Решение № 21 от 11.4.2025 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 23/2025 г.

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. глава XXI от ГПК и е образувано по жалба вх. № 20250331114612 от 31.03.2025 г. на Д. Б., ЕГН •••••••••• в качеството му на заявител за вписване на новоучредено дружество чрез пълномощник си адв. Г. Х., АК-Сливен, против ОТКАЗ с рег. № 20250327135705 от 28.03.2025 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията по заявление А4 с № 20250327135705 от 27.03.2025 г., за вписване в ТР на дружество с органичена отговорност с наименование „БАРРАЖ“. Жалбоподателят счита отказа за незаконосъобразен и излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че при извършване на проверка от страна на длъжностното лице, съгласно разпоредбата на чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ, било установено, че друго лице вече е регистрирало фирма „БАРАЖ“ ООД. На 28.03.2025 г. е постановен Отказ за вписване на първоначална регистрация на фирма от длъжностно лице от Агенция по вписванията, мотивиран на основание чл. 21, т. 7 ЗТРРЮЛНЦ. В мотивите си длъжностното лице по вписванията е посочило, че в заявлението за първоначално вписване, наименованието на дружеството е посочено като „БАРРАЖ“ ЕООД, но след извършена проверка за наличие на права върху заявеното наименование се установило, че друго лице вече е регистрирало фирма „БАРАЖ“ ООД. Посочено е, че наименованието съвпада с наименованието/ фирмата на друг вписан търговец, с единствено добавяне на буквата „Р“ (двойна съгласна в средата на думата), което накърнявало правата му и би могло да въведе в заблуждение всеки. Двете наименования се произнасят по един и същи начин при употребата им в българския език. Наличието на двойна съгласна не е достатъчно да отличи едното от другото наименование, тъй като уникалността на фирмата на дружеството следва да произтича пряко от словестното и буквено означение на самото наименование, тъй като уникалността на дружеството следвало да произтича пряко от словесното и буквеното означение на самото наименование. Изложило е, че поставянето на двойна съгласна в една и съща дума в наименованието е без значение и не прави същото уникално и ясно различимо от фирмата на другия търговец. Посочено е, че за да избегне възможността за заблуждение на третите лица относно идентификацията на дружеството, уникалността следва да е налице едновременно при изписване и при изговаряне на наименованието. В заключение е обобщило, че след като наименованията „БАРРАЖ“ и „БАРАЖ“ звучат еднакво при произнасяне, то с регистрацията на учреденото търговско дружество би се нарушил принципът за национална уникалност на фирмените наименования като едно от задължителните изисквания на чл.7, ал.2 от ТЗ във вр. с чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ. Агенция по вписванията, чрез пълномощника – Михаела Краева- началник отдел „АМО“, изразява подробно становище по жалбата, с което поддържа доводите, изложени в обжалвания отказ и моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна. Претендира присъждане на разноски, като прави възражение за прекомерност в случай на претендирани от страна на жалбоподателя. Жалбата е представена в официално заверено копие с приложени документи към заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Същата е депозирана пред АВ на 31.03.2025 г., или в границите на срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предвид данните за датата на постановяване обжалвания отказ – 28.03.2025 г. Сезирането изхожда от легитимирано лице, поради което жалбата е допустима за разглеждане. Съдът, като съобрази изложените от заявителя обстоятелства в жалбата и получения отговор по нея, както и представените писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Обжалван е отказ № 20250327135705/28.03.2025г. на длъжностното лице по вписванията при Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление образец A4 вх. № 20250327135705, за първоначална регистрация на Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност „БАРРАЖ“ със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, •••••••• На 28.03.2025 г. е постановен Отказ № 20250327135705, като ДЛР е констатирало след извършена справка в ТР, че е налице вписан търговец с фирмено наименование "БАРАЖ " ЕООД, като единствената разлика със заявеното за вписване новоучредено търговско дружество, е употребата на двойна съгласна в наименованието. При това и съобразно правилата българския език, фирмените наименования водят до произнасянето им по идентичен начин. Еднаквото звучене на двете наименования при изговарянето им, въпреки наличието на двойна съгласна буква в едното от тях, би довело до въвеждане в заблуждение на участниците в търговския оборот относно правния субект, с когото влизат в търговски отношения, което е в нарушение на императивната разпоредба на чл. 7, ал. 2, изр. 2 ТЗ. Прието е, че наименованието е заблуждаващо не само, когато напълно съответства на наименованието на друг търговец, но и когато е сходно с него, както е в разглеждания случай. Удвояването на съгласната "Р", което е само формално различие в двете наименования, не дава възможност за разграничение между съществуващото дружество и новоучреденото такова. Идентичността, респ. сходството с регистрирана по-рано фирма е пречка за вписване на търговеца по аргумент от чл. 7, ал. 4 ТЗ. Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е процесуално допустима, тъй като: изхожда от активно легитимирана страна в процеса; насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТРРРЮЛНЦ); подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от, ЗТРРЮЛНЦ. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява, дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР, дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ /при първоначално вписване или промяна на фирмата/; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; и платена ли е дължимата държавна такса. На основание ЗТРРЮЛНЦ, част от проверката на длъжностното лице включва въпросът, дали друго лице има права върху фирмата и тя отговаря ли на изискванията на 7 ТЗ. По силата на посочената разпоредба всяка фирма, освен предписаното от закона необходимо съдържание, може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Тя е изключително право на търговеца, който я е регистрирал съгласно закона, като при използването на чужда фирма заинтересованите лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното използване, както и обезщетение за вредите. Според настоящия съдебен състав съществуването на друг търговец с наименование "БАРАЖ. " ЕООД, който е вписан в ТР, представлява пречка за регистрация на новото търговско дружество – „БАРРАЖ“ ЕООД. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата е един от правноиндивидуализиращите търговеца признаци, поради което законодателят с разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 11 от ТЗ е въвел принцип за национална уникалност на фирмата на търговеца. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. Търговската фирма е словесното означение, под което търговеца сключва търговски сделки, тя е "търговското име" на търговеца и търговското предприятие. Както всяко име, търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при нейното формиране. Същата трябва да отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2 от ТЗ - изискване за истинност, да не въвежда в заблуждение - търговската фирма не трябва да подвежда третите лица, да не накърнява обществения ред и морала. Името трябва да е на кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително да се изписва и на друг език. Към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата обаче не следва да се включват фонеми, препинателни знаци и разстояния, които при изписване и изговаряне на наименованието не могат да изпълняват функциите си за индивидуализация на търговеца. Същественото в настоящия казус е наличието на установено сходството в наименованията на съществуващ търговец и дружеството в процес на регистрация, което води до констатираната от ДЛР възможност третите лица да бъдат въведени в реално заблуждение при идентификацията на търговеца. Вярно е, че законът не въвежда изрично забрана фирмените наименования да нямат еднакво звучене, но както бе посочено в изложението по-горе, съдържаща се забрана е за това имената на фирмите да не въвеждат в заблуждение и да отговарят на истината, като в крайна сметка да служат и обезпечават ясната, несъмнена и безспорна идентификация на търговеца, за който се отнасят. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само, когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между наименованията им при изговаряне е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, както в настоящата хипотеза. В такъв смисъл следва да се разбира и текста на разпоредбата на чл. 7, ал. 5 от ТЗ. В случая описаното сходство се поражда от факта, че при изписването наименованията на въпросните фирми – "БАРРАЖ " ЕООД (в процес на учредяване) и вече съществуващата "БАРАЖ " ЕООД, ЕИК •••••• е налице минимална лексикална разлика, свеждаща се до прибавяне на една единствена фонема – "Р", която не променя звученето на наименованието. Разграничението е само формално и двете фирмени наименования са сходни до степен, при която участниците в търговския оборот може да бъдат въведени в заблуждение относно търговеца, с който договарят. Изискването на чл. 7, ал. 2 ТЗ - фирмата да не въвежда в заблуждение, не се припокрива само признака идентичност и целенасоченост, в каквато насока са доводите в жалбата, като правилно в обжалвания отказ на ДЛР е прието, че сходството е в степен, в която наименованието въвежда в заблуждение. Доводите, че търговецът с фирмено наименование „БАРАЖ“ има различен предмет, съдът намира за неотносими, предвид липсата на означението му в съдържанието на фирмата на жалбоподателя или фирмата на регистрирания вече търговец. По гореизложените съображения, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а постановеният отказ да бъде потвърден като съобразен със закона. При този изход на производството се дължат разноски на АВп за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на дължимото в производството юрисконсултско възнаграждение се определя от съда на основание чл. 78, ал.8 ГПК - в размер не по-висок от този, определен с Наредбата по чл. 37 от Закона за правната помощ. За охранителните производства този размер е от 80 до 150 лв. - чл. 23, т.5 от Наредбата. В конкретния случай, съдът намира, че следва да присъди минималния размер, тъй като производството не се развива в открито с. з. и процесуалните действия се изразяват само в подаването на писмен отговор. Мотивиран от изложените съображения, съдът