Решение № 272 от 24.7.2023 г. на Административен съд - Враца по дело № 418/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по ЖАЛБА на •• В.Б.Р., •••, против Заповед № Л-2208/13.07.2023 г. на Началник Затвора-•••, с която му е наложено наказание ••, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, а твърденията въз основа на които е издадена не съответстват на обективната истина. Иска се отмяната й.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично и поддържа жалбата по съображенията изложени в нея.

Ответникът – Началника на Затвора •••, редовно призован, не се явява. Чрез процесуален представител – С. М., ••, упълномощен със Заповед № Л-2340/21.07.2023г. на основание чл.15 от ЗИНЗС, оспорва жалбата. Иска отхвърляне на жалбата, като неоснователна и потвърждаване на оспорената заповед, като законосъобразна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност на жалбата.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган дисциплинарна преписка и са приети допълнително изискани справки от ответника, както и документи представени в с.з. Приложена е служебно Заповед № Л-1896 / 16.06.2023г. на Началник Затвора •••.

Съдът, след като се запозна с депозираната жалба и прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения 3 /три/-дневен срок чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на заповедта, която има правен интерес от оспорването и срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на оспорващия. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от изложеното в Докладна Записка с вх. № 5356/05.06.2023 г. /на л. 49 от делото/, на 04.06.2023 г., в 11, 10 часа, •• В.Г.П., е разпоредил на жалбоподателя •• В.Р. и на •• С.Н., да почистят „голямото крило“, във връзка с техните наказания ••.. Двамата л.св. обаче категорично отказали. Към докладната са приложени писмени обяснения дадени от ••. Р. /л.51/ и •• Недков /л.50/.

По цитираната докладна с вх. № 5356/05.06.2023 г., е работил •• М.Ц., която е дала мотивирано предложение от 27.06.2023г. /л.17/ за налагане на дисциплинарно наказание •• за ••. Р.. Размера на наказанието е мотивиран със системни нарушения на чл. 100, ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, посочено е, че до момента Р. е наказван •• пъти по ЗИНЗС и са приложени •• бр. заповеди за ••.

Като доказателство по делото са представени Медицинска справка за •• от 18.07.2023 г./л.52/, съгласно която на ••. Р. може да му бъде наложено дисциплинарно наказание „••. Заповед за заместване № Л-1896/ 16.06.2023 г., с период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. /представена в с.з./, Протокол за изслушване от 05.07.2023г. /л.18/ по реда на чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС по настоящата Докладна записка вх. № 5356/05.06.2023 г. за налагане на дисциплинарни наказания •• на •• В.Б.Р. и документи касаещи другия •• С. Н.. Приложени са към административната преписка заварени преписи от •• бр. заповеди на началника на Затвора – •••, с които жалбоподателя е наказван, които са посочени и в оспорения акт.

По делото е разпитан свидетеля В.Г.П. - ••, изготвил докладна записка с вх. № 5356/ 05.06.2023 г., който изцяло потвърди изнесеното в докладната записка.

На настоящият състав е служебно известно, че в АдмС – Враца по жалби на настоящият жалбоподател са образувани:

1. Адм. дело № 413/2023 г., предмет на което е Заповед № Л-2189/12.07.2023 г. на Началник Затвора •••, с която на В.Б.Р. е наложено наказание •• за неизпълнено на 22.05.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 938/27.03.2023 г. за налагане на наказание ••.

1. Адм. дело № 417/2023 г., предмет на което е Заповед № Л-2207/13.07.2023 г. на Началник Затвора •••, с която на В.Б.Р. е наложено наказание •• за неизпълнено на 25.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 1910/19.06.2023 г. за налагане на наказание ••, 3. Адм. дело № 419/2023 г., предмет на което е Заповед № Л-2212/13.07.2023 г. на Началник Затвора •••, с която на В.Б.Р. е наложено наказание •• за неизпълнено на 23.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 1910/19.06.2023 г. за налагане на наказание •• и 4. Адм. дело № 420/2023 г., предмет на което е Заповед № Л-2213/13.07.2023 г. на Началник Затвора •••, с която на В.Б.Р. е наложено наказание •• за неизпълнено на 24.06.2023 г. разпореждане за изпълнение на Заповед № 938/27.03.2023 г. за налагане на наказание ••.

Във връзка с указаната от съда доказателствена тежест с определение от 20.07.2023 г., от страна на ответника е депозирано писмо със справки изх. № 8541/20.07.2023 г., съгласно което в Затвора – ••• няма утвърдени вътрешни правила, регламентиращи реда и начина на изпълнение на дисциплинарното наказание •• Въз основа на изложеното и след като е изслушал нарушителят, Началника на Затвора ••• е постановил оспорената в настоящото производство Заповед № Л-2208/13.07.2023 г., с която на •• В.Б.Р. е наложено наказание ••, на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2 и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.

В мотивите на заповедта, административния орган е приел за установена фактическата обстановка констатирана в докладна записка с вх. № 5356/ 05.06.2023 г. и че с деянието си •• Р. е нарушил разпоредбата на чл. 96, т. 4 от ЗИНЗС и същото е дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗИНЗС, извършено в условията на системност.

Обжалваната Заповед няма данни да е отменяна по реда на чл. 111, ал. 2 от ЗИНЗС. Същата не е приведена в изпълнение по • причини.

С Определението от 19.07.2023г. за конституиране на страните и насрочване на делото, съдът е спрял изпълнението на оспорената Заповед. – фактически съгласно чл.111 ал.4 от ЗИНЗС във вр. чл.166 от АПК, като същото не е обжалвано.

В с.з. се представиха от страна на процесуалния представител на ответника – резолюция вх. № 01260/11.07.2023г. от прокурор при Окръжна Прокуратура – Враца и писмо изх. № ИЗ-7794/17.07.2023г. до Н-ка на Затвора от ГДИН, относно изчисляване на наказанието •• на ••. А.А.. Съдът извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт освен на основанията, сочени от оспорващия и на всички основания по чл. 146 от АПК, като приема следното:

Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС, на която се позова ответника в оспорената заповед, предвижда дисциплинарните наказания да се налагат с мотивирана заповед от началника на затвора, а в случаите на чл. 193 и от началника на поправителния дом.

Сред фактите удостоверяващи компетентност на определено лице да издаде, в качеството си на административен орган, конкретен административен акт, са не само наличието на делегираща правомощие заповед по отношение конкретни длъжностни лица, а и заеманото от издателя на акта качество.

В случая издателят на оспорената Заповед № Л-2208/13.07.2023 г. е •• Р. В.– ••, аргументира компетентността си изрично със Заповед за заместване № Л-1896/16.06.2023 г., с период на действие 26.06.2023 г. – 10.07.2023 г. /включително/, представена в с.з.

След като закона не определя на ЗНРНОД правомощия по издаване на заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по ЗИНЗС и такива не са му изрично делегирани със заповед на ръководителя на съответната администрация за датата на издаване на заповедта – 13.07.2023 г., то оспорения акт е издаден от некомпетентен орган на основание чл. 146, т. 1 от АПК.

Компетентността на органа издал акта е основна предпоставка за неговата валидност, а наличния по делото дефицит на доказателства удостоверяващи горното обстоятелство, води до единствено възможния извод за липса на компетентност у органа издал процесния акт. Дали е въпрос на пропуск на органа е ирелевантно за решаващата воля на съда. Липсата на доказателства, удостоверяващи всички елементи на надлежно предоставена власт, да се направи процесното властническо волеизявление, води до единствено възможния извод - издаване на оспорения акт от орган, който не притежава въпросното правомощие и съответен на това е и извода, че този административен акт е нищожен.

Установената липса на компетентност на органа издал оспорения АА е абсолютно основание да бъде прогласена неговата нищожност без да е необходимо съда да обсъжда аргументите за неговата незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 - 5 от АПК.

По изложените съображения жалбата е основателна.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане на жалбоподателя за присъждане на разноски в производството, такива му се дължат в размер на 10 лв./десет лева/ внесена държавна такса по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 111, ал. 6, т. 2 от ЗИНЗС, Административен съд Враца, втори състав: