Решение № 4829 от 12.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 6827/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 4 и следващите от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Образувано е по жалба на ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ /ДП НК ЖИ/, ЕИК със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. 1233, [улица], представлявано от инж. М. Г. – Генерален директор, със съдебен адрес и адрес за призоваване: [населено място], п.к. 1233, [улица], против Решение за верификация на постъпило междинно/окончателно плащане рег. № ИП-35/20.06.2024 г., издадено от Директор на дирекция „Координация на програми и проекти“ и ръководител на Управляващ орган на ОПТТИ 2014-2020 г., с което са определени, както следва:

1. Верифицирани разходи по искане № 30 за окончателно плащане в размер на 36 023 613, 72 лева, в т.ч. – БФП – 36 023 613, 72 лева и съфинансиране от бенефициента – 0, 00 лева;

2. Неверифицирани разходи по Искане № 30 за окончателно плащане в размер на 17 308 708, 62 лева, в т.ч. – БФП – 17 308 708, 62 лева и съфинансиране от бенефициента – 0, 00 лева и 3. Верифицираните разходи от БФП в размер на 36 023 613, 72 лева с искане за окончателно плащане № 30 се считат за платени от предоставената БФП с искане за авансово плащане по проекта.

По проекта е одобрен аванс в размер на 56 315 813, 59 лева. Остатъкът от аванса, непокрит с верифицирани разходи е в размер на 20 292 199, 87 лева, която сума бенефициентът следва да възстанови на Управителния орган.

На основание чл. 42, ал. 1, чл. 43, ал. 1 и във връзка с чл. 35, ал.1, т. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. на Министерство на финансите, остатъкът от аванса непокрит с верифицирани разходи, в размер на 20 292 199, 87 лева, следва да се възстанови доброволно от бенефициента НК „Железопътна инфраструктура“ на Управляващия орган на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, която сума бенефициентът е поканен да възстанови в срок от 14 дни от датата на влизане в сила на решението.

В жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, издаден при липса на мотиви, необоснован, а също така издаден в противоречие с материалния закон, в нарушение на административнопроизводствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. К., която моли жалбата да бъде уважена. Моли процесното Решение да бъде отменено като незаконосъобразно и издадено, в частта по отношение на отказаната верификация- средства като неправилно. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът – директор на Дирекция „Координация на програми и проекти“ и Ръководител на УО на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г., е представляван от юрк. Й., който оспорва жалбата и претендира отхвърлянето ѝ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд София – град, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" е бенефициент на безвъзмездна финансова помощ по административен договор № № ДОПТТИ – 12 от 20.11.2017 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014-2020, процедура BG16M10P001-1. 001-001: "Рехабилитация на железопътната линия Пловдив -Бургас, Фаза 2“. Общата стойност на разходите за проекта е 810 018 562, 65 лв., а одобрената БФП е в размер на 675 092 693, 08 лв. Договорът за предоставяне безвъзмездна финансова помощ е изменян с последващи анекси, както следва: С анекс от 09.11.2017 г. се изменя общата стойност на проекта в размер на 810 604 683, 60 лв., частично се променят сумите в категорията недопустими разходи и се удължава срокът за подаване на окончателното плащане. С анекс от 20.11.2017 г. също се преразпределят средства. С анекс от 31.01.2024 г. се удължава срокът за подаване на окончателно плащане. С анекс от 05.03.2024 г. са направени промени в допустимите разходи, които ще се финансират от ОПТТИ. С анекс от 31.05.2024 г. отново има промяна в допустимите разходи, които ще бъдат отпуснати.

От страна на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" е депозирано искане за окончателно плащане № 30 за окончателно плащане по Проект №: BG16M1OP001-1.001-0003 „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив-Бургас, Фаза 2“. С искането са докладвани разходи по проекта в размер на 53 332 322.34лв., които съгласно одобрения ФК и договор за БФП са допустими за финансиране по ОПТТИ. Разходи за ДДС на стойност 8 987 660, 668 лв. са недопустими по проекта. На основание чл. 63 от ЗУСЕФСУ, УО на ОПТТИ е изпратил писмо на бенефициента чрез ИСУН, с което бенефициентът е уведомен за размера на включените в искането за плащане недопустими разходи и основанието за тяхната недопустимост и са изискани допълнителни документи във връзка с верификацията на разходите, отчетени в искането за плащан. Бенефициентът е представил допълнителни документи и становища по всеки един от заявените за възстановяване разходи в отговор на писмото, с което са изискани от УО на ОПТТИ. Така КОМЕНТАРИ-1 Относно: Искане № 30 за окончателно плащане (ИОП30) за проект № BG16М1OР001-1.001-0003 ”Рехабилитация на железопътната линия Пловдив - Бургас, Фаза 2“, финансиран по приоритетна ос 1 на ОПТТИ 2014-2020 г. (Т. II, Приложение № 5) С оспореното решение от заявените 53 332 322, 34лв. за безвъзмездна финансова помощ са верифицирани допустими разходи в размер на 36 023 613, 72 лв., респ. постановен е отказ по отношение на разликата от 17 308 708, 62лв., в т.ч. от извършените управленски проверки разходи в размер на 6 375 804, 87 лв., по следните плащания:

По договор № 5631/25.01.2017 г.- разходи в размер на 2 008 971, 72 лв.: 2017 с предмет „ Оценка на съответствието и осъществяване на строителен надзор по време на строителство и координация на договори по проект „Рехабилитация на железопътна линия Пловдив-Бургас, Фаза 2” с Изпълнител "Ежис - ЕТП- АйСиДжи" ДЗЗД:

С представените фактура №: 0000000069/23.12.2022, фактура №: 0000000074/ 17.05.2023, фактура №: 0000000079/ 26.07.2023, фактура №: 0000000084/ 27.10.2023 и фактура №: 0000000086/ 21.12.2023, са подадени документи за първо, второ, трето, четвърто и пето плащане по допълнително споразумение №2/23.12.2023г. (ДС №2). Поради наложена финансова корекция с решение №ФК - 15/29.08.2023г. в размер на 100% по Допълнително споразумение 2, не се верифицират разходите по тези пет фактури в настоящото междинно плащане, на стойност съответно 907 500лв., 330 000 лв., 330 000лв., 250 000лв. и 250 000лв. без ДДС;

О. Р. по фактура № 1000000017/27.08.2021 г. в размер на 3 715, 75 лева е верифициран в Искане за междинно плащане № 23, на което основание не следва да се верифицира в настоящото Искане за плащане.

Разход в размер на 128 132, 80 лева за Етап 2 съгласно чл. 9, ал.2 по договора. Издаден е АОП/22.12.2023 г., представляващ 80% от стойността на договора. Задължението е начислено във фактура № 0000000029/28.12.2023 г. с общ размер 153 759, 36 лева, която е разплатена със средства на бенефициента на 28.12.2023 г., за което е приложено банково извлечение.

Към искането са представени писма, искане за окончателно плащане, подробен и обобщен отчет подписан от изпълнителя и консултанта. Представеният АОП е одобрен от бенефициента след извършени административни проверки и проверка на място. Представен е констативен протокол от извършена проверка на място и контролен лист за верификация на разхода от Бенефициента. Изпълнителят е гарантирал изпълнението на Етап 2 - Поддържане (включващ отглеждане и инвентаризация) със паричен превод по сметка на Възложителя съгласно чл. 28 ал. 1 по договора. Съгласно чл.9 т.2 следва да се представят доказателства за извършените дейности по отглеждане и инвентаризация.

От гореизложеното става ясно, че е нарушен чл. 57 (1) т. 3 от ЗУСЕСИФ - разходите не са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности по проекта. Дейностите по Етап 2 от договора все още не са изпълнени и тяхната реализация ще излезе извън срока за допустимост по ОПТТИ.

Във връзка с гореизложеното УО е приел, че разхода в размер на 128 132.80 лева не е допустим за финансиране по ОПТТИ и не може да бъде верифициран в настоящото Искане за плащане.

В Становището към Искане № 30 за окончателно плащане (прилож. Т. 2) органа е приел, че с Договор № 6567/03.10.2019 г. с консорциум „Плобур" за проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по железопътната линия Пловдив-Бургас по проект „Рехабилитация на железопътната линия Пловдив - Бургас, Фаза 2“:

• Заменителна таблица №1:

Не се верифицира сумата от 372 435, 26 лв. без ДДС (260 704, 68 лв. след приспаднат аванс и задържани пари), която е цялата сума докладвана в ИМП 30 по Заменителна таблица № 1 поради допуснати калкулационни грешки, използвани некоректни единични цени и несъответствие между приложените документи за доказване на единични цени или часови ставки и използваните от Изпълнителя такива за определяне на съответната анализна цена;

• Заменителна таблица №3:

Не се верифицира сумата от 364 399, 81 лв. без ДДС (255 079, 87 лв. след приспаднат аванс и задържани пари), която е цялата сума докладвана в ИМП 30 по Заменителна таблица №3 поради допуснати калкулационни грешки, използвани некоректни единични цени и несъответствие между приложените документи за доказване на единични цени или часови ставки и използваните от Изпълнителя такива за определяне на съответната анализна цена.

От предложената стойност за верификация следва да се приспадне стойността по ЗТ 1 и ЗТ 3 като остатъкът следва да се намали с 10%, поради издадено решение за ФК от УО.

Във връзка с гореизложеното УО счита, че разходи в размер на 515 784.55 лева не са допустими за финансиране по ОПТТИ и не следва да бъдат верифицирани в настоящото Искане за плащане.

Във връзка с настъпили промени в системите за контрол на Управляващия орган са въведени контролни процедури за проверка на сключени договори под праговете по чл. 20, ал. 4 от ЗОП и потвърждаване, че докладваните разходи за директно възложени дейности са базирани на пазарни цени и следователно е спазен принципът за добро финансово управление. При докладване на разходите не са представени доказателства за извършено пазарно проучване, поради което не се верифицират разходи в размер на 8 850, 00 лв. по фактура№388/07.09.2022г. и в размер на 8 850, 00 лв. по фактура №462/18.09.2023г.

При сключване на договора няма предоставена информация от Бенефициента за направено пазарно проучване, което да удостоверява, че докладваните допустими разходи по договора в размер на 17 700.00 лева са извършени на пазарни цени.

Във връзка с гореизложеното УО е счел, че разхода за недопустим за финансиране по ОПТТИ.

След проверка на приложените към разхода документи УО е счел, че е допустим за финансиране по ОПТТИ освен описаните разходи по фактура 0057609841/30.09.2023 г. Представени са документи, съгласно условията на договора - писма, искане за междинно плащане, доклади за извършените дейности, подробен отчет подписан от изпълнителя и консултанта, документи за одобрение от консултанта, констативни протоколи, (КП) и актове, доказващи изпълнение на дейностите. АМП са одобрени от бенефициента след извършени административни проверки и проверка на място. Представени са констативни протоколи от извършени проверки на място и контролни листове за верификация на разходите от Бенефициента. По договор № 11592/08.02.2022 г. е наложена финансова корекция 5% с Решение № ФК- 10/27.03.2023 г. след на проверка за законосъобразност на проведената на обществена поръчка. След извършени управленски проверки от УО се установи, че към датата на верификация на разходите, докладвани в ИОП № 30 няма постановено окончателно решение на ВАС, с което се отменя Решение № ФК-10/27.03.2023 г. На това основание УО е счел, че повторно докладваните разходи в размер на 31 226.38 лева, неверифицирани на основание Решение № ФК-10/27.03.2023 г. са недопустими за финансиране по проекта и не следва да бъдат верифицирани в настоящото Искане за плащане.

По договор № 11504/16.09.2021 г. е наложена финансова корекция 5% с Решение № ФК- 7/07.03.2023 г. след на проверка за законосъобразност на проведената на обществена поръчка.След извършени управленски проверки от УО е установено, че към датата на верификация на разходите, докладвани в ИОП № 30 няма постановено окончателно решение на ВАС, с което се отменя Решение № ФК-7/07.03.2023 г. На това основание счита, че повторно докладваните разходи в размер на 25 982.03 лева, неверифицирани на основание Решение № ФК-7/07.03.2023 г. са недопустими за финансиране по проекта и не следва да бъдат верифицирани в настоящото Искане за плащане.

По договор № 11409/29.04.2021 г. е наложена финансова корекция 5% с Решение № ФК-7/07.03.2023 г. след на проверка за законосъобразност на проведената на обществена поръчка. След извършени управленски проверки от УО се установява, че към датата на верификация на разходите, докладвани в ИОП № 30 няма постановено окончателно решение на ВАС, с което се отменя Решение № ФК-7/07.03.2023 г. На това основание УО счита, че повторно докладваните разходи в размер на 235 149.31 лева, неверифицирани на основание Решение № ФК-7/07.03.2023 г. са недопустими за финансиране по проекта и не следва да бъдат верифицирани в настоящото Искане за плащане.

По договор № 11202/12.08.2020 г. е наложена финансова корекция 25% с Решение № ФК- 6/28.02.2023 г. след на проверка за законосъобразност на проведената на обществена поръчка.

След извършени управленски проверки от УО се установява, че към датата на верификация на разходите, докладвани в ИОП № 30 няма постановено окончателно решение на ВАС, с което се отменя Решение № ФК-6/28.02.2023 г. На това основание считам, че повторно докладваните разходи в размер на 1 192 666.42 лева, неверифицирани на основание Решение № ФК-6/28.02.2023 г. са недопустими за финансиране по проекта и не следва да бъдат верифицирани в настоящото Искане за плащане.

По договор № 11577/22.12.2021 г. е наложена финансова корекция 10% с Решение № ФК- 10/27.03.2023 г. след на проверка за законосъобразност на проведената на обществена поръчка. След извършени управленски проверки от УО се установява, че към датата на верификация на разходите, докладвани в ИОП № 30 няма постановено окончателно решение на ВАС, с което се отменя Решение № ФК-10/27.03.2023 г. На това основание УО е счел, че повторно докладваните разходи в размер на 32 754.13 лева, неверифицирани на основание Решение № ФК-10/27.03.2023 г. са недопустими за финансиране по проекта и не следва да бъдат верифицирани в настоящото Искане за плащане.

По договор № 11410/29.04.2021 г. е наложена финансова корекция 25% с Решение № ФК- 7/07.03.2023 г. след на проверка за законосъобразност на проведената на обществена поръчка.

На това основание считам, че повторно докладваните разходи в размер на 181 647.33 лева, неверифицирани на основание Решение № ФК-7/07.03.2023 г. са недопустими за финансиране по проекта и не следва да бъдат верифицирани в настоящото Искане за плащане.

По договор № 11403/23.04.2021 г. е наложена финансова корекция 5% с Решение № ФК- 7/07.03.2023 г. след на проверка за законосъобразност на проведената на обществена поръчка.

След извършени управленски проверки от УО се установи, че към датата на верификация на разходите, докладвани в ИОП № 30 няма постановено окончателно решение на ВАС, с което се отменя Решение № ФК-7/07.03.2023 г. На това основание УО е счел, че повторно докладваните разходи в размер на 34 880.89 лева, неверифицирани на основание Решение № ФК-7/07.03.2023 г. са недопустими за финансиране по проекта и не следва да бъдат верифицирани в настоящото Искане за плащане.

По договор № 11402/23.04.2021 г. е наложена финансова корекция 25% с Решение № ФК- 7/07.03.2023 г. след на проверка за законосъобразност на проведената на обществена поръчка.

На това основание УО счита, че повторно докладваните разходи в размер на 186 701.48 лева, неверифицирани на основание Решение № ФК-7/07.03.2023 г. са недопустими за финансиране по проекта и не следва да бъдат верифицирани в настоящото Искане за плащане.

За съгласуване и издаване на становище, относно изменение на ПУП е платена такса от 90 лв. Не е представена тарифа или друг документ доказващ размера на таксата, който следва да се плати за извършването на този вид услуга. Вследствие на това сумата от 90 лв. не подлежи на верификация в настоящото ИМП №30. Н. В. от Коментар 1, представена е тарифа.

По договор № 11591/02.02.2022 г. е наложена финансова корекция 25% с Решение № ФК- 18/29.11.2023 г. след на проверка за законосъобразност на проведената на обществена поръчка.

След извършени управленски проверки от УО се установи, че към датата на верификация на разходите, докладвани в ИОП № 30 няма постановено окончателно решение на ВАС, е което се отменя Решение № ФК-18/29.11.2023 г. На това основание УО е счел, че повторно докладваните разходи в размер на 70 731.75 лева, неверифицирани на основание Решение № ФК-18/29.11.2023 г. са недопустими за финансиране по проекта и не следва да бъдат верифицирани в настоящото Искане за плащане.

От наложени финансови корекции разходи в размер на 10 932 903, 75 лв., от които:

Верифицираните разходи от БФП в размер на 36 023 613, 72 лв. с искане за окончателно плащане № 30 се считат за платени от предоставената БФП с искане за авансово плащане по проекта. Одобрен е и аванс в размер на 56 315 813, 59 лв. Остатъкът от аванса, непокрит с верифицирани разходи е в размер на 20 292 199, 87 лв., която сума бенефициентът следва да възстанови на Управляващия орган.

С Решението е прието, че по Искане за окончателно плащане № 30 общият размер на верифицираните разходи е 316 337 539, 87 лв., а размерът на изплатената безвъзмездна финансова помощ по искания за авансови и междинни плащания е 336 629 739, 74 лв., т.ч. аванс по проекта в размер на 56 315 813, 59 лв. От изплатения аванс по проекта с верифицираните разходи в искане за окончателно плащане № 30 се покрива с разходи аванс в размер на 36 023 613, 72 лв. При приключване на проекта е налице изплатен аванс по проекта в размер на 20 292 199, 87 лв., който не е покрит с допустими разходи по проекта, които да са верифицирани от УО на ОПТТИ и същият подлежи на възстановяване от бенефициента в съответствие с чл. 35, ал. 2, т. 2 от Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. Решението е издадено на основание чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕФСУ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът приема, че приложима за преценката за законосъобразност на оспорения пред него акт е редакцията на ЗУСЕФСУ към ДВ бр. 39/27.05.2022 г., с оглед § 70 ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ бр. 51/01.07.2022 г., при посочване на новото наименование на закона, в сила от 01.07.2022 г. По своята правна същност верификацията на разходи представлява проверка за тяхната допустимост, като предвид публичния характер на правоотношението и прякото и непосредствено засягане на бенефициента, по отношение на отказа за верификация, съответно отказа за признаване на разходите за сметка на СФ, приложение намират общите разпоредби на АПК, от което следва, че актът следва да съдържа правните и фактическите основания за възприетата от компетентния орган недопустимост на предявените разходи.

На първо място съдът намира, че следва да посочи, че решението на РУО съдържа две групи волеизявления: - волеизявление в интерес на бенефициента, с което се верифицира по искане за окончателно плащане заявена от него сума като подлежаща на възстановяване като БФП; и волеизявления за определяне на неверифицирани разходи в т.ч.възстановяване на суми, които не са покрити с верифицирани разходи.

В частта на първото волеизявление [жк], ал. 1 ЗУСЕФСУ, актът е позитивен за бенефициента и по никакъв начин не засяга негови интереси. Това следва и от разпоредбата на чл. 64, ал. 4 от ЗУСЕФСУ, според която само отказ за верификация на разходите, включени в искане за плащане, може да се оспорва пред съда по реда на АПК. С оглед заявеното в хода по същество на спора от жалбоподателя искането е за отмяна на решението в частта за отказа за верификация на допустимите разходи следва да се пристъпи към изследване на решението в частта на волеизявлението на УО по т. 2 и т.3 срещу които, бенефициентът има право на жалба, което е реализирал.

Не е налице спор между страните относно компетентността на органа, постановил обжалваното решение. Съгласно чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ Управляващите органи отговарят за цялостното програмиране, управление и изпълнение на програмата, както и за предотвратяването, откриването и коригирането на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или определено от него лице. Правомощия на ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. Видно от приложената по делото заповед № РД–08-302 от 19.06.2023 г. на министъра на транспорта и съобщенията, издалият оспореното решение М. Г. –директор на дирекция "Координация на програми и проекти" в Министерството на транспорта е оправомощен да изпълнява функциите на ръководител на УО на ОПТТИ (Т. II). При това положение съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган.

Второто изискване на чл. 146 от АПК е изискването за форма. С процесното решение е формирано едностранно властническо волеизявление за отказ от верификация на предявени за плащане разходи по представен от дружеството отчет за изпълнението на проекта по АДБФП. Безспорно, процесният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 1 от АПК, но ал. 2 на чл. 59 от АПК изрично налага, когато съответен акт се издава в писмена форма да има точно определено съдържание, като според т. 4, следва да съдържа фактически и правни основания.

За да бъде извършено плащане (в случая окончателно), следва при условията на кумулативност да са налице следните две предпоставки по чл. 62, ал. 1 ЗУСЕФСУ: 1. Установена допустимост на извършените разходи вследствие извършена верификация; 2. Наличие на физически и финансов напредък на проекта.

Съдът приема, че определянето на един разход като допустим, съответно недопустим, е регламентирано в йерархическа поредица от нормативни актове, които включват общите условия за допустимост на разходите са регламентирани в глава пета, раздел І на ЗУСЕФСУ, детайлни правила за допустимост на разходите, съдържащи се в ПМС № 189/28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от ЕСИФ, за програмен период 2014-2020 г. (ПМС № 189/2016 г.), както и правила за допустимост на разходите в документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 76 от Общите условия за изпълнение към АДБФП, съгласно която без да противоречи на разпоредбите на Регламент № 1303/2013 и Регламент № 1301/2013 на ЕП и на Съвета, като и на ПМС № 189/2016 г., за да бъдат признати за допустими, разходите трябва да отговарят на изискванията, предвидени в Насоките за кандидатстване по съответната процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова, да са разплатени за действително извършени и необходими дейности по проекта, и да са извършени в съответствие с европейското и националното законодателство. С оглед горното, съдът приема че всеки неверифициран разход е необходимо да не съответства на точно определено в съответния нормативен акт изискване за неговата допустимост.

За да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран-да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения - фактически и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая, а изводите му следва да бъдат съответни на посочена в нормативен акт правна квалификация. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание. Допустимо е мотивите на административния акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но в конкретния случай издателят на акта не е направил такова позоваване. Видно от изложението в оспореното писмо, органът е отказал верифициране на сумата от 17 308 708, 62 лева, защото е установено несъответствие между заявените за плащане разходи от извършени управленски проверки и наложени финансови корекции.

Във връзка с неверифицираните разходи по искане № 30 за окончателно плащане в размер на 6 375 804, 87 лева.

За да обоснове неверифицирането на разходите УО е посочил лаконично фактически основания, но с изключение на разхода по договор № 111086/14.11.2023 г. с разходи в размер на 128 132, 80 лева, за нито един от останалите неверифицирани разходи по посочените договори, не е посочено правното основание за неверифицирането им. По никакъв начин не са обсъдени представените от страна на бенефициента допълнителни документи и разяснения, обосноваващи допустимостта на разходите, нито е изложена позицията на УО по това дали същите внасят промяна във фактическата обстановка и ако не се приемат- поради какви причини. Нещо повече- въобще не е посочено, че в действителност всеки от изисканите допълнително документи, е представен от бенефициента за всеки разход. При лаконичното посочване на фактическите основания и липсата на посочено правно основание за неверифицирането на разходите, оспореният акт се явява издаден при пълна липса на мотиви защо разходите са извършени незаконосъобразно, какви са нарушенията и съответните на нарушенията правни норми.

Чл. 57 ЗУСЕФСУ регламентира кумулативно условия за допустимост на разходите. Това не е единствената правна норма, регламентираща допустимостта на разходите. Съгласно чл. 65, § 1 Регламент № 1303/2013, допустимостта на разходите се определя въз основа на национални правила, освен когато са определени специални правила въз основа на регламента. Националните правила за допустимост на разходите са определени в чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ, а на основание чл. 59, ал. 1 с.з. детайлните правила за допустимост на разходите за програмите, включени в Споразумението за партньорство, са определени в акт на Министерския съвет - ПМС № 189/2016 г. Наред с това, в съответствие с чл. 59, ал. 2 ЗУСЕФСУ, за всяка процедура по програма, включена в Споразумението за партньорство, се определят допустимите категории разходи, максималните размери на разходите, методът за определяне на разходите, други специфични условия, на които разходите трябва да отговарят. Видно е, че определянето на един разход като недопустим изисква точно установяване на приложимата правна норма, защото само така може да се установи действителната цел на органа и да се извърши проверка тя законосъобразно ли е постигната.

Соченото от органа правно основание по чл. 62, ал. 1 и ал.3 ЗУСЕФСУ, се намира в раздел ІІ "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" на глава пета "Финансово управление и контрол" на закона. То регламентира, че междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. Управляващият орган извършва плащането в 80-дневен срок от постъпване на искането за плащане на бенефициента.Но посочената разпоредба не регламентира кой разход е допустим и кой не.

Всеки индивидуален административен акт, какъвто безспорно е и актът, с който органът отказва верифициране на разходи, тъй като е издаден от административен орган по смисъла на § 1, т. 1 АПК и засяга, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, права и законни интереси на бенефициента, за да бъде законосъобразен е необходимо да отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл. 146 АПК, включително това за форма – чл. 146, т. 2 АПК. Конкретните изисквания към формата на административния акт са посочени в чл. 59 АПК. Не е достатъчно актът да бъде издаден в писмена форма. Кодексът сочи, че когато актът се издава в писмена форма, той следва да има регламентираното в ал. 2 на чл. 59 АПК съдържание, а т. 4 от тази разпоредба указва задължението за посочване на фактически и правни основания. Липсата на фактически и правни основания или тяхното пълно несъответствие на предмета на акта е съществено нарушение на изискването за форма и самостоятелно основание за отмяна на акта, а несъответствието на правните основания на фактите по делото е основание за материална незаконосъобразност на акта.

Правното основание, на което един разход би могъл да бъде недопустим е някоя от хипотезите на чл. 57, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 2 или чл. 58 ЗУСЕФСУ. Основанието по чл. 57, ал. 1 ЗУСЕФСУ само по себе си не е достатъчно, защото органът трябва да посочи точно и онези разпоредби от актовете по чл. 59 ЗУСЕФСУ, на които счита, че конкретният разход не съответства. Това са, както бе посочено, ПМС № 189/2016 г. и актовете по алинея 2 на чл. 59 ЗУСЕФСУ за съответната програма.

В акта на органа няма препрещане към мотиви за издаването на същия, съдържащи се в административната преписка.

По отношение на неверифицираните разходи, посочени на л.4 от Решението за верификация по 8 броя договори от № 11592/08.02.2022 г. до № 11403/23.04.2021 г., за които УО е посочил, че няма постановено окончателно решение на ВАС, с което се отменя съответното решение за налагане на финансова корекция съдът намира следното.

Следва да бъде отчетено, че верифицирането на извършените от бенефициента разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка за допустимост на направените разходи, а процедурата по установяване на нередност и определяне на финансова корекция, могат да се развиват и паралелно, същите са две отделни процедури- по верифициране на разходи и по налагане на финансови корекции, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, които подлежат на самостоятелно оспорване. В случаите на започната процедура по администриране на нередност, целта е ограничаване верифициране на разходи, представляващи евентуално финансово отражение на наложена финансова корекция. Двата индивидуални административни акта, макар да имат един и същ издател, и един и същ адресат, имат различен предмет. Въпреки това, напълно е възможно единият акт - този за определяне на финансова корекция, да бъде част от фактическите основания за издаване на другия - отказа за верификация. Или с други думи, за да е законосъобразен атакуваният акт, следва да е налице фактически нередност, като обаче че е достатъчно такава да бъде регистрирана. В мотивите на настоящото решение не се съдържат никакви фактически основания, които да сочат на конкретно нарушение на европейското или национално законодателство, нито се съдържат обстоятелства, обосноваващи твърдението за започнала такава процедура, а фактическите основания за издаване на Решението не са съответни на дадената от органа правна квалификация.

Доколкото с акта не се твърди и не се сочи някоя от хипотезите за недопустимост на разходите уредени в ЗУСЕФСУ, не налице годни фактически основания, с който се отказва верифицирането на разходи.

Или, за да е законосъобразен отказът на органа да верифицира разход в размер на финансовата корекция, т. е. да откаже да възстанови разходи в размер на финансовата корекция, трябва актът, с който финансовата корекция е определена по основание и по размер да е влязъл в сила.Именно поради това, тогава, когато отказът за верификация се основава на финансова корекция, при проверка на законосъобразността на отказа, съдът следва да провери влязъл ли е в сила актът, с който е определена финансовата корекция, и съответен на влезлия в сила акт, ли е размерът, отказан за верификация.

В обобщение съдът приема, че когато правата квалификация на посоченото нарушение е непълна, това препятства проверката за законосъобразността на оспорения административен акт в частта му за това нарушение. Проверката за законосъобразност на един оспорен административен акт, макар да обхваща всички основания по чл.146 АПК, се ограничава до тези фактически основания, които органът счита за осъществени и подвежда към сочената правна норма. Съдът не може вместо органа да издирва факти и да ги подвежда към соченото от органа правно основание. С оглед на това съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт не може да излезе от рамките на приетите от органа нарушения и правни основания. Налага се извода, че Ръководителят на УО не е интерпретирал правилно установените факти и не е успял да издири и приложи правилно материалния закон към тях, като по този начин е постановил незаконосъобразно решение.

По отношение на неверифицираните разходи, посочени на л.5 от Решението за верификация от наложени финансови корекции, .

Когато отказът за верификация се основава на финансова корекция, съдът следва да провери определена ли е тя с нарочен писмен акт по основание и размер, влязъл ли е в сила актът, с който е определена финансовата корекция и съответен на влезлия в сила акт ли е размерът, отказан за верификация. Безспорно, в конкретния случай финансовата корекция е определена с нарочен акт на РУО на ОПИК. Ц. Р. за ФК са влезли в сила. Действително, влязлото в сила решение за определяне на финансова корекция, може да бъде основание за отказ за верифициране, но следва този вид разход да бъде определен като недопустим на основание липсата на някоя от условията на чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ – например по т. 4, ако се приеме, че органът на това основание е отказал да верифицира. И по този пункт обаче, липса посочено правно основание за недопустимост на разхода.

Не е конкретизирано на кое правно основание не се верифицират посочените суми, нито как са формирани тези суми. При това липсата на мотиви е винаги предпоставка за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен.

Не е посочена правна норма, която според административния орган служи за основание посоченият разход да не бъде признат за допустим. Липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за отказ от верификация на разходи, е порок който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. Отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на валидно правно основание за формирането му засяга правото на защита на неговия адресат и препятства съдебния контрол по съществото на спора, като констатираният процесуален порок безспорно компрометира законосъобразността на акта. Съдът не може да извежда волята на издателя на акта вместо него, нито да предполага на какво основание същият се е произнесъл или по какви съображения е постановил акт с определено съдържание.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че Решението е незаконосъобразен акт, като издаден в противоречие с установената форма – липса на правни основания за издаването му, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Тъй като в случая произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2, пр. второ от АПК, когато естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да се върне на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 за ново произнасяне по заявените и отказани за плащане разходи по подаденото от ДП „Национална компания „Железопътна инфраструктура“ искане за междинно плащане № 30.

При разглеждане на искането следва да се прецени допустимостта на разходите на базата на посочените нормативни критерии, а преценката за това на управляващия орган следва да се мотивира изрично.

По разноските: При този изход на спора основателно са явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съдът следва да му присъди такива в общ размер на 4700 лева, от които 4500 лева платена държавна такса и 200 лева- юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на л. 265.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, АССГ, 71- ви състав: