Решение № 695 от 31.5.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 2978/2023 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Община Пловдив, ЕИК 000471504, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов” № 1, против С. Р. Л., ЕГН ••••••••••, и А. О. Л., ЕГН ••••••••••, и двамата с адрес: •••••••••••••••••••••••••••••••••, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съединен при условията на евентуалност с иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В исковата молба са изложени обстоятелства, че Община Пловдив е собственик на недвижим имот- частна общинска собственост, находящ се в гр. •••••••••••••••••••••••••, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.999.4.9 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г., последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 20.12.2011г., разположен в сграда 4 в поземлен имот с идентификатор 56784.511.999, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ на обекта 68, 29 кв.м, състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна, антре и две тераси, при граници по кадастралната карта за апартамента: на същия етаж - 56784.511.999.4.10; под обекта: 56784.511.999.4.7; над обекта- няма, а по ценообразуване: отляво - •••••••, отдясно - ••••••••• отдолу - •••••• с прилежащи части към същия обект: изба № 2, с площ от 6, 74 кв. м, при граници за избата: от ляво- изба № 1, от дясно- изба № 3, ведно с 0, 916 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който обект е идентичен с описания в АОС № 951/02.05.2011г. на район „•••••••”, включен във фонд „Настаняване под наем”. Със Заповед №ЖН-07/18.08.2006г. на Кмета на район „•••••••”, Община Пловдив, С. Р. Л. и семейството й, включващо А. О. Л. - съпруг и Н. А. Л.. - син, били настанени в общински апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещение и изба с адрес: гр. •••••••••••••••••••••••••••••. Въз основа на издадената заповед, на 25.08.2006г. бил сключен Договор за наем на общинско жилище № 3- 325/25.08.2006г. за гореописания апартамент. С молба от 29.04.2010г. до Община Пловдив, С. Л. заявила желанието си да закупи общинското жилище по реда на чл. 45 от НУРУЖННОЖП. С решение №326, взето с протокол № 18/02.08.2011 г., ОбщС- Пловдив разрешил извършването на продажба на общински жилища на наемателите им, съгласно Приложение № 1, неразделна част от решението, като под № 7 в приложението фигурирал апартамент ••••••••••••••••••••, а одобрената от Общ С- Пловдив цена съвпадала с данъчната оценка на имота- 38 555, 80 лева. В изпълнение на решението била издадена Заповед № 11ОА2250/08.09.2011г. на Кмета на Община Пловдив, с която са определени плащанията, които купувачите следвало да извършват. Твърди се, че на 23.12.2011 г. между Община Пловдив и ответниците бил сключен договор № •••••••••••• г. за покупко- продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, съгласно който Община Пловдив продала на С. и А. Л.и имота- предмет на настоящото производство, за сумата от 38 555, 80 лв. В т. 3 от договора било посочено, че към момента на подписването му С. Л. и А. Л. дължат на Община Пловдив следните суми: 38 555, 80лв.- цена на апартамента; 1 156, 67 лв., представляващи 3% режийни разноски; 231, 33 лв., представляващи 20% ДДС върху режийните разноски, и 963, 90 лв., представляващи 2, 5 % местен данък. Страните са договорили, че сумите ще се изплатят на Община Пловдив в срок до 31 декември 2011 година /т.4 /. В т. 5 от договора било предвидено, че същият „прехвърля собствеността върху имота след превеждане на сумите по точка 3.1. от договора и нотариална форма не е необходима съгласно чл. 18 от Закона за собствеността “. С посочената уговорка, страните предвидили отлагателно условие за прехвърлянето на правото на собственост. Твърди се, че плащане до указания срок, а и до настоящия момент не постъпило от ответниците, поради което вещно-прехвърлителният ефект на сделката не е настъпил. Ето защо, според ищеца, С. Р. Л. и А. О. Л. не са придобили правото на собственост на самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.999.4.9 по КККР на гр. Пловдив. По повод описаната фактическа обстановка, ищецът е предприемал действия, насочени към изземване на имота от ответниците, но издадените заповеди в тази връзка са били отменени. Последно издадената заповед от 02.08.2018г. е била отменена с решение №1490/08.07.2019г. по адм. д. №219/2019г. на Административен съд- Пловдив, потвърдено с решение №8939/07.07.2020г. по адм.д. №10094/2019г. на ВАС. Поради това, ищецът счита, че за него се е породил правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост против ответниците. При условията на евентуалност, в случай че бъде отхвърлен този иск, същият предявява и иск за разваляне на договора от 23.12.2011г., поради неизпълнение от страна на ответниците на задължението им за плащане на продажната цена на имота. Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците не са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, а в условията на евентуалност- да бъде развален сключения между страните договор № ••••••••••••г. за продажба на общински имот, поради пълно неизпълнение на задълженията на ответниците. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на пълномощниците на ищеца- юриск. Т. и юриск. А.. Претендират се разноски. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от двамата ответници. Ответницата С. Л. оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че след първоначалното настаняване в описаното жилище през 2006 г., ответниците били наематели, а на 23.12.2011 г., след проведена административно - правна процедура, сключили Договор за продажба на недвижим имот на основание чл. 47 ал. 1, т. 3 от ЗОС с изх. № ••••••••••••••. Цитираният договор отговарял на законовите изисквания, като сключен в изискуема писмена форма, от оправомощено за това лице - Кмета на общината, съдържащ всички задължителни елементи на едно продажбено правоотношение: страни, предмет, цена - срокове и начин на изплащането й. Договорът бил действителен, поради което вещното право било прехвърлено още в момента на подписването му, независимо от уговореното „отлагателно условие“, което било недействително. При това положение, общината не следвало да се счита за собственик на имота. Като аргумент се изтъква, че договорът за продажба на недвижим имот действително може да бъде обусловен от отлагателно условие, което обаче нямало как да бъде свързано с цената. Съгласно съдебната практика, неплащането в срок на част от цената не може да бъде прекратително или отлагателно условие, а представлява факт, релевантен към последващото изпълнение на договора. Твърди се, че изпълнението на парично задължение е всякога възможно - чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, като при неизпълнението му се реализирала отговорността на длъжника. Плащането представлява изпълнение на договора и с оглед на принципа, че договорите се сключват, за да се изпълняват, то този факт не представлява бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл. 25 ЗЗД. Изтъква се, че в правото свободата на договаряне не е абсолютна и не следва да противоречи на законовите текстове, а разпоредбите на чл.9 и чл.25 от ЗЗД са диспозитивни и страните могат да се договарят, само ако уговорките им не противоречат на повелителните, регламентирани норми на правото, на правната сигурност, на същността на определен вид договори. Самото плащане е единствено облигационно отношение между страните и няма общо с настъпващия веднага вещно-транслативен ефект при покупко- продажба на недвижими вещи. Освен горното се твърди, че по самия договор е извършено частично плащане в определения срок, а на 31.12.2011г. е подадена и молба за удължаване на срока за плащане на сумите, но същата е заведена неправилно в деловодството на общината, в резултат на което останала без последствия, въпреки активността от страна на ответниците и готовността на кредитиращата ги банка да преведе сумите по договора, веднага щом общината съдейства за това. Същевременно, Община Пловдив едностранно прекратила административните си отношения с ответниците. Твърди се, че към момента са изтекли всички срокове за предявяване на претенциите на общината. По изложените съображения, се иска да се отхвърлят предявените искове. В депозирания от ответника А. О. Л., чрез упълномощения процесуален представител- адвокат А. П., отговор също е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Сочи се, че описаната от ищеца фактическа обстановка е непълна и не отразява правилно развитието на отношенията между страните по повод на извършената покупко-продажба на процесния имот, обективирана в приложения Договор № •••••••••••••••., поради което се излагат следните обстоятелства: След като е издадена Заповед № •••••••••••••••• на Кмета на Община Пловдив, с която са определени плащанията, които купувачите трябвало да извършват, ответниците Л.и на 16.09.2011 г. са подали в деловодството на общината писмо от „••••••••••••••••••• АД от 16.09.2011 г. до Община Пловдив, от което било видно, че А. Л. е одобрен за предоставяне на ипотечен кредит за закупуване на общинското жилище. В тази връзка, за да бъде осъществена процедурата по усвояване на ипотечния кредит, от банката посочили необходимост да получат съответни документи – проект на договор за продажба, в който да е упоменато, че имотът ще се закупи с ипотека от банката, с възможност да бъде вписана законна такава, удостоверение за данъчна оценка, схема и др. Тъй като по това писмо Община Пловдив не оказала никакво съдействие, на 11.11.2011 г. А. Л. поискал от Кмета на Община Пловдив да продължи определения в Заповед № •••••••••••••••• краен 3-месечен срок за плащане на сумите. По това искане, на 30.11.2011 г. Л. получил писмо - отговор от ищцовата община с изх. № •••••••••••••г., в който било посочено, че определеният в Заповед № •••••••••••••• срок за плащане на сумите бил изтекъл на 09.09.2011 г., а общинската наредба не предвиждала възможност за възстановяване на вече изтекъл срок. На 01.12.2011г. Л. подал възражение до Кмета на Община Пловдив, в което обяснил, че крайният 3-месечен срок, предвиден в заповедта от 08.09.2011г., нормално би следвало да изтече поне на 08.12.2011г., а не на следващия ден. На 08.12.2011г. ответникът Л. входирал ново банково удостоверение с вх. № 1•••••••••••• г., този път от „•••••••••••••“АД, в което било удостоверено, че е одобрен за усвояване на кредит за изплащане на цената на общинското жилище. Възражението на Л. от 01.12.2011г. било преценено за основателно, поради което Кметът на Община Пловдив издал нова Заповед № •••••••••••г., с която удължил срока за плащане до 31.12.2011г. В изпълнение на новата заповед, А. Л. и съпругата му били повикани на 23.12.2011г. да подпишат Договор № •••••••••••••••., с който закупили обитаваното от тях общинско жилище. В първия работен ден - на 27.12.2011 г. А. Л. посетил „•••••••••••••••••“ и представил сключения с общината Договор № •••••••••••••••., но от банката го уведомили, че така договорените клаузи не позволяват сумите да бъдат заплатени с ипотечен кредит поради две основни причини: че уговореният в т. 4 от Договора срок за заплащане на сумите- до 31.12.2011г. бил обективно неизпълним, поради оставащите общо 4 работни дни, и че договорената клауза в т. 5 от Договора, съгласно която собствеността върху имота преминава в патримониума на купувача след изплащане на сумите, противоречи на закона - чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, според която разпоредба- Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Предвид така развилата се ситуация, А. Л. изпратил до Община Пловдив Заявление от 30.12.2011 г., с приложено становище на „•••••••••••••••••“ и Платежно нареждане от същата дата, с което извършил частично плащане - сумата по т. 3.3. от договора. Със заявлението поискал да му бъде даден подходящ срок за плащане, който да съответства на договорения начин на плащане- чрез ипотечен кредит от „•••••••••••••••••••. На 19.03.2012г. ответникът получил приложеното към исковата молба писмо- отговор с изх. № ••••••••••••••••••., с което му било отговорено, че тъй като по сметката на Община Пловдив на 31.12.2011г. е постъпила само една сума от 231, 33 лв., поради липсата на пълно изплащане на цената, сключеният Договор № •••••••••••• г. за покупко-продажба на недвижим имот „следва да се счита за развален по право“. На 02.04.2012 г. Л. подал жалба срещу писмо-отговор с изх. № •••••••••••••••••г., с която отново поискал да му бъде предоставен коректен срок за плащане на цената по договора, но вместо отговор по тази жалба, от страна на общината била предприета първата процедура- през м. 07.2013 г. по изземване на недвижимия имот. С оглед така описаните обстоятелства, ответникът твърди, че Община Пловдив е била собственик на процесния недвижим имот до момента на сключване на договор № ••••••••••••г. за покупко-продажба на имота, с който се е разпоредила със собствеността върху имота, а след 23.12.2011г. и до настоящия момент имотът принадлежи на ответниците. Сочи, че в случая е без правно значение дали Община Пловдив е считала имота на нейна собственост, както и дали е считала ответниците за наематели, съответно дали в тази връзка са били извършвани проверки от служители на ОП “•••••••••••••“, доколкото в подадената жалба от 16.07.2013г. Л. изрично е заявил, че се счита за собственик на имота и е преустановил плащането на наемни вноски. Релевирано е в отговора възражение за нищожност на клаузата на т. 5 от договора, поради противоречието й със закона. Поддържа се, че сключеният между страните договор № •••••••••••• г. за покупко-продажба на имот няма характер на предварителен, а е окончателен, с всички произтичащи от това последици. Твърди се, че действието на договора за покупко-продажба на имот не може да бъде обусловено от отлагателно условие, свързано с цената, тъй като фактът на плащането й не може да представлява бъдещо несигурно събитие по см. на чл.25 ЗЗД. Сочи се също, че клаузата по т. 5, предвиждаща, че продавачът ще си запази правото на собственост върху продавания имот в случай на неплащане на цената, противоречи и на разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, според която, съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително. Освен това се посочва, че за да бъде допустимо да се извършва продажба със запазване собствеността на продадената вещ, е необходимо тази възможност да бъде изрично предвидена в закона. Наред с горното, ответникът твърди, че именно недобросъвестното поведение на Община Пловдив е попречило на купувачите да заплатят договорената цена - както в договорения срок до 31.12.2011 г., така и по-късно, като предприетите от него действия всъщност са поставили кредитора в забава. Прави възражение, че правото да се иска разваляне на договора е погасено поради изтичане на предвидения 5-годишен давностен срок, а искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е предявен 11 години след сключване договор № ••••••••••••г. за покупко-продажбата на общински недвижим имот. Предвид изложените съображения, се иска отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: По делото не е спорно и се установява, че със Заповед №•••••••/18.08.2006г. ответницата С. Л. и семейството й са настанени в общински апартамент, състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения и изба, находящ се в гр. ••••••••••••••••••••••, за който имот е съставен акт за частна общинска собственост №•••/07.05.2001г. На 25.08.2006г. между Община Пловдив и С. Л. е сключен договор за наем на общинско жилище с № •••••, съгласно който наемодателят предоставя на наемателя горепосочения апартамент срещу заплащане на наемна цена от 48, 13 лв. На 29.04.2010г. Л. е подала молба до Община Пловдив с искане да закупи общинското жилище. С решение №326 по протокол № ••/02.08.2011г. на Общ С- Пловдив се разрешена продажбата на общински жилища на наемателите им, описани в Приложение № 1, в т.ч. апартамент •••••••••••••••••••• за цена от 38 555, 80 лева. Със Заповед № ••••••••••••/08.09.2011г. на Кмета на Община Пловдив е наредено да се продаде на С. и А. Л.и процесното жилище за сумата от 38 555, 80 лв. В т.2 от заповедта е посочено, че купувачите следва да внесат по сметка на Общината в „••••••••“АД, освен продажната цена, и следните суми: 1 156, 67 лв.- 3% режийни разноски; 231, 33 лв.- 20% ДДС върху режийните разноски и 963, 90 лв.- 2, 5 % местен данък. Съгласно чл.3 от заповедта, заплащането на сумите следва да се извърши в двумесечен срок от влизането й в сила, но не по-късно от три месеца от нейното издаване. На 23.12.2011г. между страните е сключен договор № •••••••••• за покупко- продажба на общински недвижим имот, на основание чл.47, ал.1, т.3 във вр. с ал.2 и ал.3 от ЗОС, чл.43, ал.2 вр. с чл.50 НУРУЖННОЖП, съгласно който Община Пловдив продава на С. Л. и А. Л. процесния недвижим имот за сумата от 38 555, 80 лв. В т.3 от договора е посочено, към момента на подписването му Л.и дължат на Община Пловдив, освен продажната цена на имота, и сумите- 1 156, 67лв.- режийни разноски, 231, 33 лв.- 20% ДДС върху режийните разноски и 963, 90 лв.- дължимия се за придобиване на недвижимо имущество данък, на основание чл.44, ал.1 и чл.47, ал.2 от ЗМДТ и чл.35, ал.2 от Наредба за определяне размера на местните данъци и такси на територията на Община Пловдив. Според т. 4 от договора, дължимите на продавача суми по т.3 е следвало да се платят от купувачите в срок до 31 декември 2011 година. В т.5 страните са уговорили, че договорът прехвърля собствеността върху имота след превеждане на сумите по точка 3.1 и нотариална форма не е необходима съгласно чл. 18 от ЗС. На 11.06.2013г. е издадена заповед с №••••• от Кмета на район „•••••••”, с която е прекратен договор за наем на общинско жилище, сключен със С. Л., тъй като наемателката и семейството й не обитават жилището, а и същата не е изплатила задължения за наем в размер на 769, 95 лв. Със заповедта е определен 15 дневен срок за доброволно освобождаване на жилището. Със Заповед №••••••••••/03.07.2013г. на Кмета на Община Пловдив, район „•••••••“, на основание чл.65, ал.1 вр. с чл.65, ал.2 от ЗОС, е наредено да се изземе общинското жилище, находящо се на адрес- гр. ••••••••••••••••••••••• от С. Л., която го държи без правно основание. Приложени са към заповедта констативни протоколи от 26.02.2013г. и 07.05.2013г. за извършени проверки от служители на Община Пловдив, в които е отразено, че Л.и не живеят в имота. Против горепосочената заповед е подадена жалба с вх.№•••••••••••/16.07.2013г. от ответниците и със Заповед №•••••••••••••••/18.07.2013г. на Кмета на район „•••••••“ - Община Пловдив същата е отменена. Със Заповед №РД-09-648/02.08.2018г., издадена от Кмета на район „•••••••“- Община Пловдив, на основание чл.65, ал.1 и 2 от ЗОС, отново е наредено изземването на общинското жилище от С. Л.. Определен е 14 дневен срок за доброволното му освобождаване, а в случай че то не бъде освободено в указания срок, е насрочено принудително изпълнение на заповедта по административен ред на 05.09.2018г., за което впоследствие е съставен протокол. С определение №219/31-01.2019г., постановено по адм. д. №219/2019г. на Административен съд- Пловдив, на основание чл.166 АПК вр. с чл.65, ал.4 от ЗОС, е спряно предварителното изпълнение на заповедта. Определението е потвърдено с определение №3539/12.03.2019г. по адм. д. №2230/2019г. на ВАС. С решение №1490/08.07.2019г. по адм.д. №219/2019г. Административен съд- Пловдив отменил Заповед №••••••••••••••/02.08.2018г., с мотив, че е налице спор за собственост по отношение на изземвания имот, който не може да бъде разрешен в рамките на съдебно- административното производство. С решение на ВАС №8939/07.07.2020г., постановено по адм. дело №10094/2019г., решението на първостепенния съд е оставено в сила. От представените по делото от ответната страна писмени доказателства, се установява, че след издаване на Заповед №1••••••••••••••/08.09.2011г., с която е наредено да се продаде общинския имот на Л.и и са определени сумите за заплащане от купувачите за този имот, последните са подали на 16.09.2011г. в Община Пловдив писмо от „•••••••••••••••••••” АД, от чието съдържание е видно, че А. Л. е одобрен за предоставяне на жилищен кредит в размер на 20 000 евро за закупуване на общинското жилище и са били изискани от банката документи в тази връзка. Видно от писмо от 22.11.2011г. на Кмета на Община Пловдив до ответниците, искането им с вх.№1••••••••••••/11.11.2011г. за удължаване срока за плащане на дължимите суми по заповедта от 08.09.2011 г. във връзка със закупуване на общинския имот не е удовлетворено. Посочва се в писмото, че срокът за плащането е изтекъл, а НРПУРОИ не предвижда възстановяване на вече изтекъл срок. Представено е удостоверение с вх.№08.12.2011г., издадено от управителя на „••••“ АД, клон Пловдив, от което се установява, че на А. Л. е одобрен кредит в размер на 24 730 евро, от които 20 915 евро за закупуване на процесния имот. На 16.12.2011г. е издадена заповед с №•••••••••••••• на Кмета на Община Пловдив, с която е наредено да се удължи срока за заплащане на дължимите суми за закупуване на недвижимия имот до 31.12.2011г.. Със Заявление от 30.12.2011г. Л. е отправил искане да бъде определен срок за плащане, предоставил е на ответната община правно становище от „•••••••••••••••••••, която отказва да сключи договора за кредит, тъй като има забележки по текста на договора за покупко- продажба и конкретно клаузата на т.5. Представено е от ответника платежно нареждане от 30.12.2011г. за заплатена сума от 231, 33 лв. по договора от 23.12.2011г. При така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното: Според чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. При отрицателния установителен иск за собственост нуждата от защита възниква при неоснователно претендирано от другата страна право, което ищецът по този иск отрича и то препятства упражняването на неговите права. Съгласно разрешението, дадено в ТР № 8 от 27.11.2013 г., постановено по тълк. д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай ищецът заявява, че притежава самостоятелно право върху процесния имот, което ответниците оспорват, като преценявайки фактическите твърдения, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим /в хипотезата по т.1 на ТР по тълк.д. №8/2012г. на ОСГТК на ВКС/. В производството по този иск ищецът следва да докаже фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, т.е. наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, а в тежест на ответника е да установи основанието, от което е възникнало правото му на собственост. В случая ищецът черпи права от издаден АЧОС №••••/02.05.2011г., като последният, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, не се оспорва от ответниците, доколкото същите заявяват, че са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на сключения между страните н а 23.12.2011г. договор за покупко- продажба на общински недвижим имот. С този договор ищецът продава на ответниците имот- частна общинска собственост, находящ се в гр. •••••••••••••••, който имот съгласно КККР на гр. Пловдив представлява самостоятелен обект с идентификатор 56784.511.999.4.9, за сумата от 38 555, 80 лв. Ответниците не оспорват, че в определения срок- до 31.12.2011г., а и до настоящия момент не са платили уговорената продажна цена по посочената в договора банкова сметка на Община Пловдив в „••••••••••••••” АД /на 30.12.2011г. същите са платили единствено сумата от 231, 33 лв.- ДДС/, но оспорват предвиденото в договора отлагателно условие, като релевират и възражение за неговата нищожност. Установи се, че в т.5 от процесния договор е закрепено общото съгласие на страните вещно- прехвърлителният ефект на продажбата да настъпи след сбъдване на уговореното условие – плащане на паричните задължения на купувача по т. 3.1. Съдът намира за неоснователна тезата на ответниците, че отлагателното условие не е възможно като модалитет по договор за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот. Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка /чл.77 ЗС/, като при прехвърлянето му върху определени вещи прехвърлителният ефект настъпва по силата на самия договор, т. е. според уговореното /чл.24, ал.1 ЗЗД/, но е възможно действието на договора да бъде поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие, което се смята за сбъднало се, ако страната, която има интерес от несбъдването му, недобросъвестно е попречила то да настъпи /чл.25, ал.1 ЗЗД/. Последно посочената разпоредба не прави разлика в зависимост от вида на правото и предвидената от закона форма за действителност на акта за неговото прехвърляне или учредяване. Съгласно чл. 9 ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Уговарянето на условие по един договор е част от свободата на договаряне на съдържанието на сключваните между страните правни сделки.