Решение № 1674 от 15.5.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 496/2022 г.

Производство по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, във връзка с чл.129, ал.7 от с.к. - обжалване на АПВ пред първа съдебна инстанция.

Образувано е по две жалби, на практика с идентично съдържание, по вх. № 3899/13.07.2022г. в АСВТ, подадени от името на дружеството „СПРИНК“ЕООД/в несъстоятелност с Решение на ВТОС от 09.03.2022г./, ЕИК 104054295, със седалище и адрес на управление [населено място]. Жалбите са подписани съответно от синдика на дружеството В. С. и упълномощения от същата въз основа на разрешение на ВТОС по т.д. № 83/2017г. адвокат Н. К. от ВТАК.

Оспорва се Акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022г. на орган по приходите на ТД на НАП – Велико Търново, потвърден, в обжалваната част /относно отказана сума за възстановяване в общ размер на 1 773 321, 87лв./, с Решение № 57/03.06.2022г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” [населено място] при ЦУ на НАП. Сумата претендирана за възстановяване се явява разликата над 1 382 204, 27лв. /възстановени с обявен за нищожен предходен АПВ/ до 3 155 526, 14лв., събрани принудително въз основа на обявен за нищожен РА - № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г. и акт за поправката му от 28.04.2016г./РАПРА/ Оспорващият твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен, в посочените по-долу части, които са потвърдени при обжалването по административен ред, а именно:

1.1. частта, в която е отказано възстановяване на сумата над 319 510, 07 лв. (възстановена главница ДДС по РА и РАПРА) до 1 589 210, 04 лв. (общо събраната главница ДДС по РА и РАПРА), ведно със съответната на тази сума лихва за забава;

1.2. частта, в която е отказано възстановяването на сумата над 203 490, 82 лв. (възстановена лихва ДДС по РА) до 660 819, 77 лв. (общо събраната лихва ДДС по РА), ведно със съответната на тази сума лихва за забава;

1.3. частта, в която е отказано възстановяване на сумата над 496 933, 67 лв. (възстановена главница корпоративен данък (КД) по РА) до 536 098.78 лв. (общо събраната главница КД по РА), ведно със съответната на тази сума лихва за забава;

1.4. частта, в която е отказано възстановяването на сумата над 362 269, 71 лв. (възстановена лихва КД по РА) до 369 397, 55 лв. (общо събраната лихва КД по РА), ведно със съответната на тази сума лихва за забава.

Жалбоподателят твърди, че оспореният АПВ е материално незаконосъобразен. Признава, че предвид обявяването от ДОДОП за нищожен на предходен АПВ по същото искане, вече фактически му е възстановена сума от НАП в размер на 2 060 053, 69 лв./ главница 1 382 204.27 лв. и лихви 677 849, 42 лв., събрани въз основа на нищожен РА/. Не е съгласен обаче с извода на ОП, че останалите парични средства, събрани въз основа на прогласените за нищожни РА и РАПРА, а именно сумата над 1 382 204, 27 лв. до 3 155 526Л4 лв. и съответната й закъснителна лихва, не подлежат на възстановяване, тъй като не са допълнително установени. Според ПП на оспорващия неправилно се отказва възстановяване на доверителя му на тази разлика, която е за суми, събрани въз основа на същото отпаднало изпълнително основание/нищожен РА/ като вече възстановените на дружеството суми.

Освен това, ПП на оспорващия изтъква, че на дружеството са възстановени 1 382 204.27 лв., а не 1 402 867, 64 лв., както твърди ответника. Защото с разликата от 20 663, 37 лв. е извършено прихващане на задължения на „СПРИНК" ЕООД. Но доколкото изявлението за прихващане е направено с обявен за нищожен АПВ/ АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021 г./, то същото е лишено от правни последици. В тази връзка в процесния АПВ липсва произнасяне относно тази сума и поради това същата подлежи на възстановяване.

Друго съображение за материалната незаконосъобразност на АПВ се свързва с факта, че всички задължения, установени с РА и РАПРА/впоследствие обявени за нищожни/, са били принудително събрани. С 6 Разпореждания за разпределение, приходните органи са погасили задължения по РА и РАПРА в общ размер на 3 155 526, 14 лв. - в това число корпоративен данък 536 098, 78 лв. и съответните му лихви за забава от 369 397, 55 лв. и ДДС в размер на 1 589 210, 04 лв. и съответните му лихви за забава в размер на 660 819, 77лв. ПП на жалбоподателя счита, че предвид нищожността на поправения РА, принудително събраните въз основа на него суми се явяват недължимо събрани по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК и следва да бъдат възстановени на дружеството, изцяло.

Жалбоподателят, действащ чрез упълномощения адвокат изтъква несъгласието си с тезата на ответника, че задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчните периоди - месеци 12.2011 г.; 05, 08, 09, 10, 11 и 12.2012 г.; 01, 02, 04, 09, 10 и 12.2013 г.; 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09.2014 г., не били установени с прогласените за нищожни РА и РАПРА, а произтичали от декларации на задълженото лице. Без да оспорва факта, че дружеството е подавало СД по ЗДДС за посочените периоди ПП на същото посочва, че публичните задължения на „СПРИНК" ЕООД за същите данъчни периоди са обхванати от установителното действие на РА № Р - 04000414002829-091- 001/05.04.2016 г. Обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че за някои от ревизираните периоди, с акта са определени задължения, превишаващи декларираните от лицето (така напр. за м.09.2012 г., м. 04, м.10.2013 г. и др.). Подчертава, че публичните задължения не просто са установени, но и са събрани именно въз основа на РА. Настоява, че това обстоятелство се установява по категоричен начин от представените по делото 6 бр. Разпореждания за разпределение на плащания, в които ясно е посочено изпълнителното основание, с което са установени погасяваните задължения и това е РА, а не СД.

По тези съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмените АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022 г. в горепосочената част, след което да върне преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново за издаване на нов АПВ, с който, на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК, да бъде възстановена на „СПРИНК" ЕООД с ЕИК 104054295 сумата над 1 382 204.27 лв. (възстановени главници и лихви, представляващи част от общо събрани задължения по нищожните РА и РАПРА) до 3 155 526, 14 лв. (общата сума - главници и лихви, събрана принудително от НАП въз основа на обявите за нищожни РА и РАПРА), както и съответната на тази сума законна лихва за изтеклия период - изчислен от датата на събиране на сумите до възстановяването им на задълженото лице.

В представена по делото писмена защита ПП на оспорващото дружество акцентира върху това, че с Решение № 1435/09.02.2023 г. по АД № 3052/2022 г. на ВАС, окончателно е потвърдена нищожността на поправения РА № Р - 04000414002829-091-001/05.04.2016 г. в частта му, касаеща процесното обжалване. На същата дата вземането на „СПРИНК" ЕООД от НАП е станало изискуемо. Към датата 09.02.2023 г. всички задължения по подадените от „СПРИНК" ЕООД декларации вече са били погасени по давност, поради което задълженията по тях не са годен предмет за прихващане, съгласно нормата на чл. 128, ал.1, изреч. 2-ро от ДОПК.

ПП претендира направените по делото разноски, съгласно представен Списък. Възразява за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по оспорването - директорът на Дирекция “ОДОП” – Велико Търново, чрез упълномощения юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че АПВ е законосъобразен и правилен. Резултат е на проверка, извършена по предвидения в ДОПК ред. При това установените факти не се оспорват. Не са допуснати процесуални нарушения, водещи до невалидност на акта от формална страна. Настоява, че правилно е приложен материалния закон. Счита, че съдебното следствие не е довело до промяна от фактическа страна. Позовава се на подробните съображения, изложени в потвърдителното Решение на директора на Дирекция ОДОП В. Търново.

Според ответника спорът в настоящото производство се свежда до това дали отказаната за възстановяване сума в размер на 1 773 321, 87 лв. представлява недължимо събрани суми, подлежащи на възстановяване на съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. ПП обръща вниманието на съда върху факта, че претендираната сума е формирана от задължения за корпоративен данък, декларирани с ГДД по чл.92 от ЗКПО, и задължения за данък върху добавената стойност, декларирани със справки-декларации по ЗДДС, подадени от самия жалбоподател. Тези задължения са декларирани, но не са внесени от „СПРИНК" ЕООД в съответните законоустановени срокове, нито към датата на извършения данъчен контрол В обхвата на ревизираните периоди по ЗДДС с РА от 05.04.2016 г. попадат 21 данъчни периода с резултат ДДС за внасяне общо в размер на 1 270 075, 42 лв. За 18 от тях са установени задължения единствено в размера на декларираните от самия жалбоподател. За останалите три данъчни периода (м.09.2012 г., м.04 и м.10.2013 г.), в които също е деклариран резултат - ДДС за внасяне, с РА № Р-04000414002829-091 -001 /05.04.2016 г. е определен и допълнителен данък във връзка с отказан данъчен кредит, който впоследствие е възстановен с платежно нареждане. Защитата на ответника настоява, че дори без ревизионното производство, задълженията на дружеството за ДДС за тези периоди биха били едни и същи. Определя ги като ликвидни и изискуеми, независимо въз основа на кое изпълнително основание са събрани. Лихвите върху декларираните от дружеството, но невнесени задължения за ДДС също не са допълнително установени с РА. Главните и акцесорните задължения са дължими по силата на закона.

ПП на ответника настоява, че изпълнително дело № 94/2010 г. е присъединено към ИД № 1260/2014г., като това е едно и също дело, което поради структурни промени и въвеждане на информационна система „Събиране" в НАП придобива нов номер. При това в ИС „Събиране" на НАП са отразени всички действия, предприети от публичния изпълнител в хода на изпълнителното дело, а всички документи, отразени в ИС, са приети като доказателства по делото.

Юрисконсултът на НАП отбелязва, че на дружеството е възстановена сума в размер на 1 402 867, 64 лв., като със законната лихва за забава сумата е 2 060 053, 69 лв., но освен това е извършено погасяване на непогасени към този момент публични задължения на „СПРИНК" ЕООД (н), събирани от НАП, общо в размер на 20 663, 37 лв. Поради това неправилно се иска възстановяване на обща сума в размер на 1 773 321, 87 лв., която включва и тези средства.

Ответникът изразява несъгласие и с изводите на ВЛ по ССчЕ. Отбелязва, че вещото лице неправилно посочва като суми за възстановяване, такива които всъщност не подлежат на възстановяване, а са били дължими на различно основание. В частта, касаеща КД, ВЛ посочва неправилно като разлика между разпределени суми и суми за възстановяване сума в размер 46 292, 95 лв., която не е възстановена на дружеството, а всъщност с нея са прихванати изискуеми задължения на дружеството. Некоректно за м. 09/2013 ВЛ е посочило като обща сума задължение в размер на 8021, 61 лв./главница и лихви/. Задълженията за посочения период са определени с РА и същите са възстановени на дружеството с платежно нареждане.

В заключение защитата на НАП намира направеното от ПП на оспорващия възражение за изтекла погасителна давност за неоснователно. Същото било заявено твърде общо без конкретизиране на вида задължения и момента, към който се твърди изтекъл давностен срок.

По тези съображения ПП на ответника иска от съда да остави жалбата без уважение и да потвърди АПВ. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото, определено съобразно материалния интерес, съгласно представен Списък.

При преценка на допустимостта на производството настоящият състав на съда констатира, че Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация и интерес от оспорването – адресат на акта. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол – абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, съгласно чл.156, ал.2 от ДОПК. Поради това, че в обжалваната част АПВ е потвърден с Решение № 57/03.06.2022г. на ДОДОП, същият е годен предмет на съдебен контрол. Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Потвърдителното Решение на ДОДОП е връчено по е-път на дата 22.06.2022г., видно от разпечатката на л.18 от делото. Жалбата е депозирана в преклузивния срок за това, на 05.07.2022г., видно от входящия щемпел в ДОДОП В. Търново.

Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност. Съгласно чл.156, ал.1 от ДОПК, делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол. Не са налице пречки съдът да постанови акт по същество.

Предвид всичко това, изводът на съда е, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Преценена по същество, жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство е НЕОСНОВАТЕЛНА, при изложените по-долу фактически и правни съображения.

При разпределението на доказателствената тежест между страните съдът указа на жалбоподателя, че следва да приведе доказателства в подкрепа на твърдените от него положителни факти, че отказаните за възстановяване суми са недължимо платени или събрани от НАП суми за данъци и лихви, без правно основание или на отпаднало такова и поради това подлежат на възстановяване. На ответника указа, че следва да представи доказателства за твърдението си, че съществува друго изпълнително основание, извън обявения за нищожен РА, което е основание за събиране на сумите и същите са били дължими при проведеното ПИ, като не подлежат на възстановяване.

Във връзка с горното ответникът представи з.к. от пълната административна преписка, по повод извършената проверка по чл.129, ал.2, т.2 от ДОПК по подаденото искане за възстановяване на суми на дружеството. В о.с.з. ПП на ответника допълнително представи декларациите на дружеството за ревизирания период - ГДД по чл.92 от ЗКПО и СД по ЗДДС.

По реда на чл.192 от ГПК от ТД на НАП-ВТ са изискани Справка за постъпилите суми за погасяване на публичните задължения на „СПРИНК“ЕООД /н./- на л.141 от делото, 6 бр. Разпореждания на ПИ за разпределение на суми/вж. л. 54 до 92 от папка 1 на АПр./, Разпореждане за присъединяване на вземане към ИД/вж. л.219 от делото/, както и з.к. на изпълнително дело №4140001260/2014г./организирано в 14 бр. Класьора с опис на документите/ и на АПВ № П-04000418163622-004-001/02.10.2018г.

ПП на оспорващото дружество ангажира и ВЛ. Бяха приети от съда основно и допълнително заключени на ВЛ, което извърши анализ на приетите по делото доказателства за извършени плащания, разпределения на суми и прихващания, а освен това провери и данъчно-осигурителната сметка на дружеството.

ПП на ответника представи з.к. от извадка от информационната система на НАП за управление на прихдите относно статута на ИД№4140001260/2014г. и връзката му с ИД № 94/2010г.

Към настоящото дело за послужване е приложено АД № 549/2021г. по описа на АСВТ, свързано с обжалване на поправения РА от 05.04.2016г., обявен от съда в процесната част по ЗДДС за нищожен.

Посочените в този раздел доказателства, както и експертизите ще бъдат обсъдени по съществото на правния спор в съответната част на решението.

Съдът разгледа становищата на страните. Доказателствата по делото обсъди поотделно и в тяхната взаимна връзка. При това, намери за установено следното по фактите:

1.Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000414002829-020-01/02.12.2014 г. е започнало производство за установяване на задълженията на дружеството жалбоподател за корпоративен данък за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.12.2009 г. – 31.10.2014 г. 1.1. Ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/ 05.04.2016 г./вж. л.168 и сл. П.№1 АП/. С Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-04000416076795-003-001/ 28.04.2016 г., са поправени допуснати очевидни фактически грешки в първоначалния РА, в резултат на което са установени за внасяне главници в размер на 2 125 308, 82 лв. и лихви върху тях – 882 356, 76 лв.

2.С Решение №574/04.01.2019г., постановено по АД № 791/2018г. АСВТ са прогласени за нищожни Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., в оспорваната част, с която по ЗДДС е начислен ДДС в размер [рег. номер], 34 лева и е отказан данъчен кредит в размер на 84615, 39 лева, в резултат на което са определени лихви в размер [рег. номер], 54 лева, а по ЗКПО е установено допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер [рег. номер], 78 лева и лихви – 347310, 93 лева, в т. ч. лихви за авансови вноски в размер на 38585 лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на 43204, 51лв. Решението е влязло в сила на 29.05.2019г., след проведен касационен контрол. ВАС е постановил Решение № 8036/29.05.2019г., по АД №1493/2019г. по описа на същия съд.

2.1. С Решение № 388/29.12.2021г., постановено по АД № 549/2021г. АСВТ е обявил за нищожни Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за поправка № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., в оспорваната част по ЗДДС, относно установен за внасяне ДДС в размер на 1 270 075, 48лв. и съответните лихви за забава за данъчни периоди: м.12.2011г.; м.05, 08, 09, 10, 11 и 12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09 на 2014г. Решението е влязло в сила на 0 9.0 2.20 23 г., след проведен касационен контрол. ВАС е постановил Решение № 1435/09.02.2023г., по АД №3052/2022г. по описа на същия съд. Този факт е настъпил след издаване на процесния АПВ на 14.03.2022г., но е съобразен от съда на основание чл.142, ал.2 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

2.2. Предвид посочените две съдебни решения се налага несъмнен изводът, че в резултат на обжалване пред съд е прогласена нищожността на поправения РА в неговата цялост, както в частта по ЗКПО, така и в тази по ЗДДС, съответно от 29.05.2019г. и от09.02.2023г.

3. Във връзка с първото влязло в сила съдебно решение, дружеството подава Искане за прихващане или възстановяване с вх. № 28196/22.12.2020г./вж. л.149 и 150 от п. №1 на Адм.Пр./, променен по-късно от администрацията на вх. № 20090#33/22.12.2020г. в ТД на НАП-Велико Търново. Претендира се възстановяване на недължимо събраните суми по обявения за нищожен РА, които се определят на 3 097 682, 71лв.

3.1.Възложено е извършване на проверка. Производството е приключило с АПВ № П-04000421102586-004-001/ 30.08.2021г., с който частично е уважено искането на дружеството. Така посоченият АПВ е поправян двукратно, с Решение № П-04000421152969-134-001/31.08.2021г. и Решение за поправка № П-04000421167924-134-001/28.09.2021г.

3.2. Визираният АПВ е обжалван пред ДОДОП, в частта, с която е отказано възстановяване на сумата над 1 370 840, 55лв. до пълния размер от 3 155 526, 14лв. С Решение № 133/15.11.2021г. директорът на ДОДОП-ВТ е обявил поправения АПВ от 30.08.2021г. за нищожен и е върнал преписката за ново произнасяне.

4. Предвид гореописаното и във връзка с Решението на ДОДОП по депозираното от дружеството искане при новото произнасяне е издаден оспореният понастоящем АПВ № П-04000421205954-004-001/ 14.03.2022г.

4.1. С цитирания АПВ от 14.03.2022г. е формиран диспозитив за отказ за възстановяване на суми на дружеството, свързани с обявения за нищожен РА от 05.04.2016г. В едната част този извод на ОП е свързан с фактически възстановените на дружеството суми, с предходния АПВ от 30.08.2021г., като законната лихва върху подлежащите на възстановяване суми е изчислена към тази дата. Това са допълнително установени при ревизията задължения за КД и начислен ДДС, както и отказан ДКт. Става въпрос за следните суми:

ЗКПО главница – 517 597, 04лв.

ЗКПО лихви – 362 269, 71лв.

Законна лихва върху погасените суми – 424 663, 96лв.

ЗДДС главница – 319 510, 07лв.

ЗДДС лихви – 203 490, 82лв.

Законна лихва върху погасените суми – 253 185, 46лв.

4.1.1.Визираните задължения по РА от 05.04.2016г. приходната администрация разглежда като допълнително установени с РА и във връзка с влязлото в сила съдебно Решение по АД № 791/2018г. по описа на АСВТ са възстановени на дружеството с 4 бр. платежни нареждания по особената банкова сметка на синдика на дружеството, а именно:

• С платежно нареждане № 040021010081/02.09.2021г. е възстановена сума 859 203, 38лв. за КД-главница и лихви по РА, а със сумата от 20 663, 37 лв. са прихванати за непогасени задължения на дружеството към този момент;

• с пл. нареждане № 040021010080/02.09.2021г. и с пл.нар. № 040021010994/29.09.2021г. са възстановени суми общо в размер на 523 000, 89лв./съответно 511 637, 17 и 11 363, 72лв./, представляващи ДДС- главница и лихви по РА от 05.04.2016г.

• с пл.н. № 040021010082/02.09.2021г. и с пл.н. № 040021010995/29.09.2021г. са възстановени суми в общ размер на 677 849, 42лв., представляващи законна лихва по чл.129, ал.6 от ДОПК.

4.2. Другата част от АПВ от 14.03.2022г. е свързана с постановен отказ за възстановяване на суми на дружеството, за които същото е подало декларации съответно по чл.92 от ЗКПО и чл.125 от ЗДДС, но не е внесло дължимите данъци до началото на ревизионното производство. Тези суми ОП намират, че не са допълнително установени с РА, поради което не следва да се възстановяват на дружеството. В хода на съдебното производство се установи, че с Решение на АСВТ по АД № 549/2021г., влязло в сила на 09.02.2023г., РА от 05.04.2016г. е прогласен за нищожен и в тази му част. Въпреки отпадането на РА като изпълнително основание ОП отказват възстановяване на събраните чрез ПИ суми. Става въпрос за следните суми:

• 8 231, 49лв. главница КД – декларирано задължение за 2013г. от самото ДЗЛ с ГГД по чл.92, ал.1 от ЗКПО/вх. № 0425И0005128/29.03.2014г./, и лихви 2 029, 26лв., поради невнасянето на КД в срока по чл.93 от ЗКПО.

• данъчни задължения за ДДС за 21 едномесечни данъчни периода с резултат „ДДС за внасяне“ по СД по чл.125 от ЗДДС, в общ размер на 1 270 075, 42лв. и лихви в общ размер 399 015, 35лв. Тези лихви са остатък от сумата на лихвите 456 858, 99лв., намалена със сумата от 57 843, 64лв. - недължимо събрани лихви/вж. Протокол от 10.08.2018г. л. 211 АПр./. С АПВ № П-04000418163622-004-001/02.10.2018г./вж. л.184 АПр./, сумата 57 843, 64лв. е прихваната с други задължения на дружеството.

4.3. АПВ № П-04000421205954-004-001/14.03.2022г. е обжалван по административен ред. Директорът на ДОДОП-В. Търново с Решение № 57/03.06.2022г. е потвърдил АПВ от 14.03.2022г., в обжалваната част, с която е отказано възстановяване на сума в общ размер на 1 773 321, 87лв., представляваща разликата над 1 382 204, 27лв. до 3 155 526, 14лв.

4.3.1. По жалба на дружеството спорът е пренесен пред съда, за което е образувано настоящото дело.

5. В хода на съдебното следствие бе изслушано заключение/основно и допълнително/ на ВЛ. ЕЗ е прието без оспорване от страните, а констатациите на ВЛ се подкрепят от писмените доказателства. Съдът кредитира с доверие ЕЗ и ги цени съвкупно с другите доказателства по делото, на основание чл.202 от ГПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК. При това ВЛ не се ангажира с правен извод за подлежащи на възстановяване суми, т.к. уточнява в о.с.з., че посочените в таблицата суми за възстановяване са просто аритметична величина, разлика/вж. л.254 и л.340 от делото/. С помощта на специалните знания на ВЛ, като се доверява на констатациите му от проверка на документите по делото и тези по ИД № 1260/2014г. и ДОС на дружеството, съдът приема за установено следното:

5.1. Публичните задължения, установени с поправения Ревизионен акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г. са общо в размер на 3 007 665, 58 лв. За КД - 883 409, 71лв./главница - 536 098, 78лв. и лихви – 347 310, 93лв./; за ДДС - 2 124 255, 87лв./главница-1 589 210, 04лв. и лихви – 535 045, 83лв./. Виж Приложение №1 към основното ЕЗ.

5.2. Същите са били предмет на принудително изпълнение от страна на приходните органи, в резултат на което са изцяло събрани. Виж Приложение №2 към ЕЗ. В рамките на ИД №1260/2014г. по описа на ТД на НАП В. Търново е събрана по-висока сума – 3 155 526, 14лв. Сумите са разпределени с шест Разпореждания на публичен изпълнител/вж. л. 3 от ЕЗ на л.198 от делото/. Това са 3 бр. от 09.09.2016г., от 02.11.2016г. и от 14.11.2016г. и от 28.08.2018г./.

5.3. След прогласяване на част от РА от 05.04.2016г. за нищожен дружеството е поискало възстановяване на всички събрани въз основа на РА суми.

5.3.1. В тази връзка е издаден АПВ от 30.08.2021г./последващо поправен/, с който на дружеството са възстановени с 5 бр. пл. нареждания суми в общ размер на 2 060 053, 69лв. Същите представляват събрани по РА суми за КД, ДДС и лихви върху същите в общ размер на 1 382 204, 27лв. и законна лихва по чл.129, ал.6 от ДОПК, в размер на 677 849, 42лв. Освен това, с АПВ са прихванати, 7 967, 89лв. за ОВ, лихви и санкции.

5.3.2. Отговорът на въпроса с какво изпълнително основание е посочено всяко от задълженията в разпорежданията за разпределение на ПИ е представен в последните две колони на Приложение №3 към ЕЗ/вж. л.205 от делото/. Видно е, че за всяко публично задължение, включено в разпореждане за разпределение на сумите при принудителното изпълнение е посочено като изпълнително основание само и единствено РА №Р-04000414002829-091-001/05.04.2016г. Погасени са задължения в общ размер 3 155 526, 35лв., в т.ч. главници 2 125 308, 82лв. и лихви 1 030 217, 53лв.

При това ВЛ уточнява, че в Справката, представена от НАП на л.54-60 от п-ка №1 на Апр. задълженията са поделени в две групи: суми за покриване на доброволно декларирани задължения по декларации за данъчни периоди, включени в периода на РА от 05.04.2016г. и за допълнително начислени задължения. В тази Справка като вид документ са посочени както РА така и СД.

5.3.3. Експертът е установил при отговора на въпрос №3, че събраните чрез ПИ публични задължения са присъединени към изпълнително дело № 4140001260/2014г. с Разпореждания за присъединяване на ПИ като в тях е посочено, че задълженията са установени с два вида документи – декларация и ревизонен акт, като същите са описани конкретно по вид, номер, дата и данъчен период/вж. Справка №1 към Приложение №4 от ЕЗ, л.206/.

5.3.4. Отговорът на 4-ти въпрос ВЛ е онагледило в Справка №2 към Приложение №4 на основното ЕЗ/вж. л.207/. За 21 данъчни периода по ЗДДС, включени в обхвата на ревизията е установено следното: а/. задължението за ДДС за м.12 на 2011г. е присъединено към ИД № 94/2010г. с Разпореждане от 14.06.2013г. на основание СД с вх. № 01250909421, както и към ИД № 1260/2014г. въз основа на РА от 05.04.2016г. с Разпореждане от 04.08.2016г. Аналогично е положението за задълженията за ДДС за м.09/2012г.; м.04/2013г.; м.12/2013г.; м.05/2014г.; м.06/2014г. и м.08/2014г., като тези след края на 2013г. са присъединявани само към ИД №1260/2014г., но по двете ИО. б/. Налице са и група задължения за ДДС с посочено ИО само декларация. Това важи за разпореждане за присъединяване на задължения за данъчни периоди на м.08/2012г.; м.10/2012г.; м.11/2012г.; м.12/2012г.; м.01/2013г.; м.02/2013г.; м.02/2014г.; м.04/2014г.; м.07/2014г.; м.09/2014г., като тези след м 02/2014г. са присъединени към И№ № 1260/2014г., а другите към ИД № 94/2010г. в/. За останалите 4 данъчни периода е посочен за ИО само РА от 05.04.2016г. Това са м.05/2012г.; м. 09/2013г.; м.03/2014г. …

5.4. Допълнителното ЕЗ е посветено на изследване на въпроса присъединено ли е ИД №94/2010г. към ИД №1260/2014г. и каква част от принудително събраните парични средства не са възстановени на дружеството.

5.4.1. По първия въпрос ВЛ констатира, че в материалите по делото, вклч. ИД не се съдържа документ, който да сочи, че материалите по ИД № 94/2010г. са присъединени/приобщени към ИД №1260/2014г.

5.4.2. В Последните колони на Приложение №1 към допълнителното ЕЗ/вж. л.254/ ВЛ е посочило разликата между събраните суми по принудителното производство и възстановените суми. Така от общо събраните суми по РА в размер на 3 155 526, 14лв. на дружеството са възстановени 1 382 204, 27лв. Като невъзстановена ВЛ посочва разликата между двете величини, в размер на 1 773 321, 87лв. От тях 1 727 029, 13лв. се отнасят за ДДС, а за КД 46 292, 95лв.

6. По въпроса за изпълнителните дела съдът намери, че от представените разпечатки от ИС на НАП се установява, че и за двете ИД, както ИД №94/2010г. и ИД №1260/2014г. е посочен статус активно. Безспорно и двете са свързани със задължения на дружеството „СПРИНК“ЕООД ЕИК104054295/вж. л.268 и л.284/. Видно е, че ИД № 94/2010г. е образувано на 14.07.2010г. въз основа на изпълнителен титул, посочен като ИЛ по НАХД № 1319/2009г. на РС-Велико Търново. В него има отразени движения за периода от 14.07.2010г. до 24.09.2013г. В Справката за ИД №1260/2014г. е видно, че е посочен същият изпълнителен титул за начало, като задълженията по предходното са посочени отново, т.е. на практика са присъединени за изпълнение в това производство. Съответстват като основание, вид и размер, а записите за старите задължения са основани на разпореждания от 03.06.2014г. Между тях има и такива по СД по ЗДДС за периоди, включени в РА. За образуване на ИД № 1260/2014г. е посочена дата 14.07.2010г., т.е. тази на образуване на ИД №94/2010г. Предвид изложеното съдът намира, че не се касае за две различни изпълнителни производства в самостоятелни дела, а за преобразуване на първоначалното ИД под нов №1260/2014г., което кореспондира с отразената миграция на данни и съответства на закриването на структурата „Средни данъкоплатци и осигурители“, считано от 01.05.2014г. и преминаването на обработката от София в данъчните дирекции по регистрация.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Приложим материален закон се явяват следните нормативни актове: Законът за данък върху добавената стойност/обн. ДВ бр.63 от 2006г., в сила от 01.01.2007г./; Закон за корпоративното подоходно облагане/обн., ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г./. Приложим процесуален закон при издаване и обжалване на процесния АПВ по административен и съдебен ред е Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/обн. ДВ бр.105 от 29.12.2005г., в сила 01.01.2006г./.

В настоящото производство съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл.129, ал.7 от с.к., съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

При дължимата служебна проверка на валидността и законосъобразността на оспорвания акт, съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК, съдът установи, че АПВ е издаден от компетентен орган в предвидената от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Спазена е процедурата за извършване на проверки по ДОПК и са събрани допустими и относими доказателства. С оглед изложеното, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на АПВ и неговата валидност. Същите качества на акта не се оспорва от страната жалбоподател.

Освен това, съдът намира, че АПВ е издаден в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Съображенията на съда за този извод са следните:

Нормите на чл.128 и сл. от ДОПК уреждат материалноправните предпоставки и процедурата за прихващане и възстановяване на данъци. Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

Следователно в производството по прихващане и възстановяване, каквото е настоящото, е необходимо да се изследва въпроса дали претендираната от жалбоподателя сума представлява недължимо платена или събрана сума от НАП, или подлежи на възстановяване на друго основание. В тази връзка следва да се отбележи, че в производство по извършване на проверка е недопустимо решаването на спор за материално право, в т.ч. за размера на задълженията. Недопустимо е и това, в настоящото производство да се разглеждат въпроси на процесуалната защита срещу действията по проведеното принудително изпълнение или фактическите действия по отразяване на данните в данъчно-осигурителната сметка на ДЗЛ. Доколкото подлежащите на прихващане или възстановяване суми са динамична величина, те зависят не само от установените с РА задължения, но и от направените към датата на издаване на АПВ/14.03.2022г./ плащания от ДЗЛ или прихващания с негови вземания от НАП.

С оглед безспорно установените факти, съдът не установи в настоящия случай претендираната от жалбоподателя сума да представлява недължимо внесена/събрана такава или пък подлежаща на възстановяване съгласно данъчното законодателство. Аргументите за този извод са следните:

Действително потвърди се соченото от ПП на дружеството, че поправеният РА№...2829, издаден на 05.04.2016г. е обявен за нищожен, в неговата цялост. При това установените със същия задължения са били обект на принудително изпълнение и са погасени изцяло чрез различни способи на ПИ за осребряване на имущество на ДЗЛ. Установената по съдебен ред нищожностна акта го лишава от правни последици. Същата е изначален порок, който се отнася към момента на неговото постановяване. Макар нищожността му да води впоследствие до отпадането му като изпълнително основание, то това не обуславя извод, че всички събрани по предварителното принудително изпълнение на РА суми са недължимо събрани. Това се дължи на наличието на други факти с правно значение, които са осъществени преди издаване на РА и са представлявали друго годно изпълнително основание при погасяване на част от задълженията по РА. Става въпрос за тези задължения, които не са допълнително установени с РА, а са декларирани, но невнесени в срок от самото ДЗЛ. Задължения по ГДД по чл.92 от ЗКПО и по СД по чл.125 от ЗДДС.

Безспорно е в теорията и съдебната практика, че данъчните задължения възникват по силата на закона, на основание чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България. Възникват ex lege, при осъществяване на съответния данъчен фактически състав, а не от издаването на РА. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ДОПК данъчните задължения се установяват с ревизионен акт, т.е. ревизионните актове са вид декларативни административни актове. Издаденият ревизионен акт няма конститутивно действие по отношение на проверяваните задължения и с издаването му за задълженото лице не възникват нови задължения, извън тези, които са предвидени в закона и са включени в предметния обхват на ревизията. Поради това с извършените с ревизионния акт корекции се цели да се замести дължимото от ревизираното лице поведение при начисляване на данъците и задължителните осигурителни вноски, на основанията и в размерите предвидени от закона. Предназначението на ревизионния акт е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо. Да послужи като изпълнителен титул и с него се констатира вече възникнало по силата на закона данъчно задължение.

Принципът за законоустановеност на данъчните задължения, прокаран в неговата цялост, въвежда и предварителна изискуемост на тези задължения, вкл. и в производството по обжалване на актовете, с което те са установени /вж. чл. 127 от ДОПК/, като законът не се интересува от тяхната ликвидност или безспорност.

Съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В ал. 2 на чл. 209 от ДОПК са изрично изброени в т., т. 1 - 7 изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които: т. 1: ревизионен акт, независимо дали е обжалван; т. 2. декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, т. 3 - актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани.

Установи се несъмнено, че в хода на предварително принудително изпълнение сумите са събрани въз основа на РА, т.е. той е посочен като като изпълнително основание, но за част от периодите са посочени и СД по ЗДДС/вж. т.5.3.4. б”а” и б”б”, по-горе в настоящото/. Всъщност както РА така и СД по ЗДДС са преки изпълнителни основания, т.е. взискателят не се нуждае от издаването на изпълнителен лист, за да ги предяви за изпълнение. Поради това съдът приема, че приходната администрация е могла във всеки момент да се позове на другото изпълнително основание – декларации, подадени от самото ДЗЛ, до изтичане на давностния срок.

Става въпрос за предварително установяване на данъчни задължения, предвидено в чл.105 от ДОПК. Хипотеза, в която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък. Нормата на чл. 108 от ДОПК посочва принципа, че данъчните задължения се установяват с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК. В случай, че не е издаден ревизионен акт и е изтекъл срокът по чл. 109 от ДОПК, то за окончателно установени се считат задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък, съгласно чл. 108, ал. 2 вр. чл. 105 от ДОПК. До такъв резултат се стига и в случая, т.к. нищожният РА е впоследствие отпаднало ИО. Доколкото същият не е стабилизиран, то задълженията за данъци, определени с декларации от самото ДЗЛ се считата окончателно установени и са дължими на това ИО. В тази връзка, макар РА от 05.04.2016г. да е отпаднало ИО, то сумите за ДДС и КД са дължими въз основа на подадени от лицето декларации. Последното обстоятелство не се оспорва от ТД, а и същите са налични по делото като доказателства. Поради това тези данъчни задължения са изяснени по основание и размер, а имат и падеж, посочен в закона. Тоест същите са годни за изпълнение и поради това данъчните задължения в тази им част не са недължимо събрани по смисъла на чл.128, ал.1 от ДОПК. Поради това съдът намира за съответен на материалния закон отказът на ОП да възстановят на дружеството сума в размер на 1 773 321, 87лв., представляваща разлика между събраните задължения по РА от 05.04.2016г. и впоследствие възстановени или прихванати суми с други задължения на дружеството, както е изяснено по-горе в настоящото.

Давността, като способ за погасяване на публичните задължения, е посочена в разпоредбата на чл. 168, т. 3 ДОПК. Тя се определя като период от време, в който ако едно субективно право не се упражнява от титуляря му/в случая НАП/, то се погасява.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според ал.2 на с.р., с изтичането на [възраст] давностен срок, считано 01 януари на годината следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено - т. нар. абсолютна давност (чл. 171, ал. 2 ДОПК). С изтичането на предвидените давностни срокове се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Самото публично вземане остава дължимо и може, както да бъде платено доброволно (чл. 174 ДОПК), така и да бъде прихванато (чл. 128. ал. 1 ДОПК; 170, ал. 3 ДОПК).

По въпроса за това дали е изтекла погасителна давност за вземанията на НАП, предвид правилото на чл.172, ал.2 от ДОПК. Нормата предвижда, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане, т.е. след този факт давностният срок започва да тече отново отначало. Но ако актът бъде отменен, давността не се смята прекъсната. В случая РА от 05.04.2016г. е обявен за нищожен, т.е. е лишен от правна сила. В частта относно 21 данъчни париоди по ЗДДС, считано от 09.02.2023г. Следователно нормата както е посочена е приложима. От момента на влизане в сила на съдебното решение/09.02.2023г./ се заличава ефектът на прекъсване на погасителната давност за задълженията по РА в частта по ЗДДС, считано от 05.04.2016г.

Относно ЗКПО:

Нормата на чл.92, ал.2 от ЗКПО сочи, че ДЗЛ, които се облагат с КД подават ГДД в срок от 01 март до 30 юни на следващата година. Съгласно чл.93, ал.1 от ЗКПО, ДЗЛ внасят КД за съответната година в срок до 30 юни на следващата година, след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

С обявения за нищожен РА са определени задължения за корпоративен данък за пет данъчни периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г. По аргумент от горепосочените разпоредби на ЗКПО и чл.171, ал.1 от ДОПК, следва, че давността за КД за 2009г. е започнала да тече от 01.01.2011г. и при липса на предпоставки за спиране или прекъсване, общата /5г./ такава би изтекла на 01.01.2016г. Съответно за 2010г. от 01.01.2012г. до 01.01.2017г.; за 2011г. от 01.01.2013г. до 01.01.2018г.; за 2012г. – е намалена данъчната загуба; за 2013г. от 01.01.2015г. до 01.01.2020г.

В случая са били налице предпоставки за прекъсване на давността по чл.172, ал.2 от ДОПК/издаден е РА и са предприети действия по принудително изпълнение/. РА обаче не придобил стабилитет. Същите предпостваки се считат отпаднали с обратна сила, поради което не могат да предизвикат правните последици на прекъсване на давността за вземането. Но възлагането на ревизия и самото принудително изпълнение имат за фактическа последица приложението на абсолютнанта давност за вземането/10г./. Тази по чл. 171, ал.2 от ДОПК, т.к. публичният изпълнител не е бездействал.

Дори да допуснем, че не са налице основания за приложение на 10г. давност, то по делото са налице доказателства за спиране на давността за вземането, чиито последици ДОПК не отменя с прогласяване н ищожността на РА. Така имаме спиране на основание чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК, считано от 02.12.2014г. за една година, както и по чл.172, ал.1, т.4 и т.5 от ДОПК. Предварителните ОМ са преобразувани с издаване на РА и е последвало обжалването му пред съда. Първоначалното съдебно производство, свързано с обжалване на РА относно частта за определения КД е започнало на 29.08.2016г. по АД № 571/2016г. по описа на АСВТ/преобразувано след връщането от ВАС на АД№791/2018г./ и е завършило на 29.05.2019г. При това извършените погашения на КД с Разпореждания от 09.09.2016г. за главници КД и от 14.11.2016г. за лихви/вж. Приложение №3 към основното ЕЗ/ са извършени преди погасяването по давност/общата 5г./ на задълженията за КД, относими към 2009г. Тъй като от изтеклия период от време, следва да се приспадне перода на спирането/02.12.2014г. до 02.12.2015г./. С още по-силно основание това важи за следващите данъчни периоди в обхвата на ревизията.

Предвид изложеното съдът приема, че независимо от отпадане на ефекта на прекъсване на давността с обявяване на нищожностата на РА от 05.04.2016г., задълженията по ГДД по ЗКПО, подадени от ДЗЛ са погасени чрез разпределение на суми от ПИ по време преди да изтече периода на погасителната давност, както общата, така и абсолютната такава. Публичните задължения са били дължими на друго годно изпълнително основание – ГДД по чл.92 от ЗКПО. Погасяването на публичните задължения за КД чрез суми от ПИ по изложените причини е факт, чийто правен ефект не отпада поради обявената впоследствие нищожност на РА. Порокът на РА няма преустановително или преобразуващо правно действие относно правната интерпетация на факта на погасяването на задълженията. Казано с други думи разпределението на събраните суми от ПИ, които вече изяснихме, че са дължими, за погасяването на конкретни публични задължения има за последица погасяването им. Поради това последващите нищожността на РА интерпетации за изтичане на погасителна давност са безпредметни, т.к. такива задължения към този момент/29.05.2019г./ вече не съществуват, т.к. са погасени чрез разпределение напарични суми, постъпили от принудително изпълнение/аналогия с чл.168, т.1 от ДОПК/, преди да изтече давностния срок в полза на длъжника/чл.168, т.3 от ДОПК/.

Относно ЗДДС:

Задължението за начисляване на ДДС е регламентирано в нормата на чл. 86 от ЗДДС и е обвързано от условията за неговата изискуемост. Изискуемостта на данъка е обусловена от извършването на облагаема доставка на стоки и услуги и настъпването на данъчно събитие съгласно чл. 25 и сл. от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. Съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да подаде справка декларация въз основа на отчетните регистри по чл.124 от закона. Срокът за подаване на на СД по чл.125 от ЗДДС е до 14 число вклч. на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно чл.86, ал.2 от ЗДДС, данъкът е дължим за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, т.е. е настъпило данъчното събитие и данъкът е станал изискуем. Нормата на чл.89, ал.1 от ЗДДС/в редакцията, преди изм. с ДВ бр.105 от 2014г./ гласи, че когато е налице резултат за периода - данък за внасяне/ както в случая по СД на ЗЛ /, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка- декларацията за този данъчен период.

С обявения за нищожен РА от 05.04.2016г. са определени задължения за данък върху добавената стойност за 21 едномесечни данъчни данъчни периода, включени в обхвата на ревизията, а именно: м.12.2011г.; м.05, 08, 09, 10, 11 и 12 на 2012г.; м.01, 02, 04, 09, 10 и 12 на 2013г.; м.02, 03, 04, 05, 06, 07, 08 и 09 на 2014г. В обхвата на РА попадат 21 данъчни периода с резултат по СД „ДДС за внасяне” общо в размер на 1 270 075, 42 лв. За 18 от тях задълженията са установени единствено в размера на декларираните от самия жалбоподател. За останалите три данъчни периода (м.09.2012 г., м.04 и м.10.2013 г.), в които също е деклариран резултат - ДЦС за внасяне, с РА от 05.04.2016 г. е определен и допълнителен данък във връзка с отказан данъчен кредит, който впоследствие е възстановен с платежно нареждане на дружеството. За същите тези 21 д.п. се установява, че от самото ДЗЛ са подадени преди това СД по чл.125 от ЗДДС с посочен резултата „ДДС за внасяне”, които обаче не са внесени от ДЗЛ в срока за доброволно изпълнение, нито при издаване на РА. Доколкото РА не е придобил стабилитет, то задълженията на дружеството по ЗДДС, определени по реда на чл. 105 от ДОПК чрез подадените от дружеството справки-декларации по ЗД ДС се явяват окончателно установени. Същите са ликвидни и изискуеми на основание горецитираната разпоредба на ЗДДС. Същевременно лихвите върху декларираните от дружеството, но невнесени задължения за ДДС също не са допълнително установени с акта.

Най-старото задължение в обжалваната част на РА по ЗДДС е за данъчен период м.12/2011г. Същото е дължимо в срок до 14.01.2012г. Поради това давността за това вземане е започнала да тече от 01.01.2013г. и би изтекла на 31.12.2017г., при условие, че не са налице основания за спиране или прекъсване. Доколкото правните последици на прекъване на давността изяснихме по-горе, че са отпаднали, то следва да се съобразят посочените такива за спирането й. В случая обаче, това е без значение, т.к. извършеното от ПИ погасяване на задълженията за този период с Разпореждане от 02.09.2016г. за главницата и 09.09.2016г. и лихвите с Рж от същата дата, е извършено преди да изтече общата 5г. погасителна давност. Поради своевременното упражняване от публичния изпълнител на правото на принудително изпълнение и в резултата успешното погасяване на дълга, то не се следва обсъждане дали е изтекла абсолютната давност за вземането. Аналогично неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност и за по-късно възникналите задължения за ДДС.

Съдебното следствие не установи извършени плащания от ДЗЛ на задължения, установени с РА от 05.04.2016г. Налице са обаче две прихващания, които са последващи на РА, а именно:

Общо събраните задължения по РА от 05.04.2016г. са 3 155 526, 14 лв. На дружеството е възстановена сума в размер на 1 402 867, 64 лв., като със законната лихва за забава сумата е 2 060 053, 69 лв. Това е станало с с АПВ № П-04000421102586-004-001/30.08.2021г., поправен и впоследствие обявен за нищожен. Именно при възстановяването на посочените суми е извършено прихващане на сума в размер на 20 663, 37 лв., произтичащи от изискуеми задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по изпълнително дело № 1260/2014 г. Същата произтича от КД за 2013г., декларирано от „СПРИНК" ЕООД (в несъстоятелност) в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 0425И0005128/29.03.2014 г. в размер на 8 231, 49 лв., невнесен в срока по чл. 93 от ЗКПО и съответни лихви за просрочието му в размер на 2029, 26 лв. Данъкът е погасен от разпределена в производството по принудително изпълнение сума, постъпила в НАП на 02.09.2016 г., а лихвите за просрочието му са погасени на дата 20.09.2016 г. Другата част е резултат на ново ревизионно производство, приключило с РА № № Р-04000419004055- 091-001/23.03.2020 г., с което е установен резултат за периода - дължим корпоративен данък в размер на 18 501, 74 лв. и съответни лихви за забава. С част от общо събраната по нищожния РА главница за корпоративен данък деклариран и допълнително установен. за 2013 г. (в размер на 19 096, 68 лв.), е покрит остатъкът от задължението за корпоративен данък по новия РА № Р-04000419004055-091-001/23.03.2020 г. (в размер на 10 270, 25 лв.). Останалите 8 826, 43 лв. от сумата 19 096, 68 лв. са възстановени на дружеството с платежно нареждане.

В частта, касаеща КД, като разлика между разпределени суми и суми за възстановяване ВЛ посочва сума в размер 46 292, 95 лв., като такава, която не е възстановена на дружеството, а всъщност с нея са прихванати изискуеми задължения на дружеството. Сумата съставлява главница от 39 165, 11лв. и лихви 7 127, 84лв. В това число 8 231, 49лв. - деклариран и невнесен КД с ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2013 г. и лихви 2029, 26лв.; 10 270, 25лв.- допълнително установен КД за 2013 с РА№ Р-04000419004055- 091001/23.03.2020 г. и лихви 4 561, 13лв.; 20 663, 37лв., изискуеми по ИД1260/2014г. към момента на възстановяване на задълженията и 537, 45лв. лихви вноски по чл.89 от ЗКПО за 2013г.

Възражението на ПП на дружеството, че с обявяването на АПВ за нищожен не е налице валидно изявление за прихващане и сумата е дължима за възстановяване е вярно, но само от части. Да действително изявлението за прихващане е невалидно правно действие, но погасяването на задължения чрез прихващане към минал момент е факт, който се е осъществил и сочи, че сумата от 20 663, 37 лв. е приета за недължимо събрана, но с нея са погасени други публични задължения на дружеството. Отразеното в ДОС на дружеството погасяване на задълженията, като фактическо действие на публичния изпълнител, има за правна последица това, че ТД няма право да иска възстановяването й с обжалвания понастоящем АПВ от 14.03.2022г. Доколкото сумата е използвана за погасяване на негови публични задължения. Това е ситуация, аналогична от правна страна на фактически възстановените суми на дружеството, с другата част н а същия обявен за нищожен АПВ. Поради това съдът намери и това възражение за неоснователно.

Въз основа на изложените по-горе мотиви съдът достигна до следния решаващ правен извод:

Оспореният АПВ от 14.03.2022г. е постановен от компетентен по материя, време и място орган по приходите, в предвидената от ДОПК писмена форма – условие за действителност. Съдържа предвидените в ДОПК реквизити. Мотивиран е от фактическа и правна страна. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обоснова крайния извод за материална законосъобразност на АПВ, в обжалваната му пред съда част. Претендираната от ТД сума за възстановяване/в обжалваната пред съда част на отказаното възстановяване/ не представлява недължимо събрани суми за данъци по чл.128, ал.1 от ДОПК. Доколкото РА от 05.04.2016г. е обявен за нищожен, т.е. не е придобил стабилитет след съдебното обжалване, то същият „не поглъща” другото ИО по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК. СД по ЗДДС са годно ИО, във вр. с чл.108, ал.2 от ДОПК, вр. с чл.105 от с.к. Както и ГДДД по чл.92 от ЗКПО. Задълженията на дружеството за данъци са погасени чрез ПИ преди да изтекат сроковете на погасителна давност. Жалбата следва да бъде отхвърлена, като недоказана и поради това неоснователна.

По отношение на разноските съдът прие следното:

При този изход на делото на ответника по оспорването се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК. Същият е претендирал такива в размер на 51 249, 82лв., определени съобразно материалния интерес по делото, на основание чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. ПП на оспорващото дружество възрази за прекомерност на ЮКВ. Съдът намери това възражение за основателно. Взе предвид постановеното от СЕС Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22, че така постороената Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС-т е в противоречие с правилата за защита на конкуренцията в ЕС, в частност чл.101 от ДФЕС/забраната за ограничаване на конкуренцията/. Поради това, че правото на ЕС им директен ефект, национлният съд не е обвързан от размерите на АВ, посочени в Наредбата. Поради това, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и положените от страната процесуални усилия, АСВТ намира, че обоснован и справедлив по смисъла на чл.36, ал.2 от ЗАдв. се явява размер на ЮКВ от 21 600, 00 лева.

Предвид това, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответната администрация се следват разноски в размер на 21 600, 00 лева, при уважено възражение за прекомерност.

Воден от горните мотиви, на основание чл.160, ал.1, предложение последно от ДОПК и чл.161, ал.1 от с.к., VII-ми административен състав на Адм. съд Велико Търново