Решение № 23202 от 17.12.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 33618/2025 г.

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Л. С. против А. Н. Я., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1238, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на изнесени клеветнически твърдения, обективирани в депозирано от ответника А. Н. Я. писмено обяснение, подписано с електронен подпис на 10.04.2023 г., по дисциплинарна преписка № 10/2023 г. на Адвокатска колегия – гр.Пловдив, а именно: „Тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да разменям документи с И. Ц. и че съм го консултирала по делата…“, „След като разпита приключи, аз излязох от залата, за да разговарям с М. С. и да поискам обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания.“ „След като поисках обяснения от М. С. защо изобщо се занимава с мен и си позволява да лъже, че многократно ме е виждала да консултирам И., след като ме вижда за пръв път…“, „През цялото време тя най- нагло и безочливо лъжеше, че многократно ме е виждала да посещавам дома на И. Ц., да разменям с него документи, да го консултирам и да му давам съвети.“, „Въпреки омерзението, което изпитвах по време на лъжливите й свидетелски показания...“, „След като излезе от залата аз я последвах и й зададох въпроса защо лъже...“, „Исках да проведем нормален разговор и да ми обясни зашо лъжествидетелства срещу мен, след като ме вижда за първи път през живота си?“, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 10.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В производството е приет за съвместно разглеждане наред с първоначално предявения иск, предявен от А. Н. Я. против М. Л. С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15 000 лева, частичен иск от сумата от общо 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от неправомерно увреждане на доброто име, честта и достойнството на ищцата пред служители на МВР, съдии и служители на съда, като в редица жалби й е приписала извършване на престъпление по НК, че осъществила вербална и физическа агресия, но с влезли в сила присъди ищцата е призната за невиновна, ведно със законната лихва, считано от 16.12.2021 г. до окончателното изплащане. В първоначалната искова молба ищцата М. Л. С. твърди, че във връзка с подадена от нея жалба до Адвокатска колегия – Пловдив /ПАК/, касаеща направено искане за възобновяване на дисциплинарна преписка №1/2022г. по описа на АК- Пловдив, срещу настоящия ответник А. Н. Я. била образувана д.пр.№10/2023г. по описа на ПАК. Така в писмени обяснения (подписани на 10.04.2023г., видно от датата на електронния подпис), депозирани от ответницата по горепосочената преписка, последната изрекла спрямо ищцата следните клевети: „Тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да разменям документи е И. Ц. и че съм го консултирала по делата...“, „След като разпита приключи, аз излязох от залата, за да разговарям с М. С. и да поискам обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания.“ „След като поисках обяснения от М. С. защо изобщо се занимава с мен и си позволява да лъже, че многократно ме е виждала да консултирам И., след като ме вижда за пръв път…“, „През цялото време тя най-нагло и безочливо лъжеше, че многократно ме е виждала да посещавам дома на И. Ц., да разменям с него документи, да го консултирам и да му давам съвети.“, „Въпреки омерзението, което изпитвах по време на лъжливите й свидетелски показания...“, „След като излезе от залата аз я последвах и й зададох въпроса защо лъже...“, „Исках да проведем нормален разговор и да ми обясни зашо лъжествидетелства срещу мен, след като ме вижда за първи път през живота си?“. Ищцата поддържа, че с гореописаните клеветнически твърдения ответницата й приписва извършване на престъпление по чл.290 НК – лъжествидетелстване, във връзка със дадени от нея свидетелски показания по дисциплинарно дело № 173/2021 г. на Дисциплинарен съд, I състав при Софийска адвокатска колегия в проведено заседание на 16.12.2021 г. Ищцата сочи, че ответницата присъствала в залата и се провиквала по време на нейните показания, за което й била направена забележка от председателя на състава. След като разпитът приключил ищцата твърди, че при излизането й от залата била последвана от ответницата, която я нападнала и осъществила физическа и вербална агресия. Във връзка с предходното, ищцата твърди, че още същия ден била освидетелствана от съдебен лекар, а в последствие образувано досъдебно производство № 777/2022 г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр.№ 48790/2021 г. по описа на СРС, за причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Ищцата поддържа, че дадените от ответницата обяснения по д.пр.№ 10/2023 г. по описа на ПАК, съдържащи клеветническите твърдения, описани по-горе, са станали достояние на 14-те члена на Адвокатския съвет при ПАК, което засяга усещането й за чест, достойнство и справедливост. Била дискредитирана и злепоставена, което повлияло на психическото и равновесие и на самочувствието и в обществото. Поддържа още, че претърпяла сериозни и многобройни болки и страдания, изразяващи се претендираните по производството неимуществени вреди. По изложените в исковата молба доводи и съображения ищцата обуславя правния си интерес от предявения иск, като моли за уважаването му в предявения размер, който счита, че е съобразен с практиката на съда за подобни случай. Претендира разноски. В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор и насрещен иск А. Я. сочи, че с ищцата М. С. и нейният колега И. М. Ц. имат сериозен конфликт, който продължава вече четири години. Твърди, че всичко започнало след като установила, че И. Ц. е фалшифицирал подписа й и е образувал 14 броя съдебни производства от нейно име, към които приложил подправени договори за правна помощ, на които бил придаден вид, че са сключени между Я. като адвокат и него, за да му присъдят съдебно-деловодни разноски и са извлече имотна облага за себе си. По случая била образувана прокурорска проверки, в хода на която Я. била призована за даване на обяснения. В последствие разбрала, че И. М. Ц., с когото работили през периода м.10.2017 г. – м.12.2018 г. в Адвокатско дружество „С.“, където той бил стажант, злоупотребил с личните й данни. В насрещната искова молба ищцата твърди още, че в резултат на действията на И. Ц., непознати за нея и трети за спора лица - г-жа Д. и г-н Ч., у които Ц. създал убеждението, че Я. действително е негов адвокат и получавам високи възнаграждения, като изнудвам техните клиенти за пари, посочените две лица сигнализирали Софийска адвокатска колегия с жалба срещу него и нея. Във връзка с неправомерното използване на личните й данни ищцата по насрещния иск твърди, че сигнализирала Софийска районно прокуратура, СДВР и Комисия за защита на личните данни. Постановеното от последната решение било обжалвано пред АССГ, състав на който се произнесъл с решение от 18.06.2024 г. по адм. дело №20247010703472, с което било прието, че И. Ц. неправомерно е използвал личните данни на Я.. Последната поддържа, че в САК била образувана дисциплинарна преписка, а с решение по д.д.№ 1/2022 г. по описа на Висш адвокатски съвет правата на И. Ц. да упражнява адвокатска професия били отнети. Ищцата твърди, че на едно от заседания по дисциплинарното дело пред САК, проведено на 16.12.2021 год., образувано по нейна жалба срещу И. Ц., се явила и първоначалната ищца М. С., с която тогава се виждали за първи път. Поддържа, че С. през цялото време лъгала, че много пъти е виждала Я. да разменям документи с И. Ц., както и че го е консултирала по делата, за които той образувал. Те оспорва и изложеното в исковата молба, че след като разпита на С. приключил, излязла от залата, за да разговарям с нея и да й поиска обяснения защо е дала лъжливи свидетелски показания. Сочи, че след това С. започнала да подава множество жалби и сигнали срещу нея, описани подробно в насрещната искова молба. Освен до Адвокатска колегия – гр.Пловдив, която отказала да образува дисциплинарни производства, С. подавала жалби против Я. в 01 РУ – СДВР, но образуваните досъдебни производства били прекратени, част от образуваните съдебни производства също били прекратени, а по останалите била призната за невиновна. Поддържа, че жалби били подадени и до КЗЛД. Според ищцата по насрещния иск неоснователното иницииране на производства от С. срещу нея представлява очевидна злоупотреба с право и ангажира времето на всички държавни служители, които трябва да се произнасят по неоснователните й жалби. Сочи още, че въпреки това, С. не спира да подава жалби срещу нея и продължава с опитите да я дискредитира в обществото и да почерни доброто й име и репутация. Сочи още, че производствата между нея, И. и М. са над 30 броя за последните 4 години, като на всички тях последните двама се явяват заедно, заяждат се с нея пред съдебната зала и се опитват да я провокират със злобни коментари. По изложените в насрещната искова молба доводи ищцата обуславя правния си интерес от предявения насрещен иск за непозволено увреждане като поддържа, че с действията си ответницата я злепоставя и уронва доброто й име и престиж пред колегите й в офиса, тьй като многократно се е налагало да отсъствам от работа, за да ходи на разпит в полицията и да обяснявам на колегите си в каква абсурда ситуация е попаднала, а с подаваните множество жалби я злепоставя я пред всички органи на МВР, където многократно съм викана на разпит, пред съдии, съдебни заседатели и други. В резултат на множество неоснователни жалби от С. и образувани производства (които впоследствие били прекратени) ищцата твърди, че претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в страдания, депресивни състояния, стрес и болка. Затворила се в себе си и започнала да избягва срещи, като вследствие на постоянния психически тормоз от страна на С. страда от безсъние и постоянно главоболие. Моли за уважаване на насрещния иск и присъждане на разноски. В подадения в срока по чл.131 ГПК отговор на предявения насрещен иск се изразява становище за нередовност, а по същество за неоснователност. Оспорват се всички изложени в насрещния иск твърдения във връзка с подадени от С. жалби, които били неоснователни и „изпълнени с голословни твърдения“. Поддържа се, че подадените жалби до ПАК са с различен предмет, като депозираните от Я. писмени обяснения са идентични, независимо от предмета на конкретната жалба. Излагат се подробности относно образуваните пред ПАК дисциплинарни преписки и техния предмет, които съдът не намира за необходимо да възпроизвежда в настоящото определение. Оспорват се представените от т.3 до т.7 писмени доказателства. Възразява се срещу искането на ищцата за присъждане на разноски. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна: По делото са приложени писмени обяснения от А. Я. до Адвокатска колегия – Пловдив по дисциплинарна преписка № 10 от 2023 г., подписани с електронен подпис на 10.04.2023 г., които се твърди, че съдържат инкриминираните в исковата молба клевети. Видно от приложения по делото препис-извлечение от Протокол № 12 от проведено на 31.05.2023 г. заседание на Адвокатски съвет при АК – Пловдив е, че е отказано образуване на дисциплинарно производство по жалба на М. С. срещу адв.А. Я.. По делото е приложен протокол от проведено на 16.12.2021 г. открито заседание на 16.12.2021 г. на Дисциплинарен съд на Софийска адвокатска колегия по д.д.№ 173/2021 г., от който се установява, че срещу адв.И. М. Ц. е било образувано дисциплинарно производство, в което А. Я. е била заинтересовано лице и е присъствала в залата. Видно още от протокола е, че в това заседание М. С. е била разпитана като свидетел по искане на дисциплинарно обвинения адвокат. Видно от приложеното по делото решение на Дисциплинарния съд при САК по горепосоченото дисциплинарно дело е, че адв.И. Ц. е признат за виновен в извършени дисциплинарни нарушения - за изпращане на документи до търговски дружества, които от външна страна са изглеждали като изготвени от адв.А. Я., както и за използване на договори за правна защита и съдействие, без същите да се подписани от адв.Я.. По делото е приложено и решение на Дисциплинарен съд при Адвокатска колегия – Варна от открито заседание на 10.02.2017 г., от което се установява, че адв.М. Л. С. е призната за виновна в извършено дисциплинарно нарушение по Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката, като й е наложено наказание „лишаване от право да упражнява адвокатска професия за срок от 18 месеца“ и „глоба“. От приложените по делото постановление на СГП, частни тъжби, присъда от 13.05.2024 г. по НДЧХ № 6244/2023 г. по описа на РС – Пловдив, присъда от 12.03.2024 г. по НДЧХ № 7808/2022 г. по описа на СРС, жалби до АК – гр.Пловдив, решения на Адвокатски съвет – Пловдив се установява, че ищцата М. С. е подавала множество жалби и сигнали против ответника Я., които са приключили с отказ за образуване на досъдебни производства, дисциплинарни производства и признаване на ответника в настоящото производство за невиновна по поддържаните обвинения от страна на ищцата С.. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на Р.В.Ч. и Я.П. Ч.. В показанията на св.Ч. /майка на ищцата/ разказва, че малко преди 8 юни 2023 г. дъщеря й се разстроила, когато прочела „писмени записки“ на г-жа Я., че М. лъже. От тогава дъщеря й развила фобии, плачела непрекъснато, станала остра и нервна, страдала от безсъние. Свидетелката смята, че ответницата е причина за нервността и безсънието на дъщеря й, тъй последната рухнала, след като прочела написаното от Я.. В показанията си св.Ч. разказва, че познава ответницата от 2021 г. Знае за водените между страните дела, а ищцата е водила дело и срещу него във връзка с дадени от него обяснения пред АК – Пловдив. Ответницата лично му е споделяла, че се чувства неприятно и некомфортно пред колегите й от АК – Пловдив във връзка с образувано срещу нея дисциплинарно производство, както и че няма време да върши ефективно работата си, поради ангажираност с многобройните дела от ищцата. Разказва още, че по едно и също време между същите страни се водят няколко дела, по които той се е явявал за разпит като свидетел. Други относими и допустими доказателства не са представени по делото. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: По предявения с исковата молба иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД: Институтът на непозволеното увреждане е регламентиран от разпоредбите на чл.45 – чл.54 ЗЗД. Основното правило за реализиране на тази отговорност се съдържа в нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД – “Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. От анализа на цитираната разпоредба следва, че за ангажиране на деликтната отговорност на причинителя на вредите, е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: твърдяното деяние /действие на ответника/; че е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди и техния размер, както и причинната връзка между противоправното и виновно поведение на ответника и настъпилите вреди. Съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване. В конкретния случай, в сезиращата съда искова молба ищцата обосновава правния си интерес от предявения иск, като сочи, че претърпените от нея неимуществени вреди са вследствие на изнесени клеветнически твърдения, обективирани в депозирано от ответника А. Н. Я. писмено обяснение, подписано с електронен подпис на 10.04.2023 г., по дисциплинарна преписка № 10/2023 г. на Адвокатска колегия – гр.Пловдив, а именно: „Тя през цялото време лъжеше, че много пъти ме е виждала да разменям документи с И. Ц. и че съм го консултирала по делата…“, „След като разпита приключи, аз излязох от залата, за да разговарям с М. С. и да поискам обяснения защо даде лъжливи свидетелски показания.“ „След като поисках обяснения от М. С. защо изобщо се занимава с мен и си позволява да лъже, че многократно ме е виждала да консултирам И., след като ме вижда за пръв път…“, „През цялото време тя най-нагло и безочливо лъжеше, че многократно ме е виждала да посещавам дома на И. Ц., да разменям с него документи, да го консултирам и да му давам съвети.“, „Въпреки омерзението, което изпитвах по време на лъжливите й свидетелски показания...“, „След като излезе от залата аз я последвах и й зададох въпроса защо лъже...“, „Исках да проведем нормален разговор и да ми обясни зашо лъжествидетелства срещу мен, след като ме вижда за първи път през живота си?“ Легалната дефиниция на понятието клевета се съдържа в разпоредбите на чл.147 и чл.148 НК. При клевета изпълнителното деяние се осъществява чрез разгласяване – довеждане до знанието на неограничен кръг от хора, на позорно за пострадалия обстоятелство, което не е вярно. В Решение № 172 от 27.05.2014 г. по н. д. № 470/2014 г., II н.о., НК, ВКС е пояснил: „При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия, като наказателната отговорност за дееца отпада при установяване на нейната истинност“. В Решение № 75 от 12.03.2012 г. по н. д. № 3142/2011 г., II н. о., НК, ВКС се казва „…позорното обстоятелство е твърдение на дееца за съществуването на определен факт, който се отнася до укоримо от гледище на морала поведение на пострадалия и който е от естество да накърни доброто му име в обществото ….. е необходимо позорното обстоятелство да е неистинско…“. Настоящият съд не приема за клеветнически твърдения заявеното от ответницата в дадените от нея писмени обяснения пред АК – Пловдив по дисциплинарна преписка № 10 от 2023 г. Това е така, тъй като на първо място тези обяснения са изискани и дадени от ответницата по повод жалба от ищцата до АК – Пловдив. Видно от писмените обяснения е, че ответницата не излага конкретния факти, а своето мнение относно дадените от ищцата С. показания пред Дисциплинарния съд на САК в проведеното на 16.12.2021 г. заседание. По принцип, изказването на мнение чрез слово - писмено или устно, е конституционно гарантирано право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ (КРБ), като правото на мнение не е абсолютно. Ограничаването на правото да се изразява мнение, с оглед високата с и обществена значимост и интензитет, е допустимо по изключение и само, за да се осигури защита на конкуриращ интерес и право и с цел охраната на други, също конституционно защитени права и интереси, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ (чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС). Не се допуска ограничаването със закон на други, извън посочените в чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 КРБ основания. Съгласно посочените текстове, свободното изразяване на мнение не може да се използва за накърняване правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. Приема се още, че оценките, направени при спазване на ограниченията по чл. 39, ал. 2 КРБ, колкото и негативно да са натоварени, не пораждат отговорност за лицето, което ги дава, като тяхната вярност или невярност не може да бъде проверявана - те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Съжденията на дадено лице могат да ангажират отговорността му само ако изразяването им обективно нанася обида на адресата. (в този смисъл са решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС; решение № 253 от 29.01.2014 г. по гр. д. № 1251/2012 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС). В конкретния случай в дадените от ответницата писмени обяснения не се изнасят или разгласяват позорни, унизителни или накърняващи честта и достойнството на ищеца обстоятелства нито й се приписва престъпление, по смисъла вложен в закона. Обективираното в писмените обяснения представлява субективна интерпретация на възприети от страна на ответницата факти и обстоятелства във връзка с проведеното на 16.12.2021 г. заседание на Дисциплинарния съд. Субективната интерпретация на фактите не може да бъде предмет на клевета. От друга страна, за да е налице „клевета” от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. В конкретния случай дадените от ответницата писмени обяснения не са направени публично – устно пред обществеността или чрез разгласяването им в медиите, а са станали достояние само и единствено на членовете на дисциплинарната комисия, натоварена са извърши проверка по подадената от ищцата жалба, а не са формира мнение или да прави оценка на някоя от страните. На последно място, както е посочено и в решение № 79/08.01.2025 г. по в.гр.д.№ 8285/2025 г. по описа на СГС по аналогичен между същите страни спор – „Квалифицирането като деликтно поведението на лице, което дава интерпретация на определени свидетелски показания като неистински, абсолютно неоправдано и крайно ограничава свободата на изразяване за изказва мнение. Ангажирането на деликтна отговорност освен, че явно противоречи на конституционно установени принципи, подлага под съмнение възможността на страните и техните процесуални представители ефективно да упражняват правата си в съдебен процес, предвид честата необходимост да анализират различни, често противоречиви свидетелски показания. Съществуването на такива ограничения при осъществяване на конституционно гарантирани права под страх от ангажиране на гражданска или дори наказателна отговорност, пряко противоречи на принципа на правовата държава.“ По гореизложените съображения, настоящият съд намира, че в хода на производството не се установи извършено от ответника А. Я. противоправно действие. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на нормата на чл.45 ЗЗД води до неоснователност на предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен изцяло. По предявения насрещен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД: Непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД е сложен юридически факт, включващ следните елементи: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/ вреда; 3/ противоправност на деянието; 4/ вина; и 5/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното. Според фактическите твърдения в насрещната искова молба противоправните действия от страна на ответника по насрещния иск се изразяват в злепоставяне и уронване на доброто име и престиж пред колегите, пред органите на МВР, пред съдии, съдебни заседатели и други в сигнал до 01 РУ-СДВР и жалби, по които са образувани НЧХД в СРС и РС – Пловдив /подробно описани в раздел III. Непозволено увреждане от насрещен иск/. Следва да се отбележи, че подаване на жалби и сигнали до правораздавателни и правоохранителни органи само по себе си не е противоправно поведение, защото представлява реализация на субективно право и поначало упражняването му е правомерно. Конституционно право на всеки гражданин по чл.45 от Конституцията е да подава искови молби, жалби, петиции, предложения, сигнали, като така търси защита на накърнени или застрашени свои права и интереси. Реализирането на това право би могло да бъде неправомерно, само ако представлява злоупотреба с право. Превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска съответно и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба. Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че то съществува. Няма злоупотреба с право тогава, ако страната действа (подава сигнал/жалба) със съзнанието, че защитава съществуващо свое субективно право. Без значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуално нейната грешка при преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна. Следователно. когато субективните права се упражняват превратно и съзнателно с цел увреждане на чужда правна сфера, е налице злоупотреба с право по см на чл.57, ал.2 КРБ. В практиката си ВКС (Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на ВКС) приема, че злоупотребата с право е противоправна, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Доказването на деянието и неговата противоправност (недобросъвестността) е в тежест на пострадалия, докато вината на дееца се предполага до доказване на противното. Злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) ще бъде налице, когато жалби/сигнали не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму. Само превратното упражняване на право е укоримо. Затова и няма злоупотреба с права тогава, когато те се упражняват с ясното съзнание че съществуват, независимо от това дали предприетата защита е адекватна, дали действително съществува твърдяното право и дали има грешка в преценката, която да е извинителна или неизвинителна (в този смисъл е Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г. на ВКС). Следователно, за да се ангажира отговорността за превратно упражняване на правото на жалба/сигнал следва да бъде установено умишлено изложени от подателя (ответник) неверни обстоятелства и твърдения за извършено на престъпление, т.е. ответникът предварително да е знаел неистинността на твърдените от него обстоятелства, но ги е заявил единствено с цел да увредят ищеца. В конкретния случай от анализа на събраните по делото доказателства не може да се обоснове такъв извод. Това е така, тъй като от приложените по делото СМУ, съдебни актове и прокурорски постановления действително се установява, че е извършена прокурорска проверка, която обаче е завършила с отказ да се образува наказателно производство за престъпление от общ характер, като видно от мотивите на постановление на СРП от 16.02.2022 г. е, че в случая извършеното от Я. деяние попада под престъпните състави на чл.130, ал.2, чл.146, ал.1 и чл.144, ал.1 НК, които се преследват по преценка на пострадалия. От друга страна, при извършената от настоящия съд служебна проверка по НДЧХ № 7808/2022 г. по описа на СРС, образувано по тъжба от С. за престъпление по чл.130, ал.2 НК, се установява, че производството е прекратено поради неявяване на тъжителя. По аналогична причина е прекратено и производството по НДЧХ № 8510/2025 г. по описа на СРС. Видно от приложените по делото присъди по НДЧХ № 7807/2022 г. по описа на СРС е НДЧХ № 6244/2023 г. по описа на РС – Пловдив е, че ищцата по насрещния иск е призната за невиновна по повдигнатите и обвинения по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и чл.147, ал.1 НК. С оглед на установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема, че действията на ответницата С. не са противоправни, а са в защита на нейни предполагаеми права, които е считала за накърнени. Без значение е дали предприетата защита е адекватна, съществува или не в действителност твърдяното субективно право, евентуална негова грешка при преценка на правото дали е извинителна или неизвинителна. Злоупотреба с право на жалба има, когато същата не е отправена с цел проверка на обстоятелства и предприемане на необходимите мерки, а когато подателят знае, че обстоятелствата са неверни и въпреки това подава сигнала с цел да увреди лицето, срещу което се сигнализира. Макар от събраните по делото писмени доказателства безспорно да се установява, че страните са в изключително конфликтни и усложнени отношения, то подадените от ответника по насрещния иск сигнали и тъжби за осъществени от страна на ищцата Я. противоправни деяния, изразяващи се в причиняване на телесна повреда, обида и клевета, не представляват недобросъвестно поведение от страна на С., доколкото последната е подавала същите в защита на свои лични законни права и интереси. По гореизложените съображения насрещния иск също следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По разноските: На основание чл.78, ал.3 ГПК първоначалната ищца М. С. има право на разноски, направени в производството по предявения срещу нея насрещен иск. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК /л.602/ и договор за правна защита и съдействие е, че С. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600, 00 лева, но действително извършените са в размер на 1300, 00 лева /за които договорът служи като разписка/. Съдът намира за основателно възражението на ищеца по насрещния иск с правно основание чл.78, ал.5 ГПК, тъй като макар предявения насрещен иск да е с висок материален интерес, то в действителност делото не е от фактическа и правна сложност, като е приключило само в едно открито съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства. Ето защо, съдът приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до сумата от 1000, 00 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има и ответника по първоначалната искова молба А. Я.. Видно от Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие е, че Я. претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, като не е посочено каква сума се претендира за защита по първоначалната искова молба и отделно по насрещния иск, поради което съдът приема, че възнаграждението следва да бъде разделено на две. С оглед предходното, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове на ответника Я. се следва сумата от 1000, 00 лева. Настоящият съд намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на първоначалната ищца относно недължимостта на адвокатското възнаграждение. Следва да се има предвид, че в случая се касае за договор сключен между Еднолично адвокатско дружество, което е юридическо лице, и физическо лице, които са различни правни субекти. Доколкото липсва искане за присъждане на разноските по компенсация, съдът не може да се произнесе в посочения смисъл и следва да възложи отговорността за тях на всяка от страните. Така мотивиран, съдът