Решение № 1118 от 15.9.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 1858/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 463 ГПК и е повторно производство по разглеждане на жалба срещу решение на Софийски градски съд, сезиран с жалба срещу разпределение по изп. дело № 2021851 0401688 по описа на ЧСИ рег. № ••• с район на действие СГС. С решение № 1840/12.07.2022г. по ч. гр. д. № 3009/2022г. СГС, ТО, VI състав е отменил по жалба вх. № 15565/25.02.2022г. на длъжника Т. М. М. разпределение от 17.02.2022г. по изп. дело № 20218510401688, като е приел, че ЧСИ дължи произнасяне по довод за недължимост на сума поради настъпила перемпция, който съдът е приел, че е с характер на искане към СИ за произнасяне по предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на това основание. СГС е счел, че поради тази причина разпределението следва да бъде отменено изцяло без да се произнася по основателността на другите доводи. С решение № 125/30.01.2023г. по ч. гр. д. № 2962/2022г. АС – София, е отменил решението № 1840/12.07.2022г. по ч. гр. д. № 3009/2022г. СГС, ТО, VI състав и върнал делото на СГС за произнасяне по съществото на жалбата – по основателността на оплакванията в нея. С решение № 1099/06.03.2023г. по ч. гр. д. № 3009/2022г. СГС, ТО, VI състав е оставил без уважение жалбата вх. № 15565/25.02.2022г. на длъжника Т. М. М. срещу разпределение от 17.02.2022г. по изп. дело № 20218510401688 по описа на ЧСИ рег. № •••. Срещу посоченото второ поред решение на СГС е подадена жалба от длъжника М.. С оплаквания, че то е недопустимо, „алтернативно“ (всъщност евентуално) неправилно, иска обезсилването му и прекратяване на производството по делото, съответно отмяната му и извършване на ново разпределение, евентуално връщане на делото на СИ. Поддържа, че СГС е постановил второ решение по едно и също дело и счита, че на основание чл. 126 ГПК второто решение е недопустимо. По същество счита, че съдът не се е произнесъл по всички доводи срещу разпределението - относно прекомерността на признатите адвокатски възнаграждения; не е съобразил необосновано големия брой съобщения, за които е калкулирана такса; неправилно вземането от 4, 63 лв. на СО било признато като привилигировано; по отношение на публичните вземания е следвало да се приложи чл. 137, ал. 2 ЗЗД и удовлетворяването на вземанията да се извърши по съразмерност; неправилно не било отчетено, че вземанията на М. Й. са погасени по давност след като съдът е приел, че те са погасени, евентуално не било съобразено, че няма основание за разпределение на неясни „неолихвяеми вземания“, в това число и това, разпределено на С. С.; съдът не се произнесъл по възражението за настъпила перемпция на изпълнително дело, по което не били извършвани изпълнителни действия; не било отчетено, че вземането на М. М. е погасено, а задължението неделимо, поради което и „Апиъл Солюшънс“ ЕООД не можело да се присъединява като взискател и да получава суми, отделно няма описано негово „неолихвяемо вземане“. „Апиъл Солюшънс“ ЕООД е подал отговор на жалбата, с който е оспорил основателността й. САС намира, че жалбата, с която е сезиран, след отмяна на първоначалното решение на СГС и постановяване на ново като предмет на съдебен контрол, е допустима – правото на жалба е упражнено срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок е и е редовна. Решението, предмет на обжалване, е допустимо и правилно като резултат, а жалбата срещу него е неоснователна. За да се произнесе по жалбата срещу обжалваното решение на СГС, САС установи следното: Длъжникът М. е изразила недоволство в своята жалба до съда срещу разпределението, изготвено от ЧСИ, от признаването на вземания за разноски, представляващи адвокатски възнаграждения, които намира за прекомерни; от броя на начислени такси от ЧСИ за връчване на съобщения и за присъединяване; срещу приемането на данък недвижими имоти като привилигировано вземане, както и срещу удовлетворяване изцяло, а не съразмерно на вземанията на държавата; срещу признаване на погасено по давност вземане в полза на М. Й., което било и с неясен произход в една част; срещу приетото вземане на АСВ ЕАД, като сочи, че изпълнителното дело, по което това лице е взискател, е прекратено поради настъпила перемпция; вземането на С. С. счита също, че е с неясен произход; вземането на взискателя М. М. поддържа, че е било погасено и поради неделимостта на задължението вземането на другия присъединен с него взискател „Апиъл Солюшънс“ ЕООД следвало да отпадне изцяло от разпределението, евентуално, както поддържа и за другите разпределени „неолихвяеми вземания“, част от разпределените им вземания като „неолихвяеми“ счита, че са с неизяснен произход. От взискателите само А. Р. К. и „Апиъл Солюшънс“ ЕООД са подали възражения срещу жалбата, която са оспорили като неоснователна. В мотивите, изготвени от ЧСИ по повод обжалването на разпределението, СИ е изразил становище, че доводите срещу разпределението, обективирано в протокол от 17.02.2022г., са неоснователни. Посочил е: че длъжникът не е възразил срещу размера на разноските след получаване на поканата за доброволно изпълнение; изпратени са необходимите брой съобщения до съсобствениците на имота, обект на изпълнение, до кредиторите с вписана възбрана, вкл. и съобщения за предявяване на разпределението, като са начислени и такси за присъединяването на взискатели според изпълнителните титули; правилно е извършено разпределението на вземането за данък, платимо чрез СО, както и на другите публични вземания, които не са за глоби; погасителната давност не може да бъде съобразена от ЧСИ, нито има данни за перемирано дело, по което е извършено присъединяване; по делата, по които е издадено удостоверение от СИ за присъединяване, са били приети за изпълнение като разноски адвокатските възнаграждения и неолихвяеми суми, посочени в удостоверенията; няма и данни за погасяване на вземане на взискател. За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, при разглеждане на жалбата по същество съгласно указанията на САС в отменителното решение, че разпределението на сумата, получена от извършената публична продан на идеална част от имот в размер на 85 173 лв., е законосъобразно, тъй като законосъобразно са начислени такси за изпратени дължими съобщения до заинтересованите лица, в това число покана за доброволно изпълнение, за извършена цесия на изпълняемото право и до съсобствениците на имотите, както и до кредиторите с вписана възбрана, както и съобщения за предявяване на разпределението, правилно са разпределени и публичните вземания, привилигировани по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 2 и т. 6 ЗЗД; АСВ ЕАД се е легитимирало като взискател по изпълнително дело за вземания, обективирани в удостоверение, издадено от ЧСИ, по което не може да се прецени настъпила ли е перемпция, като такава не е настъпила по делото, по което се извършва разпределението; доколкото давността не се прилага служебно вземането на М. Й. за разноски и лихви също правилно е включено като дължимо в разпределението; вземането в размер на 17 099, 22 лв., разпределено на С. С., като „неолихвяеми вземания“, представлява такова за неустойка за забава и за лихва, посочени в удостоверението за присъединяване, поради което също правилно е разпределено и доколкото не е установено изпълнение на вземането на М. М., разпределените разноски по изпълнението и лихви, посочени в удостоверението на ЧСИ за присъединяване, по т. 6 и 7 от разпределението също е законосъобразно извършено. Установява се, че изпълнителното производство, по което е постановен от СИ обжалваният акт, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на „Слав Строй“ ООД, на чието място е констититуиран цесионерът „Вектра – Б“ ЕООД. Впоследствие в изпълнителното производство са присъединени още взискатели, измежду които държавата – чрез ТД на НАП – София град, СО – за вземане за данък недвижими имоти, М. Й., А. К. – за вземания по две изпълнителни дела, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, М. М., „Апиъл Солюшънс“ ЕООД и С. С.. От публична продан на 1/24 идеална част от имот, принадлежащ на длъжника, е постъпила сумата 85 173 лв. Тази сума е разпределена с обжалваното пред съда разпределение. ЧСИ е приел в изготвеното разпределение, че задължението по изпълнителното дело е формирано в полза на взискателите (като е посочен общ размер на вземането и стойността на всяко едно перо), съобразно и приложените удостоверения за присъединяване (видно от съдържанието на удостоверенията), по следния начин: 1) на „Вектра - Б“ ЕООД - общо 18 994, 28 лв.; 2) на М. С. Й. - общо 26 443, 48 лв. (в т. ч. 14 020, 15 лв. - неолихвяеми вземания/лихви, в удостоверението посочени като изтекли лихви до определен период); 3) на А. Р. К. - общо 15 709, 50 лв.; 4) на АСВ ЕАД - общо 3 614, 90 лв.; 5) на С. Д. С. - общо 71 747, 44 лева (в т. ч. 29 510, 44 лв. - неолихвяеми вземания, видно е от удостоверението за присъединяване, че сумата представлява сбор от законна лихва за забава за посочен период и от присъдена неустойка за забава); 6) на „Апиъл солюшънс“ ЕООД и М. А. М. - общо 96 379, 63 лв. (измежду които 36 406, 24 лв. - неолихвяеми вземания, посочени в удостоверението за присъединяване като мораторни лихви, обезщетения; и 290, 75 лв. – разноски по изпълнението); 7) на ТД на НАП - общо 4 247, 13 лв.; 8) на СО - район „Студентски“ - общо 4, 63 лв. 9) такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ - общо 19 016, 89 лв. При посочено спазване на привилегиите по чл. 136 ЗЗД – чл. 136, ал. 1, т. 1, 2 и 6 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД постъпилата като продажна цена сума е била разпределена по следния начин: 1) по реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД - общо 2 847, 66 лв. – разноски и такси по изпълнението, измежду които адвокатско възнаграждение на взискателя, по т. 5 ТТРЗЧСИ – 864 лв. с ДДС (36 бр.), по т.11 ТТРЗЧСИ – 480 лв. с ДДС (8 бр.), като е посочено, че част от таксите са авансирани от взискателя; 2) по реда на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД – 4, 63 лв. – данък върху недвижимия имот; 3) по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД – вземания на държавата в размер на 4 247, 13 лв. След изчерпването на привилегиите по чл. 136 ЗЗД е записано, че остатъкът от сумата е разпределен по реда на чл. 137 ЗЗД съразмерно между взискателите, в това число и пропорционална такса в полза на ЧСИ съразмерно на материалния интерес. На всеки от взискателите общо е разпределена сума, както следва: 1) на „Вектра - Б“ ЕООД - общо 7 423, 84 лв.; 2) на М. С. Й. - общо 8 156, 64 лв. (разноски и лихви, посочени по размер); 3) на А. Р. К. - общо 4 721, 26 лв.; 4) на АСВ ЕАД - общо 1 123, 35 лв.; 5) на С. Д. С. - общо 22 462, 22 лв. (разноски и „неолихвяеми вземания“, посочени по размер); 6) на „Апиъл солюшънс“ ЕООД - общо 15 145.37 лв. (разноски и „неолихвяеми вземания“, посочени по размер); 7) на М. А. М. - общо 15 145, 37 лв. (разноски и „неолихвяеми вземания“, посочени по размер); 8) на СО - район „Студентски“ - общо 4, 63 лв.; 9) на ТД на НАП - общо 4 247, 13 лв.; 10) на посочено вещо лице - 200 лв.; 11) на ЧСИ - общо 6 543, 20 лв. – неавансирани обикновени такси и пропроционална такса. Предявяване на разпределението, изготвено на 17.02.2022г., е било насрочено за 22.02.2022г., а на 25.02.2022г. длъжникът М. е подала жалбата срещу него. Нормата на чл. 460 ГПК гласи, че ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най - напред отделя суми за изплащане на вземания, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Разпределението е постановление на СИ, с което се определя редът за удовлетворяване на вземанията и какви суми се полагат на отделните взискатели, като всеки ред на привилегировано вземане изключва следващия. По аргумент от нормата на чл. 460 ГПК разпределение не се извършва, когато взискателят е един или постъпилата сума по изпълнителното дело е достатъчна за всички взискатели. Съгласно чл. 462, ал. 2 ГПК срокът за подаване жалба срещу разпределението е тридневен, който в случая е спазен с подаването на процесната жалба до съда. Жалбата срещу разпределението може да съдържа оплаквания относно кръга на взискателите и размера на вземанията им по изпълнението във връзка със съответните привилегии – право на предпочтително удовлетворение, предвидени в чл. 136 и чл. 137 ЗЗД или в специални закони. В разглежданата хипотеза, доколкото постъпилата по изпълнението сума от осъществения изпълнителен способ в размер на 85 173 лв. (на колкото възлиза размерът на сумата, платена от купувача на публична продан на имота – обект на изпълнение) е недостатъчна за удовлетворяване на вземанията на взискателите, визирани в самото разпределение, законът повелява да се извърши разпределението й. Разглеждайки жалбата срещу решението на СГС по чл. 463, ал. 1 ГПК, САС намира на първо място, че обжалваното решение е допустимо. Нормата на чл. 126, ал. 2 ГПК, на която се позовава жалбоподателката, е неприложима към разглеждания случай. Производството, по което СГС се е произнасял е едно. Решението на СГС № 1840/12.07.2022г. по ч. гр. д. № 3009/2022г., съобразно хронологията на извършените процесуални действия, вече не съществува в правния мир - то е отменено от апелативния съд и второто поред решение на СГС, който първоначално не се е произнесъл по същество, предмет на настоящия съдебен контрол, е постановено по указания на САС след като делото е върнато за разглеждане на основателността на жалбата, по която е било образувано. В приложение на чл. 460 ГПК вр. чл. 136 ЗЗД и по доводите в жалбата, по която е образувано настоящото производство, съответно по доводите в жалбата срещу разпределението, подадена до съда, очертаващи и рамката на решаващата дейност на съда (т. 1 от ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021г., ОСГТК на ВКС), САС намира следното: Доводът за завишен размер на таксите по т. 5 и т. 11 ТТРЗЧСИ, с оглед данните по делото, е неоснователен. ЧСИ е изпратил, както е посочил, съобщения, таксувани по т. 5 ТТРЗЧСИ, - до длъжника, в т.ч. ПДИ и уведомление за цесия, както и с оглед насочването на изпълнението към конкретен обект, съобщения до - съсобствениците на имота, обект на изпълнение (на основание чл. 500 ГПК - 16 бр.), - до длъжника, взискателя, както и до кредитори с вписани възбрани върху вещта (последните общо 6 бр.), както и съобщения за предявяване на разпределението до взискателите и длъжника (10 бр.). По т.11 ТТРЗЧСИ е калкулирана общо такса по 8 броя изпълнителни титули (при присъединяване на толкова на брой кредитори, един от които - А. К., взискател по две изпълнителни дела). Оплакванията в жалбата до съда, че признати вземания за адвокатски възнаграждения са прекомерни с оглед действителната сложност на изпълнителното дело също не могат да имат за правна последица частична отмяна на разпределението. Жалбоподателката не е оспорила (обжалвала) размера на разноските по изп. дело № 20218510401688, удостоверени в ПДИ като акт на СИ, в който се определя размера на разноските (вж. т. 2 от ТР № 3/10.07.2017г., постановено по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС ), нито има данни да е сторила това по изпълнителните дела, образувани от присъединените взискатели, поради което възражението й в качеството на длъжник срещу размера на адвокатски възнаграждения, признати като вземания на взискателите по изпълнителните дела, вземанията, по които се изпълняват, направени при оспорване на извършеното разпределение, е късно направено. Доводът за нарушение на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД и неправилно разпределение като привилигировано на вземането на данък за имота, обект на изпълнение, също е неоснователен. Съгласно нормата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД, както е прието като резултат в разпределението и в решението, предмет на обжалване, с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД се ползват публичните вземания за данък върху имота, който е бил обект на принудително изпълнение и който понастоящем е уреден като местен данък (чл. 1, ал. 1, т. 1 ЗМДТ), т.е. вземането за него е публично общинско, поради което законосъобразно е разпределено на СО по посочения ред (вж. ТР № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. № 2/2021г., ОСГТК на ВКС ). Доводът за нарушение на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД също е неоснователен. Не се оспорва, че вземанията, които държавата е съобщила до извършване на разпределението (ч л. 458 ГПК; чл. 191, ал. 3 ДОПК), не представляват вземания за глоба, поради което няма основание да се отрече правото на предпочтително удовлетворение на този кредитор по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Доколкото пред СИ, подчинен на изпълнителния лист (удостоверението по чл. 456, ал. 2 ГПК ) и удостовереното в него право на принудително изпълнение, длъжникът не може да се позовава на погасителна давност, съответно СИ не може да зачита последиците й, нито в случая е установено от данните по делото, че образувано от присъединен взискател изпълнително производство е било прекратено преди издаването на удостоверението за присъединяване поради настъпила перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; което не се отразява на съществуването на материалното право на кредитора и настъпването на която съдът в разглеждания случай не може да проверява инцидентно), и тези доводи, с които се обосновава незаконосъобразност на обжалваното разпределение, са неоснователни, както като резултат е приел и СГС. Неоснователно е и изразеното недоволство от извършеното разпределение на суми в полза на „Апиъл солюшънс“ ЕООД и на М. А. М.. Липсват доказателства за изпълнение на вземането на последния (за погасяването му) преди изготвянето на разпределението. Ето защо, становището на длъжника, че същият не следва да бъде включван в разпределението като носител на вземания не намира опора в установените по делото фактически положения. Извън това, не е легално обосновима и тезата на жалбоподателката, че „Апиъл солюшънс“ ЕООД не е следвало да участва самостоятелно в разпределението, обоснована с твърдението, че присъдените по гр. д. № 35748/2011г. на СРС, 63 състав парични суми представлявали неделими задължения. Не се спори, че посоченото дружество е цесионер на парични вземания (а дефинитивно паричните задължения са делими), присъдени на друг кредитор по цитираното гражданско дело, като легитимацията му на кредитор е установена с приложеното удостоверение за присъединяване. Не може да се приеме и, че липсва яснота кои от удовлетворените с разпределението вземания са определени като „неолихвяеми“. Установимо е, съобразно изложеното по-горе, от съдържанието на изготвеното разпределение, кореспондиращо с удостоверените от съответните ЧСИ като непогасени остатъци от вземания на присъединените взискатели, че посочените вземания представляват вземания за лихва за забава и за неустойка за забава. По всички изложени съображения САС счете, че оплакванията срещу разпределението, съответно срещу обжалваното решение на СГС, с което жалбата на длъжника в изпълнението срещу разпределението е разгледана по същество по указания на САС, са неоснователни, поради което жалбата срещу решението, предмет на инстанционен контрол, което е правилно като резултат, се оставя без уважение като неоснователна. Така мотивиран, съдът