Решение № 3750 от 4.8.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 15048/2022 г.

Производството е по реда чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалвано е наказателно постановление № 26-Б-634 от 20.11.2020 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което на „БИ ГЕЙМИНГ ГРУП“ ООД, с ЕИК: 204374549 са наложени четири административни наказания „имуществени санкции“, всяка в размер на 3000 лева на основание чл. 108, ал.1 от Закона за хазарта(ЗХ), за четири административни нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Общите игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати (Правилата).

С Решение № 6869/ 17.11.2022 г. по КНАХД № 6221/2022 г. X –ти касационен състав на Административен съд – София град е отменило Решение № 20039671/02.06.2022 г. на 15-ти състав на Софийски районен съд, Наказателно отделение по НАХД № 16989/2020 г., с което е отменено наказателно постановление № 26-Б-634/20.11.2020 г. от изпълнителния директор на ТД на НАП. Делото е върнато на първоинстанционния съд със задължителни указания по правилното приложение на закона.

В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при неспазване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон. В подкрепа на изложеното се твърди, че не може да се докаже, че административното нарушение е извършено от жалбоподателя, следователно акта за установяване на административното нарушение не е съставен правилно, от което е налице нарушение на чл. 42 ЗАНН. На следващо място се сочи, че описаните в наказателното постановление деяния, не представляват административни нарушения, тъй като нормата на чл. 5, ал.3, т. 1 от Общите игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати въвежда изискването за наличието на двата вида сигнализация – звукова и/ или светлинна алтернативно, като е необходимо и достатъчно един от двата вида сигнализация да е налице. Поддържа се, че е налице разминаване между правната квалификация, дадена в АУАН и в НП, поради което е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Отделно от това, неправилно наказващият орган е приел, че в случая се касае за четири отделни нарушения, доколкото ако изобщо се намери, че е налице нарушение, то е само едно, респективно и ако се установят повече нарушения, то за всяко едно от тях следва да бъде съставен отделен акт за установяване на административно нарушение. В случай, че все пак бъде установено нарушение, то моли за приложение на чл. 28 ЗАНН. По посочените съображения се моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, дружеството- жалбоподател, чрез своя процесуален представител – адв. М.Т., поддържа жалбата, със същите съображения и искания. Претендира и присъждане на разноски.

АНО, чрез своя процесуален представител – юрк. С.Е., изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата, поради което се моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.

На 29.05.2020 г. на жалбоподателя „БИ ГЕЙМИНГ ГРУП“ ООД, с ЕИК:

204374549 е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 57 за това, че при извършена проверка на 12.12.2019 г. в игрална зала, находяща се в гр.София, ж.к.„Студентски град“, ул.„Академик Борис С.“ №35, в която се организират хазартни игри с игрални автомати въз основа на удостоверение за издаден лиценз №000030-15227/02.12.2019 г. на Държавната комисия по хазарта (закрита - действаща към момента на извършване на деянието), издадено на „БИ ГЕЙМИНГ ГРУП“ ООД, е било установено, че 4 броя игрални автомати (подробно индивидуализирани в АУАН и НП), не издават светлинна и звукова сигнализация при отваряне на вратата им – поради което и на основание чл. 5, ал. 3, т. 1 от Общи игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати (Правилата) са били вменени на дружеството, извършването на 4 нарушения (за всеки от автоматите).

Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 ЗАНН, на жалбоподателя са наложени четири административни наказания „имуществени санкции“, всяка в размер на по 3000 лева на основание чл. 108, ал. 1 ЗХ, за четири административни нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Общите игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати (Правилата).

Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и в НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.

Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото, надлежно приети по законоустановения ред на чл. 283 НПК.

От показанията на свидетелката Р. Б., както и от писмените доказателства по делото се установява, че при извършена проверка на възведените време и място, е било констатирано, че 4 броя игрални автомати не издават звукова и светлинна сигнализация при отваряне на вратата им. Посочените доказателствени източници са логични, обективни, непротиворечиви, и кореспондиращи помежду си, поради което и съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.

С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН.

Съгласно чл. 34, ал. 2 ЗАНН съдът намира, че за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и за нарушение на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им, на Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (OB, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на Закона за независимия финансов одит, Закона за платежните услуги и платежните системи, срокът за издаване на АУАН е шестмесечен, а не три месечен, поради което с оглед на факта, че актът е издаден на 29.05.2020 г., т.е в шестмесечния срок и следователно същият е спазен, поради което наведените в жалбата от страна на дружеството-жалбоподател твърдения са неоснователни. А отделно от това, в този смисъл вече се е произнесъл АССГ, със задължителни указания по приложението на закона, като е отхвърлил тези оплаквания на жалбоподателя, поради което същите се явяват неоснователни и според настоящата инстанция.

Неоснователно се явява оплакването на дружеството-жалбоподател, че нарушението е само едно и следва да бъде наложено едно наказание. При извършения преглед на доказателствата, съдът установи, че в хода на проверката било констатирано, че в игралната зала са инсталирани и в работен режим 48 броя игрални автомати с 53 броя игрални места, вписани в Удостоверение за издаден лиценз № 000030-15227/02.12.2019 г. на ДКХ, като при 4 броя от тях, а именно:

1.

Игрален автомат с наименование „БАРГЕЙМ“, тип, версия BG 11- 10, 3.05V, производител „Казино Технологии“ АД идентификационен № 020917-002;

2.

Игрален автомат с наименование „БАРГЕЙМ“, тип, версия BG 11- 10, 3.05V, производител „Казино Технологии“ АД идентификационен № 020917-006;

3.

Игрален автомат с наименование „БАРГЕЙМ“, тип, версия BG 11- 10, 3.05V, производител „Казино Технологии“ АД идентификационен № 020917-003;

4.

Игрален автомат „Vega Vision Multi-9”, тип, версия EGT-VS3, производител „Евро Геймс Технолоджи“ ООД, идентификационен № 04548, се установило, че не осигуряват нито звукова, нито светлинна сигнализация при отваряне на вратата на кабинета на игралния автомат. Посочените игрални автомати били одобрени с Допълнение № ИА 035.4/19.07.2011 г. към Удостоверение № ИА 035 (отнасящо се за гореописаните 3 /три/ броя игрални автомат с наименование „БАРГЕЙМ“, тип, версия BG 11-10, 3.05V) от Български институт по метрология /БИМ/ с утвърдени технически характеристики и система за сигнализация - двуцветна светлинна, звукова и съобщение на екрана и Удостоверение № ИА- 2039.1/19.7.2017 г. (отнасящо се за гореописания 1 /един/ брой игрален автомат „Vega Vision Multi-9”, тип, версия EGT-VS3) от Български институт по метрология /БИМ/ с утвърдени технически характеристики и система за сигнализация - трицветен индикатор в горната част на автомата и звуков сигнал, системата за сигнализация генерира и информационно съобщение на дисплея на игралния автомат. Същото се явява нарушение на чл. 5, ал.1, т.3 от Общите игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати (Правилата), тъй като съгласно тях при отваряне на съответния игрален автомат трябва да има звуков и/или светлинен сигнал. В случая, е констатирано липса както на светлинен, така и на звуков сигнал и следователно е налице нарушение за всяко едно от тях. В тази връзка съдът намира, че правилно АНО е определил, че са налице четири нарушения, а не само едно, тъй като това изискване е следвало да бъде спазено за всеки игрален автомат и като не е било налице по отношение на 4 бр. игрални автомати, то дружеството-жалбоподател е извършило 4 нарушения, за което е било и санкционирано.

С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.

Санкционната норма на чл. 108, ал.1 ЗХ предвижда, че организатор на хазартни игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни технически изисквания, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. В случая, съгласно чл. 4, ал. 1 ЗХ дружеството-жалбоподател се явява организатор на хазартни игри и притежава Удостоверение за издаден лиценз № 000030-15227/02.12.2019 г. на ДКХ. Тъй като АНО е констатирал четири нарушения, то за всяко едно от тях е наложено отделно наказание, поради което съдът намира, че НП отговаря на законовите изисквания по арг. на чл. 18 ЗАНН. При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил предвиденото в санкционната част на нормата наказание, в минимален размер за всяко едно от нарушенията, поради което за съда не съществува възможност да ги намали допълнително.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушенията (че за всеки автомат не е била налице, както светлинна, така и звукова сигнализация и това е създало опасност от увреждане на интересите на клиентите на игралната зала) и на нарушителя (същият е извършил 4 нарушения), както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, поради което и не са налице основанията за приложението на маловажния случай. Всичко това сочи на типична степен на обществена опасност, както на нарушението, така и на нарушителя, поради което именно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима в случая.

С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.

Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че дружеството-жалбоподателя следва да бъде осъдено да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за воденото дело пред касационна инстанция и както и в същия размер 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция. Размерът е съобразен с оглед сложността на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд