 125/2023г. по описа на Районен съд- Стара Загора и подс. М. М. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК и осъден на шест месеца лишаване от свобода, условно по чл.66 от НК с изпитателен срок от три години. Против решението е подадена касационна жалба до ВКС от защитника на подс. М. М. М. адв. С. Ч., в която са развити съображения за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила- на чл.336 ал.1 т.2 от НПК- решение вместо нова присъда, за влошаване положението на подсъдимия, осъден без съответен петитум в жалбата на частния обвинител А. Н., за липса на мотиви във въззивното решение относно обективната и субективна страна на престъплението по чл.296 ал.1 НК, както и за неправилно приложение на закона, поради което иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на осъдения М. М. М. по обвинението за извършено престъпление по чл.296 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. С разпореждане № 391/24.02.2025 г. на председателя на Трето наказателно отделение на ВКС делото е изпратено на Апелативен съд- Пловдив за образуване на производство по възобновяване на ВНОХД № 538/2024 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора по чл.422 ал.1 т.5 НПК. Прокурорът от Апелативна прокуратура- Пловдив предлага искането да бъде уважено. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното: С присъда № 28/29.02.2024 год., постановена по НОХД № 1255/2023 год. по описа на Районен съд Стара Загора, подсъдимият М. М. М., с ЕГН •••••••••• е признат за виновен в това, че на 26.05.2022 год. в град Р. не изпълнил заповед за защита от домашно насилие № 1, издадена на 25.01.2022 г. по гр.д. № 20215520100830 по описа на Районен съд- Раднево, като нарушил наложената със заповедта забрана да приближава А. С. Н. на по-малко от 50 метра, да приближава жилището й, в което живее в град Р., ул. “П. Н.“ № •, местоработата й, местата за социалните й контакти и отдих, за срок от 9 месеца, като на посочената дата - 26.05.2022 год. приближил А. Н. на разстояние два метра, поради което и на основание чл.296, ал.1, вр. с чл. 54 НК му е наложено наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като на основание чл. 304 НПК е признат за невинен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно, че на 17.05.2022 год. е приближил обитаваното от А. Н. жилище на разстояние 44, 15 метра, считано до входната му врата и по този начин да е извършил продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК. Присъдата е била обжалвана от защитника на подс. М. М. адв. С. Ч. и от повереника на частния обвинител А. Н. адв. Ж. З. като на 18.12.2024 г. е било постановено решение № 288/18.12.2024 г. по ВНОХД №538/2024 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, с което първоинстанционната присъда е била изцяло отменена и е постановен диспозитив “ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. М., роден на ••.••.•••• год. в град Р., живущ в град Р., българин, български гражданин, със средно образование, нежененен, работещ, осъждан, с ЕГН •••••••••• ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода 17.05.2022 год. до 26.05.2022 год. в град Р. не изпълнил заповед за защита от домашно насилие № 1, издадена на 25.01.2022г. по гр.д. № 20215520100830 по описа на Районен съд Раднево, като нарушил наложената със заповедта забрана да приближава А. С. Н. на по-малко от 50 метра, да приближава жилището й, в което живее в град Р., ул. “П. Н.“ № •, местоработата й, местата за социалните й контакти и отдих, за срок от 9 месеца, като на 17.05.2022 год. приближил А.Н. на разстояние 44, 15 метра, поради което и на основание чл.296, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, го ОСЪЖДА на “лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. ОСЪЖДА подсъдимия М. М. М., с посочена самоличност да заплати на А. С. Н., с ЕГН •••••••••• сумата в размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.“. Не става ясно за настоящата инстанция защо присъдата на районния съд е била изцяло отменена при положение, че въззивният съд, видно от мотивните съображения в решението, е приел за правилни, обосновани и законосъобразни правните му изводи, че подс. М. М. М. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл.296 ал.1 НК и вече е бил осъден от районния съд именно за това престъпление. Процесуално неиздържан и в противоречие с разпоредбата на чл. 336 т.2 от НПК е възприетият от окръжната инстанция подход да отмени изцяло постановената присъда и да постанови, на практика нова присъда, без да са спазени принципните процесуални правила и императивни изисквания за постановяването и обявяването на присъда. Въззивният съд в мотивите си е изразил несъгласие с райнната инстанция единствено относно оправдаването на подс. М. за едно от деянията, включени в продължаваната пристъпна дейност- това на 17.05.2022 г.- и е следвало да измени присъдата в тази й част, като го признае за виновен и за това деяние и потвърди присъдата в останалата й част. Още повече, че в мотивите на решението изрично е отразено, че присъдата следва да се отмени само в частта й, с която подсъдимият е признат за невиновен и оправдан за първото деяние от продължаваното престъпление по чл.296 ал.1 от НК, това извършено на 17.05.2022 г. Именно характера и правната същност на постановения от въззивната инстанция съдебен акт, независимо от неговото наименование, са дали повод на защитата на подсъдимия да го обжалва с касационна жалба пред ВКС, но както се посочи, с цитираното разпореждане № 391/24.02.2025 г. на председателя на Трето наказателно отделение на ВКС се приема, че решението не представлява нова присъда, защото съдът не се е произнесъл в рамките на чл.336 НПК, а е признал подсъдимия за виновен за едно от деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление по чл.296 ал.1 НК, за което той е бил оправдан от първата инстанция. Така или иначе първоинстанционната присъда е изцяло отменена и не съществува в правния мир с решението на втората инстанция, което е окончателно и не подлежи на редовен инстанционен контрол. По делото се очертават и други процесуални проблеми, представляващи нарушения на процесуалните правила, и то от категорията на съществените, допуснати от въззивната инстанция при постановяване на решението- съдът не се произнесъл по първоначално предявеното обвинение, включително и за продължаваното престъпление, влошил е положението на подсъдимия като го е осъдил на лишаване от свобода без да има съответно искане от частния обвинител, нарушил е и закона като не е обсъдил налице ли са предпоставките на чл.78а ал.1 от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Както стана ясно, на подс. М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.296 ал.1 НК при условията на чл.26 ал.1 НК, включващо две деяния- на 17.05.2022 г. и на 26.05.2022 г., като за първото е оправдан от първата инстанция. От диспозитива на въззивното решение е видно, че подс. М. е признат за виновен само за едното деяние, за което е бил оправдан- че на 17.05.2022 г. приближил А. Н. на разстояние 44, 15 метра, като нарушил наложената със заповедта забрана да не я приближава на по-малко от 50 метра, а за второто действие- че на 26.05.2022 г. приближил А. Н. на разстояние два метра, както и за обвинението, че деянията са извършени при условията на чл.26 ал.1 от НК, произнасяне няма и обвинението в тази му част остава висящо. Може би съдът е имал предвид, че за деянието на 26.05.2022г. подсъдимият вече е осъден от районния съд, но пък присъдата е била изцяло отменена и съдът е бил длъжен да се произнесе с решението си по цялото предявено обвинение и във всичките му части, касаещи изпълнителното деяние на престъплението по чл.296 ал.1 НК. На следващо място въззивната инстанция не е спазила принципа „reformatio in pejus“ като е наложила на подс. М. наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, а с присъдата на районния съд е бил осъден на глоба в размер на 1000лв. В жалбата на частния обвинител А. Н. / може да се разсъждава по въпроса за участието й като страна в процеса предвид на това, че престъплението по чл.296 ал.1 от НК е против правосъдието и е формално, на просто извършване, като съставът от обективна страна не включва като елемент настъпването на имуществени или неимуществени вреди, т.е. не е резултатно престъпление/ няма искане за увеличаване на наказанието, а само за осъждане на подсъдимия и за двете деяния като едно продължавано престъпление по чл. 296 ал.1 НК. В мотивите на решението съдът не е обсъдил възможното приложение на чл.78а ал.1 НК с оглед предвидената от закона наказуемост на престъплението по чл.296 ал.1 НК, чистото съдебно минало на дееца и липсата на съставомерни имуществени вреди, което е довело и до нарушение на материалния закон. Посочените недостатъци и пропуски във въззивното решение са визирани в касационната жалба на адв. Ч. и представляват касационни основания по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 и т 2 НПК и предвид на изложените съображения се явяват основателни, което налага отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд от стадия на съдебното заседание. Ето защо и на основание чл. 425 ал.1 т.1 НПК, ПАС