Решение № 293 от 25.9.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 1438/2023 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда №147/03.10.2023г. по НОХД №1796/2022г., С.йски градски съд, НО, 7 състав е признал подсъдимия Г. А. М. за виновен за това, че на 08.12.2015г. в гр.С.я, в условията на продължавано престъпление чрез теглене на каси от сметка ••••••••••, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, извършил финансови операции с имущество - с парична сума в общ размер на 10 880 лв., за което имущество предполагал, че е придобито чрез престъпление, като отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, са били извършени както следва:

• на 08.12.2015г. в 15, 46 часа в гр.С.я, в банков клон „Надежда“ на „Банка Пиреос България“ АД извършил финансова операция с имущество - изтеглил на каса парична сума в размер на 5 800 лв. от сметка ••••••••••, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, за която парична сума предполагал че е придобита чрез престъпление;

• на 08.12.2015г. в 16, 15 часа в гр.С.я, в банков клон „Витоша“ на „Банка Пиреос България“ АД извършил финансова операция с имущество - изтеглил на каса парична сума в размер на 1 080 лв. от сметка ••••••••••, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, за която парична сума предполагал че е придобита чрез престъпление;

• на 08.12.2015г. в 16, 44 часа в гр.С.я, в банков клон „Дъ Мол“ на „Банка Пиреос България“ АД извършил финансова операция с имущество - изтеглил на каса парична сума в размер на 4 000 лв. от сметка ••••••••••, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, за която парична сума предполагал, че е придобита чрез престъпление, поради което и на основание чл.253, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.1 НК го е осъдил на десет месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 НК съдът е отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години.

На основание чл.253, ал.6 НК съдът е присъдил в полза на държавата предмета на престъплението в размер на 10 880 лв.

На основание чл.189, ал.3 НПК върху подсъдимия Г. А. М. са възложени направените по делото разноски в досъдебното и в съдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия Г. А. М. чрез служебния защитник - адв.Т. П., както и допълнение към тази жалба, с които се иска оправдаване на подсъдимия, като се излагат доводи за липса на извършено престъпление както от обективна, така и от субективна страна, като се твърди, че е съществувал договор за инвестиционни споразумение и подсъдимият е знаел, че изтеглените средства са част от направена от френска страна инвестиция и че паричните средства не са били придобити чрез престъпна дейност. В жалбата и нейното допълнение не се иска събиране на доказателства.

В разпоредително заседание на 24.01.2024г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

Пред въззивния съд представителят на С.йска апелативна прокуратура моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като сочи, че първата инстанция е обсъдила обективно доказателствата и е направила верни правни изводи. Намира наложеното наказание за занижено.

Служебният защитник на подсъдимия Г. А. М. - адв.Т. П. иска оправдаване на подсъдимия, като твърди наличие на съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на присъдата на първата инстанция. Намира, че липсва изпиране на пари, доколкото получената от подсъдимия парична сума не била с престъпен произход, а има основания за нейното получаване - развиване на съвместна дейност с френски инвеститор, а самият подсъдим не е знаел и не е предполагал, че преведената сума е от извършено във Франция престъпление.

Подсъдимият Г. А. М. поддържа доводите на своя защитник и иска да бъде оправдан, като твърди, че не е извършил това, за което е обвинен..

С.йски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата на подсъдимия М. и нейното допълнение, както и тезите, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменяването на първоинстанционния акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като фактите са приети от съда след внимателен и задълбочен анализ на събраните гласни и писмени доказателства, съобразяване на експертните заключения и при правилна оценка на значението на отделните доказателствени източници. Първата инстанция е приложила процесуалните способи за отстраняване на наличните противоречия и непълноти в доказателствената съвкупност, като е направила доказателствен анализ, към който въззивния съд се присъединява напълно и без съществени забележки.

Положени са необходимите усилия за събиране на всички относими доказателства и първата инстанция е проявила процесуална активност като е допуснала свидетели, които не са били разпитани на досъдебното производство и е назначила съдебно-счетоводна експертиза, която е отговорила задълбочено и компетентно на поставените от съда нови въпроси.

Въззивният съд не намира основания да се възползва от правомощията си по чл.316 НПК и да приема нови фактически положения, като прецизира част от фактическите изводи, направени от първата инстанция за по-голяма яснота и прегледност.

Установената по делото фактическа обстановка е следната:

Подсъдимият Г. А. М. е роден на ••••••••г. в гр.С.я, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, живее в гр.•••, ж.к.„•••“, бл.•••, вх.• ет.•, ап.•, ЕГН ••••••••••.

В началото на месец февруари 2014г. подсъдимият Г. А. М. „придобил“ от лицето Д. Г. Н. дяловете в няколко търговски дружества, които имали наложени запори от ЧСИ - „Н. 2005“, „УНИФОРМА“ ЕООД, „ЕПЛЕ ЗИЗАЙН“ ЕООД и „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД (срв. т.5, л.68-л.78 от досъдебното производство и л.199-л.244 от съдебното производство). Тези дружества се занимавали основно с шивашка дейност, като към момента на прехвърлянето на собствеността дружеството „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД разполагало с 63 щатни служители по трудов договор. „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД било регистрирано по ЗДДС и до прехвърляне на собствеността редовно подавало изискуемите справки-декларации.

По заявления от 07.03.2014г. подсъдимият М. последователно бил вписан в търговския регистър като собственик и управител на посочените дружества.

Към края на 2015г. подсъдимият Г. А. М. бил собственик и управител и на редица други дружества - „РАК КАР ОГА“ ЕООД, „НАЦИОНАЛЕН НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕН ЦЕНТЪР ПО ХИГИЕНА И ДЕЗИНФЕКЦИЯ“ ЕООД, „КЕТЪРИНГ БИЛДИНГ 2011“ ЕООД и „САГИТАРИУС“ ЕООД - всички с разнообразен предмет на дейност без данни за реално осъществявана такава.

След 29.11.2014г., когато били освободени назначените 63 щатни служители (срв.т.5, л.56-л.67 от досъдебното производство), „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД нямало назначен персонал, не разполагало с офис, не разполагало с дълготрайни материални активи, не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2014г., не е публикувало в Търговския регистър Баланс и Отчет за приходите и разходите към 31.12.2014г.

На 28.02.2015г. „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органите на НАП и след края на 2014г. това дружество не е извършвало реална търговска дейност, като нямало и движение по откритата в „Уникредит Булбанк“ АД банкова сметка на това дружество след 26.04.2013г.

На 21.10.2015г. подсъдимият Г. А. М. и св.И. Т. П. - познат на подсъдимия, посетили клон „Надежда“ на „Банка Пиреос България“ АД, находящ се в гр.С.я, на бул.„Ломско шосе“.

Подсъдимият М. поискал от св.А. Й. В., служител на банката, да открие фирмена сметка в чуждестрА. валута. Св.В. го попитала, на коя фирма искат да открие сметка, тъй като й бил нужен БУЛСТАТ за тази операция. При този въпрос подсъдимият М. й казал, че трябва да провери на коя фирма има печат. Тогава пред св.В. подсъдимият и св.П. извадили от една торбичка десетина печата и започнали да се чудят на коя от всичките фирми, за които притежават печати, да бъде открита банкова сметка.

В края на разговора двамата решили сметката да бъде открита на дружеството „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, като сметката трябвало да бъде в щатски долари.

Св.В. се уверила по представените от подсъдимия документи, че именно подсъдимият Г. А. М. е управител и представител на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД.

След извършване на необходимите действия била открита разплащателна сметка с IBAN •••••••••• в щатски долари в „Банка Пиреос България“ АД.

В следващите два месеца, подсъдимият М. на няколко пъти идвал да провери дали са постъпили пари по сметката.

В началото на месец декември 2015г. чрез използване на заблуждение и неправомерен достъп до системата за електронно банкиране на френското търговско дружество MECANELEC SA, лице, представящо се като Л.а, успяло да преведе на 03.12.2015г. сумата от 288 756 евро от сметката на MECANELEC SA FR76-3000-4003-0100-0100-1026-906 в BNP-PARIBAS- Ангулем към сметката на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД с IBAN №•••••••••• в щатски долари в „Банка Пиреос България“ АД. Нареждането на сумата било извършено без знанието и съгласието на управителя на дружеството MECANELEC SA - св.Ж. Л. М. и на неговия счетоводител - св.С.я П. Ж.. На 11.12.2015г. в продължение на тази престъпна дейност и по същия начин били преведени още 249 374 евро от сметката на MECANELEC SA към банкова сметка в Република Италия.

Въз основа на заявление на св.Ж. Л. М. на 14.12.2015г. в Република Франция е образувано наказателно производство за опит за измама №1778/3189/2015г. на Ж.дармерийската бригада в Ангулем, Република Франция. По това наказателно производство към 03.10.2023г. са били установени механизма и размера на измамата, но не и извършителите (срв. т.3 от досъдебното производство - изпълнена съдебна поръчка от Република ••••••••••т.6 от досъдебното производство - изпълнена ЕЗР от Република Франция и л.442-л.443 от съдебното производство - показанията на свидетелите М., П. Ж. и дьо К. пред първоинстанционния съд).

На 07.12.2015г. по сметката на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД постъпил входящ превод с референция SWHI041071- 001006274 в размер на 288 756 евро (с равностойност от 307 236, 38 щатски долара), нареден от сметка FR76-3000-4003-0100-0100-1026-906 с титуляр MECANELEC SA, открита в BNP-PARIBAS SA, с основание „invoice 412987“.

Св.В. блокирала сметката, докато не бъде представена декларация за произход на сумата.

На следващия ден - 08.12.2015г. подсъдимият Г. А. М., в качеството си на управител на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, придружен отново от св.И. П., посетил банката и попълнил изискуемите по закон декларация за произход, както и статистическа форма, съгласно българското законодателство, в които посочил, че произходът на постъпилия превод бил Договор FR-BG-11/15/II (Инвестиционно споразумение за сътрудничество, код FR-BG-11/15/II, сключено между MECANELEC SA, с адрес на фирмата: 24 PL DE L Hotel De Ville BP 1008 16001 ANGOULEME CEDEX, представлявана от SOPHIA JAN и „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление „Професор Христо Вакарелски“ 13, С.я 1700, представлявано от Г. М., с инвестиция в общ размер на 3 000 000 евро).

Св.В. уведомила отдел „Нормативен контрол за пране на пари“ на банката и им изпратила документите за проверка. След извършена проверка било отговорено, че нямало проблем с превода, в следствие на което св.В. разрешила теглене на суми от сметката.

Незабавно след разблокирането на сметката на 08.12.2015г., подсъдимият Г. А. М. попълнил нареждания до банката за различни суми и изтеглил на три пъти парични суми на каса през период от общо един час в различни клонове на банката:

• на 08.12.2015г. в 15, 46 часа в гр.С.я, в банков клон „Надежда“ на „Банка Пиреос България“ АД подсъдимият М. изтеглил на каса парична сума в размер на 5 800 лв.;

• на 08.12.2015г. в 16, 15 часа в гр.С.я, в банков клон „Витоша“ на „Банка Пиреос България“ АД подсъдимият М. изтеглил на каса парична сума в размер на 1 080 лв. и - на 08.12.2015г. в 16.44 часа в банков клон „Дъ Мол“ на „Банка Пиреос България“ АД подсъдимият М. изтеглил на каса парична сума в размер на 4 000 лв.

В края на деня от отдел „Нормативен контрол за пране на пари“ на „Банка Пиреос България“ АД наредили на служителите в банков клон „Надежда“ в гр.С.я отново да блокират сметката, защото било установено теглене на суми в още два клона през кратки периоди от време.

Поради възникналите съмнения във връзка с превода, от „Банка Пиреос България“ АД отправили запитване до BNP-PARIBAS SA в Република Франция дали входящият превод в размер на 288 756 евро от сметката на MECANELEC SA към сметката на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД е бил направен коректно. В отговор на запитването било установено, че преводът е бил нареден чрез измама и било поискано връщането на преведената сума.

В периода до 16.12.2015г. подсъдимият М. направил няколко опита за разпореждане с паричните средства по сметката на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, но поради блокирането на сметката не успял да го стори.

На 16.12.2015г. служител на банката уведомил по телефон подсъдимия Г. А. М. в качеството му на управител на титуляра на сметката „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, че е необходимо да върне получените пари поради установената измама. Подсъдимият заявил по телефона, че ще осигури връщане на парите, но не го сторил.

На 23.03.2016г. остатъкът от сумата по сметката в размер на 300 931, 46 щатски долара бил върнат на френската банка (респ. на MECANELEC SA) с референция SWHI041071-001006274 (т.2, л.20 от досъдебното производство).

Подсъдимият Г. А. М. е осъждан както следва:

1. с присъда по НОХД №21/1990г. на ВС-Пловдив, влязла в сила на 13.02.1990г., за деяние по чл.381 НК, извършено на 28.12.1989г. на 10 месеца лишаване от свобода при строг режим;

2. с присъда по НОХД №301/1996г. на СРС, влязла в сила на 03.06.1996г., за деяние по чл.197, т.3 НК вр. чл.195, ал.1, т.3 НК, извършено на 28.02.1995г. на 6 месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от три години;

3. по споразумение по НОХД №3311/2007г. на СРС, влязло в сила на 09.10.2007г., за деяние по чл.343б, ал.1 НК, извършено на 24.06.2006г. на пробация за срок от една година с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.6 НК и 4. по споразумение по НОХД №4904/2017г. на СГС, влязло в сила на 26.10.2017г. за деяние по чл.354а, ал.1, изр.1, пр.4 и пр.5 НК вр. чл.26, ал.1 НК, извършено на 18.07.2017г. (след извършване на деянието по настоящето дело) на 6 месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд възприема въз основа на следните доказателствени източници:

• обясненията на подсъдимия Г. А. М. (частично);

• показанията на свидетелите С. П. Б. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), А. Й. В. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 НПК), Ж. Л. М., С.а П. Ж. (дадени в съдебно заседание и прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК), А. дьо Б. дьо К., И. Т. П., Р. Г. С. и К. К. А.-Р. - приетите по делото заключения на графическата експертиза, изготвена от вещото лице Н. Р. Д. (т.7, л.37-л.42 от досъдебното производство) и на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице З. Т. Д. (л.334-л.340 от НОХД №1796/2022г.);

• писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени по делото, както следва:

• от том 1 на досъдебното производство - копия от документи от „Банка Пиреос България“ АД - л.9-л.50, вкл. инвестиционно споразумение за сътрудничество - л.25-л.37, извлечение по сметка - л.58 и документи, предадени от подсъдимия М. - л.58-л.78 (оригинали и копия);

• от том 2 на досъдебното производство - решение СРС - л.2, писмо №28065/14.09.2016г. на „Банка Пиреос България“ АД с документи - л.4- л.49 вкл. инвестиционно споразумение за сътрудничество - л.24-л.36, писмо №81255/08.09.2016г. на БНБ - л.51-л.54, справка за съдимост - л.103-л.109, сравнителни образци - л.112-л.113, писма от банки - л.118-л.144, писмо №31969/13.10.2017г. на СДВР-ОПП с документи за МПС - л.146-л.203, писмо №5674/27.10.2017г. на Служба по вписванията - л.205, справка за наказателни производство - л.207-л.209 и писмо №1507/07.03.2018г. на „Банка Пиреос България“ АД с документи - л.211;

• от том 3 на досъдебното производство - документи от разследването на френските власти и по изпълнена съдебна поръчка - л.1- л.139;

• от том 5 на досъдебното производство - справка БДС за подсъдимия М. - л.44, справка БНБ-Регистър на банковите сметки и сейфове - л.55, справка за трудови договори - л.56-л.67, справки за фирми - л.68-л.78, писмо №16-002148/11.06.2021г. на „Уникредит Булбанк“ АД -л.85-л.87 и писмо от 03.06.2021г. на „Юробанк България“ АД (върху друго) - л.88-л.90 + от том 6 на досъдебното производство - материали по изпълнена от република Франция ЕЗР (общо 58 листа);

• от том 7 на досъдебното производство - писмо №15 24-00- 1307/13.07.2021г. на ТД на НАП С.я, офис „Младост“ - л.19, писмо №1201/1166/12.08.2021г. на „Юробанк България“ АД-ЦУ с оригинални документи за тегленията - л.30-л.34 и справка БДС за подсъдимия М. - л.56 + от НОХД №1796/2022г. - справка за съдимост - л.14-л.20, писмо №Ж-01-167/12.04.2016г. на „Банка Пиреос България“ АД - л.188, справка ТР за юридически лица - л.199-л.203 и л.204-л.244, писмо №3000/0802/17.01.2023г. на „Юробанк България“ АД-ЦУ с тарифа - л.253- л.258, писмо №20311/16.02.2023г. на БНБ - л.285 и л.288, справка за банкови и платежни сметки - л.289, писмо №0890-49-014331/07.03.2023г. на „Уникредит Булбанк“ АД със справки - л.292-л.302, писмо №0911-16-000946/15.03.2023г. на „Уникредит Булбанк“ АД със справки - л.307-л.312, писмо №34317/24.03.2023г. на БНБ - л.315, справка за банкови и платежни сметки - л.316, писмо №328200-9985/18.05.2023г. на ГД „Гранична полиция“ - л.411 и писмо №328200-9982/18.05.2023г. на ГД „Гранична полиция“ - л.413.

Първата инстанция е направила подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като правилно е констатирала наличните противоречия и е изложила логични съображения, за да приеме описаната фактическа обстановка. Въззивният съд е напълно съглА. с направения доказателствен анализ на градския съдия. В допълнение настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи и своите съображения относно причините да възприеме изложените факти.

По делото се установява категорично извършването на измама от неустановено лице по отношение на св. С. Ж. П. - счетоводител на френската компания MECANELEC SA. В резултат на тази измама от сметката на френското дружество без основание са преведени парични средства по сметка на управляваното и представлявано от подсъдимия Г. А. М. „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД.

За извършената в Република Франция измама е проведено разследване от компетентните френски власти, резултатите от което са приобщени чрез съдебна поръчка на досъдебното производство, а благодарение на процесуалната активност на първата инстанция са разпитани лично от съда и страните и съответните свидетели - представителите на MECANELEC SA - св.М. и П. Ж., както и представителя на обслужващата MECANELEC SA банка BNP-PARIBAS SA - св. дьо Б. дьо К.. Показанията на тези свидетели и представените от френските власти документи позволяват да се докаже по несъмнен начин наличието на предикатно престъпление измама, в резултат на което са генерирани паричните средства, постъпили по сметката на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, с които подсъдимият М. е извършил инкриминираните финансови операции.

Категорично се установяват и извършените от подсъдимия М. тегления на паричните суми, постъпили по сметката в щатски долари на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД. В тази насока, наред с показанията на св.В. - служител на „Банка Пиреос България“ АД, са подписаните от подсъдимия платежни нареждания (вкл. и заключението на приетата по делото графическа експертиза, изследвала оригиналите на тези нареждания, приложени в т.7 от досъдебното производство), както и показанията на св.И. П.. Отношенията между „Банка Пиреос България“ АД и подсъдимия М. се установяват и от приложената обилна писмена документация, както и от показанията на св.С. Б.. Всъщност основното противоречие в доказателствената съвкупност е свързано с твърдението на подсъдимия М. за това, че той е действал със знанието, че превеждането на паричните средства от MECANELEC SA на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД има правно основание, респ. че изтеглянето на пари от сметката не представлява финансова операция по смисъла на чл.253 НК.

Въззивният съд, също като първата инстанция, намира тези твърдения на подсъдимия М. за изцяло защитна версия, опровергана от събраните по делото доказателства.

По делото категорично се установява липсата на реална дейност, извършвана от „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД на подсъдимия М. и това, че той е изпълнявал функцията на т. нар. „сламен човек“ по придобиване на търговски фирми с проблеми. Това е изводимо от представените от Агенцията по вписванията-Търговски регистър многобройни справки и документи за начина на „придобиване“ на редицата дружества от подсъдимия М.. В тази насока е и категоричното заключение на назначената от първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, която е събрала и анализирала цялата информация за дейността на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД и е посочила докога всъщност това дружество е имало производствена и търговска дейност - края на 2014г. (29.11.2014г.).

Самият начин на откриване на банковата сметка в „Банка Пиреос България“ АД-клон „Надежда“, описан от св.В. и св.Б., е показателен за фиктивността на осъществяваната от подсъдимия М. дейност - разговорите между подсъдимия и св.П., търсенето на печат в торбичка с печати и пр..

Обстоятелството, че подсъдимият М. е знаел, че ще получи парична сума по откритата банкова сметка без основание, е изводимо и посещенията в банковия клон преди 07.12.2015г. със запитване дали са постъпили парични средства по сметката. Ако твърденията на подсъдимия М. за сключване на т.нар. „инвестиционно споразумение“ са верни, няма логична причина той да търси парични средства преди датата на твърдяното сключване на това споразумение - 07.12.2015г. (л.32-л.37 от т.1 на досъдебното производство).

Обясненията на подсъдимия М. за начина на сключване на това „Инвестиционно споразумение за сътрудничество“, съпоставени с текста на това споразумение също разкриват знанието на подсъдимия за това, че няма основание за получаване на крупни парични суми (близо 300 000 евро) по сметката на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД.

По делото е установено категорично, че представители на MECANELEC SA - св.М. или св.П. Ж. не са посещавали Република България през 2015г.

„Инвестиционното споразумение“ е сключено на 07.12.2015г (съобразно неговия английски оригинал) - дни след превеждането на паричната сума от сметката на MECANELEC SA в BNP-PARIBAS SA към „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД на 03.12.2015г.

В това „Инвестиционно споразумение за сътрудничество“ върху „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД се възлагат дейности, които обективно не биха могли да бъдат извършени от това дружество, нито лично от подсъдимия М. - инвестиции в Хърватия и Хонконг, връзки до отговорните органи и към строителните фирми в Хърватия Хонконг и подпомагане на успешна инвестиция в Хърватия и Хонконг. Самият подсъдим признава, че няма познати в посочените държави. Изложените от подсъдимия М. в неговите обяснения мотиви за сключване на „инвестиционното споразумение“, се различават драстично от текста на това споразумение. Самото споразумение е с неясна дата - в английския вариант то е сключено на 07.12.2015г., а в българския вариант - на 01.12.2015г. Клаузите на това споразумение са в противоречие с нормалните търговски практики и с нормалния разум.

В споразумението като адрес на френското дружество MECANELEC SA всъщност е посочен адреса на BNP-PARIBAS SA - клон Ангулем - 24 PL DE L Hotel De Ville BP 1008 16001 ANGOULEME CEDEX, което още веднъж потвърждава неверността на това споразумение.

Показанията на св.П. и на св.А.-Р. също са в противоречие с твърденията на подсъдимия М. и на текста на т. нар. „инвестиционно споразумение“, доколкото касаят бъдеща несигурна дейност, свързана с фотоволтаични централи. Св.С. също не подкрепя твърденията на подсъдимия М.. Нейните показания са неконкретизирани и непълни, но това е напълно обяснимо при изтеклия период от време между 2015г. и нейния разпит пред съда на 01.02.2023г. В тези показания също няма някакви факти, които дори частично да подкрепят твърденията на подсъдимия М. и на св.П. за съществуването на френска фирма с намерение да инвестира в Република България чрез подсъдимия М. и неговата „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД.

Въззивният съд оставя без коментар обстоятелството, че прокуратурата не е инкриминирала дейността на св.И. Т. П., която обективно е спомогнала извършването на престъплението от подсъдимия М., доколкото св.П. е давал съвети, разяснения и интелектуална помощ в дейности, които са над възможностите на подсъдимия М.. По тази причина въззивният съд възприема показанията на св.П. като опит да се създаде привидна основателност на действията на подсъдимия М., за да се предпази самия свидетел П. от евентуални неблагоприятни последици за неговата деятелност.

По посочените съображения въззивният съд не може да счете, че подсъдимият М. е бил заблуден относно естеството на получената парична сума и нейния престъпен произход. Напротив - всеки нормален човек с достатъчно житейски опит би бил наясно, че получаването на 300 000 евро без възможността за някаква насрещна престация е невъзможно, освен при извършено престъпление с тези парични средства и необходимостта от тяхното изпиране. По тази причина въззивният съд приема, че подсъдимият М. е съзнавал ясно, че паричните средства, с които се е разпореждал, са с престъпен произход. Доколкото в обвинението е приета формата на умисъл „предполагал“ относно престъпния произход на парите и тъй като съдът е обвързан от внесеното обвинение, следва да се приеме, че подсъдимият М. най-малкото е „предполагал“, че паричните средства, с които се разпорежда, са придобити чрез престъпление.

Първоинстанционният съд правилно е приел при така установената фактическа обстановка, че от обективна и от субективна страна подсъдимият Г. А. М. е осъществил състава на престъплението по чл.253, ал.1 НК.

От обективна страна - на 08.12.2015г. в гр.С.я, в условията на продължавано престъпление подсъдимият Г. А. М. чрез теглене на каси от сметка ••••••••••, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, извършил финансови операции с имущество - с парична сума в общ размер на 10 880 лв., за което имущество предполагал, че е придобито чрез престъпление, като отделните деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, са били извършени както следва:

• на 08.12.2015г. в 15, 46 часа в гр.С.я, в банков клон „Надежда“ на „Банка Пиреос България“ АД извършил финансова операция с имущество - изтеглил на каса парична сума в размер на 5 800 лв. от сметка ••••••••••, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, за която парична сума предполагал че е придобита чрез престъпление;

• на 08.12.2015г. в 16, 15 часа в гр.С.я, в банков клон „Витоша“ на „Банка Пиреос България“ АД извършил финансова операция с имущество - изтеглил на каса парична сума в размер на 1 080 лв. от сметка ••••••••••, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, за която парична сума предполагал че е придобита чрез престъпление;

• на 08.12.2015г. в 16, 44 часа в гр.С.я, в банков клон „Дъ Мол“ на „Банка Пиреос България“ АД извършил финансова операция с имущество - изтеглил на каса парична сума в размер на 4 000 лв. от сметка ••••••••••, открита в „Банка Пиреос България“ АД с титуляр „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, ЕИК 201878095, чийто управител е, за която парична сума предполагал, че е придобита чрез престъпление.

Извършеното от подсъдимия М. представлява именно финансова операция с парични средства, които са придобити чрез престъпление.

По категоричен начин по делото е установено, че паричната сума, постъпила по сметката на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД в „Банка Пиреос България“ АД е с престъпен произход. Неоснователни са възраженията в жалбата и пред настоящия съд, че тези парични средства са със законен произход. Наистина по сметките на френското дружество MECANELEC SA, от които са преведени паричните суми по сметката на българското дружество, паричните средства са били със законен и установен произход - от дейността на френската компания. В резултат на извършена измама в Република ••••••••••разследвана и доказана от френските власти чрез надлежно образувано и водено наказателно производство, част от паричните средства, които са били налични по банковата сметка на MECANELEC SA, са били отклонени по престъпен начин и насочени чрез електронно банкиране от неустановено лице (лица) към сметката на българското дружество, управлявано и представлявано от подсъдимия М.. По такъв начин постъпилите в банковата сметка на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД парични средства са с престъпен произход и операциите с тях представляват пране на пари по смисъла на чл.253, ал.1 НК, доколкото целят прикриване на престъпния произход на паричните средства и трансформацията им в законни имущества, услуги, стоки и пр.

Изтеглянето в брой от банковата сметка на парични суми, които са генерирани от престъпление, представлява финансова операция по смисъла на текста на чл.253, ал.1 НК и представлява една от възможните многобройни форми на изпълнителното деяние по посочената законова норма.

Макар и да не е участвал в извършването на първоначалното (предикатното) престъпление, което е генерирало паричния ресурс по банковата сметка на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, подсъдимият М., като е осъществил изпълнително деяние по чл.253, ал.1 НК, е извършил от обективна страна изпиране на пари с престъпен произход и по този начин обективно е целял прикриване на престъпния произход на изтеглената от него парична сума.

От субективна страна - подсъдимият Г. А. М. е действал с пряк умисъл за извършване на престъплението пране на пари - той е съзнавал общественоопасния характер на своите действия и е бил наясно с общественоопасните последици от тях, като е целял прикриване на престъпния произход на паричната сума. Действително по делото не може категорично да се заключи, че той е знаел за точния механизъм на извършеното в Република Франция престъпление и за точния начин на генериране на паричната сума, постъпила по банковата сметка на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД, но той е бил напълно наясно с неправомерността на получаването на тази значителна сума, невъзможността тя да бъде получена от него по законен път и най-малкото е предполагал престъпния произход на парите, с които е осъществил финансовите операции, инкриминирани по делото. По-горе се посочиха причините настоящият съд да приеме, че подсъдимият е съзнавал незаконния произход на паричните средства, но отново трябва да се подчертае, че управляваното и представляваното от него дружество не е имало нито материалния, нито интелектуалния капацитет да осъществи дейност срещу получените парични средства, както и за фиктивността и обективната невъзможност да бъдат изпълнени дейностите по т. нар. „инвестиционно споразумение за сътрудничество“.

Подсъдимият Г. А. М. е лице с нормална психика, достатъчно житейски и правен опит (видно от предходните му сблъсъци с наказателното правораздаване) и независимо от ниската му степен на образованост, той е имал интелектуалния и психофизически капацитет да възприеме, осъзнае и осмисли невъзможността да получи близо 300 000 евро по сметка на управлявано и представлявано от него дружество, срещу липсата на възможност да осъществи насрещна престация дори на незначителна стойност по т. нар. „инвестиционно споразумение“. Дадените пред банковата институция сведения, сочени като основание за получаване на паричната сума, са с невярно съдърЖ.ие, което обстоятелство подсъдимият М. е съзнавал, доколкото нито е издавал фактурата, посочена от него като основание за превод на паричните средства, нито е имал възможността и намерението да осъществи действия в Република Хърватска или в Хонконг (според текста на представеното от него споразумение). Независимо от това, той е пристъпил към изтегляне на парични средства от получената сума, като по този начин е целял укриване произхода на тези парични средства и тяхната трансформация.

За престъплението по чл.253, ал.1 НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.

Първата инстанция напълно основателно е приложила разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 НК и е определила наказанието лишаване от свобода под предвидения в закона минимум. По принцип липсата на съответен протест е пречка за увеличаване на наложеното наказание и доводите на прокуратурата пред настоящия съдебен състав за неговото занижаване спрямо реалната обществена опасност на деянието и на дееца не могат да бъдат отчетени.

Въззивният съд, също като първата инстанция, счита, че най-лекото предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода се явява прекомерно тежко за престъплението, осъществено от подсъдимия М.. Изминал е твърде дълъг период от време между деянието, осъществено от подсъдимия и ангажирането на неговата наказателна отговорност - повече от осем години. Подсъдимият е с чисто съдебно минало (реабилитиран е по предходните си осъждания), а последното му осъждане е за деяние, което е извършено след деянието, за което се ангажира наказателната му отговорност по настоящето дело и е в реална съвкупност с това деяние. За ощетеното лице са настъпили незначителни имуществени вреди, макар това да се дължи на своевременните действия на органите на „Банка Пиреос България“ АД за блокиране на сметката на „БЪЛГАРСКА ТЕКСТИЛНА КОМПАНИЯ“ ЕООД. С оглед на това наложеното наказание от десет месеца лишаване от свобода се явява справедливо и ще изпълни целите на наказателната репресия, установени в чл.36 НК.

Липсата на протест е пречка за налагане на кумулативно предвиденото наказание „глоба“, доколкото първостепенния съд се е възползвал от възможността по чл.55, ал.3 НК да не наложи това наказание.

Липсата на протест е и пречка за отмяна на прилагането на чл.66, ал.1 НК. В случая са налице предпоставките на този текст на закона, доколкото към момента на деянието (08.12.2015г.) подсъдимият Г. А. М. е бил неосъждан (реабилитиран е по реда на чл.88а НК по предходните си осъждания), наложено е наказание лишаване от свобода под три години (десет месеца) и съдът е намерил, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на наложеното наказание, като за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието ефективно. Тази преценка на първата инстанция не се споделя напълно от въззивния съд, доколкото данните за личността на подсъдимия М. разкриват липса на уважение към закона и склонност към противообществени прояви, но посочената липса на съответен протест е пречка съдът да приложи разпоредбата на чл.337, ал.2, т.2 НПК и да отмени прилагането на чл.66 НК.

Първата инстанция в съответствие с изричната императивна разпоредба на чл.253, ал.6 НК е присъдила в полза на държавата равностойността на предмета на престъплението в размер на 10 880 лв.

Изложеното мотивира потвърждаването на присъдата на първата инстанция и в частта относно наложеното на подсъдимия наказание и отлагането на неговото изтърпяване.

Първоинстанционният съд се е произнесъл в съответствие със закона (чл.189, ал.3 НПК) по отношение на направените по делото разноски и ги е възложил върху подсъдимия Г. А. М.. При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на каквито и да било основания, които да налагат нейната отмяна или промяна.

Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ С.йски апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав