Решение № 956 от 29.7.2020 г. на Административен съд - Бургас по дело № 1173/2020 г.

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.ІІ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. с чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Инспекция по труд Бургас против решение №285 от 04.03.2020г., постановено по НАХД №5745/2019г. по описа на Районен съд - Бургас. С цитираното решение първоинстанционният съд е изменил наказателно постановление №02-0002607/03.12.2019г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, с което за нарушение по чл.152 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.414, ал.1 от КТ, на „Фантастик маркет“ ЕООД е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 1500 лева, като е намалил размера на имуществената санкция от 1500 лв. на 1000 лв. Касаторът счита решението за незаконосъобразно, тъй като съда, изменяйки размера на имуществената санкция е слязъл под минимума, предвиден в закона. Иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателно постановление. Сочи, че нарушението е доказано, както е приела и първата инстанция. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В съдебно заседание касаторът - Дирекция „Инспекция по труда“ Бургас, се представлява от юрисконсулт Никола, която поддържа жалбата. Пледира за отмяна решението на първата инстанция и потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител и не изразява становище по подадената касационна жалба. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за основателност на оспорването. Пледира решението на първата инстанция да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено. След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в настоящия си състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Районен съд – Бургас е изменил наказателно постановление № 02-02-0002607/03.12.2019г., с което на „Фантастик маркет“ ЕООД за нарушение на чл.152 от КТ, на основание чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, като е намалил размера на санкцията от 1500 лв. на 1000 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат неговата отмяна. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са описани достатъчно пълно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, поради което районният съд е счел, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. По същество е приел за установено, че при извършена проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“-Бургас с обект на контрол–супермаркет „Фантастик маркет“, е установено, че дружеството – в качеството на работодател, не е осигурил непрекъсната междудневна почивка не по-малко от 12 часа на лицето Ж.М.Г., с ЕГН ••••••••••, на длъжност „продавач - консултант“. В хода на проверката проверяващите констатирали, че на 13.09.2019г. Ж.Г. е била на работа втора смяна за времето от 12.30 часа до 21.30 часа, а на 14.09.2019г. първа смяна от 06.30 часа до 15.30 часа, т.е. осигурената междудневна почивка е в размер на 9 часа, с което е нарушена разпоредбата на чл.152 от КТ. Районният съд е изложил обстойни мотиви за неприложимост на привилегирования състав на чл. 415в от КТ по отношение на констатираното нарушение, тъй като не се установява наличието на предвидените в тази норма кумулативни предпоставки. Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно. Възраженията на касатора са основателни. Правилно първоинстанционния съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съответно в хода на съдебното производство също не са допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В случая, административното нарушение е установено въз основа на писмени доказателства, представени от санкционираното дружество. Правилни са мотивите на РС за неприложимост на привилегирования състав на чл. 415в от КТ по отношение на констатираното нарушение, тъй като не се установява наличието на предвидените в тази норма кумулативни предпоставки. Решението на РС –Бургас е неправилно в частта дожено санкцията. Съгласно разпоредбата на чл. 152 от КТ, работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. По силата на чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. Определеният минимален размер на имуществената санкция, който може да се наложи на работодател за този вид нарушения е 1500 лв. Като е намалил размера на имуществената санкция под предвидения в закона минимум, съдът е постановил неправилно решение в тази му част. С оглед изложеното, настоящият касационен състав счита, че решението на РС-Бургас следва да бъде отменено в частта, в която е изменен размера на имуществената санкция от 1500 лв. на 1000 лв., като наказателното постановление бъде потвърдено. Процесуалният представител на касатора в края на съдебното заседание е направил искане за присъждане на разноските по делото за възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на делото и на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да е 80. 00 лева. Воден от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр. ІІ-ро от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV-ти състав,