Решение № 527 от 13.7.2023 г. на Районен съд - Русе по дело № 481/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „Оргахим Резинс“ АД, чрез адв. П. И., депозирана против наказателно постановление № 21/13.02.2023г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, за нарушение по чл. 123в, т. 2 ЗООС. С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно като постановено при нарушение на процесуалните правила, при неточно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложената санкция. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че наказателното постановление е издадено при липса на конкретни мотиви, свързани с конкретното деяние и обстоятелствата при които е извършено, а мотивите във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН са общи и бланкетни. Във връзка с твърденията за нарушение на процесуалните правила се излагат съображения, че наказателното постановление е издадено при непълнота на доказателствата и в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Относно твърденията за нарушение на материалния закон се застъпва тезата, че е налице несъответствие между фактическите констатации в НП и правната квалификация на нарушението, тъй като условието на комплексното разрешително не забранява съхранение на ОХВС на открити площадки, поради и което описаното деяние не може да се квалифицира като нарушение по чл. 123в ЗООС, а отделно от това съгласно § 1 от ДР на Наредба за реда и начина на съхранение на опасни химични вещества и смеси е предвидена възможност за временно складиране на опасни химични вещества и смеси за период от 24 часа и в случая се касае именно за такова временно съхранение. На следващо място се твърди, че в мотивите на НП е посочено, че нарушението е извършено чрез бездействие и е трайно фактическо състояние, който извод противоречи на посоченото в началната част на НП, че нарушението е извършено и установено на 30.11.2022г., което от своя страна съставлява и нарушение на административнопроизводствените правила. Релевират се доводи, касаещи липса на мотиви за начина на определяне на размера на имуществената санкция и че същата е определена в нарушение на чл. 27 ЗАНН. На последно място се излагат съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН. В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се правят следните допълнителни съображения: на първо място, че е установено нарушение на процедурните правила, тъй като актосъставителят е посочен като резервен член на екипа и в хода на производството не са събрани данни към момента на извършване на проверката актосъставителя да е бил част от екипа, поради и което не е спазена разпоредбата на чл. 167 ЗООС. На второ място се излагат доводи, че е налице още едно съществено нарушение на процесуалните правила, а именно по чл. 57 ЗАНН – непосочване на времето на извършване на твърдяното нарушение, тъй като в АУАН и в НП не е посочен конкретен период, през който се твърди, че дружеството е извършило процесното нарушение, а датата на която е било установено нарушението за първи път е била посочена от актосъставителя при разпита му в съдебно заседание. На следващо място се развиват се съображения, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е посочено в бланкетна норма, а именно тази на чл. 123в ЗООС и същата е препращаща към нарушение на условията на комплексното разрешително и макар и в НП да е цитирано, кое условие е нарушено, според процесуалния представител на дружеството жалбоподател липсва конкретно описание на действието или бездействието, с което дружеството е извършило твърдяното нарушение. Застъпва се тезата, че на дружеството са дадени задължителни предписания, свързани с начина по който следва да се съхраняват посочените опасни химични вещества, които предписания са изпълнени от дружеството, поради и което според процесуалния представител на жалбоподателя за едно и също деяние, административнонаказващия орган е предприел две самостоятелни и различни административнонаказателни процедури, с които е нарушил, както основен принцип в националното право, така и чл. 50 от Хартата на основните права в ЕС за едно нарушение да се налага едно наказание и да се провежда една административнонаказателна и наказателна процедура, като в този смисъл процесуалния представител на дружеството жалбоподател се позовава на Решение на Съда на Европа по дело С-97/2021г., постановено на 04.05.2023г. Поддържат се доводите в жалбата, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН и за липсата на мотиви, касаещи индивидуализацията на наказанието. Претендират се разноски. Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Във връзка с доводите на процесуалния представител на дружеството жалбоподателя се застъпва тезата, че актосъставителят безспорно работи на длъжност експерт в РИОСВ – Русе и е посочен в заповедите на директора на РИОСВ като лице, което участва в извършената проверка за срок от един месец. Релевират се доводи, че от събраните в хода на производството доказателства нарушението е безспорно установено и доказано. Претендират се разноски. Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител. Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност. Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: В периода от 07.11.2022г. до 30.11.2022г., въз основа на заповеди № 593/20.10.2022 г., № 635/22.11.2022 г. и № 608/01.11.2022 г. на Директора на РИОСВ - Русе, за контрол пo компоненти и фактори на околната среда и направление оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ била извършена проверка в „Оргахим Резинс“ АД, обективирана в Констативен протокол № НА-27/30.11.2022г., в хода на която е било установено, че дружеството, в качеството му на оператор на „Инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли“ и, , Инсталация за производство на акрилатни дисперсии и лепила“, притежаващо Комплексно разрешително /КР/ № 15-Н1/2019г., не е изпълнило условие 8.3.4.1.2 от комплексното разрешително, съгласно което условие „Съхранението на химични вещества и смеси трябва да отговаря на условията за съхранение, посочени в информационните листи за безопасност и Наредбата за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси, съгласно чл. 4б от 3акона за защита от вредното въздействие на химични вещества и смеси“, като е извършвало съхранение на ОХВС, а именно: ксилол в еднокубикови пластмасови съдове (IBC контейнери) до цех „Смоли“ на открита бетонирана площадка, която има връзка с канализационната мрежа, както и бутилгликол и Дианол 330 в IBC контейнери на открита бетонирана площадка пред склад за течни суровини, под въздействието на метеорологичните условия и в близост до канализационната мрежа. Във връзка с резултатите от извършената проверка на дружеството, на основание чл. 155, ал. 2 ЗООС са дадени задължителни предписания, като конкретно във връзка с посочените констатации, касаещи съхранение на открито на опасни химични вещества и смеси, предписанието е под № 7 от констативния протокол. Във връзка с констатациите, касаещи неспазване на Условие № 8.3.4.1.2. от комплекното разрешително, срещу дружеството жалбоподател е бил съставен АУАН № 0002014/12.12.2022г. за нарушение на чл. 123в, т. 2 ЗООС. Срещу така съставения АУАН, в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН било депозирано възражение срещу същия. С констативен протокол № ВП-16/19.12.2022г. е констатирано изпълнение на даденото предписание под № 7 от страна на дружеството. Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, за нарушение по чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС. Обсъдени са депозираните възражения срещу АУАН и същите са намерени за неоснователни, а самото наказателно постановление е издадено на основание чл. 53, ал. 2 КТ, като в същото е посочена като дата на нарушението 30.11.2022г. Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства и писмени доказателства и писмените доказателствени средства събрани в хода на производството. Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи. ОТ ПРАВНА СТРАНА: Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП, по начин напълно позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и в АУАН, и НП са намерили отражение всички приети за осъществили се факти, които наказващия орган е приел, че осъществяват обективните признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател. Допуснатата в АУАН нередовност по чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, касаеща датата на нарушението, е санирана от страна на наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН Неоснователни са инвокираните доводи, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В настоящия случай, в хода на протеклото административнонаказателно производство, не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното дружество, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Неоснователни са твърденията, че наказателното постановление е издадено при липса на конкретни мотиви, свързани с конкретното деяние и обстоятелствата при които е извършено. Както в АУАН, така и в НП са изложени всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, които административнонаказващия орган е субсумирал под състава на приетата за нарушена разпоредба на чл. 123в, т. 2 от Закона за опазване на околната среда. Посочено е конкретното условие от комплексното разрешително, което е прието, че не е изпълнило дружеството жалбоподател, както цифрово, така и текстово. Неоснователни са твърденията, касаещи липса на мотиви във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН. Видно от съдържанието на наказателното постановление, в същото, административнонаказващия орган е изложил мотиви, защо приема, че случаят не е маловажен, респективно за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Отделно от това не представлява съществено процесуално нарушение, липсата в НП на преценка, касаеща приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като преценката на АНО за наличие на предпоставките за „маловажен случай” винаги е задължителна, но нейното обективиране в наказателното постановление не е, доколкото такъв реквизит липсва в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Не е налице твърдяното нарушение по чл. 52, ал. 4 ЗАНН. Наказващия орган, е обсъдил направените възражения, като в случая не е била налице необходимост да бъдат разследвани спорни обстоятелства и да се събират нови доказателства. Не е налице твърдяното несъответствие между фактическите констатации в НП и правната квалификация на нарушението. Въпрос по същество е дали дружеството е нарушило условията за съхранение, съгласно комплексното разрешително или се касае, както се твърди в жалбата, само и единствено за временно складиране на опасни химични вещества и смеси за период от 24 часа. Не е допуснато процесуално нарушение, което да е рефлектирало негативно върху правото на защита на санкционираното дружество, чрез посочването в НП на периода на проверката и датата на която е прието, че е осъществен състава на нарушението. Посочването в НП, че се касае за едно трайно фактическо състояние е във връзка с възраженията срещу АУАН, че се касае за временно складиране на опасни химични вещества и смени за период от 24 часа. Без опора в материалите по делото са твърденията, че в НП липсват мотиви във връзка с обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН, както изисква разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 8 ЗАНН. Посочено е, че не са установени отегчаващи и смекчаващи отговорността на дружеството обстоятелства, както и че при определяне вида и размера на наказанието е взета предвид тежестта на нарушението, с оглед засегнатите обществени отношения, свързани с опазване на околната среда, живота и здравето на хората. Не е допуснато твърдяното в хода и по реда на съдебните прения нарушение на чл. 167 ЗООС. Съгласно посочената разпоредба Актовете, с които се установяват административни нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на националните паркове. В настоящия случай актосъставителят е длъжностно лице – старши експерт в отдел „КПКЗОХВ“ в дирекция „КОС“ в РИОСВ – Русе, което е било определено със заповед № 593/20.10.2022г. на Директора на РИОСВ – Русе и обстоятелството, че актосъставителят е посочен като резервен член, не води до липса на материална компетентност на същия и не е допуснато твърдяното процесуално нарушение. Неоснователни и без опора в доказателствата по делото са твърденията, че в НП не е посочено времето на извършване на твърдяното нарушение, тъй като в оспореното наказателно постановление изрично е посочена конкретна дата на която е прието, че същото е осъществено – 30.11.2022г. Неоснователни и без опора в материалите по делото са твърденията на процесуалния представител на дружеството жалбоподател, че липсва конкретно описание на нарушението, чрез посочване на конкретно описание на действието или бездействието, с което дружеството е извършило твърдяното нарушение. В наказателното постановление изрично е посочено, мястото, вида на съхраняваните опасни химични вещества и смеси, а така също и къде е трябвало да бъдат съхранявани, съобразно конкретно посочено условие на комплексното разрешително и така описано нарушението, по никакъв начин не е ограничило правото на защита на наказаното лице да бъде запознато, както с приетите за осъществили се факти, така и с конкретното неизпълнение на конкретно задължение и откъде произтича същото. Действително нормата на чл. 123в, т. 2 ЗООС е бланкетна, но в случая същата е запълнена със съответните правила от посоченото Комплексно разрешително и е посочено конкретно нарушеното правило, неизпълнението на което, осъществява състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на същото. На последно място, не съставлява процесуално нарушение, а още по- малко съществено такова, обстоятелството, че на дружеството е дадено предписание да отстрани констатираното нарушение и едновременно с това е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, преди изтичане на срока за изпълнение на предписанието. Това е така, тъй като се касае за различни процедури, имащи различна предвидена в закона цел. В настоящия случай, даденото предписание е по реда на чл. 153, ал. 3 ЗООС, която норма се намира в раздел Превантивен контрол и същото е акт целящ предотвратяване и преустановяване на нарушението, а не е дейност по налагане на административно наказание, за извършено нарушение. Производство по издаване на принудителни административни мерки не изключва провеждането на административнонаказателно производство и реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено нарушение по реда на ЗАНН, в случаите когато тези мерки нямат наказателноправен характер, тъй като няма репресивен, а имат единствено и само превантивен характер и цел Именно в този смисъл е посоченото от процесуалния представител на дружеството жалбоподател Решение на Съда на Европа по дело № С- 97/2021г. и в конкретния случай не е нарушен принципа за едно нарушение да се налага едно наказание и да се провежда една административнонаказателна и наказателна процедура, тъй като както беше посочено в случая даденото предписание има само и единствено превантивен, а не административнонаказателен характер. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 123в, т. 2 ЗООС Операторът на инсталация е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително. Не е спорно, че дружеството жалбоподател е оператор на „Инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли“ и, , Инсталация за производство на акрилатни дисперсии и лепила“, притежаващо Комплексно разрешително /КР/ № 15-Н1/2019г. В условие 8.3.4.1.2 от комплексното разрешително „Съхранението на химични вещества и смеси трябва да отговаря на условията за съхранение, посочени в информационните листи за безопасност и Наредбата за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси, съгласно чл. 4б от 3акона за защита от вредното въздействие на химични вещества и смеси“. Безспорно е установено от събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени чрез показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител Д. Н. Ц., чиито показания по своята доказателствена същност представляват преки доказателства и показанията, на който свидетел съдът кредитира, като депозирани от лице непосредствено възприело фактите, за които свидетелства и без данни за необективност и възможна заинтересованост в депозираните от него показания, безспорно се установява и доказва, че в периода 23.11.2022г. – 30.11.2022г., при извършената проверка актосъставителят е установил, че дружеството жалбоподател съхранява ксилол в еднокубикови пластмасови съдове (IBC контейнери) до цех „Смоли“ на открита бетонирана площадка, която има връзка с канализационната мрежа, както и съхранява бутилгликол и Дианол 330 в IBC контейнери на открита бетонирана площадка пред склад за течни суровини и през този период посочените опасни химични вещества не са били преместени в склад или в закрито помещение, а са продължавали да бъдат на местата си, където актосъставителят ги е установил първоначално. Видно от показанията на актосъставителя през целият посочен период от 23.11.2022г. до 30.11.2022г., не е била установена промяна в разположението на еднокубиковите съдове, в които са били съхраняване посочените опасни химични вещества. Съгласно чл. 4, т. 2 от Наредба за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси, издадена на основание чл. 4б, ал. 1 от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси, физическите и юридически лица, които съхраняват опасни химични вещества и смеси са длъжни да съхраняват същите и да прилагат условията за съхранение посочени в информационните листове за безопасност. Съгласно приложеният по делото информационен лист за безопасност на продукта Ксилол, в Раздел 7 от информационния лист (лист 72 от делото) е указано, че същият следва да се съхранява на добре проветриво и хладно място, да се пази от източници на топлина и източници на запалване, да се съхранява на хладно място. Вентилация на нивото на пода. Огнеупорно складово помещение. Осигурена вана за събиране на разливи. Осигурен резервоар със заземяване и спазване на законовите изисквания. Видно от приложения по делото информационен лист за безопасност на продукта Дианол, в т. 7.2 от същия (лист 86 от делото) като условия за безопасно съхранение са посочени: контейнер, плътно затворен в сухо и добре проветриво място. Осигурен непроницаем под. От приложения по делото информационен лист на продукта Бутилгликол, в раздел 7.1 от същия (лист 97 от делото) като условия за съхранение са указани: Да се съхранява далеч от източници на запалване. Да не се пуши. Да се вземат мерки срещу натрупване на статично електричество. Да се съхранява плътно затворен на сухо и хладно място. Да се пази от пряка слънчева светлина. Да се съхранява на добре проветриво място. Да се съхранява далеч от напитки за хора и животни. Да не се съхранява заедно с окислителни и самозапалими продукти. Видно от условията за съхранение всеки един от тези продукти, съхраняването на същите на открито и под въздействието на метеорологичните условия, както е посочено в НП е в нарушение на Условие 8.3.4.1.2 от издаденото комплексно разрешително и осъществява състава на нарушението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Напълно опровергани от показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител са твърденията на дружеството, че съхранението на посочените опасни химични вещества е било за срок от 24 часа, тъй като видно от показанията на актосъставителя посочените опасни химични вещества са се намирали на мястото, където са били установени за периода от 23.11.2022г. до 30.11.2022г. Отделно от това, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на Наредба за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси „Временно съхранение“ е складиране на опасни химични вещества и смеси за не повече от 24 часа. В цитираната наредба, понятието „временно складиране“ е използвано единствено и само в чл. 8, ал. 2, която разпоредба посочва, че разпоредбите на ал. 1, не се прилага за помещения, в които се извършва приемане и/или предаване, и/или временно съхранение на опасни химични вещества и смеси. Анализът на посочените разпоредби не дава основание да се приеме, според настоящия съдебен състав, че същата дава възможност за съхранение на опасни химични вещества на открито, както се твърди с жалбата дори и за срок от 24 часа. Правилно е издирена и приложена от страна на наказващия орган, съответната на това нарушение санкционна разпоредба на 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС, като на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер малко над минимално предвидения такъв в санкционната разпоредба, а именно 15000 лева. Не се касае и за малозначителност на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН или до маловажен случай на нарушение, за което да намери приложение чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Касае се за нарушение, което както е прието в наказателното постановление разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като се касае за нарушение условията на съхранение на три отделни опасни химични вещества. Отделно от това в хода на проверката на дружеството са установени и други нарушения и са дадени общо 9 задължителни предписания, което обстоятелство също изключва приложението на чл. 28 ЗАНН. Дружеството е санкционирани и за друго нарушение, с издаването на наказателно постановление. На последно място, но не и по-значение, самият законодател при определяне на размера на имуществената санкция, която е предвидил за това нарушение е определил максимален размер от 500 000 лева на санкцията, което от своя страна обосновава и извод за обществената значимост на защитимите интереси от този тип нарушения. Допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН при индивидуализацията на наказанието, но не в насоката, която се сочи в жалбата. Видно от наказателното постановление при по-висока степен на обществена опасност на деянието, както е прието в наказателното постановление и при липса на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, размерът на санкцията е следвало да бъде определен към средата на предвидената в закона, а не при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито не са били констатирани и отчетени от страна на наказващия орган. В случая обаче, с оглед обстоятелството, че нарушението е било отстранено и че се касае за първо нарушение, както и при наличието на отегчаващи такива – извършени и други нарушения, то наказанието следва да бъде индивидуализирано именно при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, именно в посочения в наказателното постановление размер на санкцията, наложена на дружеството жалбоподател и един такъв размер на наложената имуществена санкция се явява напълно съобразена с всички обстоятелства имащи отношение при нейната индивидулизация, а именно тежестта на нарушението и смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. По изложените мотиви наказателното постановление като правилно и законосъобразно, и при липса на основания за неговата отмяна или изменение, следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на дружеството жалбоподател за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото в полза на наказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143 АПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът