Решение № 668 от 16.6.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 6698/2024 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5697-001500/01.04.2024 г. на Началник Група в Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, с което на С. Г. с ЕГН •••••••••• от гр..... ул. „Добромир“ № 8 са наложени административни наказания глоба в размер на 300 /триста/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП. Жалбоподателят С. Г. не се явява в съдебно заседание, не се явява и упълномощеният му процесуален представител – адвокат – адв. М. Н. от АК Пазарджик. Оспорва се извършването на административното нарушение, иска се от съда отмяна на наказателното постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се изтекла погасителна административната отговорност давност лично. Аргументира се с жалбата и допълнително писмено становище прекомерна тежест на наложените наказания, заявява се липса на произнасяне от наказващия орган за маловажност по см. на чл.28 от ЗАНН. Претендират се със становището и разноски за процесуалното представителство от адвокат. Въззиваемата страна Началник Група в Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез становище, изразено в съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на РС Пловдив за разглеждане по компетентност, се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Заявява се възражение за прекомерност на претендирани разноски в случай на уважаване на жалбата. Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Относно допустимостта на жалбата против НП № 23-5697- 001500/01.04.2024 г. следва да се посочи допълнително следното: Жалбата на санкционираното лице Г. /носеща дата на изготвянето й 04.11.2024 г./ е регистрирана в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас на 06.11.2024 г. – с вх. № 769000-26786/06.11.2024 г. След окомплектоването й с материалите по административната преписка по издаденото НП № 23-5697- 001500/01.04.2024 г. същите са изведени чрез административно-наказващият орган – с Рег. № 103000-24301/10.12.2024 г., и са постъпили в Районен съд Пловдив на 13.12.2024 г. – с вх. № 129010/13.12.2024 г., когато е и образувано настоящото АНД № 6698/2024 г. В обжалваното НП, приложено към окомплектованите материали по административната преписка, в полето за разписка е вписано само час на връчването – „14: 30“, че е сторено от мл. авт-р Хр....., но не и датата на връчване на НП на наказания. С разпореждане на съдията-докладчик по делото е изискана информация от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас относно датата на връчване на НП на Г., като е постъпил писмен отговор от Началника на Сектора /Рег. № 269000- 221/06.01.2025 г., с който се уведомява съда, че НП № 23-5697- 001500/01.04.2024 г. е предявено на лицето от мл. автоконтрольор Христо.... като в „АИС-АНД“ не е отразена дата на връчване, поради което същата не може да бъде посочена. Срокът за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН – 14 дневен, започва да тече от датата на надлежното връчване на наказателното постановление, като в тежест на наказващия орган е да докаже момента на надлежното връчване на наказателното постановление, а на жалбоподателя – момента на подаване на жалбата. При липса на доказателства за датата на връчване на НП № 23-5697-001500/01.04.2024 г., от която започва да се брои срока за обжалване – по жалбата регистрирана в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас на 06.11.2024 г. – с вх. № 769000-26786/06.11.2024 г., не би могло да се установи, дали жалбата е подадена в срок, като неблагоприятните последици от този пропуск не следва да се носят от изрядното по обжалването на НП лице, а следва да останат за административно-наказващият орган. Заради това и се прецени от настоящия съдебен състав жалбата да бъде разгледана като допустима – в полза на изрядната страна, а не да се прекратява образуваното административно- наказателно производство. В хода на образуваното и водено съдебно производство по настоящото АНД № 6698/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХХІІІ н. с., от страна на административно-наказващият орган /изх. Рег. № 237200-2336/17.02.2025 г./ се представиха отново част от материалите по същата административна преписка, касаеща обжалваното НП № 23-5697-001500/01.04.2024 г., от които е видно, че на жалбоподателя Г. отново е било връчено същото НП № 23-5697- 001500/01.04.2024 г. – с вписана този път дата на връчване 03.01.2025 г., което вече му е било връчено по-рано и срещу което лицето е упражнило надлежно правото си на жалба. Видно е също от тези допълнително постъпили материали, че Г. отново е подал жалба срещу същото НП № 23-5697- 001500/01.04.2024 г., за да спази отново срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и след второто връчване – с дата на подаване по товарителница чрез куриер – 08.01.2025 г. Тези материали са приобщени към образуваното по-рано настоящо АНД № 6698/2024 г. Жалбоподателят С. Г. – роден на...., е гражданин на.... женен за българка –........, с постоянен адрес в гр..... и със статут понастоящем на постоянно пребиваващ в Република България чужденец. През 2015 г. Г. и съпругата му придобили моторно превозно средство – лек автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. №.... – по заявление с рег. № 150769009267/30.03.2015 г. /свидетелство за регистрация № 006200373/30.03.2015 г./. Заради статута на съпруга чужд гражданин съсобственик регистрацията на автомобила била временна /първоначалната регистрация била с валидност до 03.02.2016 г./, което налагало периодично да се подава заявление за продължаване срока на валидността на регистрацията. Така промяна на регистрацията с цел продължаване на валидността й била сторена: по заявление рег. № 160769006247/26.02.2016 г. – издадено СР № 007531537/26.02.2016 г., валидна до 02.08.2016 г., по заявление рег. № 170769001956/25.01.2017 г. – издадено СР № 008289188/25.01.2017 г., валидна до 24.06.2017 г. След изтичане на регистрацията по издадено СР № 008289188/25.01.2017 г. валидна до 24.06.2017 г., ново заявление от страна на жалбоподателя или съпругата му не било подадено до съответната служба КАТ на МВР по постоянен адрес до м. януари 2024 г. На 17.12.2023 г. жалбоподателят С. Г. управлявал в гр. Пловдив съсобствения със съпругата им автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. №...., въпреки изтеклата валидност на регистрацията на превозното средство – по издаденото СР № 008289188/25.01.2017 г. регистрацията била валидна до 24.06.2017 г. В 13.10 ч. на бул. „Копривщица“ в гр. Пловдив, до номер 68, водачът Г. бил спрян за полицейска проверка от автопатрул на Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР гр. Пловдив, в чийто състав бил свидетелят М. С. – старши полицай. Свидетелят С. установил липсата на надлежна регистрация на автомобила „Форд Ц Макс“ с рег. №.... – изтекла на 24.06.2017 г. по издаденото СРМПС Част 2 № 008289188/25.01.2017 г., поради което и съставил на жалбоподателя акт – АУАН Серия GA № 981029/17.12.2023 г. – за прието за извършено административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП – за нарушаване на забраната за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по път отворен за обществено ползване. Актът бил връчен на Г., който не оспорил констатациите по акта, като в полето за обяснения и възражения от нарушителя било вписано „нямам възражения“. Писмени възражения против АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното НП № 23-5697-001500/01.04.2024 г., в което обстоятелствата на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП били изложени по сходен като в акта начин. След съставянето на АУАН Серия GA № 981029/17.12.2023 г. за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП от страна на собствениците Г. и Пикова било подадено в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Бургас ново заявление – с рег. № 240769000611/04.01.2024 г., и издадено ново валидно свидетелство за регистрация – вече постоянна, поради придобиване на статут от жалбоподателя през м. септември 2017 г. на постоянно пребиваващ в Република България – СР № 013532156/04.01.2024 г. Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. С., акт – АУАН Серия GA № 981029/17.12.2023 г., картони на НП, справка за СРМПС, справки за собственост и регистрация на МПС, справка за лице от АИС „Български документи за самоличност“, справка за нарушител/водач, оправомощителна заповед, уведомително писмо, товарителница. Съдът кредитира показанията на св. С. като последователни и логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото, макар и същите да са ограничени откъм възпроизведени релевантни факти с оглед на предмета на делото – относно месторабота, длъжност, авторство относно съставения АУАН, констатирана временна регистрация на автомобила на нарушителя. Като годно писмено доказателство се ползва от съда съставения АУАН Серия GA № 981029/17.12.2023 г. – редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, без направени възражения по констатациите му при предявяването нито в срока по чл.44 ал.1 от ЗДВП, без ангажирани доказателства от страна на страната жалбоподател по опровергаване на отразеното в акта. При така възприетата и изложена фактическа обстановка Съдът прие, че жалбоподателят С. Г. с поведението си на 17.12.2023 г.е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДВП, тъй като в 13: 10 ч. в гр. Пловдив на път отворен за обществено ползване – на бул. „Копривщица“ до номер 68, е управлявал моторно превозно средство собственост на него и съпругата му – лек автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. №...., което превозно средство не е било регистрирано по надлежния ред, тъй като е било с изтекъл срок на валидност на свидетелството за регистрация – валидна до 24.06.2017 г., по издаденото СРМПС Част 2 № 008289188/25.01.2017 г., поради което към момента на проверката регистрацията е била с прекратено действие по силата на закона. Според съда извършването на това нарушение от страна на жалбоподателя Г. се доказва по категоричен и несъмнен начин от наличните по делото доказателства. Правилно според решаващия производството съдебен състав нарушението е подведено от административно-наказващият орган в НП към уреждащата състава му правна норма – по чл.140 ал.1 от ЗДВП – съгласно чл.140 ал.1 изр.І „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.”, а според приложената в НП санкционна разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, …“. Нормата на чл.140 ал.1 от ЗДВП намира приложение и в случаите, при които регистрацията на МПС е прекратена, поради изтичане на валидността на СРМПС Част ІІ. Последната съдържа технически и идентификационни данни за превозното средство и информация относно собственика. Съгласно изискванията на Наредбата по чл.140 ал.2 от ЗДВП – Наредба № І- 45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, при промяна на обстоятелствата, вкл. придобиване на разрешение за постоянно пребиваване, собственикът/водачът е длъжен да заяви промяната и да представи превозното средство за техническа проверка и подмяна на регистрационния документ в срок. Жалбоподателят е придобил разрешение за постоянно пребиваване в Република България през м. септември 2017 г., като към този момент срокът на валидност на СРМПС Част II вече е бил изтекъл – валидно до 24.06.2017 г., поради което и той в качеството си на съсобственик и водач на МПС не е следвало да управлява същото МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, а за да стори това е следвало да изпълни задължението си да предприеме действия по подмяна на СРМПС, чрез подаване на заявление в съответната структура на Сектор „Пътна полиция“ – както е било правено периодично на два пъти преди това – през м. февруари 2016 г. и през м. януари 2017 г. Безсрочно свидетелство за регистрация на МПС „Форд Ц Макс“ с рег. №.... е издадено едва на 04.01.2024 г. след извършване на проверката и съставяне на АУАН, въпреки че валидността на предходното свидетелство е изтекла още на 24.06.2017 г. В продължение на над шест години – от 25.06.2017 г. до 04.01.2024 г. е реализирано едно трайно състояние на бездействие, свързано с управление на моторно превозно средство, което не е било регистрирано по надлежен ред, като правилно административно- наказателната отговорност за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП е била ангажирана към датата на установяване управлението на автомобила с изтекла валидна регистрация от Г. на 17.12.2023 г. – датата на полицейската проверка. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха от съда нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени и да опорочават административно-наказателното производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен от компетентно лице видно от приложената оправомощителна заповед, издаден е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. НП също е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, видно от т. 3.11 от представената заповед, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Съдът не споделя като основателно възражението, че е изтекъл срокът на погасителната за административно-наказателната отговорност давност. Срокът на погасителната давност в случая за процесното административно нарушение, предвид предвидените за същото административни наказания, съобразно намиращата приложение разпоредба на чл.80 ал.1 т.5 от НК е три години. В конкретния случай съставът на административното нарушение е реализиран към 17.12.2023 г. – когато е била извършена проверката от компетентните полицейски органи и е било установено управлението на автомобила с изтекла регистрация от страна на жалбоподателя Г.. Именно датата на установеното управление на автомобила при въведена забрана за такова управление при липса на надлежна регистрация е вменена като дата на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП, а не датата на която е било изтекла валидността на СРМПС – 24.06.2017 г. – както неправилно пък се твърди в становище на страната жалбоподател, позоваваща се на изтекла погасителна давност. Именно към датата на полицейската проверка 17.12.2023 г. се е материализирал съставът на нарушението в пълен обем. От тази дата започва да тече както срокът за съставяне на АУАН, респ. впоследствие на НП, а и погасителната давност по чл.34 от ЗАНН и чл.80 от НК. Следва да се посочи и че съгласно съдебната практика при деяния, изразяващи се в бездействие началният момент на давностния срок следва да се приеме не от датата на първоначалното действие или пропуск, а от датата, на която това бездействие е било преустановено или разкрито. Неоснователно се явява и наведеното възражение, че деянието не е виновно извършено, доколкото жалбоподателят не е знаел и не е бил уведомен за изтеклото свидетелство за регистрацията на процесното МПС. Доказателствата по делото и в частност приложените справки за регистрация и промяна на регистрация на МПС лек автомобил „Форд Ц Макс“ с рег. №.... категорично сочат според съдебния състав, че и Г., и съпругата му – като съсобственици в режим на СИО на автомобила, ясно са съзнавали, че автомобилът им е бил регистриран с временна регистрация, която периодично са подновявали с подаване на заявление пред Сектор „Пътна полиция“ – и през м. февруари 2016 г., и през м. януари 2017 г., но което всъщност не е било направено след изтичане на издаденото СР № 008289188/25.01.2017 г., валидно до 24.06.2017 г., и при изтекла валидност на регистрацията – по данните по СРМПС част ІІ, Г. е управлявал превозното средство на 17.12.2023 г. в гр. Пловдив. Следва да се допълни и че непредвиждането на общественоопасните последици от деяние на просто извършване, които в случая настъпват със самото управление на нерегистрираното МПС, не освобождава извършителя от задължението и възможността да ги предвиди, а в тази връзка и по аргумент на противното от чл.7 ал.2 на ЗАНН непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият. Незнанието на закона, също не оправдава нарушителя, дори и в случай да не е собственик на МПС-то, е следвало да прояви добра грижа, информирайки се за статута му. Правилно е приложена санкционната разпоредба на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДВП за нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДВП, а относно размера на наложените административни наказания – глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство в размер на 6 месеца. В случая наказващият орган е наложил глоба в размер на 300 лв., което е малко над минималния предвиден праг от 200 лв., а лишаването от право да се управлява МПС е в минимално предвидения размер. Това наказание е в рамките на закона, справедливо е съобразено с тежестта на нарушението и не показва наличие на прекомерна строгост. Процесното административно нарушение не се характеризира с някаква по-ниска степен на обществена опасност от всяко друго нарушение от този вид. От друга страна са отчетени данните за други нарушения от страна на Гурвидер като водач на пътни превозни средства, поради което и се прие, че наказващият орган е определил глобата и лишаването от право в разумен размер като е спазил принципите на чл.27 ал.2 от ЗАНН за индивидуализация на наказанието според степента на обществена опасност на деянието и дееца. Липсват изключителни или някакви многобройни и все смекчаващи административната отговорност обстоятелства, които да аргументират евентуалната претендирана от страната жалбоподател маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. В хода на административното производство съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават наказателното постановление и да налагат неговата отмяна. С оглед на горното настоящата инстанция прие, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Относно направеното в писмено становище в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания.... на направени от него разноски по делото за възнаграждение на процесуален представител адвокат с оглед така очерталия се изход на производството – при потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда неоснователно и не следва да бъде уважено. Доколкото в хода на производството по делото в неговата съдебна фаза пред настоящата инстанция се направиха разноски в размер на 20 лв. – пътни разходи за явяване на свидетел, то тези разноски с оглед потвърждението на НП следва да се възложат на основание чл.189 ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН в тежест на нарушителя С. Г. за заплащането им по сметка на Районен съд Пловдив в полза на Висш съдебен съвет. Мотивиран от това Районен съд Пловдив – ХХІІІ н. с.